Автор: Paix et Guerre par Caroline Galactéros

Мисля, че всички основни американски и англосаксонски военни и политически ръководители вече са напълно наясно, че няма да има военна победа на Украйна. Затова западният план сега е Украйна да остане като гноен цирей на прага на Русия, за да работи Запада чрез нея за това, на което винаги се е надявал –  дестабилизация, прогресивно отслабване и накрая смяна на режима в Русия. Именно този западен план беше застрашен, ако американският Конгрес не беше гласувал тези 60 млрд. долара. Щеше да има много тежко прекъсване. Сега производствените линии ще бъдат възобновени, отново ще произвеждат “Хаймарс”, “Брадли”, “Пейтриът”, всичко, което е нужно, но ние си правим изводи за силата, за безумното влияние на дълбоката държава върху американския политически апарат и от двата политически лагера – републиканци и демократи, и точно това е интересното. Това е много повече въпрос на големи пари за американската отбранителна индустрия, отколкото отблясък на емоционална инвестиция или не знам си какво в подкрепа на една страна, а още по-малко с вярата за възможната й победа. Но повече от сигурно е, че западният план с „гнойния цирей Украйна“ няма да сработи.

Трябва да се разбере, че военнопромишленият комплекс на САЩ е основният бенефициент и големият печеливш от последната американска помощ от 60 милиарда. Това трябва добре да се разбере – целта на тази помощ не беше да се помогне на един нещастен народ, подложен на скандална руска агресия, изобщо не става дума за това.

От тези 60,2 милиарда има 20 милиарда, които украинците в действителност въобще няма да видят, тъй като те са за възстановяване на запасите в оръжейните складове на американската армия, от които по-рано бяха взети много оръжия, за да се доставят на Украйна.

Освен това има 14 млрд. долара, които ще бъдат отпуснати като заем на Украйна, за да си купи с тях американски оръжия и снаряжение. След това има едни 15 милиарда, с които ще се финансира американската помощ за обучението на украинските въоръжени сили, ще се финансират и американските служби, които осигуряват на Украйна разузнавателна информация, ще се финансира и увеличаването на американското присъствие в Европа и различни други дейности.

На следващо място има 8 милиарда долара, които ще захранят пряко украинския бюджет, тъй като парите там изчезват бързо, топят се като сняг на слънце и трябва да се помогне на държавните чиновници, да се изплатят пенсиите на украинското население, да се плати на украинската администрация и т.н.

И накрая има 3,2 милиарда, които се разпределят поравно – 1,6 милиарда за икономическото развитие на Украйна, това е много неясно, и още едни 1,6 милиарда за укрепване на въздушната и морската отбрана в Украйна и около Украйна, т.е. всичко, което се случва в Черно море.

Така че виждате, че тези 60 милиарда съвсем не са подарък от Дядо Коледа, тъй като само 14 милиарда са предназначени за закупуването – закупуване! не даване, а закупуване на нови оръжия от американските производители.

Това коментира в канала си в YouTube Каролин Галактерос, политолог, доктор по политически науки. Тя е директор на мозъчния аналитичен тръст GEOPRAGMA. 

ВИЖ ВИДЕОТО:

Добър вечер, скъпи приятели, вие сте с петнадесетото издание на Paix et Guerre (Мир и война), 24 април 2024 г. е, щастлива съм да се срещнем отново. Днес ще се върна към украинския въпрос и ще разгледам споразумението, което мина в Конгреса във Вашингтон – в Сената и в Камарата на представителите, за отпускането на малко над 60 млрд. долара на Украйна. Знаете, че това се чакаше от месеци. Тази специфична помощ за Украйна е част от един по-голям пакет за близо 100 млрд. долара, тъй като се отнася и за Израел и Тайван. Явно хората имат впечатлението, че това ще бъде страхотен game changer за Украйна – 60 млрд. долара изглеждат много. Все пак смятам, че трябва да видим всичко това в перспектива и да разгледаме по-подробно отпускането на различните части от тази помощ, защото ще разберем по-добре реалността на преследваните американски цели и защо тази битка в Камарата и Сената беше толкова дълга и тежка между поддръжниците и противниците на тази парична помощ, защо някои толкова много настояваха тя да мине.

От тези 60,2 милиарда има 20 милиарда, които украинците в действителност няма да видят,

тъй като те са за възстановяване на нивото на запасите на американската армия, от които са взети оръжия и са доставени на Украйна. Тоест това са вече направени неща – отпуснати, изразходвани, използвани, унищожени в голямата си част от руската армия, но очевидно ще трябва да се възстановяват разходите на американските производители на оръжие. Освен това има 14 млрд. долара, които ще бъдат отпуснати като заем, за да си купи Украйна американски оръжия и снаряжение. След това има 15 милиарда, които ще бъдат използвани за финансиране на американската помощ за обучението на украинските въоръжени сили, за споделяне на разузнавателна информация, за увеличаване на американското присъствие в Европа и различни други дейности.

На следващо място има 8 милиарда долара, които ще отидат пряко в подкрепа на украинския бюджет, тъй като парите изчезват бързо, топят се като сняг на слънце и трябва да се помогне на държавните чиновници, да се изплатят пенсиите, да се плати на администрацията и т.н.

И накрая има 3,2 милиарда, които се разпределят поравно – 1,6 милиарда за икономическото развитие на Украйна, това е много неясно, и също 1,6 милиарда за укрепване на въздушната и морската отбрана в Украйна и около Украйна, т.е. всичко, което се случва в Черно море главно.

Така че виждате, че тези 60 милиарда съвсем не са подарък на Дядо Коледа, тъй като само 14 милиарда са за закупуването – закупуване! не даване, а закупуване на нови оръжия от американските производители. Така че тази помощ до голяма степен ще се използва за възстановяване на разходите за всичко, което американските търговци на оръжие, американските военнопромишлени компании са доставили преди това на Украйна под натиска, разбира се, на администрацията на Байдън и на Пентагона, за да не се получи дупка между  украинската офанзива през юни 2023 г., която за два месеца даде първите признаци за провала – средата на август вече се знаеше, че това е много лошо начало. Но тя продължи да получава оръжия, очевидно съвсем недостатъчни, за да се надява да обърне баланса на силите, но все пак имаше американски компании, които продължаваха да доставят, и американските запаси на Пентагона бяха използвани. Следователно всичко това трябва да бъде възстановено.

Трябва да се разбере, че военнопромишленият комплекс е първият бенефициент и голям печеливш от тази помощ от 60 милиарда.

Всичко, което можахме да дадем на украинците от близо девет месеца, днес ще бъде изплатено. Това е първият бенефициент. Самият Антъни Блинкен, американският държавен секретар, каза без заобикалки, че приблизително 90 процента от американската финансова помощ, доставена на Украйна, се връща в американската икономика. Това трябва добре да се разбере – тук не става дума за помощ на един нещастен народ, подложен на скандална руска агресия, изобщо не става дума за това.

Това е сделка за големи пари и, разбира се, стратегия за прогресивно изтощаване на Русия.

Този подробен преглед ми се струваше важен за въведение, защото добре разбирате, че тези 14 милиарда за нови оръжия няма да предизвикат промяна на терен, така че няма да има промяна на баланса на силите, каквато сега обявяват навсякъде и най-вече у нас, както обикновено, обявяйки, че това е страхотно.

Това няма да промени нищо фундаментално във военното съотношение на силите на украинския фронт.

Това трябва добре да се разбере. Впрочем в Съединените щати, в американската преса, наративът вече се промени. До постигането на този успех в американския Конгрес казваха “грешката е на Тръмп, че украинците вече нямат с какво да се отбраняват”, “това е защото републиканците не искат да се съгласят с това бюджетно разпределение”, “ако републиканците се съгласят, това ще промени всичко на фронта” и т.н. и т.н. Съвсем не. Сега не казват, че Украйна е била предадена от републиканците, а че помощта ще послужи най-вече да се забави руското напредване, а не да бъде победена Русия. Независимо дали в “Ню Йорк таймс”, “Блумбърг” или “Политико”, всички са получили инструкции да обясняват, че не трябва да се очаква чудо от тази помощ.

Как се случи това? Интересно е да видим как се случи, защото това ни разкрива истинските бенефициенти на тази маневра. Работата е там, че председателят на Камарата на представителите от Републиканската партия Майк Джонсън се обърна като палачинка, ако мога така да кажа. Той обяснява, че е имал срещи с представители на разузнавателната общност, ЦРУ и т.н., и че те са го убедили, че непременно трябва да се предоставят смъртоносни оръжия възможно най-скоро на Украйна, защото иначе империалистическата Русия буквално ще погълне Европа и затова спешно трябва да бъдат отпуснати тези пари.

Трябва да си спомним, че Джонсън беше избран за председател с обещанието да попречи на отпускането на тази помощ, т.е. в момента, в който имаше американски проблясък и американците си казаха, че е време да офейкат, да оставят европейците да се оправят и лека-полека, любезно да се измъкнат от този военен театър без изход за нас, във всеки случай без обещание за военна победа. Така Джонсън се извъртя, но голяма част от републиканците въпреки всичко гласуваха против. Една голяма част от демократите също, което може би вещае лоша изненада, ако след няколко месеца си дадат сметка, че това не е довело до промяна и че както обикновено са се намесили навън, вместо да отпуснат пари за изключително наложителни за американското общество политики и реформи. Една американска представителка много добре го обясни.

Интересно е също, че Доналд Тръмп даде съгласието си, тъй като той каза “аз съм окей от момента, в който това е заем”, т.е. не пари, които се дават, а заем, “това наистина ще захрани икономиката ни”. Това е интересно, защото от месеци насам той обясняваше, че за няколко дни ще постигне мир с Русия, че е пълна лудост да продължава подкрепата за този конфликт, че НАТО трябва да се оттегли от тази опасна работа и т.н. Моят анализ е, че той превръща нуждите в добродетели, т.е. Доналд Тръмп все пак е смутен от машинациите на демократите да му попречат да се яви на изборите, които наистина правят всичко, за да го спрат, и мисля, че той е разбрал, че има интерес да преглътне това и да каже “окей, но това не ми пречи, когато се върна на власт, да постигна мир”. Мисля, че е интересно как той си промени публичното мнение, постави го под условието за заем, но това не означава, че Доналд Тръмп е съгласен с политиката на Байдън, Блинкън, Съливън и компания.

Това означава обаче, че силата и влиянието на дълбоката американска държава са все по-колосални и не отслабват и че те са способни да обърнат целия американски Конгрес.

Те са се постарали да убедят Джонсън, но все пак е впечатляващо да видим този успех и да разберем за пореден път, че “Проектът “Украйна” не е проект “За Украйна”. Той не е проект за благоденствието, бъдещето или сигурността на Украйна. “Проектът “Украйна” е колкото икономически, толкова и геополитически. Това е проект, който позволява да се прехвърлят значителни суми в американската икономика,впрочем повечето дори не напускат американска земя и следователно трябваше да се прокара един пакет с пари, пакет за разпределение на бюджета, първо, защото това позволява да се захранят оръжейните компании, второ, защото тези оръжейни компании, в момента, в който са обсипани с договори, връщат голяма част от парите обратно на американската политическа класа, а освен това тези пари обслужват всички програми извън Украйна – всички програми за финансиране на неправителствени организации навсякъде по света, кампании за дестабилизация в определен брой страни, срещу Русия, но не непременно срещу Русия, може да бъде срещу Китай, срещу други държави. Всичко това е непрекъснат, постоянен поток от действия – действия на дестабилизация, тайни действия, психологически операции от голям мащаб, които трябва да бъдат продължени и не могат да бъдат прекъснати, защото това са дългосрочни програми, бюджети за години, понякога дори за десетилетия.

Така че кинтите трябва да дойдат, грубо казано, и въпросът не е във военната победа на Украйна.

Мисля, че всички важни американски и англосаксонски военни ръководители добре разбраха, че няма да има военна победа на Украйна. В замяна на това, Украйна трябва да остане гноен цирей на прага на Русия и да позволи това, на което винаги са се надявали –  дестабилизация, прогресивно отслабване и накрая смяна на режима в Русия. Именно това беше застрашено, ако тези пари не бяха гласувани. Щеше да има много тежко прекъсване. По този начин възстановявам контекста на този бюджетен кредит. Производствените линии ще бъдат възобновени, отново ще произвеждат “Хаймарс”, “Брадли”, “Пейтриът”, всичко, което е нужно, но важното е силата, безумното влияние на дълбоката държава върху американския политически апарат от всички политически лагери – републиканци и демократи, и точно това е интересното.

Има риск от обратен ефект, ужасен ефект на бумеранга, защото ако след два месеца всички тези пари не се изразят в cъживяване на силата на Украйна срещу Русия – а те няма да се изразят в това – ако започнат да обясняват, че ще има нова офанзива през 2025 г., но че ние сме едва в началото и т.н. и очевидно президентът Зеленски продължи да иска ново и ново удължение, после още пари, тогава ще си дадат сметка, че всички тези пари са били безполезни. Нищо не променят конкретно. Просто носят пари на американците и на американските компании.

Това е много повече въпрос на големи пари за американската отбранителна индустрия, отколкото отблясък на емоционална инвестиция или не знам си какво в подкрепа на една страна, а още по-малко с вярата за възможна победа.

За съжаление, само ние във Франция все още вярваме в това, но в Съединените щати има пълен цинизъм. Когато един американски сенатор или конгресмен казва, говорейки за Украйна “Техните граници са наши граници”, това е хубаво, прекрасно, направо да се разплачеш, но не в това е въпросът. В замяна на това “Нашите пари си остават наши пари”. Това е. Дори това да се прави за сметка на тази украинска младеж, която изпращат да бъде убита с техните оръжия. Ние във Франция имаме версията “сигурността на Украйна е сигурността на Европа”. Наистина сигурността на Украйна е сигурността на Европа, би могло да се каже това. Напълно съм съгласна. Украйна трябва да има сигурност, за да се успокои Европа в отношенията си с Русия.

Но какво наричат “сигурността на Украйна”? Дали сигурността на Украйна е да ѝ доставят оръжия, за да ѝ позволят да умира бавно? Или сигурността на Украйна е да започне много бързо неутрализиране, за да има отново един широк буфер между силите на НАТО и руските сили?

Това е въпрос. Вие разбрахте отговора ми: мисля, че това наистина трябва да се направи възможно най-скоро. Ще завърша тази точка, която е основната точка на изложението ми, представяйки реакциите на някои руски официални лица след гласуването на тази военна помощ. Дмитрий Медведев, бившият президент: “Със сигурност ще спечелим, въпреки кървавите 61 милиарда долара, които ще отидат главно в ненаситното гърло на военнопромишления комплекс”. Дмитрий Песков, който е говорител на Кремъл: “Американската помощ ще обогати още повече САЩ и ще разори още повече Украйна и ще донесе още повече загинали украинци по вина на киевския режим”. И най-изчерпателна, както винаги, е Мария Захарова, която е говорител на Сергей Лавров, министъра на външните работи: “Отпускането на военна помощ от САЩ за Украйна, Израел и Тайван ще влоши кризите по света. Военната помощ за киевския режим е директно спонсориране на терористични актове. Тази за Тайван е намеса във вътрешните работи на Китай, а тази за Израел е пряк път към безпрецедентна ескалация в региона”. Ето това каза тя. Нещата са доста тревожни.

Ще дадат малко време на Украйна, ще ѝ позволят да закупи някакви оръжия, но всъщност докога ѝ дават време? Дават ѝ време до изборите в Америка, до ноември. Това е времевото ограничение на американските и западни стратези.

Това беше първата ми точка. Втора точка е военната ситуация. Отчаяната битка срещу реалността прави все по-силно впечатление. Русия е и остава в доминираща позиция. Това се вижда и на семантично ниво, тъй като руският генерален щаб вече не говори за направление на руските въоръжени сили, а за групировки войски – групировка войски “Север”, групировка войски “Запад”, групировка войски “Юг”, групировка войски “Център”, т.е. добре виждаме, че има концентрация на сили, а вероятно и започване на глобална операция, на глобална маневра. Дали ще има нова украинска офанзива през 2025 г.? Изобщо не е сигурно, но пък е ясно, че сега Русия е в различно положение,руските сили напредват навсякъде, понастоящем напредват северно от Авдеевка, която е важен град, логистичният възел, който те превзеха преди няколко месеца. Украинските сили все повече отстъпват. Украинските укрепени линии в Донбас – било то центъра или на юг – са в опасност и това ще продължи, украинските войски се изтеглят към своите укрепени линии. Самият украински министър на отбраната каза, че с бомбите “ФАБ-1500”“ФАБ-3000”, които идват, е почти невъзможно да устоят на мащаба, ритъма, интензивността на руските удари.

Според експерти, които следя, защото ги смятам за добри и почти не грешат, руската идея, руската маневра е постепенно установяване на нова, укрепена, трайна и може би окончателна фронтова линия от Бахмут до Авдеевка. Помните битката в Бахмут, имаше битка и за Авдеевка, а сега целта е силите, които са в тези две населени места, два региона, да се съединят и да се създаде отбранителна линия, т.е. линията на руския фронт да се придвижи напред. Това е в ход, но засега битката между украинските и руските сили е на източния бряг на Днепър, т.е. украинците се опитват да се закрепят на този бряг, докато руснаците се опитват да се придвижат напред към западния бряг. Вероятно това няма да се развие много добре за украинците и ще бъдат отблъснати на запад. Това означава, че Донбас е превзет, разбира се и Крим, като цяло руските придобивки няма да бъдат поставени на разглеждане и следователно това, на което се надяват евентуално американците, англичаните, французите и другите, е да могат, изпращайки много важни запаси, които вече бяха на украинско-полската граница отдавна, по-конкретно бронирани машини на украинците, да могат да забавят това голямо напредване на руските сили, да избегнат сриване на фронта, което политически ще бъде много сложно, най-вече за американците и най-вече в перспективата на изборите.

Но всичко това няма да компенсира истинските загуби на украинските войски. Дори с американски съветници – там са изпратени 50 американски съветника, първо казаха, че са телохранители на Зеленски, защото той е все по-оспорван от населението, от обкръжението си, а на 21 май дори няма да бъде официално президент, тъй като анулира изборите, знаейки, че ще ги загуби – но всъщност не, това изглежда са по-скоро инженери, които са там, за да помогнат за построяването на новата укрепена украинска линия на отбрана отзад, след изтеглянето, което се извършва в момента, на западния бряг на Днепър, т.е. украинците повече няма да напред на изток, няма да могат. Така че това е изтегляне на западния бряг и там трябва, според онези, които им помагат, съветват и подкрепят, да се се настанят здраво, включително, ако продължат тази линия на юг, с

френските войници, които изглежда днес са в Одеса, 1000 на брой, пристигнали с граждански кораб, посрещнати от офицерите на НАТО в Одеса.

Следователно идеята на западната маневра явно е да се установят здраво на западния бряг на Днепър, евентуално с полски, френски, британски войници, американски съветници и защо не F-16 за въздушна подкрепа и оттам да предприемат атаки. Защото всичко това не е за мир, за прекратяване на огъня, а за предприемане на атаки с ракети с голям обсег, евентуално дори германски ракети “Таурус”, дронове, за да нанесат щети на руския флот в Черно море и дори, в най-лудите западни мечти, да го изгонят от Черно море. Мисля все пак, че това е от порядъка на утопията, защото източният бряг на Днепър никога няма да бъде преминат, ще бъде удържан и

битката за Донбас всъщност е изгубена.

Тук е ясно, че от наша, от западна страна, нищо не разбираме от човешка, промишлена, икономическа география. Всички градове на тази нова фронтова линия ще бъдат под обстрела на руската артилерия. Тоест, ако няма споразумение за прекратяване на огъня, ако не бъде договорен мир и ако се гледат като кучета един срещу друг, цялата тази част, която е съставена от важни градове за украинската икономика, за икономическото оцеляване на Украйна, много бързо ще се окаже в опасност. Тоест няма нищо по-спешно от започването преговори на реалистична основа за спирането на тази касапница. Възможно най-скоро трябва да бъде договорено споразумение. Очевидно американската преса е много по-хитра, много по-информирана от нашата.

Ако погледнете “Ню Йорк таймс”, той вече обясни, че въпросът за Украйна е да запази това, което все още има, а не да се надява да отвоюва онова, което е загубила.

Това е нещо, в което не само Зеленски трябва да се убеди, но и ние също трябва да се убедим. Това трябва да спре, да се запазят съществуващите територии, може би трябва да се търси сближаване на Украйна с Европа, дори и това да отнеме много време, имайки предвид нивото на разрушения и на корупция в страната. Добре виждаме, че

Америка, дава малко пари, взима обратно много, а поляците, англичаните, французите и германците обграждат със сервилност Империята.

Президентът Дуда каза, че намира за напълно нормално Полша да приеме ядрени оръжия на НАТО на своя територия, които трябва да засилят източния фланг на Алианса, тъй като Русия неминуемо е заплашителна. Германия също засвидетелства вярност и е на разположение да бъде любимец, като на конкурс за красота. Виждам го много ясно – френско-германската двойка е на парчета и

сега битката, съперничеството е между Германия и Полша като на beauty contest, конкурс за красота, за това кой ще спечели сърцето на американците.

Очевидно не трябва да забравяме Великобритания, която никога не изостава и дори иска да е напред. Риши Сунак навлезе в някакъв напълно безумен наратив, но англичаните от години са такива. Все пак една част от английското кралско семейство е свързано с фамилията Романови. Ако поставите това в историческия контекст, плюс голямата игра, плюс имперските съперничества, плюс никога неугасналият яд на британците спрямо Съветите заради проникването на техните агенти, Филби и компания, всичко това е оставило следи и англичаните възнамеряват да си отмъстят по един или друг начин. Риши Сунак обясни, че Владимир Путин няма да спре до полската граница. Мисля, че беше с Доналд Туск във Варшава на среща на върха на НАТО и там обясни, че има британски план за доставяне на оръжия на Киев – 400 бронирани машини, 1600 ракети, 4 млн. патрона, 60 кораба, а също и 500 млн. лири военна помощ, т.е. общо 3 милиарда само за 2024 г. Но това е много по-голям и много по-дълъг план за вкарване във военноикономически режим на британската икономика. Идеята, според това, което обяви Риши Сунак, е Великобратиния да се насочи към отделяне на 2,5% от БВП за отбрана през 2030 г. Тоест за шест години ще инвестират 75 млрд. лири, това са близо 100 млрд. евро или долара. Той обяснява, че няма да задлъжнеят и т.н., не знам как ще го постигнат. Обвини, разбира се, както обикновено, Иран, Китай, Северна Корея и, естествено, Русия в агресивно поведение, което все пак е доста забавно, казвайки същевременно, че Великобритания не иска война. Но в същото време изпрати външния си министър Дейвид Камерън в Таджикистан, една от страните, набелязани от Русия поради факта, че украинското посолство там е участвало в набирането на терористи за атентата срещу “Крокус сити хол”, освен това е страна, която има газ и петрол и е много добре разположена, тъй като е обградена от Иран, Пакистан, Афганистан, Китай, т.е. една малка бомба със закъснител за дестабилизиране, за дразнене на Русия. Дейвид Камерън отиде да се види с ръководителите на Таджикистан, за да говорят за санкциите, към които страната трябва да се присъедини, забравяйки за съвместните руско-таджикски военни маневри, които тъкмо бяха приключили. Тоест има непрекъснато дразнене на руските позиции или на руските зони на влияние с резултата, който познаваме, т.е. без да има военен ефект в Украйна; без политически ефект в Русия – властта изглежда въпреки всичко доста сигурна. Що се отнася до Франция, както ви казах се говори за 1000 военни, които са пристигнали в Одеса.Продължава строителството и на тази голяма база в Румъния. Всичко това ми се струва изключително опасно.

Следващата точка са руските инвестиции и капитали, които са в ръцете на европейците и американците. Белият дом каза, че е съгласен да изпрати около 10 млрд. от руските авоари на Украйна.

Това са авоари, които се намират в САЩ. Това е кражба, но проблемът е, че почти всички руски авоари се намират в Европа, така че за пореден път Европа е проблем, защото тук се говори за 270 милиарда. Жозеп Борел обясни, че в момента, в който не принадлежат на руски суверенен фонд, може да се вземат тези пари, във всеки случай могат да се вземат лихвите по тези активи и да се дадат на Украйна. Има голям американски натиск европейците да го направят. За щастие, има някои мъдри гласове, които проявяват здрав разум, като Кристин Лагард, шефът на Европейската централна Банка, които обясняват, че това е незаконно, че е нарушение на международното право и че би било изключително опасно да го направят. Бундесбанк също го каза. Някои европейски централни банки също го казват. Защо? Защото бихме могли да си кажем “да, това са лошите руснаци, трябва да помогнем на добрите украинци, трябва да вземем всички тези пари, за да помогнат за възстановяването на Украйна” и т.н. Единственият проблем, извън това, което току-що казах, е, че ако го направите,

това ще бъде краят на международното финансово доверие в Европа. Това е колосален капан! Трагичен капан!

Това е трагичен капан и за американската икономика. Не знам дали видяхте, но кредитните агенции “Фич” и “Мудис” понижиха перспективите на американския растеж от “стабилна” на “отрицателна”. Лихвите по американския дълг се удвоиха през 2023 г. и Кремъл каза, че Америка ще загине заради всичко това, че това е явна кражба и че няма да се поколебае да конфискува всички западни активи в Русия. Това е ескалация. Надявам се, че няма да го направим, защото би било лудост за европейските икономики, за атрактивността на европейските икономики. Всички инвеститори по света, ще си дадат сметка, че може да инвестираш в Европа, но тези инвестиции буквално могат да ти бъдат измъкнати, откраднати в момента, в който решат, че политически не правиш това, което се очаква от теб, че си лош, че сте съюзник на някой лош. И тогава няма да инвестираш нито стотинка в европейската икономика! Това ми се струва детинска глупост.

Ще завърша с един документ на “РАНД Корпорейшън”.

Знаете, че това е американски мозъчен тръст, който има значително влияние и неговите анализи винаги са оказвали голямо въздействие върху начина, по който се формира американската външна политика, т.е. това са хора, които наистина влияят на нещата. През февруари те публикуваха документ, озаглавен „Денят след това: Следвоенна стратегия на САЩ спрямо Русия“. Трябва да знаете, че този документ се появява пет години след един документ от 2019 г., озаглавен Extending Russia: Competing from Advantageous Ground. В този документ от 2019 г. всъщност ставаше дума за стратегия на провокация, тормоз, дразнене, идеята бе да се използва икономическата, политическата, военната уязвимост и всички руски тревоги и комплекси за обсада, за да бъде пренатоварена Русия, да увеличи усилията си и лека-полека да бъде отслабена. Тоест това наистина беше стратегия на агресивност, но интелигентна – чрез гранична дестабилизация, надпревара във въоръжаването и всичко това беше направено, беше изпълнено, особено от 2008 г.

Документът, който излезе сега, е много интересен и ви приканвам да го прочетете – The Day After Postwar U.S. Strategy Toward Russia. Всъщност това е фундаментална промяна – този документ препоръчва точно обратното, напълно различна стратегия спрямо Русия след настоящата война, просто защото Америка не е способна да има враг и да го повали, както можеше да го направи преди. Новият световен ред вече не е същият. И когато стратезите в този мозъчен тръст разглеждат какво трябва да направи Америка спрямо Русия, те си дават сметка, че руско-американските отношения неминуемо ще засегнат американските интереси в Европа, но и навсякъде по света – в Африка, Азия, очевидно в Близкия изток. Те изхождат от два сценария. Първият – Русия е империалистическа сила, това е най-неблагоприятният сценарий.  Вторият – Русия има главно опасения за сигурността. В зависимост от двата сценария анализират какъв път трябва да следва американската дипломация. Най-благоприятният сценарий е в тази война Украйна да има някои териториални придобивки. Нещата вървят много зле, но да го допуснем. Една от основните поуки в този документ, е, че абсолютно препоръчва да се възприеме много по-малко твърд подход спрямо Русия, а всички препоръки са точно обратното на документа от 2019 г. Следователно този нов подход, който препоръчват хората от “РАНД Корпорейшън” на американските лидери, е намаляване на нивото на американските сили в Европа, т.е. изтегляне на сили, които сега са приблизително 110 хил. души; да не се разполагат допълни сили в Източна Европа; да не се приема Украйна в НАТО; да спрат да предлагат на други държави да влязат в НАТО, т.е. да спре разширяването на НАТО; да се гарантира неутралитет на Украйна; да спрат да казват и на Грузия, че ще влезе в НАТО; да се намали американското сътрудничество със страните от региона –

американците развиват сътрудничество, за да могат да дестабилизират подстъпите или околностите на Русия;

и освен това премахване на санкциите. Накрая те завършват с думите “трябва да ограничим усилията си, целящи да разбият или да попречат на влиянието на Русия в нейната зона”.

Следователно това означава първо пълна украинска капитулация в този конфликт, както и че всъщност казват “да” на исканията на Русия в сферата на сигурността, в които няма нищо невероятно, както се опитвам да обясня от две години, които са доста банални, класически искания за сигурност.

Това е много интересно, имайки предвид влиянието, което подобен документ може да има и най-вече факта, че отразява мисленето на стратегическия американски естаблишмънт. Това означава, че в САЩ,

от другата страна на Атлантика, разбират, че може би ще трябва да променят позицията си спрямо Русия, напук и заради всичко, което направиха,

защото добре виждаме провала и дори откровено контрапродуктивния характер на всичко, което направиха досега против Русия. Това означава, че конституционните поправки, прокарани от Зеленски, които установяват курс към НАТО, трябва да бъдат преразгледани, разбира се, и трябва да се изхожда от това, което е останало и което все още е възможно, но отчитайки руските тревоги за сигурността. Това е.

Завършвам с това и ви приканвам наистина да прочетете този документ, особено хората, които се интересуват от начина, по който се формират насоките на външната политика в САЩ. Може би това предизвестява леко връщане към трезви позиции, към малко реализъм и това впрочем е отражение на влизането в “РАНД Корпорейшън” на определени анализатори и мислители, хора, които принадлежат към реалистичната школа, към която смятам, че и аз принадлежа, и която, струва ми се, е единствената, която запазва минимум сигурност на тази планета.

Това беше последната ми точка. Виждайки всичко това, трябва да разберем, че Европа и Франция спешно трябва да се избавят от вредите на този морализъм без стойност, който носи само купища трупове, насилие и глупави постъпки.Трябва да разберем, че сме били играчки, обекти, плячки, мишени, до голяма степен съгласни впрочем – в Европа сме “стокхолмизирани”, на

широкомащабни психологически операции след края на Студената война, които целяха нашите западни елити да започнат да мислят като американците,

както много добре обясни Ерик Денесе в едно интервю неотдавна, да искат същото като американците, да смятат, че всичко, което идва оттам непременно отговаря на нашите собствени интереси в Европа. Това не е така. Това предизвика интелектуално бедствие, а това интелектуално бедствие води до геополитическо и дори военно бедствие.

Ще завърша с един цитат на Карл Юнг, който ми се струва подходящ, ще ви го прочета: “Неслучайно онези, които не мислят в посоката на доминиращия наратив, са смятани за негодните в този свят. За да поддържате ред и контрол, трябва да изолирате интелектуалеца, мъдрия, философа и учения преди техните идеи да събудят хората”. Това е. Оставям ви с тези няколко реда, които ми се струват изключително точни. Желая ви прекрасна вечер и ви благодаря, мисля, че беше доста дълго предаване, благодаря ви, че ме изслушахте! Може да ни харесате, споделите и подкрепите!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: