Сара Нюман за Modern Diplomacy

С течение на времето Западът губи позиции пред своите съперници. Това е реалността, пред която САЩ и Европа са изправени както никога досега. Ситуацията в Украйна е в застой, а умората от войната затруднява, а понякога и спира помощта за Киев. Перспективата за преизбирането на Тръмп за президент на САЩ надвисва над Украйна като ужасяваща възможност.

Войната в Газа не върви добре за Израел и неговите западни съюзници, а операциите на Израел по суша и в тунели ще отнемат много време. Байдън и европейските лидери, както по електорални, така и по нормативни/геополитически причини, искат да сложат край на войната и да посредничат за прекратяване на огъня. В същото време този ход на времето е от полза за Русия и Хамас, а всеки резултат, който потвърждава техните заявки за победа, ще подкопае доверието и ще отслаби нормите на Запада, както и ще намали влиянието му в двата жизненоважни геополитически региона – Източна Европа и Близкия изток. Ако настоящата тенденция се запази, 2024 г. ще бъде годината, в която Западът, особено Европа, ще плати цената за пораженията си.

Ситуацията в Украйна се влошава, като в същото време Русия прокарва своите интереси. Това се дължи на непрестанните военни действия от страна на Русия, на умората на Запада от подкрепата за Украйна, както и на неадекватните и забавени доставки на оръжия за Киев. Междувременно присъединяването на Финландия към НАТО и предстоящото членство на Швеция засилиха усещането на Русия за заплаха в региона от НАТО, а потенциалното преизбиране на Тръмп постави под съмнение устойчивата подкрепа на НАТО за неговите партньори. В този контекст Украйна се отдалечава от целта си да възстанови суверенитета си над окупираните от Русия земи, а Русия се приближава към целта си да обезпечи завзетите от нея територии. Този резултат засилва заплахата от страна на Русия; подкопава доверието в НАТО и Европа и способността им да защитават своите съюзници; и намалява влиянието им в Източна Европа до исторически ниски нива.

Огромното предимство на Израел в областта на въоръжението пред Хамас също няма да доведе до бърза победа в Газа. Всъщност, дори ако Израел постигне целта си да унищожи Хамас и неговата военна мощ, това ще отнеме много време. Междувременно продължителната война в Газа и откровените и безразсъдни нарушения на международните хуманитарни закони от страна на Израел ще засилят натиска на международното обществено мнение (особено в Глобалния юг) и на мюсюлманските общности в САЩ и Европа за спиране на кръвопролитието възможно най-скоро. Това също така ще разкрие двойните стандарти на Запада спрямо Украйна и Палестина. При този сценарий САЩ, Европа и целият Западен блок ще загубят претендираното от тях нормативно и ценностно доверие в очите на много части на света, особено на арабския свят. И докато Съединените щати все още разполагат с известни лостове за поддържане на зависимостта на арабските страни от тях (в областта на военната политика и сигурността), отношенията между Европа и страните от Близкия изток ще се влошат сериозно.

Сценариите, описани по-горе, някога бяха най-лошите, които Западът си представяше във връзка с тези две войни. Сега те са най-вероятните. С други думи, кошмарът на Европа и Запада става все по-реален с всеки изминал ден. Кошмарът, в който Европа е попаднала заради хегемонията на САЩ и собствената си инертност. Всъщност промяната в стратегията на САЩ по отношение на Русия и Китай – от възпиране и военен баланс към сдържане и отслабване – не само подкопа възпирането на Запада, но и не успя да сдържи Русия и Китай. Русия е на прага на голяма победа, а Китай се възползва от атмосферата на недоверие в Запада и се превърна в лидер на Глобалния юг. Следователно всичко, което не доведе до победа на Украйна и унищожаване на Хамас, ще означава поражение на Запада в геополитическата му схватка с Русия и Китай. Борба, която Западът изглежда вече е загубил на нормативния и наративния фронт.

Като цяло Европа страда от последиците от хегемонистичните амбиции на САЩ и от зависимостта си от Вашингтон. Този път цената ще бъде по-висока от всякога и ще подкопае репутацията и влиянието на Европа в много части на света и дори в рамките на собствения ѝ континент. Това е познатата история за провалите на Европа през последните години; провали, които са резултат от сляпото следване на Вашингтон. Този път обаче европейците може би ще искат да се вслушат в китайската поговорка „Ако направиш грешка и не я поправиш, това се нарича грешка“ и да избегнат възможността отново да плащат за алчността на САЩ.

Автор: Сара Нюман, Modern Diplomacy

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: