Полският институт за международни отношения (Polski Instytut Spraw Międzynarodowych – PISM), който е аналитична структура на Министерство на отбраната на Полша, публикува прелюбопитен анализ под заглавие „Плановете за регионална отбрана на НАТО са от ключово значение за надеждността на възпирането“. Предлагаме ви превод на статията на Войчех Лоренц*.

„Новите отбранителни планове и промените в структурата на силите на НАТО имат за цел да осигурят възможност за възпиране на Русия, след като САЩ изтеглят военните си сили от Европа към Индо-Тихоокеанския регион с цел да възпрат Китай. Надеждността на възпирането на Русия в Европа след оттеглянето на САЩ, ще изисква засилване на военния потенциал на европейските съюзници и развиване на способност за провеждане на широкомащабна операция за колективна отбрана въз основа на доктрината за операции в няколко области. Благодарение на своя потенциал Полша има шанса да стане един от лидерите в прилагането на тази концепция.

На срещата на върха във Вилнюс на 11 и 12 юли лидерите на НАТО одобриха регионални отбранителни планове, които имат за цел да осигурят възможност за отговор на заплахата от Русия от няколко посоки едновременно. През тази година се очаква Алиансът да въведе и нов модел на силите (NFM), който ще му позволи да реагира на заплахите в съответствие с одобрения план. Решенията са резултат от промяна във военната и политическата стратегия на НАТО и следствие от обявяването на Русия за най-сериозната заплаха за сигурността на членовете на Алианса, а тероризмът – за основна асиметрична заплаха.

Основни допуски

Плановете са секретни, но са известни основните допуски на концепцията за възпиране, която става основа за тяхното разработване. Концепцията взема предвид и двата вида заплахи, но ще има най-голямо въздействие върху способността за възпиране на Русия. Въпреки че Алиансът укрепва механизмите за възпиране и отбрана след приобщаването на Крим към Русия през 2014 г., остарялата стратегия от 2010 г. и плановете, които предполагаха използването на сравнително малки сили, не гарантираха способността за възпиране на Русия в няколко региона едновременно.

През 2020 г. съюзниците одобриха Концепцията за възпиране и отбрана на евроатлантическото пространство (DDA), която стана част от стратегията, приета в Мадрид през 2022 г. В съответствие с новата военна стратегия на НАТО, наречена „предна отбрана“, Алиансът трябва да попречи на противника да придобие предимство във всеки географски регион и оперативна област (земя, въздух, море, космос, киберпространство и операции на специалните сили) още в началната фаза на кризата. За тази цел съюзниците разработиха стратегически план, който предполага необходимостта от координирана отбрана на цялата територия на Алианса и планове за отделните оперативни области. Способността да се реагира едновременно на заплахи от всички посоки ще улесни укрепването на политическото единство на Алианса, което определя мащаба и скоростта на реакцията.

Промени във военния потенциал на НАТО

Способността да се действа според плановете изисква съюзниците да предоставят значително по-големи сили на НАТО, отколкото преди. Преди това плановете предполагаха, че за възпирането съюзниците ще се разчита основно на Силите за отговор на НАТО (NRF), многонационалните сили, които наброяваха около 40 000 военнослужещи (включително три бригади сухопътни сили). Новият модел на силите на Алианса предполага, че съюзниците ще поддържат поне 300 000 военнослужещи в състояние на висока готовност (способни да действат в рамките на 30 дни). Що се отнася до отделните видове въоръжени сили, целта на НАТО е да разполага със 100 сухопътни бригади, 1400 бойни самолета и 250 големи надводни кораба и подводници, поддържани във висока степен на готовност.

Част от войските ще станат част от Съюзните сили за реагиране (ССОР), които вероятно ще действат на подобен принцип като ССОР. Мисията на тези многонационални сили ще бъде да предоставят бърза подкрепа във всеки регион и да демонстрират решимостта на целия Алианс да действа. Останалата част от силите ще бъдат части на отделни съюзници, които според плановете са определени да действат в конкретни географски региони и държави.

Въпреки че европейските страни от НАТО декларират, че разполагат с поне 100 механизирани и бронирани бригади, около 1500 бойни самолета и над 200 кораба, този потенциал трябва да бъде подготвен за защита на съюзниците от Русия. Десетилетията на съсредоточаване върху мисиите за реагиране при кризи, неадекватните разходи за отбрана и подкрепата за Украйна доведоха до това, че съюзниците не разполагат, наред с други неща, с боеприпаси, танкове, артилерия и бойни машини за пехотата. Способността за провеждане на мащабна операция за колективна отбрана изисква също така инвестиции, освен всичко друго, в комуникации, разузнаване, системи за въздушна и противоракетна отбрана и способности за нанасяне на прецизни удари на далечни разстояния. Тъй като военният потенциал на Русия е отслабен от войната в Украйна, страните от Алианса имат време да направят необходимите инвестиции.

Новите планове няма да променят разположението на войските на Алианса, включително увеличаването на постоянното присъствие на източния фланг. Засилвайки възпирането си, НАТО вече разположи многонационални бойни групи в Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния, България, Словакия и Унгария. Въпреки че Алиансът допуска възможността за увеличаването им до ниво бригада, само Германия, която командва частите в Литва, и Канада, която командва силите в Латвия, са решили да го направят. Администрацията на САЩ обаче смята, че американското участие в Европа е достатъчно и дори може да се предположи, че част от войските, разположени през 2022 г., ще бъдат изтеглени.

Въздействие върху отношенията в рамките на НАТО

Промените в структурата на силите на НАТО въвеждат ново разпределение на отговорностите и разходите между САЩ и другите съюзници. Възможността за използване на сили в рамките на 30 дни, която е от решаващо значение за възпирането на Русия, ще бъде осигурена предимно от войските, намиращи се в Европа. Следователно основната отговорност за конвенционалното възпиране ще се носи от европейските държави. Гарантираният принос на Съединените щати ще се основава на силите, разположени в Европа, и на армейските предварително разположени запаси (APS), което ще позволи бързото прехвърляне на допълнителни войски. Що се отнася до сухопътните сили, САЩ ще предоставят по-малко от 10% (6-8 бригади) от общия потенциал на НАТО за висока готовност.

Независимо от възможността САЩ да изпратят много по-голяма подкрепа, европейските страни ще могат да твърдят, че поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Това ще отслаби аргументите на привържениците на изтеглянето на американските войски от Европа, които твърдят, че Съединените щати поемат непропорционално високи разходи за защита на съюзниците от НАТО. Алиансът също така ще бъде по-добре подготвен за евентуално участие на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, което може да ограничи американската способност да оказва подкрепа на Европа. Регионалните планове ще стимулират и развитието на сътрудничеството между европейските съюзници. Ще има ново основание за съвместно развитие на способности, които засягат сигурността на цели региони. Скандинавските страни вече обявиха намерението си да интегрират военновъздушните си сили, а 19 съюзници се присъединиха към инициативата за противовъздушна и противоракетна отбрана Sky Shield, насърчавана от Германия.

Заключения и перспективи

Приемането на нови планове и подкрепата им с нов модел на силите на НАТО може да увеличи политическото и практическото значение на европейския стълб на Алианса. Това обаче изисква от европейските държави да укрепят своя потенциал и да развият способността си да провеждат широкомащабна мисия за колективна отбрана въз основа на доктрината за многодоменни операции. За тази цел ще бъде необходимо да се увеличат мащабът и честотата на ученията, организирани от НАТО, координирани с национални учения с участието на ключови съюзници, да се развие инфраструктура, улесняваща прехвърлянето и разполагането на войски, и да се развият командни структури, особено по северния и източния фланг.

Обхватът и темпото на необходимите действия могат да бъдат повлияни от продължаващите различия в оценката на заплахата от страна на Русия и нейната способност да възстанови потенциала си. Процесът на планиране на отбраната в НАТО (NDPP), който позволява на Алианса да определя целите за развитие на способностите на съюзниците и да оценява тяхното изпълнение, ще остане ключов инструмент за стимулиране на инвестициите. Допълнителен натиск може да бъде оказан от приетия във Вилнюс нов ангажимент в областта на отбраната, в който се посочва, че 2% от БВП за отбрана годишно е необходимият минимум, а не цел, която трябва да се преследва. Проблемите с неадекватните равнища на разходите и бавните инвестиции във военния потенциал на европейските съюзници могат да подкопаят доверието във възпирането и да доведат до политическо напрежение в рамките на Алианса.

Въпреки че общите интереси на европейските страни ще се засилят, това няма да ограничи значително сътрудничеството им със САЩ. Войната в Украйна показа, че американското военно присъствие в Европа е необходимо, за да укрепи чувството за сигурност на съюзниците, да ги мобилизира за действие и да възпре Русия. Ръководството на САЩ ще бъде от съществено значение за прилагането на концепцията за многодоменни операции. Това ще гарантира също така способността за координиране на действията в цялата зона на НАТО и ще намали риска регионалното сътрудничество да бъде преследвано за сметка на политическото сближаване на целия НАТО (т.нар. регионализация на сигурността).

Благодарение на своя потенциал Полша има шанса да се превърне в един от лидерите в прилагането на концепцията за многодоменни операции. Това ще бъде основата за дългосрочно военно сътрудничество със САЩ, но също и с ключови европейски съюзници като Великобритания, Франция и Германия.

Източник: Polski Instytut Spraw Międzynarodowych

Войчех Лоренц е ръководител на програма „Международна сигурност“. Изследователската му дейност включва НАТО, ядреното и конвенционалното възпиране и полската политика за сигурност и отбрана. Бивш журналист в Полското радио, BBC World Service в Лондон (полска секция) и националния ежедневник Rzeczpospolita. Работил е като граждански специалист в мисията на ISAF в Афганистан (2013-2014 г.). Координатор на изследователска програма за киберсигурност за критичната инфраструктура (НАТО SPS, 2014 г.). През 2021 г. PISM публикува книгата му „Възпиране. Стратегия и политика“. Получава докторска степен с отличие по политически науки (Варшавски университет). Притежава магистърска степен по английска филология (Вроцлавски университет) и е завършил следдипломен курс по международни отношения и дипломация в частния университет Collegium Civitas. Говори свободно английски и основно руски език.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: