Известно е, че след 1989 г. популярна става идеята, че след победата в студената война САЩ не просто се превръщат в неоспорим световен хегемон, но и идващият 21-ви век ще бъде „американски век“, а Америка е въплъщение на най-висшето състояние на човечеството, обявено от Франсис Фукуяма за „краят на историята“. Това мнение обаче много скоро започва да се оспорва. Още през 2002 г. Патрик Бюканън, съветник на американските президенти Никсън и Рейгън, кандидат за президент на Републиканската партия през 1992 и 1996 г. публикува своя бестселър „Смъртта на Запада“. В неговото Въведение той пише „Западът умира. Народите на Запада престанаха да се възпроизвеждат, населението на западните държави стремително се съкращава. ….Сегашната криза заплашва да унищожи западната цивилизация. Днес в седемнадесет европейски страни смъртността значително превишава раждаемостта, те се нуждаят от все повече гробове, и от все по-малко люлки.“

През следващите две десетилетия се появиха множество научни трудове, говорещи за упадъка на Запада и на първо място на САЩ като резултат на множество фактори – демографски, икономически, технологичен, политически и пр. и възхода като цяло на Азиатския континент и по-специално на Китай и Индия. Като се има предвид гигантските демографски мащаби на Китай  и Индия, както и възхода на техните икономики, и икономиките на други азиатски държави – Япония, Южна Корея, Сингапур, Виетнам, Индонезия и пр. все по-голяма популярност започна да печели идеята за „Азиатския 21 век“, свързан с радикална промяна на геополитическото съотношение на силите, при което за първи път от началото на развитието на капитализма центърът на развитие се премества от Запада към Азия. С все по-голяма тежест и привърженици започнаха да сдобиват прогнозите за края на американската хегемония (еднополюсния западоцентричен свят) и замяната й с многополярен свят, в който САЩ ще бъдат надминати икономически, технологично и в другите области от Китай. В една от последните книги на тази тема „Азиатският 21 век“ на Кишоре Махбубани основните дискутирани теми са краят на доминирането на Запада, лицемерието на Запада, нищетата на либерализма, плутокрацията в Америка, ренесансът на Азия и възходът на Китай и Индия.

През 2017 г. по време на управлението на президента Тръмп в САЩ бе приета Стратегия за национална сигурност, в която се говореше за завръщането на „конкуренцията между големите сили“. Това отразяваше реалностите, които при управлението на Байдън днес Вашингтон ревизира и се опитва да пренебрегне. А реалностите са, че САЩ постепенно губят своите позиции на световен хегемон. И това е естествен процес, за който съвсем не е виновна Путинова Русия.

Като икономическа сила ролята на САЩ намалява непрекъснато през последните десетилетия. В края на Втората световна война, заради разрушените икономики на Европа, СССР и Япония, САЩ са страната, в която се създава около половината от световното производство на всички промишлени стоки. Според данни на Статистическия отдел на ООН обаче през 2019 г. „фабриката на света“ е Китай, произвеждащ 28.7 % от стоките в света, след това много по назад след него са САЩ с 16.8 %. Затова и въпреки търговската война срещу Китай, започната от американците още при Доналд Тръмп през 2018 г., въпреки че на китайските стоки, внасяни в САЩ бяха наложени мита за над 300 млрд. долара. Китай продължава да има гигантски търговски излишък в търговията си със САЩ. Който излишък с всяка изминала година нараства. През 2022 г. САЩ са внесли китайски стоки за 538.8 млрд. долара, а са изнесли стоки за Китай за 153.8 млрд. долара, т.е. Китай е големият печеливш и има търговски излишък от 385 млрд. долара.

Същевременно САЩ стремително губят своите глобални позиции на държава, чиято валута има световен характер и основната част от търговския обмен между държавите се извършва в долари. Ако през 1970-те години доларът представлява 80 % от световните резерви, то през 2022 г. той е само 58,8 %, и е в най-ниската си точка за последните 20 години. В същото време централните банки в света се ориентират в невиждани мащаби на закупуване на злато като сигурен резерв, за разлика от долара. Централните банки на държавите в света през 2022 г. са закупили 1136 тона благороден метал на стойност 70 милиарда долара. Това е рекорд от 1967 г. насам – тоест от периода, в който долара е наложен като световна валута.

Войната и санкциите, налагани от САЩ на Русия, а преди това и на други държави, конфискацията на валутни резерви по личното  усмотрение на Хегемона, използването на долара като оръжие в икономическата конфронтация, съчетани с ускорено нарастване на външния дълг на самите САЩ и плаващите лихви доведоха до тенденция нарастваща част от държавите по света всячески да се стремят да се освободят от доларовата, а по този начин и от американска зависимост. Държавите по света започнаха да се отделят в различни финансови блокове и да обсъждат мерки за установяването на многополюсна финансова система, свързана и с промените на геополитическите сили в света.

Индия започна да търгува в рупии с Русия и Китай. Русия и Иран работят за създаване на обвързана със златото съвместна криптовалута стейбълкоин. ОАЕ работят съвместно с Индия за започване на търговия в рупии. Малко по малко страните постепенно излизат от доларовата система за търговия и финансиране.

Русия бе принудена от санкциите да обяви, че минава на търговия на своите стоки и на първо място на газта в рубли. Със своите основни потребители на газ и нефт в момента, каквито са Китай и Индия, тя се отказа от търговията в долара и търгува с тези две най-многолюдни държави в света в юани и рупии. Саудитска Арабия, която е най-големият производител на петрол в света се съгласи с предложението на китайския президент Си Дзинпин да търгува с Китай в юани и призова за това и останалите страни от Персийския залив. Това означава, че първият и вторият по големина износители на петрол в света – Саудитска Арабия и Русия – вече са готови да търгуват с петрол в други валути, а не единствено в долари, както бе през последните десетилетия. По същото време Бразилия и Аржентина, двете най-големи икономики в Латинска Америка (които представляват 80 % от територията и населението на континента) обявиха, че създават нова обща валута за търговия помежду си, наречена „сур“ (юг). Ако към тях се присъединят и други латиноамерикански държави, то Латинска Америка също ще се измъкне изцяло от зависимостта си от долара, и съответно – от досегашния световен хегемон.

От своя страна Русия и Китай преговарят с останалите държави от БРИКС за създаване на нова резервна валута, различна от долара, основана на валутите на държавите-членки на организацията – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Това засили тенденцията централните банки по света да диверсифицират валутите си в  китайски юани, шведски крони и т.н.

Намалява делът на БВП на ЕС и САЩ спрямо този на Азия като цяло. През 2021 г. БВП на азиатските държави е бил 36.8 трил. долара, на САЩ – около 23 трил., на ЕС – 14.45 трил. долара, т.е. Азия вече произвежда приблизително толкова БВП, колкото Западът, включващ САЩ и ЕС заедно. В същото време световният хегемон САЩ задлъжнява със скорост, непозната в световната история. За да задлъжнеят със 7 трилиона долара от времето от Джордж Вашингтон до Джордж  Буш на САЩ са им били необходими 215 години. Сега те трупат такъв дълг от 7 трилиона долара само за 27 месеца – от март 2020 до юни 2022 г., а политиката на правителството на Джо Байдън е дългът да расте още по-ускорено. И днес федералният дълг е 31.4 трилиона долара, което разпределено на американските семейства се пада по 242 000 долара на всяко домакинство. САЩ се опитват да започнат нова активна политика на държавата, особено в инфраструктурната и индустриална сфера, които са в особено тежко състояние. Но за това са необходими огромни държавни инвестиции от трилиони долари, които могат да дойдат само чрез нов грамаден скок на задлъжняване и това изправя САЩ пред ситуация на фалит. Или пък пред блокиране на тези опити за модернизация от републиканците чрез слагане на таван на дълга, каквато тенденция има в момента.

Центърът на световната икономика се измества към Азия и на първо място към Китай, Индия, Индонезия, Южна Корея и пр. През 2014 г. Китай надмина САЩ по БВП по паритет на покупателна способност и днес го изпреварва в това отношение с около 20 %, а според прогнозите през следващите 3 години ще го надмине и номинално. Китай отдавна надмина САЩ като най-голямата търговска сила в света и неслучайно създаде своя проект „Един пояс, един път“, за да улесни и поевтини своята търговия. Китай е най-големият кредитор на развиващите се страни в света и около 150 държави в света са използвали заеми от Китай. Той е най-големият търговски партньор на Африка, ЕС, Япония, Русия, Украйна, Южна Корея, Виетнам, САЩ, а износът му за САЩ продължава значително да надвишава вносът от там. Китай е най-големият търговски партньор за 120 държави в света.

В Китай продължителността на живота на населението вече  по-голяма от тази в САЩ, няма бездомници като в САЩ, това е държавата с най-голямата средна класа в света, надмина САЩ по брой на патенти, цитирани статии и изследвания в областта на изкуствения интелект. Над 140 държави са предпочели да подпишат договор за ползване на китайската GPS система Beidou, опасявайки сее че използването на американската или само на американската система може да им създаде проблем. Китай е световен лидер в производството и покупката на електрическите превозни средства – само през последните две години броят на продадените електромобили в страната е нараснал от 1.3 на 6.8 милиона. Той е най-големият инвеститор в света във възобновяема енергия. Двете компании в света с най-много патенти в областта на изкуствения интелект са китайските „Тенсент“ и „Байду“. Китай е световен лидер в производството на литиеви батерии, които имат ключово значение за зеления преход.

Сред класацията на десетте най-добри университета в инженерните науки в света само един е американски и той е на трето място, докато пет са китайски, включително и този, който е на първо място. Китай е лидер в квантовите технологии, които ще бъдат качествен скок в сравнение с досегашните компютърни технологии. Там вече е построен най-бързият квантов компютър в света и пуснат първият спътник, осъществяващ връзка чрез квантовни технологии. По американски данни Китай вече има достатъчно мощен компютър, чрез който може да дешифрира всички възможни пароли и да влезе във всеки компютър, изчислителна система или основана на електронни технологии система в света.

САЩ се опитват да изтеглят водещите си технологични компании от Китай, но това е трудно, защото Китай е не само най-големият производител, но и най-големият пазар в света. Типичен пример в това отношение е компанията Apple, която произвежда основната част от своите iPhone в Китай и независимо от сложността на веригите на доставки по време на пандемията запази своето производство там, тъй като една четвърт от произведеното се продава на място.

През последните години Индия се превърна в най-бързо развиващата се голяма икономика в света. Тя е вече най-голямата демографски страна и с най-голямо количество млади хора и работна сила на планетата, което е изключително важно нейно предимство. Бившата колония на Великобритания Индия вече надмина своя някогашен колониален господар по БВП и стана петата най-голяма икономика в света, докато Великобритания по текущи оценки днес има значително по-малък БВП отколкото през 2008 г. и търсейки спасение от икономическата криза избра индиец за свой премиер. Междувременно голяма част от водещите на Запад световни технологични гиганти имат начело като изпълнителни директори индийци. Според множество прогнози през следващите 2 до 3 години Индия ще надмине Германия и Япония… и се очаква до края на това десетилетие да стане една от трите най-големи икономически сили в света

Всичко това води до ускорена промяна на геополитическите баланси и загуба на позициите на САЩ като световен хегемон. Има като следствие засилваща се битка на хегемона САЩ за запазване на еднополярния модел на света. Тъй като САЩ и васалите му от т. нар. Солидарен Запад губят икономическата надпревара, те в момента се опитват да спрат възхода на страни като Китай, Индия и Русия с военна сила. Тази битка за оцеляването на еднополюсността, т.е. на хегемонията на САЩ се изразява и тепърва ще се изразява в многобройни войни, които ще тресат света през следващите години и вече въвличат и България, превръщайки я в бъдеща жертва на нова национална катастрофа. Катастрофа, която този път може да се окаже фатална изобщо за съществуването на българската нация.

Автор: Проф. Васил Проданов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: