80 % от българите харесват Русия (при средно равнище в ЕС около 15 %), а над 50 % дори одобряват войната на Путин, сочат няколко европейски социологически проучвания. Но това с България очевидно не е някакъв световен феномен. Западът действително е сплотен срещу Путин, но в останалия свят картината е съвсем друга, пишат Леа Фрезе и Ксифан Ян в обширна статия в авторитетния немски вестник „Ди Цайт“. Западният свят все гледа към Китай и го критикува като категоричен привърженик на Русия, без да обръща внимание на страните извън геополитическите съюзи – цяла Азия, Латинска Америка и Африка, които се обявяват за неутрални или дори проявяват разбиране и скрито подкрепят действията на Москва, твърдят авторите и припомнят, че става дума за над 2/3 от световното население.

В статията са изброени някои красноречиви факти:

„Индия, която само след 2 години ще измести Китай като страната с най-голямо население в света, наскоро подписа дългосрочни договори с Русия, според които вече внася 20 пъти повече руски петрол и газ, отколкото преди началото на войната в Украйна. Индонезия, 350-милионна държава, доскорошен съюзник на Запада, покани Путин на срещата на високо равнище на Г-20 през ноември, която ще се състои в Джакарта. Покани руския президент въпреки протестите на Запада. На заседанието на Общото събрание на ООН през март редица страни, сред които Бразилия, Аржентина, Израел, Турция и Южна Африка, уж се присъединиха към декларацията, осъждаща руското нападение, но после категорично отказаха да се включат в санкциите срещу Москва. В Судан управляващата партия подкрепя Путин, докато опозиционното движение е солидарно с Украйна. Правителството в Индонезия се опитва да следва неутралитет, докато мнозинството от населението проявява симпатии към Владимир Путин. Понякога от актуалните дискусии в развиващите се държави от глобалния Юг се долавя дори задоволство от войната в Европа: след като в продължение на десетилетия Западът разпалваше местни конфликти в бившите си колонии по света, нека сега види какво означава война в собствения двор.“

Наследството на колониализма

Така авторите стигат до първия от петте мотива, които доминират глобалните дебати около войната в Украйна. Те припомнят, че в отговор на западния призив да осъди руската агресия, пакистанския премиер Имран Хан е дал израз на едно чувство, което се споделя от много негови колеги в бившите колонии: „Какво си въобразявате вие – възмути се той. – Да не сме ваши роби, че да правим всичко, което искате от нас? Ние имаме свои разбиррания за международната политика и свои интереси“. По-нататък в статията четем:

„Като подклаждат гнева срещу Запада, политици от рода на Хан се профилират пред собствения си народ. Но протестът срещу поведението на Запада е не само средство в борбата за власт. Чувствата, прозиращи зад изказвания като това на Хан, са наистина широко разпространени. Масовото мнение в незападните страни е, че в Украйна Западът защитава не свободата на една суверенна страна, а собствената си хегемония. През последните години във Вашингтон, Брюксел и Берлин се говори много за упадъка на западното могъщество. В редица части на света обаче доминацията на Запада е все още силна.“

Авторите припомнят, че в много от бившите западни колонии (в Азия, Южна Америка и Африка) Русия продължава да черпи мощни дивиденти от реномето на СССР като съюзник на колонизираните някога народи в борбата им против западния империализъм и колониализъм.

Вторият мотив за подкрепата на тези страни към Путин и Русия е техния Бунт срещу двойния морал на Запада.

„Русия наруши международното право. Путин иска смяна на режима в Киев, дори отрича правото на съществуване на Украйна. Украинците защитават геройски своята страна. Така представят нещата западните управници“, пишат Леа Фрезе и Ксифан Ян. И коментират, че извън границите на Запада, хората от останалия свят си задават закономерните въпроси: „Кой наруши международното право с нахлуването в Ирак през 2003 г.? Щом Западът така върло се хвърля да помага на украинците да бранят своята страна, защо същият призовава палестинците да се откажат от своята и помага за това с всички средства на Израел? Ами прецедентът с Косово? И само с Косово ли? С други думи: те обвиняват Запада, че мери с двоен аршин даже и по отношение на страданията на мирното население. Когато в Судан за 10 дни бе изклано 500 000-но мирно население, Западът дори не го отбеляза, скърбейки неистово за убитите по това време 13 карикатуристи от „Шарли Ебдо“. А това си е чист западоцентризъм и даже расизъм“

В същото време някои от най-яростните критици на западния двоен морал сами не са съвсем последователни, четем още във вестника с най-голям тираж в Германия „Ди Цайт“. Авторите дават за пример арабската левица, която остро критикува действията на Запада в Ирак, Афганистан или Йемен, но мълчи, когато става дума за терористичните актове на „Ал Кайда“ в Европа. Или пък неспасяемо се заплита в антиамерикански съзаклятнически теории.

Цената на войната

Това е третият мотив на онези, които проявяват разбиране към Путин или го подкрепят. „Когато в Европа казват: „Войната в Украйна ни е по-близка от войните в далечна Африка“, това означава, че поради географската и културна близост ние се идентифицираме по-силно със страданията на украинските семейства и сме по-съпричастни към тях“. Само че материалните последствия от украинската война засягат африканците много по-тежко, отколкото западноевропейците: в Гана растящите цени на пшеницата водят директно до глад, а поради експлодиращите цени на горивата, в Нигерия обсъждат временното спиране на всички вътрешни полети. На фона на разходите около украинската война много от най-бедните и политически неустойчиви държави в света са застрашени от икономически срив.“

Авторите отбелязват, че за блокирания износ на зърнени и други храни, тези страни обвиняват не Путин,  а Запада – заради наложените от него санкции, които затрудняват Русия да изнася своята селскостопанска продукция. Те припомнят и популярното твърдение, че именно Западът е докарал тези страни до определени форми на продоволствена зависимост и дават примери:

„Отказът на западните земеделски концерни да вдигнат патентните ограничения върху посевите накара много африкански страни да спрат да произвеждат свое жито и да започнат да внасят почти всички зърнени храни от Русия и Украйна – сред тези страни е и Египет, до неотдавна един от най-големите производители на пшеница, който постепенно бе принуден от западните концерни да се концентрира изключително върху производството на памук. Бразилия, която е най-големият световен износител на соя, зависи в огромна степен от руските торове. Растящите цени и разгневените едри фермери там могат да осуетят преизбирането на Болсонаро през октомври. Затова не е чудно, че той заяви: „За нас зависимостта от руските торове е свещена, така че ние ще останем неутрални“.“ На 28 юни 2022 Болсонаро и Путин проведоха разговор за „укрепване на стратегическото партньорство“, в който една от темите бе именно за руските торове. Но договориха и други търговски договори – за над 50 млрд. долара (сделка, кояго изцяло ще се разплаща във валутите на двете държави)

Много държави се нуждаят от Русия

Предпоследният аргумент на страните – поддръжници на Путин най-добре се илюстрира от политиката на Израел. Макар че е близък партньор на САЩ и Европа, тази държава се въздържа от каквато и да е критика по адрес на Кремъл, пишат авторите и припомнят, че руските военни все още са в Сирия и израелската армия трябва да се координира с тях, когато реши да пусне в действие своята авиация срещу проиранската групировка Хизбула на сирийска територия. В статията е цитиран израелският външен министър Лапид с многозначителното изречение: „Нашата граница със Сирия е практически граница с Русия и ние сме длъжни да се съобразяваме с това“.

Авторите развиват тезата, че редица незападни страни подкрепят Русия в качеството й на противотежест на САЩ в международната политика. Така например Египет и Саудитска Арабия, дългогодишни съюзници на Америка, бяха попарени от организираната от САЩ „Арабска пролет“ в страните от половината арабски свят, целяща неолиберализация по западен тертип на техните консервативни държави. Попаднали под политическия натиск от Запада, те приеха проруски и про-китайски курс, пишат те и добавят, че Египет купува много оръжие от Русия и строи руска АЕЦ.

Индия открай време също е клиент на руската оръжейна индустрия, а сега печели от намаленията в цената на петрола, които още в началото на войната Москва направи на Делхи, четем още в обширната статия в „Ди Цайт“, чиито автори подчертават, че със своя неутралитет Индия цели да осуети преминаването на Русия окончателно в лагера на основния индийски конкурент Китай.

Какво означава тук световен ред?

В края на статията си Леа Фрезе и Ксифан Ян изтъкват, че много държави по света не са доволни от сегашния международен ред. „На Запад често се говори, че светът се е ориентирал към нова блокова конфронтация: демократичните държави защитават „основаващия се на правила и норми международен ред“, докато авторитарният лагер, начело с Русия и Китай, се опитва да разруши и подмени този ред. (…) Но дори в демокрации като Индия и Индонезия водещите политици и интелектуалци изразяват принципни съмнения в „основаващия се на правила и норми международен ред“. На първо място, тези правила били създадени от западните страни-победителки във Втората световна война и в много пунктове били в ущърб на развиващите се страни. На второ място, най-късно с иракската война Западът сам нарушил собствените си правила. И на трето място – тези правила са така замислени, че не позволяват на целия останал свят извън западната орбита да се развива“

Авторите припомнят, че „глобалният Юг“ отдавна пледира за реформа на международната система, а държави като Индия и Бразилия напразно настояват да станат постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Че глобалната финансова система също е под западна доминация: ръководните постове в Световната банка и Международния валутен фонд все така се заемат от американски и европейски представители. В края на статията си авторите подлагат на прецизна проверка тези призиви за „нов световен ред“ и пишат: „Дали обаче един нов световен ред, включващ онеправданите досега страни с техните две трети от световното население, ще доведе наистина до глобална солидарност? Със сигурност в този нов многополюсен модел ролята и влиянието на страни като Русия и Китай ще нарасне неимоверно много, а Западният свят под знамето на Вашингтон ще е само един от полюсите и центровете за взимане на решения за бъдещето на планетата“. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: