„Всичко, което наблюдаваме днес в руско-украино-американския конфликт беше описано по-рано. Планът и концепцията за това бяха разработени още през 2019 г. Мозъчен тръст на Пентагона описа всичко това. Има една много интересна книга на Ричард Нефю, който отговаряше за санкциите при Обама. Той написа книгата “Изкуството на санкциите”, в която описва точно какво трябва да се направи по отношение на Русия и точно онези предписания и заръки наблюдаваме да се реализират днес от САЩ в украинския конфликт. По различни причини американците неистово искат да изключат Русия в сегашните й огромни размери от международната общност… украинците не знаеха, че ще се бият толкова дълго. Зеленски беше измамен от Запада, но най-вече от американците, които до последно го уверяваха, че лавината от санкции, която ще се стовари върху Русия, ще доведе до нейния мигновен крах. Това публично призна наскоро впрочем и Брюно Льо Мер (френският министър на икономиката – б. пр.) по Еurope 1. Това е идеята. Така че на украинците им казаха: “вие провокирайте Русия до такава степен, че тя да ви атакува… а това ще ни даде основаниe на нас, западните държави, да им наложим лавина от санкции, които ще ги размажат”. Трябва да кажем също, че киевския режим и менторите му от САЩ и Великобритания не се стремят към победа на Украйна, а към поражение на Русия, което може да се изрази и в сериозно изтощение“. Това и още много други факти и подробности разкри Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване и автор на книгата “Opération Z” (“Операция Z”), в предаването “Лице в лице” на журналиста Андре Беркоф по френското радио “Сюд”.

Интервюто е взето на 29 август 2022 г. Ето го:

 

– 24 февруари 2022 г., началото на руското влизане в Украйна, което Русия нарича “операция”, а Западът – “агресия”. Днес сме 29 август. До къде стигна този конфликт и какво предстои да се случи? Издателство “Макс Мило” току-що публикува една вълнуваща, много силна книга, написана от също толкова интересен човек, защото той познава темата като супер експерт. Жак Бо е бивш директор в швейцарското стратегическо разузнаване, специалист по Изтока, който от 2014 г. следи отблизо украинската криза, включително и на терен като участник в програмите за подпомагане на Украйна. Този човек знае какво говори. Днес излъчиха откъс от обръщението на Зеленски към Medef (Съюза на предприятията на Франция – най-голямата работодателска федерация в страната – б. пр.), в което той казва: “Сега е важна само войната, войната, войната… ще продължим до край, това е войната на народите” и т.н. Жак Бо, вие, като човек от стратегическото разузнаване, който следи темата от години, кажете ни много набързо докъде стигна този конфликт, как ще продължи и евентуално как смятате, че ще приключи?

– По отношение на самата военна операция, от февруари до днес наблюдаваме постоянно напредване на силите на рускоговорящата коалиция в южната и източната част на Украйна. Западните медии казват, че това са руснаци, но това не е съвсем точно. Това е рускоговяраща коалиция, защото една част от нея действително е руската армия, но друга немалка част е представлявана от народните милиции на републиките Донецк и Луганск в Донбас. Това е важно,  защото през последните месеци се говореше, че руснаците вече не напредват в Донбас, че руската офанзива се задъхва и т.н. В действителност в Донбас се бият само народните милиции на двете републики. Руснаците там им оказват подкрепа с артилерийски огън. А самата руска армия е дислоцирана в южната и североизточната част на фронта, в района Херсон, Запорожие и  Харков. В центъра обаче воюват народните милиции на републиките, които етнически са разнородни- хора от почти всички републики на бившия СССР, сред които има и доста украинци – такова е населението на Донбас. Тези милиции напредват или се сражават в своите региони – Донецка и Луганска област. Това са техните региони. Така че градовете и селата, които обкръжават, превземат или в които се сражават, са градове и села, в които те имат приятели, семейства, те познават тези населени места, хората, които живеят в тях. Те напредват, но бавно и причината за това е, че действат изключително предпазливо. Очевидно е, че тези хора много внимават да не наранят цивилните. А с прецизните си и постепенни акции пазят и себе си. Това е и причината, поради която загубите, които отбелязват на Запад по отношение на рускоговорящите сили, са много по-малки от украинските. Вече почти няма и цивилни жертви. Въпреки че официални статистики за тези цифри няма.

– Да, статистиката на ранените и убитите и от двете страни е засекретена.

– Така е, но хората, които следим редовно и отблизо развитието на военните операции в Украйна, знаем с някаква приблизителна точност и сигурност, че жертвите сред украинците са несравнимо повече от тези при руснаците и рускоговорящите им съюзници.

ВИЖ ЦЕЛИЯ РАЗГОВОР ТУК:

– Пресилено ли ще е ако кажем, че населението в Южна и Източна Украйна всъщност симпатизира на Кремъл и не счита руските войски за окупационни?

– Не, няма да е пресилено. В контролираните вече от Русия Херсонска, Харковска и Запорожка области не се наблюдават никакви прояви на съпротива срещу тези уж окупационни войски. Извън многото етнически руснаци в тези региони, дори тези които се зоват украинци говорят същия език, православни са и са много по-свързани културно с Русия, отколкото с доминирания от униатската Западна Украйна Киев. Онези, които се съпротивляваха в Мариупол, бяха фанатизирани бойци. Воюващите в украинската армия там се предадоха бързо и вкупом, а тези, които останаха да се бият в „Азовстал“, бяха фанатизираните пронацисти от „Азов“. С тях е работено много дълго време, за да ги превърнат в това, което са. Не знам дали знаете, но в нацисткия батальон „Азов“ има и етнически руснаци.

– Забележително.

– Но самото украинско население не е никак враждебно към руските войски. Това не означава, че всички местни са съгласни с офанзивата на Русия. Но няма никакво съпротивително движение – такова, каквото са си представяли западните специалисти и за каквото лъжат, че се случва в момента там нашите медии.

– Именно, Жак Бо! Много добре виждаме как се представят нещата, но слушайки американските, френски, английски и други лидери, усещаме, че са тръгнали на дълга война. Очевидно Русия няма намерение да стига по-далеч от Изтока и Юга на Украйна – Одеса, Харков и най-много Днепропетровск, но НАТО и като цяло Запада продължава да въоръжава Киев. Дали мотивът на американците да продължават да го правят не е свързан с прословутите междинни избори в средата на ноември, когато Сенатът и Камарата на представителите до голяма степен ще бъдат обновени и републиканците може да вземат отново властта? Дали в действително Западът преследва стратегия за разпокъсване на Русия на множество малки държавици, които същият Запад да контролира, за която разказвате в книгата си? Фикция ли е това или реалност?

– Всичко, което наблюдаваме днес в руско-украино-американския конфликт беше описано по-рано. Планът и концепцията за това бяха разработени още през 2019 г. Мозъчен тръст на Пентагона описа всичко това. Има една много интересна книга на Ричард Нефю, който отговаряше за санкциите при Обама. Той написа книгата “Изкуството на санкциите”, в която описва точно какво трябва да се направи по отношение на Русия и точно онези предписания и заръки наблюдаваме да се реализират днес от САЩ в украинския конфликт. По различни причини американците неистово искат да изключат Русия в сегашните й огромни размери от международната общност.

– Да няма Руска федерация?

– Точно така и от доста време се говори за разпокъсване на Русия или по-точно западният термин е „деколонизация“ на Русия. Неотдавна имаше конференция, не помня дали беше в Прага или в Будапеща през юни, именно за деколонизацията или разпокъсването на Русия. Точно това е целта. Важно е да се обясни, защото вчера или онзи ден един съветник на Зеленски пусна туит, в който директно си каза: “ние започнахме войната в Украйна, така че няма да спрем сега”.

– Но как може да каже “ние започнахме войната”, след като все пак руснаците са тези, които нахлуха на тяхната територия?

– Руснаците влязоха, но след като бяха тежко провокирани. И това се потвърди. Мисля, че днес всички вече знаят този факт – че на 16 януари, 20 дни преди руското нахлуване, украинците направиха мобилизация, за да атакуват Донбас…

– Да, за това излязоха и документи.

– Проблемът е следният: украинците не знаеха, че ще се бият толкова дълго. Зеленски беше измамен от Запада, но най-вече от американците, които до последно го уверяваха, че лавината от санкции, която ще се стовари върху Русия, ще доведе до нейния мигновен крах. Това публично призна наскоро впрочем и Брюно Льо Мер (френският министър на икономиката – б. пр.) по Еurope 1. Това е идеята. Така че на украинците им казаха: “вие провокирайте Русия до такава степен, че тя да ви атакува… а това ще ни даде основаниe на нас, западните държави, да им наложим лавина от санкции, които ще ги размажат”. Трябва да кажем също, че киевския режим и менторите му от САЩ и Великобритания не се стремят към победа на Украйна, а към поражение на Русия, което може да се изрази и в сериозно изтощение

– И смяна на режима на Путин.

– Точно така, смяна на режима на Путин, това е целта. В книгата си Нефю е пределно ясен за това и той днес все още е в администрацията на Байдън, но при Обама отговаряше за санкциите. Той описа механизма и каза: целта на санкциите е да породи неудовлетвореност сред населението, така че да го накара да се разбунтува срещу своите лидери. Точно това беше целта на британците, бомбардирайки германското население през 1943 г. Това беше идеята им: да се бомбардират немското население, за да се разбунтува срещу Хитлер.

– Парадоксалното е, че вследствие на руско-украинския конфликт Европа здраво заскърца. Тази Европа, за която само допреди три месеца казвахме, че най-сетне се е обединила срещу “този мръсник Путин” и “тези негодници руснаците”. Но днес картината в Европа е като пейзаж след катастрофа.

– Първо, през последните 3 месеца Европа започна да се връща към реалността.

– Реалността почука на вратите ни.

– Точно така, имаше връщане към реалността. защото през февруари САЩ и ЕС решиха да повторят действията си спрямо Русия от 2014 г. През 2014 г. наложихме пакет от санкции на Русия. Курсът на петрола тогава беше относително нисък и когато бяха наложени санкциите, руската икономика отбеляза значителен спад и страната бе отслабена. А след това публикациите, които споменах преди малко, препоръчаха Западът да повтори тази практика, даже да го направи с много по-голяма острота и в по-голям мащаб, за да унищожи напълно Русия. И именно това искаха да постигнат със санкциите си през февруари т. г. западните страни, прилагайки масивни санкции. Проблемът е, че тези санкции бяха ефикасни през 2014 г., но през 2022 г., в края на кризата с Ковид, имайки предвид вече съществуващия дисбаланс в предлагането и търсенето на петрол и т.н., не искам да навлизам във всички детайли, цената на петрола, на газовите продукти, на енергията вече бяха много високи. И когато САЩ и ЕС наложиха санкциите, те само направиха по-скъпи едни продукти, за които така или иначе има глад на световния пазар.

– Казахме: вече не искаме този петрол!

– И ето, че се увеличи разликата между предлагането и търсенето в полза на руснаците. Това е причината, поради която днес руснаците изнасят малко по-малко петрол и газ от преди, но печелят в пъти повече пари. А казвам, че добивът им е намален със съвсем малко, защото в момента целите количества и обеми, от които Европа се отказа, руснаците ги продават на Индия и Китай, които са големи потребители и които с всяка изминала година потребяват все повече и повече. Продават също и на Саудитска Арабия…

– Руснаците направиха същото и с житото си, което бе изкупено от Индия.

– Абсолютно. А също и от Саудитска Арабия. Саудитска Арабия купува и много петрол от Русия…

– И го препродава на Европа!

– Точно така. И това е забавното. Те купуват петрол от руснаците с отстъпка в цената  и го препродават на западните страни на високи цени. Следователно ние в Европа в момента получаваме пак руски петрол, който купуваме през Саудитска Арабия на изключително завишена цена.

– Страхотно!

– Наистина всичко е сбъркано. И в момента Русия бележи рекордни печалби. Мисля, че онзи ден “Блумбърг” публикува една хвалебствена статия за руската икономика, казвайки, че руската икономика процъфтява. Рублата е много силна, върви стремглаво нагоре и това даже вече се превръща в проблем за руските власти. Докато в Европа вдигат основните лихви и лихвените проценти, за да задържат галопиращата инфлация, в Русия наблюдаваме точно обратния процес – опитват се да намалят лихвите, за да отслабят малко своята рубла. Защото силната рубла донякъде възпрепятства износа.

– Обръщам се към слушателите на радио “Сюд”: ако искате да си купите апартамент, идете в Русия, лихвите ще станат по-малки от нула! (смях)

– Все още не е точно така, защото все пак има контрол и са им наложени санкции. В замяна на това обаче, икономиката им реагира изключително добре, очевидно руснаците са се подготвили добре за днешната конфронтация със Запада. А грешната информация и напълно сгрешените анализи, които си направихме тук, на Запад, в крайна сметка хванаха в капан самите нас. И сега се питаме дали нашите лидери не са с коефициент на интелигентност на кутия за обувки, защото не помислиха за обстоятелствата, при които взеха своите решения.

– В действителност руската икономика, за която Брюно Льо Мер казваше, че ще се срине…

– Тя изобщо не се срина, а точно обратното! Заради това, че каза, че руската икономика има обема, БВП и силата на италианската икономика, ние сбъркахме перспективата, защото основната разлика между руската икономика и италианската икономика е, че Италия е изключително задлъжняла страна, докато Русия изобщо не е. Да не говорим за огромната й територия и ресурси. И това е причината, поради която санкциите, които наложиха на Русия, имат несравнимо по-малък ефект, отколкото ако бяха наложени на Италия. Затова Западът увеличава истерично санкциите и днес стигна до предела на възможните санкции, които могат да наложат, завършвайки със забраната за издаване на визи за руските туристи. Впрочем ние сами си простреляхме крака. Американците са против тази европейска мярка, защото, както казаха, руснаците, които са против Путин, днес нямат възможност да дойдат като туристи в Европа и да сравнят живота тук и там. Така че с тази мярка ние ги оставяме да си стоят там, а популярността на Путин в Русия да расте – тя беше 69%, което е адски много, а днес е 83%. Цитирам цифри от моята книга, а всички цифри, които използвам в нея, и всичките ми източници са от руската либерална опозиция, т.е. данните ми идват от центъра “Левада”, който е смятан за западен агент от руските власти и със сигурност не е проправителствен. На следващо място използвам американски източници, както и украински източници.

– Накъде отиваме? Зададох ви въпроса, докато бяхме извън ефир, и отново ви питам: как стана така, че на Запад вече няма планове и прогнози, нито големи инфраструктурни проекти? Не говоря за стогодишни или петдесетгодишни планове, а за петгодишни, тригодишни поне. Защо днес, потънали в такова единодушие, което дори не бих нарекъл овчедушно, а страхливо, казваме “хайде, давайте”, без да помислим, а после “а, това не го бяхме предвидили”?

– Това е доста странно. Има едно явление – общественото мнение на Запад беше дълго и последователно формирано като пластелин така, че днес в Европа много хора са убедени, че Путин е Хитлер, че Путин е зъл…

– А Зеленски е Чърчил.

– Именно. Изведнъж днес се оказахме в ситуация, в която ако решиш да се произнесеш отрицателно за Украйна, веднага те обявяват за путинист, путинопоклонник и пр. Проблемът е, че погрешно оценяваме ситуацията и самите ние си поставихме капан. Докато американците, които са инициаторите на този военен конфликт, това трябва да се знае – американски журналисти идентифицираха мрежа от 150 компании за връзки с обществеността, които управляват информацията за този конфликт в САЩ…

– 150? Не е зле.

– А европейците, без да си задават каквито и да е въпроси, папагалски последваха примера на американците. Но когато погледнем в САЩ – и затова ви казах, че има преди всичко американски източници в моята книга – цитирал съм “Вашингтон пост”, “Ню Йорк таймс” и т.н., причината е, че дори в тези вестници, които са много антируски настроени, в тях все пак се откриват информации, които от време на време ни показват друг аспект на нещата в Русия и Украйна – реалния.

– Не са забравили, че са журналисти.

– Точно така, не са забравили напълно, че са журналисти. В Европа – Франция, Швейцария, Белгия – следват напълно директивите на държавната пропаганда, но в САЩ са много по-нюансирани. Освен това там има много по-нюансиран медиен пейзаж, има много малки медии, които правят много разследвания, които дори са много добри и които дават друга картина на нещата. Дори “Вашингтон пост” и “Ню Йорк таймс” понамалиха неолибералната си антируска пропаганда, защото виждат, че посоката на вятъра се обръща. Американските военни – мисля, че го казах в това предаване още преди няколко месеца – започнаха да успокояват топката и да съветват журналистите да са по-малко арогантни относно развоя на операциите в Украйна. Казаха го, защото са военни, а не политици и виждат какво се случва в действителност. Западът губи, но администрацията на Джо Байдън изкуствено удължава конфликта в Украйна – прави го заради междинните избори в САЩ. В смисъл, че има някакъв спринт преди финала за Джо Байдън и неговата администрация, за да не създадат впечатлението, че са като в ситуацията с Афганистан преди година, и стремително бързат…

– Бързат, а военните знаят какво струва войната.

– Именно.

– И искат да балансират нещата.

– Виждат също, че ще има последствия, защото още докладите, които споменах преди малко на RAND Corporation, за идеята да се налагат санкции, да се дадат оръжия на Украйна и т.н., всичко това бе написано през 2019 г., но още тези доклади казваха: трябва да се внимава с Украйна, защото това е корумпирана страна и съвсем не е сигурно, че оръжията ще отидат при военните. Днес американските военни изтъкват именно този аргумент.

– А черният пазар на оръжия e в разгара си! Ще продължим с Жак Бо и с нашите радио слушатели. Преди това обаче какви въпроси ни задават във Фейсбук?

– Ето един: какво ще стане с всички тези оръжия в Украйна?

– Наистина това е огромен проблем. Си Би Ес направи репортаж, който впоследствие беше цензуриран и който казваше, че повечето оръжия, които Западът изпраща, въобще не стигат до фронта, а се продават още по пътя. Имаше и други репортажи, направени от други англосаксонски медии, които показаха, че оръжията пристигат в Полша. От Полша обаче една част заминават за Украйна, а останалата (по-голямата) заминава за Албания, за да снабдява други мрежи. Шефът на “Интерпол” вече предупреди, че престъпните мрежи, европейските мафии се снабдяват с оръжия от партидите, които се доставят на Украйна. Припомням ви, че засякоха оръжия от тези пратки, които се продават в интернет – противотанкови ракети, противовъздушни, дронове, “дронове-камикадзета” – всичко това се оферира в интернет. Така че наистина има проблем. Американците се отказаха, поне на този етап, защото те често си променят мнението, но към момента са се отказали да доставят на Украйна дронове, които могат да хвърлят бомби, защото тези дронове накрая попадат в ръцете на руснаците. Руснаците вече успяха да купят секретни оръжейни системи “Сезар”, доставени от Франция, и системи “Himars”, доставени от САЩ – тези прочути ракети. Те са разглобили тези ракети и са  открили как да воюват срещу тях, как да ги неутрализират ефективно на терена на боя.

– Това е война на оръжията и, както казвате в книгата си, това е и ядрена война. Казахте, че 40% от обогатения уран е руски. Това е огромно число.

– Руснаците държат 40% от пазара на обогатено ядреното гориво за атомните електроцентрали по целия свят. Зависимостта, която имахме по отношение на петрола от Русия, впрочем, не е зависимост от Русия, а енергийна зависимост. Така трябва да разсъждава Западът, ако иска да оцелее.

– Икономиката е енергия.

– Работата е там, че когато вместо да се снабдяваме от Русия, се снабдяваме от другаде, ще бъдем зависими от това друго място.

– Разбира се.

– В момента само отлагаме проблема. Най-добрият начин да избегнем попадането под ембарго е да имаме добри отношения с хората. Това е толкова проста истина. Има ядрена енергия, но има и един газ, за който се говори много малко, това е неонът. В момента нямам точните числа, но той е почти монопол на Русия. Има известни количества само в още една държава – Украйна. Само че в момента Русия превзема районите, в които той се добива и обработва. Неонът е газ, който е необходим за гравирането на микропроцесорите. Ако един ден Русия спре кранчето на неона, повече изобщо няма да произвеждаме микропроцесори.

– Никъде?

– Никъде.

– Тази зависимост явно е изключително силна.

– Точно така. Ние сме технологични общества, които са зависими не от една, две или три страни, не от държави, а от енергията.  И ако бяхме погледнали на нещата от този ъгъл, вероятно щяхме да вземем по-разумни решения.

– Можем да си зададем въпроса дали разумът все още играе някаква роля в главите на нашите политици.

– Действително.

– Имаме ли слушатели?

– Да, обажда се Артюр от Каен. Добър ден, Артюр!

Артюр: – Първо, много благодаря, че ме включихте в ефир! Живея в Германия и знам, че г-н Бо също живее тук. Въпросът ми е много прост: как ще бъде постигнат мирът?

– Добър въпрос, как ще бъде постигнат мирът.

Жак Бо: – Това е още по-труден въпрос, защото днес се намираме пред нещо като бой с петли, в който всеки се опитва да разбере как да излезе от ситуацията, без да стане за смях. Видяхме, например, че по време на преговорите в Истанбул говореха за зърно или за жито, как да се вдигне руското ембарго върху украинското жито. В действителност, когато четете договорите, защото има няколко договора или споразумения, които бяха подписани в Истанбул, в тях първо се иска от украинците да махнат мините, които те са поставили около черноморските си пристанища, а не руснаците. И всъщност тези две споразумения са голяма победа за руснаците, защото руснаците постигнаха това, че корабите, които напускат и които отиват в Украйна, вече се проверяват щателно от комисия, която е базирана в Истанбул и в която има руски инспектори.

Но има други две споразумения, за които не се говори. Западните страни смекчиха санкциите си срещу Русия. Те го направиха тихомълком, очевидно без желание да се разгласява. Започнаха да доставят отново резервни части за самолетите западно производство, които се използват в Русия. Западните страни приеха това, те приеха също, тъй като имаше един проблем, който затрудняваше морския транспорт – той беше по британска инициатива, защото знаете, че големите застрахователни компании, като “Лойдс”, застраховат морския транспорт на петролни продукти и т.н. в случаи на катастрофа. Та, британците предложиха западните страни да не застраховат повече този транспорт, което блокира целия транспорт, включително транспорта на руско жито. И тук западните страни дадоха заден ход и сега застраховат този транспорт. Така че западните страни определено вече дават заден ход и това се вижда в почти всички икономически сегменти, където действат техните санкции срещу Русия. Днес, например, България, която беше решила да не купува повече руски газ, да не плаща получавания газ с рубли и в резултат на това руснаците казаха “ако не плащате – няма газ”… Защото това също е интересно. Казаха и продължават да казват, че руснаците ги изнудват. Това не е вярно. Всъщност изнудването беше от страна на Запада. Защото плащайки газа в евро и долари, западните страни имаха възможност по-късно да конфискуват тези суми. И какво излизаше накрая – те получават от руснаците газ и го заплащат, след което блокират и задържат за себе си парите, с които се платили. А руснаците им доставят газ, без да получат пари. Затова Путин реши плащанията да се извършват в рубли. Страните от ЕС продължават да плаща в евро или долари, но в руска сметка, в която автоматично се обръщат в рубли.

– И така руснаците си прибират парите, без да дадат възможност на западните държави да им ги откраднат. Други слушатели.

– Много благодаря Артюр, довиждане! На телефона е Шантал от Бастия, добър ден, Шантал!

Шантал: – Добър ден, Андре, много ни липсвахте! Радвам се да чуя г-н Бо, чийто участия следя. Аз си задавам един въпрос, защото АФП публикува на 8 февруари интервю с Джо Байдън, т.е. интервюто беше преди началото на конфликта в Украйна.

– Имате предвид февруари тази година?

Шантал: – Да. В това интервю Байдън каза, че газопроводът “Северен поток-2” между Германия и Русия няма да се осъществи и американската журналистка го попита: “г-н президент, как е възможно, това е договор между Германия и Русия?”. А той каза: “мога да ви обещая, че няма да се осъществи”. Може и да греша, защото г-н Бо е много по-осведомен от мен, но си зададох въпроса “кой има полза от това престъпление?”. Разбира се, сблъсъкът “Русия срещу Украйна” би трябвало да отслаби Русия, но не се случва това – всъщност отслабва Европа. И се питам дали американците не се стремят да отслабят по-скоро в Европа. Във френската технология, това, което се случи в “Алстом”, в германската индустрия? И мисля, че американците много се страхуват, че Европейският съюз работи добре и без тях, че губят пазари. Но ако Европа се срине, те ще дойдат тук като герои, както обикновено. Мисля, че това е претекст. Кой има полза от престъплението? Американците използват Украйна и Русия в стремежа си да отслабят Европа като свой конкурент. Бих искала да чуя мнението на г-н Жак Бо.

– Кой има полза от престъплението? И наистина ли Европа до такава степен се е консолидирала обединила и засилила икономически, че сега американците се опитват да я елиминират като свой основен конкурент?

Жак Бо: – Това е чудесен въпрос и като казвам, че е чудесен, то е, защото отговорът е труден. Защото споменатият от вас сценарий, е напълно възможен. Много се дискутира по въпроса дали това наистина е насочено срещу Европа или само срещу Русия. Мисля, че днес американците са в една ситуация – и Джо Байдън го каза в речта си през март 2021 г., мисля, че това беше първата му реч. В нея той засегна и състоянието на Америка. Той каза, че днес Съединените щати отслабват и трябва да се попречи на другите велики сили, които в момента са във възход и се издигат икономически. Това, естествено, се отнасяше до Китай, но и до всички други американски конкуренти и, ако се позовем на т.нар. доктрина “Уолфовиц”, която беше разработена в началото на 90-те години, знаем, че американците се страхуват от сплотена европейска сила, която откаже да им се подчинява.

– Това наистина е голяма тема. Един допълнителен въпрос: дали наистина САЩ се страхуват от нас или Европа вече не ги интересува, а само я използват за операцията си срещу Русия в един кюп с Украйна? Наистина ли Щатите се страхуват от една обединена Европа?

– Може би думата “страх” е малко преувеличена. Но трябва да се разбере, че в началото на 90-те години, след първата война в Персийския залив, американците се почувстваха всемогъщи. Изведнъж се почувстваха истински господари на планетата. И казаха: благодарение на рухването на СССР имаме значително превъзходство. Значи сега е момента да се опитаме да наложим на целия свят нашите условия в икономическата, политическата област…, във всички области. От този момент, началото на 90-те години, когато се изграждаше обединена Европа, американците направиха всичко – вие споменахте, госпожо, Германия и това е напълно основателно – американците винаги са се страхували Германия да не стане твърде влиятелна в Европа, както и да не се превърне в твърде важен партньор на Русия. Руснаците доставят газ на Европа още от Студената война, от 60-те години, без никаква засечка. И единствените спънки, които имаше в тази европейско-руска колаборация, единствения път когато доставките спряха, беше когато Рейгън реши да саботира тръбопроводите, които стигат до Германия. Защото той не искаше отношенията между Русия – СССР по онова време – и Европа да се развиват хармонично. Това убиваше мечтата на американците за Pax Americana.

– Той не искаше Европа от Атлантика до Урал.

– Именно, така както искаше генерал Дьо Гол и както предложи впоследствие Горбачов. Американците наистина правят всичко възможно, за да отстранят конкурентите си. Същото нещо впрочем правят с Китай в момента, това с Тайван, с тихоокеанския военен съюз срещу Китай е в същия регистър.

– Марлон Брандо в “Кръстникът”: “правя ти предложение, на което не можеш да откажеш”… Продължаваме с Жак Бо и книгата му “Операция Z”, книга на издателство “Макс Мило”, която трябва да прочетете, ако искате да разберете какво се случва. На телефона е Ан от Ариеж. Добър ден, Ан, слушаме ви.

Ан: – Добър ден, г-н Беркоф, добър ден, г-н Бо! Имам един въпрос, който ме измъчва от началото на този конфликт, и той е, че редовно се изпращат милиони евро, редовно се отпускат милиарди долари в подкрепа на Украйна, Европа налива огромни суми в този конфликт без нашето съгласие, и бих искала да знам дали има контролен орган, за да знаем къде отиват тези пари?

Жак Бо: – Това е отличен въпрос. И американски депутати повдигнаха този въпрос, между другото депутати като Ранд Пол, който също като мен е в черния списък на украинското правителството – те имат черен списък, тези, които сме в него, сме много малко в света. Ранд Пол поиска от американския Конгрес да има надзорен орган, който да наблюдава как и за какво се харчат отпуснатите от Конгреса средства за Украйна. Но, доста любопитно, американският парламент отказа.

– Значи няма надзорен орган за милиардите, които се отпускат?

– Не, няма. И това впрочем е свързано с проблема, който споменахме преди малко: къде отиват оръжията, къде отиват парите. И идвайки насам, между другото, видях една изключително скъпа кола с украински номер. Такива има само няколко в целия свят. И си казах, че тези пари вероятно не са се загубили и все някой се е облагодетелствал (смях).

– Заплашва ли Русия света с ядрен апокалипсис? Някои руски ръководители казаха “ние можем да сринем до основи Париж, Ню Йорк” и т.н. Подобни изхвърляния имаше и от двете страни. 

– Да, нашите медии често пишат: “Путин заплашва с ядрено оръжие”. Путин обаче, въпреки че е заплашвал Запада, никога не е споменавал ядреното оръжие. Докато ние напомнихме за него преди това. Направихме го в началото на април – и никоя от нашите медии не спомена за това – Джо Байдън подписа заповед, която разрешава на американците първи да използват ядрено оръжие. Знаете, че досега американската доктрина беше “No first use”, т.е. никога няма да използваме първи ядрено оръжие, държим ядреното си оръжие само за ядрено разубеждаване и за отговор на ядрена атака. А в началото на април Джо Байдън реши, че Америка може да използва първа това оръжие и това е причината, поради която руснаците казаха “внимавайте” – те не са се хвалели – “внимавайте, защото ако вие използвате ядрени оръжия, ние също имаме такива възможности”. И след всичко, което беше заявено, Льо Дриан, който отправи ядрена заплаха срещу Русия още на 24 февруари, той каза тогава “внимавайте, може да използваме ядрено оръжие”, а три дни по-късно Путин му отговори “ние също” и т.н. Но в началото на април, мисля, че беше 2 април, Джо Байдън подписа тази заповед и само сайтовете, които следят контрола над оръжията, го отбелязаха, докато големите медии не съобщиха за това изключително важно събитие.

– В действителност възможността не може да бъде изключено.

– Тоест американците си запазват правото да използват ядрено оръжие по всяко време.

– Това е. Включително и да нападнат с него първи.

– Включително и да ударят с него първи.

– За съжаление, нямаме време да включим друг слушател, но утре ще продължим. Искам да припомня книгата на Жак Бо – “Операция Z” на издателство “Макс Мило”. Благодаря ви много, Жак Бо, че ни гостувахте днес!

– И аз ви благодаря!

Интервюто взе: Андре Беркоф, Радио “Сюд”

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: