САЩ натисна България, като млад съюзник на НАТО, да разположи на нейна територия Военноморски координационен център – на брега на Черно море. В същото време администрацията на Тръмп натиска България да подпише и десетгодишна пътна карта за сътрудничество в сферата на отбраната, в която карта София ще се задължи да закупи и разположи на своя територия по-широк спектър от съвременни американски военни технологии. Тези съвременни технологии ще включват и разузнавателно оборудване, директно насочено срещу Русия.

Вопиюща глупост е да разполагаш в България такава техника, след като Турция периодично влиза в много остри конфликти с Вашингтон и даже е напът да напусне НАТО. Анкара държи вратата към Черно море посредством контрола си върху Босфора и Дарданелите. Ако отношенията между САЩ и Турция се скъсат окончателно, и ако исканията на половината европейски държави Турция да бъде изключена от НАТО бъдат удовлетворени, то Анкара ще блокира изцяло преминаването на кораби на НАТО в Черно море.

Населението на САЩ е изцяло фокусирано върху процедурата по импийчмънт срещу Тръмп и не обръща особено внимание на събитията в Близкия Изток. А те говорят за предстояща голяма война. Никой да не се чуди защо Доналд Тръмп непрекъснато говори как американските войници ще напуснат Сирия, а това все не се случва.

Съвсем пресният пример за това е от началото на октомври тази година: Доналд Тръмп обяви третото си поредно решение за деескалация на напрежението в Близкия Изток, чрез извеждане на американските войски от северната част на Сирия. Веднага след това обаче взе решение САЩ да окупира сирийските нефтени находища и дори направи изявление, че американските войници ще стрелят по руските и сирийски военни, които се опитат да върнат това апетитно парче земя в сирийската суверенна територия. Малко по-късно пък стана ясно, че американската армия отново е подновила приятелството си и пак действа ръка за ръка с кюрдските опълченци, за да „продължала борбата“ с остатъците от „Ислямска държава“.

Защитниците на Доналд Тръмп продължават да настояват, че той не иска война и се отнася сериозно към оттеглянето на Америка от участие в „безсмислените конфликти в Близкия Изток“. Но трудно можем да направим подобен извод, съдейки от действията на САЩ в Сирия, в Персийския залив и др. Истината е, че президентът на САЩ и неговият щаб са патологични лъжци.

Русия е мишена на външната политика на неоконите* (иронично наименование на екстремните неоконсерватори, ястреби – бел. ред.) в екипа на неграмотния Тръмп. Тази политика включи и отказа на Вашингтон да преподпише с Москва няколко изключително важни договора, които ограничаваха разпространението на определени видове оръжия. Към американските провокации срещу Русия трябва да прибавим и легалната военна помощ за „доблестната малка Украйна“, където Вашингтон няма абсолютно никакви интереси. За сметка на това пък след нахлуването на САЩ в тази държава, Русия прие, че е прекрачена червената линия на нейната сигурност. И със сигурност тази авантюра на САЩ ще й струва скъпо.

Но има и нещо друго: САЩ натисна България, като млад съюзник на НАТО, да разположи на нейна територия Военноморски координационен център – на брега на Черно море. В същото време администрацията на Тръмп натиска България да подпише и десетгодишна пътна карта за сътрудничество в сферата на отбраната, в която карта София ще се задължи да закупи и разположи на своя територия по-широк спектър от съвременни американски военни технологии. Тези съвременни технологии ще включват и разузнавателно оборудване, директно насочено срещу Русия.

Както винаги обаче, за Вашингтон най-проблемен регион си остава Близкият Изток и в частност Персийския залив, където се случиха редица относително незначителни събития, които в своята съвкупност обаче създават сериозна заплаха за избухване на мащабна война.

Как стоят нещата в Персийския залив: Израел, Саудитска Арабия и голяма част от петролните емирства в региона имат желание да нападнат Иран, който от своя страна е привлякъл за съюзници Ирак, Катар, Сирия и Ливан. Евреите и саудитите, които търсят война с Иран, настояват в първия и най-тежък етап на този сблъсък именно Съединените щати да свършат най-мръсната работа. Защото само САЩ могат да използват стратегическите си бомбардировачи за унищожаване на военни цели, разположени дълбоко под земята, или т. нар. дълбоко защитени обекти.

Така или иначе САЩ продължава да е на крачка от война с иранците или поне умело подхранва тази илюзия. Вашингтон направи всичко възможно да ги накаже, включително и с недалновидното си излизане от „Съвместния всеобхватен план за действие с ограничителни мерки“, одобрен на 20 юни 2015 г. от Съвета за сигурност на ООН, с който се налага контрол върху програмата на Техеран в сферата на ядрените разработки. Белият дом наложи срещу Иран и тежко ембарго, придружено от многобройни санкции, с явната цел да причини страдания на иранския народ и да създаде големи трудности на страната. Замисълът на САЩ беше чрез глад да застави иранския народ да въстане срещу правителството си. Но, както съобщават медиите, безредиците в Иран се подхранват единствено от платени саудитски агенти-провокатори и от пропагандния информационен поток в западните медии и социалните мрежи, който се организира и ръководи от Рияд. Но истината е, че иранският народ не е по улиците и няма никакво намерение да въстава.

В региона на Близкия Изток наскоро бяха проведени редица ключови срещи, които също свидетелстват, че предстои да се случи нещо голямо и кърваво. В необясним порив САЩ и Франция се договориха да предприемат стъпки за повишаване на сигурността в региона на Персийския залив, като укрепят отбранителните системи на страните от Залива, и по-специално – тези на Саудитска Арабия. Претекст за тази стъпка стана разрушителната атака с дронове срещу саудитски рафинерии, за който акт бяха обвинени иранците, без каквито и да е доказателства за това. Трябва да отбележа, че от десетилетия насам всеки път когато САЩ се е заемал да повишава нивото на сигурността в Персийския залив, са следвали кървави военни операции на западните държави там, съпроводени с много жертви. В подкрепа на това е и рейдът от посещения в региона на знакови американски фигури като директора на ЦРУ Джина Хаспъл, която на 7 ноември се срещна със саудитския крал Салман Абдулазиз, за да обсъдят „теми от общ интерес“, държавният секретар Майк Помпео, който посети ОАЕ, за да обсъдят „темата Иран“ и други регионални проблеми, и вицепрезидентът Майк Пенс, който направи неочаквана визита при сирийските кюрди. Пенс увери кюрдите, че САЩ не ги е забравил и ще ги защитава.

Генерал Кенет Маккензи, който оглавява Централното командване на САЩ, отговарящо за Близкия Изток, миналата седмица също предупреди, че даже с тези 14 хил. военослужещи, допълнително изпратени от Тръмп в началото на тази година, наличните сили в Близкия Изток няма да са никак достатъчни да сдържат нападение на Иран срещу Саудитска Арабия, или срещу някоя друга държава в Персийския залив. От своя страна, Иран беше сериозно засегнат от инспирираната отвън цветна революция в страната, чийто улични протести, макар и рехави, предизвикаха полицията и бяха окървавени. Затова Иран заяви готовност да се разправи с агентите на Саудитска Арабия, Израел и ЦРУ, които са организатори на безредиците. И е напълно възможно съвсем скоро Иран да използва своя ракетен арсенал за поразяване на цели, както в Саудитска Арабия, така и в Израел.

Общоприетото мнение е, че в Близкия Изток не може да избухне пълномащабна ядрена война. Регионът обаче е изкован от противоречия, а повечето държави в него са наострени една срещу друга и непрестанно се плашат с война. До безумие. Една погрешна стъпка или даже провокация „под чужд флаг“, е достатъчна целият Близък Изток да пламне. И това ще е такъв конфликт, в който мнозина ще загинат и никой няма да е победител. А истината е, че войната може да бъде избегната, защото никоя от страните там няма истински, жизненоважен интерес, заради който си струва да разруши и собствената си държава.

Авторът Филип Джиралди е бивш сътрудник на военното разузнаване на САЩ и на ЦРУ. Той е експерт в сферата за противодействие на тероризма. Работил е около 20 години в Турция, Германия и Испания. От 1989 до 1992 г. г. е бил ръководител на резидентурата на ЦРУ в Барселона. Бил е един от първите американци влезли в Афганистан през 2001 г.  Сега е изпълнителен директор на Съвета за национални интереси. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: