Истинската война едва сега започва. Всичко преди това беше само въведение. Влизане във войната. Артилерийска подготовка. Разузнаване с бой. Специална операция. Специален военен опит за решаване на проблеми от исторически и световен мащаб с ограничени средства.

Русия се опита да реши задачи от исторически мащаб, да се справи с вековния проблем на украинството и още по-стария, вековен проблем на конфликта със западния свят, използвайки около 20% от въоръжените си сили за това и продължавайки да живее в мирно време. Усърдно защитавайки мира и спокойствието на собственото си общество, защитавайки го от заплахите и катаклизмите, свързани с войната, поддържайки илюзията в обществото, че можете да продължите да живеете както сте свикнали. Работете както обикновено. И да се отпуснат, както са свикнали, което ясно демонстрира Денят на града в Москва.

Но не се получи така. Да, не можеше да проработи.

Не можете да спечелите война, ако не се биете. Можете да решавате определени локални задачи в режим на специална работа. И не можете да спечелите голяма война по този начин.

Точно това показаха събитията в харковското направление.

Беше урок. Много добър образователен урок. Урок за всички – и за властта, и за обществото. И разбира се за военните.

Важно е да се извлече максимална полза от този урок, да се направят правилните изводи и да се разбере, че срещу Русия се води не специална операция, а война. Пълна война. И то война от много голям, световен, исторически мащаб.

И ако тази война продължи в режим на специална операция, това ще доведе само до повторение на ненаучения урок. Само че в по-тежък и болезнен вариант.

И ако не научите няколко такива урока, можете дори да „останете за втора година“. Върнете се към оригинала и започнете отначало. И ако това не учи на нищо, тогава ще трябва да се повторят уроците от 1812 и 1941 г.

Важно е да се разбере, че това не е война с Украйна и не с украинците.

Това е война с така наречения колективен Запад – с целия западен свят, с цялата западна цивилизация, с всичките й възможности и ресурси.

Тази война е поредното, далеч не първото, изостряне на вековен, може дори да се каже хилядолетен цивилизационен, културен, исторически конфликт между славяните и западноевропейците, англосаксонците.

Това е изострянето на историческия културно-цивилизационен спор между Изтока и Запада.

Това е и продължение на конфликта между католицизма и православието, който сам по себе си винаги е бил част от вечния спор между Изтока и Запада, Източната и Западната цивилизация, Източната и Западната култура, който включваше и спор между славяните и западноевропейците.

Това е ново превъплъщение на историята за Рим и Картаген. Колективният Запад е ново въплъщение на Рим, Русия е ново въплъщение на Картаген, който колективният Запад реши да унищожи. Не да отслаби. Не да пороби. Това са половинчати мерки, които вече не устройват Запада, защото вече са предприети и показаха, че както всички половинчати мерки не решават проблема като цяло, а дават само временен резултат. Затова беше взето решение да бъде съборен.

Западните политици вече не крият това – те открито говорят за необходимостта от унищожаване на руския свят като феномен, разбирайки под това унищожаването на руската цивилизация като такава, унищожаването на руската култура (оттук и политиката на премахване на всичко руско) и руският народ като нейн носител.

Това, наред с други неща, е и изостряне на древните европейски идеи за тяхната изключителност, превъзходство над всички други народи и раси, особено над източните, славянските, над тези, които те смятат за варвари от времето на Римската империя.

И разбира се, това е война за ресурси – за огромните ресурси на територията на Русия, както и за територията на самата Русия, която си остава една от най-богатите и в същото време една от най-слабо развитите и слабо населени на цялата планета.

Всички останали територии и ресурси са били почти напълно разделени и разработени и повечето от тях са разработени и разделени от западни държави, западни корпорации, западни елити и западни собственици.

За пълен контрол върху ресурсите и териториите на планетата, западните елити трябва да стигнат до тяхното местоположение и да разпределят помежду си ресурсите и територията на Русия.

И в същото време да унищожи руската цивилизация, руската култура, руския народ. Защото опитът от 90-те години показа, че само смяна на властта в Русия и създаване на външно управление не е достатъчно – руската държавност с нейната древна история се стреми да възстанови, а след това и да получи независимост и суверенитет. И опората за това е руската култура, руският народ заедно с други народи на Русия, които заедно формират руската цивилизация, обединени от обща история, култура и общ език.

Следователно, за да завземе окончателно и разпредели територията и ресурсите на Русия, Западът трябва да унищожи всичко по-горе.

Окончателното решение на руския въпрос е истинската цел на тази война.

Без постигането на тази цел няма да е възможно да се създаде нов световен ред, основан на правила, нито да се подчини Китай.

И в същото време вътре в този исторически, цивилизационен конфликт със Запада, който за пореден път, не за първи път, ескалира и доведе до война – вътре е неговият, вътрешен конфликт на руския народ и руското общество на въпроса дали да се бият със Запада и да защитават своя суверенитет, своята култура, своите традиции или обратното – да предадат всичко на забрава, да се отрекат и да се предадат на Запада, напълно и изцяло, без условия и резерви, да се влеят в западния свят и да се разтворят в него.

Украинството е само част от вътрешния спор между руското и руското общество, част от нашия вътрешен конфликт, въплътен под формата на държава, наречена Украйна.

Този дългогодишен, многовековен вътрешен спор между руското и руското общество беше въплътен под формата на Украйна поради причината, че в западните региони, западните провинции на Руската империя, а по-рано и в западните земи, където живееше руският народ , прозападните настроения винаги са били особено силни, имаше особено много онези, които искат да изоставят всичко руско и да се слеят със западния свят, да се разтворят в него. И особено много от тях винаги са били сред благородниците, сред онези, които днес се наричат елит.

И този вътрешен конфликт между руското и руското общество също има дълга, може да се каже древна история – той продължава още от времето на древните руски княжества, минава през историята на руско-полските войни, историята на Переяславската Рада, чрез предателството на Мазепа и битката при Полтава. И накрая изкристализира под формата на Украйна – от УНР, през Украинската ССР, до Украйна в сегашния й вид.

И този конфликт не се ограничава само до Украйна и украинците, той е много по-широк и обхваща в една или друга степен цяла Русия.

Именно този вътрешен спор дали да вървим по свой път, да защитаваме суверенитета, историята, културата, цивилизацията си или да се откажем от тях и да се слеем със Запада, доведе през 1991 г. до ликвидирането на Съветския съюз. През 80-те и 90-те години западниците спечелиха решителна победа в този вътрешен спор.

И въпреки че днес за мнозинството в Русия е очевидно, че западнячеството, придружено от отхвърлянето на собствената история, култура и суверенитет, е предателство, а решението за сливане със Запада е най-малкото грешка, този път не води на нищо добро и западът не иска да приеме Русия като равна и никога не е искал да сме независими, а тезите за свобода и демокрация от страна на западните политици са пълни с лъжи и измами – въпреки това все още има много от тези в Русия, които все още вярват, че е необходимо да се отрекат от всичко, което е тяхно, да изоставят своята култура и история, а ако е необходимо, и държавата, дори само за да се слеят със западния свят.

Следователно този конфликт не се свежда до конфронтация с Украйна и украинизма, той само се изразява в него. Този вътрешен конфликт обхваща цяла Русия.

В цяла Русия – и във властта, и в бизнеса, и в обществото, сред обикновените граждани – и до ден днешен има много привърженици на западничеството в неговата най-крайна форма, подобно на Украйна.

Ето защо има толкова много привърженици на Украйна, украинизма, украинския национализъм в Русия – те не просто подкрепят Украйна и украинската независимост, те искат цяла Русия да следва същия път на себеотрицание и сливане със Запада, пълно подчинение , без условия и ограничения. Ето защо СБУ успява да намери и вербува агенти в различни градове на Русия.

Това наистина е голяма сериозна историческа война.

Войната, започнала в резултат на рязкото изостряне на редица исторически и културни противоречия на фона на световната икономическа криза, кризата на цялата западна икономика, икономиката на САЩ, доларовата система, кризата на капитализма, изчерпването на ресурсите за по-нататъшно развитие в рамките на предишния икономически модел, кризата на световния ред в резултат на разрушаването на стария, основан на баланса на силите между двете суперсили СССР и САЩ.

В същото време западният свят също преживява собствена вътрешна криза на обществото, може дори да се каже кризата на своята цивилизация – това е, което доведе до такова явление като ЛГБТ културата.

Това е и криза на католицизма, който е загубил предишната си роля в западното общество, но нищо друго не е възникнало, тази празнота сега се запълва от културата на ЛГБТ и идеите за демокрация, които са придобили религиозен характер, с техните святи войни за установяване на демокрация по света. Напоследък към това се добавя и русофобията, която играе същата роля в „демократичната религия“ като лова на вещици в средновековна католическа Европа.

И тази културна криза, както и икономическата, ресурсната, кризата на развитието – западната цивилизация също се опитва да преодолее чрез войната с Русия.

Тази война е резултат от изостряне на редица вековни и стари проблеми и конфликти, както вътре в руската и западната цивилизации, така и между тях.

Това дори не е войната на 21 век – това е войната на хилядолетието.

В тази война се решават вековни проблеми, освобождава се напрежението, натрупано от векове, помнят се стари оплаквания от минали векове, правят се опити не само за преразглеждане, но и за преиграване на историята, включително много старата.

Полша си спомни историята на Жечпосполита.

Украйна отиде още по-далеч и започна да съставя своята нова история, започвайки от времето на Киевска Рус.

Германия се опитва да се отърве от комплексите, възникнали след пораженията в двете световни войни, от чувството за вина, свързано с историята на нацизма.

Великобритания мечтае да възроди своята империя.

Съединените щати се опитват да запазят статута си на единствена суперсила, да запазят ролята на световен хегемон, да повторят успеха на победата над СССР, само че сега в победата над Русия и да се издигнат още по-силни от преди, да направят Америка отново велика. И както обикновено, за чужда сметка. Но тази сметка в целия свят може да плати само Русия с нейната огромна територия и природни богатства, затова тази сметка й беше представена.

Не е далеч часът, когато и Франция ще си спомни, че от 200 години не е воювала с Русия, ще си спомни величието си по времето на Наполеон.

Специална операция, казвате?

Някой сериозно очакваше да спечели войната на хилядолетието, използвайки 20% от армията в мирно време в нея и продължавайки обичайния мирен живот? Пиете коктейли и гледате фойерверки по празниците? И през делничните дни, спокойно слушайки докладите на генерал Конашенков за броя на прехванатите ракети, унищожените вражески танкове и минохвъргачки, за техните безразсъдни и безсмислени опити да атакуват друго село?

Трябва ли да повтарям, че това няма да проработи.

Вече не работеше.

Да, не можеше да работи.

И е добре, че всичко беше ограничено до такъв урок като в посока Харков. Това все още не беше твърде строг урок. Всичко може да бъде много по-лошо. Много по-болезнено.

Но ако Русия не научи този урок и не направи правилните изводи, ще бъде точно така. По-лошо, че и повече. Урокът ще се повтори.

И такива уроци, един от друг по-болезнени, ще се повтарят, докато Русия започне да се бие поне на 100%. Най-малко.

Въпреки че спечелването на тази война най-вероятно ще изисква всички 200%

Това е войната на хилядолетието. И тя тепърва започва.

Започва точно сега, с първото сериозно поражение и първото отстъпление. Както обикновено се случва с Русия.

Всичко, което беше преди – беше само поговорка. Прелюдия. Въведение. Проверка на якостта. Стрелба.

Всичко, което се случи преди това, беше специална операция, опит за решаване на задачи от исторически мащаб с ограничени и очевидно недостатъчни средства за това.

Опитът, трябва да се отбележи, беше много добър. Докато врагът не хвърли малко повече сили в битката. Докато не дръпнаха резервите. Нашият истински, голям, западен враг.

През лятото имаше прогноза, че спецоперацията може да приключи след 4-6 месеца, тоест до края на тази година.

Може да свърши и по-рано.

В известен смисъл спецоперацията вече приключи. Въпросът е само дали това руско ръководство разбира и е готово да го признае и да започне да взема адекватни решения. Или ще са необходими още няколко болезнени уроци.

Провалът в харковското направление показа невъзможността да се решат поставените задачи с ограничени средства, да не говорим за големите исторически и световни предизвикателства, които стоят зад тях.

Затова, харесва ли на някого или не, дали руското ръководство е готово да го признае или има нужда от още няколко болезнени урока за това, спецоперацията приключва и войната започва.

Голяма историческа война, в която Русия няма друг избор, освен да спечели.

Алекс Русин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: