След победата на Русия обаче, когато се окаже, че Москва не е имала никакво намерение да продължава победния си поход към Берлин или дори към Варшава, пружината на страха и напрежението в западните народи може да се отпусне. Тогава европейския електорат ще попита своите елити доколко е било целесъобразно харченето на стотици милиарди долари и съсипването на европейските икономики. За много настоящи европейски владетели една руска победа може да означава края на политическата им кариера.

Разбира се, можем да кажем, че Макрон, Шолц, Сунак и пр. са консумативи. Те идват и си отиват, но либерално-глобалисткият икономически елит, облъчващ света със своите заробващи ценности, ще остане. Проблемът обаче е, че победата на Русия над Украйна ще нанесе удар не само на условния Макрон, но и на либерално-глобалисткия елит, който го е назначил. Ще покаже, че западният идеологически колониализъм срещу света може да бъде спрян.

„Модерното европейско политическо съзнание е европоцентрично и западноцентрично. То е напълно фиксирано върху матрицата, че Европа не може да губи. Неговите ценности трябва да се приемат безусловно от всички новозавладени народи и само отделни ренегатски настроени диктатори не желаят да ги приемат. Отстъплението на този глобалистки елит от Украйна, е равносилно на катастрофично поражение“, обяснява Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет. „С тази загуба Европейският съюз ще престане да бъде „всепобеждаващ морален авторитет“. Защото след руската победа ще стане ясно, че дори част от белите християнски народи, които в момента са в ЕС, освен че са свързани по език с редица страни от ЕС, гледат към „ренегатите“. И след като белите християни не искат да живеят по новите неолиберални глобалистки правила и ценности, а желаят да вървят с консервативно-капиталистическа Русия, какво да кажем за другите цивилизации – араби, китайци, индийци. Така става ясно, че за западните глобалисти най-големият грях на Русия е в това, че е европейска, християнска цивилизация на бели хора, която категорично не желае да приеме глобализма. Това мигновено я превръща в алтернатива – втора европейска християнска цивилизация след евроатлантическата такава на САЩ и ЕС“, допълва той.

Агресивното разпространяване от Запада на новите либерални глобалистки теории е нова форма на колониализъм, при която на Запада дори не му се налага да използва сила за източване на ресурси от трети страни – просто той овладява ръководствата на тези страни чрез институциите на гражданското общество – финансирани от САЩ НПО и „пазарните механизми“, чиято роля е да направят така, че за набелязаната за колонизиране държава няма да има живот, ако не е част от западната сфера на влияние. За това способстват всички наднационални международни организации, които са инструмент на Запада и огромната агентурна мрежа. Затова успешните примери по света за държавен протекционизъм, заместване на вноса и развитие, основано на традиционни ценности, са истински кошмар за западната неолиберална глобалистка концепция. Такива държави според Запада трябва бързо да бъдат унищожавани, защото с тази своя независима и успешна политика дават „лош пример“ на останалите.

Без страх и колективизъм

Победата на Русия в Украйна ще доведе и до загуба на монопола на Запада върху насилието. „Други авторитарни лидери ще видят, че употребата на сила се възнаграждава и ще я използват, за да постигнат целите си. Това би направило нашия свят по-опасен“, каза самият Столтенберг. Преведено от дипломатически език, това означава, че основният силов и психологически стълб на западния световен ред, който му носи и прословутия икономически просперитет – СТРАХЪТ, ще бъде унищожен.

Факт е, че днес Западът няма сили и ресурси да контролира всички страни по света. Но – както всички знаеха – има достатъчно ресурси да принуди една или няколко държави едновременно да му се подчинят. Следователно страните, които не могат да се обединят в голям антизападен съюз, не смеят да се противопоставят на волята на Запада от страх да не съсредоточат върху себе си цялата сила на неговия гняв.

Но ако Русия, която се противопостави на този гняв, постигне победа в Украйна, тогава Китай, Иран и други страни също ще се опитат да защитят интересите си със сила. Тогава предизвикателствата към американската имперска система вече ще идват не само от Русия, но и от всеки повече или по-малко независим регионален лидер. И тогава западната колониална система просто ще се разпадне.

И накрая, победата на Русия в Украйна представлява екзистенциална заплаха за самата концепция за „колективния Запад“. В продължение на много години западните идеолози внушаваха, че САЩ и ЕС са общност със споделена съдба. Единна цивилизация, обединена от общи ценности, чиято мисия е да противостои срещу общи предизвикателства. На „предизвикателствата от страна на Русия“ НАТО основава своето съществуване и в много отношения именно преувеличената руска заплаха за Европа позволява на САЩ от другата страна на Атлантическия океан да контролират европейските си съюзници. Краят на конфронтацията с Русия (да не говорим пък ако Москва бъде привлечена в единна система за колективна сигурност в Европа, както настояваше бившият германски канцлер Ангела Меркел) ще премахне америкканската опорна точка за руската заплаха и ще зейне бездната между интересите на американските и европейските национални елити. Ще доведе до краха – макар и не веднага – на самата концепция за единен колективен Запад.

Така че този колективен Запад, овладян от неолиберални глобалистки елити с адресна регистрация във Вашингтон, наистина воюва в Украйна не само за да защити монтирания от самия него прозападен режим в Киев, но и за да защити своите екзистенциални интереси. Интереси, които са в сериозно противоречие с тези на повечето западни национални държави.

Автор: Кеворк Мирзаян