Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова – за статията на Джо Байдън и лицемерния подход на една „критично важна нация“. Статията ѝ е публикувана в „Известия“.

Съботната статия на Джоузеф Байдън във в. „Вашингтон пост“ относно конфликтите в Украйна и Близкия изток отбелязва три неща.

Първо, очевидната цел на статията е да послужи за начало на предизборната му кампания в САЩ.

Президентските избори в САЩ се очакват през ноември следващата година и с тази програмна статия ръководството на Демократическата партия демонстрира на висшата американска бюрокрация и на народа си как ще изглежда външнополитическата стратегия на Байдън през следващите месеци. Тя ще изглежда зле, абсурдно, диво, с една дума – грозно.

Второ, Байдън започва предизборната си кампания в контекста на исторически провал на президентската институция в САЩ. Според проучванията на общественото мнение рейтингът на сегашния президент на САЩ е достигнал рекордно ниско ниво – почти две трети от американците нямат доверие на своя президент и не одобряват неговата политика. Какъв подарък за деветдесетия му рожден ден!

На трето място, вместо традиционното за американската политическа култура обръщение към нацията, екипът на Байдън избра формат той да се представи с Бог знае от кого написана статия. Причината за това е съвсем очевидна: политическият екип на действащия президент не смята за възможно да го остави да говори очи в очи с американците на живо (или на запис) по телевизията за сложните външнополитически въпроси. Това би било направо неприлично.

Нека сега разгледаме тезите на самата статия, претендираща, че нейн автор е американския президент.

„Джо Байдън“ (ще пишем името на автора в кавички, защото той не е автор на тази статия) прави паралели между конфликта в Украйна и Близкия изток, представяйки ги за част от един и същи конфликт. Той прави това по простата причина, че подкрепата за Израел във всичките му действия е единственият въпрос, по който цари двупартиен консенсус във висшите ешелони на властта в Америка. И така отчаяно се опитва да убеди републиканците да одобрят финансиране и за конфликта в Украйна. По всички останали въпроси противоречията между републиканците и демократите са непреодолими и дори по въпроса за подкрепата на киевския режим двете фракции в Конгреса не можаха да постигнат съгласие. Нека ви припомня, че наскоро Сенатът прие план за продължаване на финансирането на работата на федералното правителство на страната без да одобри в този план помощ за Украйна.

Самото отношение на Вашингтон към конфликта е представено през призмата на прословутата „американска изключителност“: „Джо Байдън“ пише, че „Съединените щати са критично важна нация“. В контекста на Близкия изток това самовъзприятие не е оригинално. Само няколко дни преди началото на поредния рунд на ескалация Джейк Съливан, съветник на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност – най-близкият сътрудник на Байдън – публикува във Foreign Affairs буквално статия-близнак на анализираната от мен: „Произходът на американската мощ“. Във въпросната статия Съливан твърди, че благодарение на Вашингтон „регионът сега е по-спокоен, отколкото е бил от десетилетия“. Няколко дни след излизането на тази статия от печат се стигна до известни събития, които подчертаха пълния провал на усилията на американските власти в Близкия изток. Очевидно тезата за „критичното значение на американската нация“ ще има същата съдба.

Но да се върнем на статията на Джо Байдън. В нея „той“ многократно споменава „терористичната“ организация Хамас, забравяйки, че Хамас дойде на власт след демократични избори през 2006 г. и че Съединените щати изиграха важна роля за налагането на движението в Газа. В един момент Вашингтон започна да настоява за провеждането на нови свободни избори в анклава и оттогава на практика бойкотира законно избраната политическа сила. Думите на тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс относно резултатите от плебисцита вече са забравени: „Не познавам човек, който да не е бил изненадан от резултата от изборите в Газа“. Последният човек, който е бил изненадан от тогавашните американски игри с демокрацията, се оказва, че е Джейк Съливан седемнадесет години по-късно със статията си, написана в навечерието на 7 октомври 2023 г.

„Джо Байдън многократно апелира към международни усилия, но именно по вина на западните държави, най-вече на САЩ, беше блокиран последният ефективен и работещ механизъм за уреждане на конфликта – така нареченият „Близкоизточен квартет“, който освен САЩ включва ЕС, ООН и Руската федерация. И когато през октомври 2023 г. се стигна до брутална ескалация, никоя от тези сили вече не можеше да бъде авторитет, който да спре кръвопролитието. Със сигурност нито Джо Байдън, нито колективният „Джо Байдън“ могат да действат като такъв орган дори теоретично.

Не може да не се споделят думите на автора на статията за необходимостта от двудържавно решение на палестинския въпрос и за неприемливостта на изселването на палестинците от анклава. Но защо „Джо Байдън“ не отправя публично тези думи към правителството на Израел? На всички е ясно, че плановете за разселване на палестинците не биха могли да бъдат разработени от израелските власти без разрешение от Вашингтон.

Човек не може да не се запита защо, обвинявайки едната страна в конфликта, че прибягва до терористични методи, авторът не вижда терористични действия в политиката на неонацисткия режим в Киев.

„Джо Байдън“ говори за обстрел на болници, но точно това прави ВСУ от 2014 г. до днес, обстрелвайки болници в ДНР и ЛНР със западни оръжия.

„Джо Байдън“ говори за зверства срещу цивилното население, но точно това правеха неонацистките главорези – киевските нац. батальони.

„Джо Байдън“ говори за нападение над младежки музикален фестивал, а разпадащата се армия на Зеленски извършва нападения над училища по време на детски матури.

Ето защо в Русия говорим за киевската администрация като за престъпен режим, прибягващ до терористични методи. Защо „Джо Байдън“ не вижда това, не го усеща? Или спонсорираният от него тероризъм не мирише?

Много странни и противоречиви неща има в тази статия. Но черешката на вмирисаната му стара торта беше един изключителен исторически нелогизъм. По някаква причина авторът на материала, подписан от името на президента на САЩ, споменава за заповедта на Байдън да се изпратят две групи самолетоносачи в зоната на конфликта. Кога в историята, бих искала да попитам, самолетоносачните групи на САЩ са донесли стабилност и са допринесли за прекратяване на огъня? Самите имена на двата самолетоносача пък са си чист автогол: „Дуайт Айзенхауер“, по време на чието управление американците подпалиха Корейската война, и „Джералд Форд“ – президента, започнал конфликта във Виетнам. Ако и това американско военно „присъствие“ повтори „успехите“ на Съединените щати в Корейската и Виетнамската война, на Израел само ще му съчувстваме.

Източник: „Известия“