„Има сериозна заплаха за евроатлантическото бъдеще на Грузия“ – това заявиха от Държавния департамент на САЩ. Причината за безпокойството на американците е че Тбилиси приема закон, целящ да се бори с чуждото влияние в страната – и то съвсем не руското, а това на САЩ, Сорос и веригите от западни неправителствени организации (НПО). Парадоксът е, че за целта грузинците приемат закон, който е пълно копие на американския закон за агентите на чуждо влияние. Този закон изисква всяко физическо или юридическо лице, което получава финансиране от чужбина, когато изрази обществено-политическа позиция в публичното пространство, срещу името му да се изписва, че е чуждестранен агент. Преди време, пак на базата на този американски закон, такъв бе приет и в Русия и Унгария.

В понеделник вечерта правната комисия на грузинския парламент прие на първо четене едновременно два варианта на законопроектите за агентите на чуждестранно влияние. „И двата законопроекта бяха приети единодушно“, каза Анри Оханашвили, председател на комисията.

Заседанието продължи девет часа в условията на крясъците и виковете на протестен митинг на соросоидни организации пред сградата и на фона на постоянни разправии между финансираните от САЩ опозиционни неолиберални партии и управляващата народняшка партия „Грузинска мечта“ вътре. Сутринта, в началото на заседанието, дори се стигна до бой, когато лидерът на привържениците на Саакашвили от партия „Единно национално движение“ Леван Хабеишвили нападна Оханашвили, опитвайки се да провали срещата. В резултат на това депутатите бяха разделени, а след това охраната изведе със сила опозиционния соросоиден лидер и останалите противници на закона от залата.

Протестиращите на улицата представители на финансирани от САЩ неправителствени организации и партии поискаха законопроектите да бъдат отхвърлени, тъй като според тях тези документи противоречат на европейския курс на Грузия и в същото време копират подобно руско законодателство. Митингът беше предаван от местни телевизии. На входовете на парламента дежуриха подсилени полицейски отряди. Самата сграда беше с ограничен достъп.

Демонстрантите изгориха руското знаме. Протестиращият НПО-активист Бека Квачантирадзе, който изгори руското знаме, заяви, че: „Русия е империя на злото“. И още: „Трябва да превърнем цялата Руска империя в пепел. Русия е окупатор и в Грузия не трябва да има нищо руско“.

Демонстрантите, държащи знамена на Грузия, ЕС и Украйна, викаха: „Не на руския закон!“ Те нарекоха вносителите на законопроекта от движение „Силата на народа“ и членовете на управляващата „Грузинска мечта“, които подкрепиха документа, „русороби“ и „руснаци“. След което написаха на сградата на парламента: „Революция“. Депутатите от соросоидната опозиция обещаха на тълпата активисти, че ще продължат да оказват физическа съпротива срещу приемането на закона през парламента. Опозиционният депутат Роман Гоциридзе предупреди в понеделник за „настъпването на 1937 г.“. и че с този закон управляващата партия „Грузинска мечта“ води страната към международна изолация. Но ние няма да позволим това да се случи“, каза той.

Сега, след като двата проектозакона за чуждестранното финансиране са одобрени от ресорната комисия, те трябва да бъдат разгледани от целия парламент. Но както вече обещаха авторите на проектите, ако парламентът ги одобри на първо четене, документите ще бъдат изпратени за проверка във Венецианската комисия към Съвета на Европа.

Гулбаат Рцхиладзе, бивш служител на президентската администрация на Грузия, ръководител на Института за Евразия, обяснява, че в парламента се разглеждат едновременно два законопроекта за чуждестранните агенти – „американската“ и „грузинска“ версия. Първата версия е просто превод на грузински на Закона за регистрация на чуждестранни агенти (FARA), приет в Съединените щати още през 1938 г. – закон, който е в сила и днес в САЩ, където всяко финансирано отвън лице, което се появи да говори по медиите задължително е обявявано като „чуждестранен агент“. А грузинският проектозакон, според депутатите от управляващата коалиция, е даже по-мека версия на американският FARA, тъй като американският вариант се смята за твърде строг към чуждстранните агенти.

С други думи, в действителност и двата проектозакона не са руски, а американски. И те ще бъдат оценени в Европейския съюз.

„Обсъжда се най-вече грузинският вариант. В същото време неолибералната проамериканска опозиция се занимава с демагогия, като нарича и двата документа „руски закони“. Властите обаче също се занимават с демагогия, тъй като хора от самия управляващ екип някога са работили във финансирани от Запада неправителствени организации. Например Шалва Папуашвили, председател на парламента, е получил образованието си на Запад и е работил дълго време в същите тези прозападни неправителствени организации. Така че е време в Грузия да извадим на светло всички агенти на западното влияние“, казва Рцхиладзе.

Според грузинската версия на закона за агент на чуждестранно влияние трябва да се счита юридическо лице, чието финансиране над 20% идва от чужбина. Според документа само медиите може да бъдат обявявани за чужди агенти – законът не се отнася за физически лица. Американският вариант обаче важи не само за юридическите, а и за физическите лица, като предполага и наказателна отговорност. В същото време авторите на идеята – общественото движение „Силата на народа“ и лидерите на управляващата партия „Грузинска мечта“ – казват, че новият закон е необходим за да има прозрачност в работата на субектите, финансирани от представители на чужди държави.

Междувременно американският посланик в Тбилиси Кели Дегнан се присъедини към хора на противниците на закона в понеделник. Според нея няма нужда от този закон, тъй като и сега чуждестранната помощ в Грузия е напълно прозрачна. Дегнан смята, че пакетът от закони „уж ще свие и маргинализира гражданското общество, ще заглуши независимите медии и опозиционното говорене, точно както се случи в Русия“. Нейният колега, германският посланик Петер Фишер, каза, че позицията на ЕС по закона остава същата, цитирайки по-ранно изявление на Европейската служба за външна дейност, че „приемането на законопроекта би било в противоречие с поетия от Грузия път към присъединяване към ЕС, както и с нормите и ценностите на ЕС“.

Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс каза в началото на март, че въпросните законопроекти не отговарят на стремежите на грузинския народ. В същото време Прайс не уточни защо смята, че знае повече за тези стремежи от депутатите от легитимно избрания грузински парламент. „Всеки, който подкрепи законопроекта, ще бъде отговорен за създаването на заплаха за евроатлантическото бъдеще на Грузия“, закани се Прайс.

Представителят на Държавния департамент също се опита да обясни по някакъв начин парадокса, че Вашингтон решително осъжда Тбилиси за опит да копира законов акт, който отдавна е в сила в самите САЩ. Според Прайс грузинският законопроект се различава от американския закон, който „се отнася само за агенти на чужди държави“. Междувременно грузинските депутати подчертават, че единият от двата варианта е буквален превод на FARA.

Други американски дипломати „казват, че в този случай нашият закон изобщо не ги устройва“, обяснява Гулбаат Рцхиладзе.

„Нашите власти продължават да спорят със Запада за това, те всъщност се уплашиха малко и решиха да отстъпят, за да се изпусне парата на недоволството. Когато страстите се успокоят, смятат да се върнат към темата. Затова решиха да изпратят проектите във Венецианската комисия на Съвета на Европа“, предполага експертът.

„По правило комисията не отхвърля документа в неговата цялост, но дава различни съвети, като например: по-добре тази формулировка да бъде формулирана по друг начин. Но всъщност комисията ще анулира основните постулати и на двата законопроекта, включително и на „американския“. От своя страна нашите власти ще имат поле за различни тълкувания на решението на комисията. С такъв трик управляващите се надяват да избегнат нова вълна от американски гняв, който ще се излее по улиците, предизвиквайки поредната Цветна революция за смяна на легитимната власт на страната“, убеден е експертът.

Заслужава да се отбележи, че самата история със законите започна през юни миналата година, когато правителството на Грузия получи удар породен от решението на Брюксел да даде статут на кандидати за членство в ЕС на Украйна и Молдова. Тогава ръководството на ЕС препоръча на Грузия „да продължи реформите“. Това предизвика голямо недоволство срещу правителството сред прозападните опозиционни сили, които обвиниха управляващата „Грузинската мечта“, че се противопоставя на европейската интеграция на страната. И в челните редици на протеста тогава бяха неправителствени организации, финансирани от ЕС и САЩ, включително фондацията на Сорос. Активисти на тези неправителствени организации свикаха митинг в Тбилиси, на който поставиха „ултиматум“ на легитимното правителство на Грузия, настоявайки то да прехвърли властта на „Служебно правителство на народното съгласие“. Разбира се, никой не изпълни ултиматума. Оттогава обаче управляващата коалиция започна да подготвя мерки, целящи да съкратят амбициите на прозападните неправителствени организации.

Между другото, в началото на март, за разлика от двата „антизападни“ закона, опозицията внесе трети, подобен законопроект „За защита от влиянието на страната окупатор – Руската федерация“. Целта на инициативата е да разкрие скритите източници на специфично руско влияние в Грузия, както и лицата, които действат „против държавните интереси“ на Грузия. Авторът на проекта Бека Лилуашвили, депутат от неолибералната партия „За Грузия“, каза: „Врагът трябва да се нарича враг“. Трябва да се отбележи, че лидерът на тази партия, бившият министър-председател Георгий Гахария има диплома от Московския държавен университет.

Дмитрий Александров

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: