Аналитичният екип на Голдман Сакс, една от най-старите и една от двете най- големи инвестиционни банки в света, извършваща и консултантска дейност за различни компании и правителства, публикува свой изследователски и прогнозен доклад за развитието на икономиките в света до 2050 г., който трябва да ориентира бизнесът какви са перспективите през следващия половин век, така че същият на базата на този икономически прогностичен анализ да взема успешни решения. Докладът на Голдман Сакс е на базата на анализ на тенденциите на 104-те най-важни икономики в света и е поредният от подобни доклади, които банката прави през последните десетилетия. В него се установяват четири основни тенденции, които ще бъдат характерни за глобалната икономика през следващите 20 години.

Първата е забавеният глобален растеж, свързан с ускореното намаляване на нарастването на населението, а с това и на работната сила в света, паралелно с увеличаване на възрастното и неработещо население, нуждаещо се от все повече пенсионни и здравни разходи. Глобалният демографски растеж е намалял през последния половин век от 2 % годишно до 1 % годишно и глобалната работна сила пред следващите години ще намалява, което вече ярко се вижда в евроатлантическия свят, където имаме най-голям недостиг на работна сила. За периода 2024-2029 г. следващите десет години се очаква средното нарастване на световната икономика да бъде с едва 2.8 % годишно, а след това да намалее до под 2 %.

Втората тенденция е значително по-ниският ръст на американската икономика в сравнение с тази на големите развиващи се държави и отслабване на ролята на американския долар в световната икономика.

Третата е намаляването на глобалното неравенство между региони и държави и увеличаване на неравенствата вътре в държавите – тенденция, която се наблюдава през последните десетилетия и ще се задълбочава. Това се превръща в основното предизвикателство към бъдещето на глобализацията, тъй като държавите ще се мъчат да спрат бягството на капитал, за да могат да преразпределят и намаляват неравенствата. Очаква се това да води до възход на протекционизма и популизма, до тенденции на деглобализация, които вече се наблюдават все по-силно в различни страни.

Четвъртата тенденция е сближаването на икономиките на по-слабо развитите държави с тези на най-развитите, като водеща роля в това отношение ще имат азиатските държави. Независимо, че растежа на световната икономика ще е много по-бавен, то нарастването на реалния БВП в страните от Глобалния Юг ще изпреварва този на евроатлантическия свят. Световни лидери на растежа ще са Китай, Индия, Индонезия. Основната част от глобалния БВП ще се произвежда в Азия, която ще е икономическия мотор и център на световното развитие, заместващ доминацията на евроатлантическия свят от последните два века. Китай изпревари САЩ по БВП по паритет на покупателната способност през 2014 г., а до 2030 г. се очаква да ги изпревари и по номинален БВП. Според Голдман Сакс най-голямата икономика в света през 2030 г. ще бъде на Китай, на второ място – на САЩ, на трето – Индия, на четвърто място – Индонезия, а на пето място ще бъде единствената европейската страна Германия.

През 2050 г. първите десет най-големи икономики, определящи бъдещето на света ще бъдат подредени по следния начин. Първите две най-големи ще бъдат съответно на Китай и след това на Индия, на следващите три места ще бъдат САЩ, Индонезия и Нигерия, а след тях ще се нареждат последователно Пакистан, Египет, Бразилия, Германия, Великобритания. Обърнете внимание – само три от тези икономики ще бъдат от евроатлантическия свят, а единствената икономика от ЕС, която успява да се класира поне на осмо място по това време ще бъде тази на Германия. Седем от десетте най-големи икономики няма да са на страни от НАТО, нито от Европейския съюз, ще бъдат далеч от евроатлантическия свят.

Идва свят съвсем различен от този, който съществува от началото на развитието на капитализма. Съвсем различен от този, в който живяхме след края на държавния социализъм в СССР и Източна Европа. С викове „демокрация“ нашите български политици прегърнаха ентусиазирано неолибералният капитализъм, обещавайки ни, че „времето е наше“ и лъжейки ни, че се развиваме по модел, който е „краят на историята“ – най-висшето състояние на човечество. Реално обаче светът тръгна в друга посока. Неолибералният капитализъм на евроатлантическия свят доведе същият до изоставане в развитието и загуба на геоикономическата и геополитическа позиция, която имаше през последните векове. Начело на света излиза икономиката на социализма с китайски характеристики. Сред първите 10 икономики в света 7 ще са азиатски и африкански икономики, които все повече ще задават моделите и посоката на световното развитие. Дано българските политици осъзнаят какво става и накъде върви светът, спрат да се държат като неоколониална администрация и предотвратят изчезването на страната ни, която те превърнаха в най-неравната, корумпираната, неграмотно управлявана и бедна държава в Евопейския съюз с най-умиращата и изчезваща от картата на планетата нация в света.

И накрая: Може би сте забелязали, че сред първите 10 икономики в света и през 2030 г., и през 2050 г. Голдман Сакс нареждат две европейски икономики, докато първата икономика днес в Европа – руската, която продължава да расте, изобщо не е в класацията. Може би западната банка не предвижда съществуването на Русия към 2030 г. Твърде оптимистична и самонадеяна прогноза – поне в частта й за икономическите резултати на западните държави. На останалите данни съм склонен да се доверя.

Автор: проф. Васил Проданов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: