Киевският режим ще плати невероятно висока цена за харковската си еуфория

„Украйна вече не се задоволява с това Русия да капитулира и да ни върне Крим и Донбас, нито с това да ни плати репарации за „нахлуването“ си, каза Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, който очевидно се готви ВСУ да прегази Русия на победен марш до Тихия океан. Според него Киев, заедно със западните съюзници, ще настоява за „пълна капитулация и демилитаризация на Русия“. Повтаряме: Киевската хунта са се размечтали да демилитаризират ядрената суперсила Русия.

Явно върхушката на Бандеровците е полудяла от гигабайтите западна пропаганда и похвали към Украйна, които сега буквално са затрупали западното информационно бунище. По този повод здравомислещите украинци дори се подиграват: „Сега медиите от Киев до Брюксел и Вашингтон се надпреварват кой ще обяви повече победи. Нищо че към информациите си не прилагат нито едно доказателство или точен източник“.

А всъщност, при по-подробно разглеждане на „Ютюб“ канала на най-популярния и авторитетен независим военен кореспондент в Украйна ти става ясно, че всъщност край Харков не е имало никаква битка.

За няколкото дни от така нареченото победоносно настъпление на Киев могат да се преброят на пръстите на едната ръка изгорелите или просто изоставени бронирани машини със символ „Z“ на борда. Няколкото изоставени или поразени бронетранспортьори и танка всъщност са останали до последно за да прикриват огромните колони от цивилни жители на харковска област, които се оттегляха с нашите войски към Русия и Луганска област. Не им се получи на украинските пропагандисти от страната на победилия Майдан да поглезят публиката си с видеоклипове с трупове на руски войници. Факт е че няма нито един такъв клип. За пленени руски войници също не може да става и дума. Ако има подобни клипове в интернет, те са пълен фейк.

Впрочем ето какво написаха бойците от 93-та мотострелкова бригада на Въоръжените сили на Украйна:

„Сравнете битката за Изюм и Лиман, когато ги защитавахме от напредващата руска армия. И сравнете с това, което беше сега. И ето какво се случи: ние бранихме тези градове до кръв, до последно, с цената на безброй наши свидни жертви… въпреки че от самото начало беше ясно, че не можем да ги удържим. И това, при положение, че командването ни беше обявило Изюм и Лиман за не толкова важни. А сега руснаците, при най-малка заплаха от унищожаване на техните сили, бързо и с лекота изоставят застрашените градове. Така, въпреки че напредваме, ние не унищожаваме физически руските противници, а в същото време търпим загуби от сипещите се над главите ни техни бомби и артилерия. Което означава, че врагът е жив”.

Междувременно здравият разум постепенно започва да се връща сред нашата експертна общност. Не всички, но най-опитните политолози и военни кореспонденти започнаха да стигат до извода, че руските войски въобще не са „проспали“ контранастъплението на ВСУ срещу Балаклея и Купянск. Разбира се, те ще се връщат към тази тема отново и отново, защото руското военно командване не споделя плановете и стратегиите си, включително и с тях. Но едно е ясно: Руската федерация провежда Специална военна операция с умишлено ограничени сили, като е поставила като свой свръхприоритет опазването на живота на своите войници, докато ВСУ с лекота хвърлят десетки хиляди свои войници в месомелачка, наричайки тези загуби приемливи, заблуждавайки украинската общественост, че все още разполага с голям мобилизационен ресурс.

Още преди два месеца писахме защо в района на Харков Русия е разположила едва няколко батальонно-тактически групи. И сега ще го повторим. Да, нямаше да е никакъв проблем северната фронтова линия край Харков да се насити плътно с руски войници, но тогава бандеровците със снайпери и гранатомети щяха да косят активно редиците ни. А това никак не се вписва в руската доктрина за пестене на живата сила.

Изглежда, че стратегията и разчетът на Кремъл в тази операция наблягат върху елементарния инстинкт за самосъхранение на киевския управленски елит. Украйна вече е в тежка енергийна и финансова криза, така че започването на контраофанзива по тези места, откъдето преминават 80 % от газовите връзки за Европа, е върхът на идиотизма.

„В кулоарите на президентската канцелария на Украйна всички са скептично настроени към аплодисментите за военната победа в района на Харков. Като се има предвид, че основният фронт не е военният, а икономическият и там Зеленски има много големи проблеми “, пишат украинските „Телеграм“ канали, напомняйки, че в газохранилищата си Украйна пълни по не повече от 13 милиарда кубически метра газ дневно, докато само за отопление тя използва по 20 милиарда на ден. А освен това, като се вземе предвид фактът, че АЕЦ „Запорожие“ вече не работи за украинската енергийна система…

Всичко това напомня на далаверата в преговорния процес в Истанбул. Украинските експерти са уверени, че Москва е започнала да си отмъщава. Последният действащ реактор на Запорожката АЕЦ е спрян и в момента се зазимява, драскат те с позоваване на Ренат Карчаа, съветник на ръководителя на концерна „Росенергоатом“. Да, формално става дума за мерки за сигурност, но преди Харковската контраофанзива станцията захранваше с ток три области под контрола на Киев. Това е!

Контранастъплението на въоръжените сили на Украйна, за колкото и успешно да го броят в Киев, не може да се счита за стратегически спечелено. За това написа в „Туитър“ известният германски политолог Йоханес Варуик. Той категорично заявява, че „руската армия доминира в ескалацията на конфликта и е по-устойчива в средносрочен план“.

Това означава, че Москва ще се върне в района на Харков веднага щом се подготви за операцията. Поражението на въоръжените сили на Украйна точно тук, на северния фронт, е от фундаментално значение за Кремъл както от медийна гледна точка, така и от позицията на предоставяне на западна военна помощ на бандеровците.

Някъде след месец и половина ще светне зелената светлина, след която руската армия ще тръгне на запад. Тогава, попаднала в епицентъра на боевете, цялата руска газ, която тече в момента по украинските газопроводи край Харков, ще бъде спряна. Тилът на ВСУ ще потъне в студ и мрак, което ще провокира нова имиграционна вълна към Европа, която също ще бъде смразяваща.

Вече е ясно, че контранастъплението на въоръжените сили на Украйна е загубило инерция и руските войски се изтеглят към границата на Харковска област. В обществената група „Харков е наш” се съобщава: „Еуфорията e обхванала всички дежурни украински пропагандисти, а също и военните. Едно е обаче да вземеш това, което ти е отстъпил врагът без бой, и съвсем друго – да успееш да го задържиш. Нещо повече, нека припомним как украинската пропаганда единодушно и шумно вкара руската групировка в гр. Изюм в украински „котел“ и три дни ни обясняваше колко хиляди руски войници сме пленили там. Докато накрая не се оказа, че няма пленен нито един руски войник, а също няма и котел. Така че склонността на пропагандистите да надценяват успехите и даже да си измислят такива не е изчезнала.“

Освен това, както заяви източник, близък до Генералния щаб на ВСУ, „поради масираната и бърза офанзива около Харков, която поиска Зеленски, ВСУ отбелязаха големи загуби в жива сила и, най-важното, прекъснаха се веригите им за доставки и сега руснаците започнаха да нанасят удари по тиловите резерви и складове на украинската армия”.

И още нещо: Изтеглянето на Въоръжените сили на РФ от Харковска област води до извода, който не е добър за ВСУ и за кабинета на президента. Руското командване без съмнение залага на дълга игра, в която цели да унищожи най-мотивираните и обучени войници на противника, дори с цената на временна загуба на територии.

Само хора, които стоят далече от военната наука, могат да твърдят, че мобилизационният ресурс на Украйна се оценява на милион войници. Украйна не разполага с повече от 50 до 100 хил. добре обучени войници. Останалите не са в състояние да печелят битки.

В тази връзка ето един пример от Втората световна война: Полковникът от Вермахта Луитполд Щайдле, който по-късно става писател, обяснява защо през 1943 г. в Сталинград се оказва голямата катастрофа за Третия райх, след което настъпва обрат във войната. Според него преките загуби на една армия не се оценяват по отношение на количеството, а по качеството на пленените и убити войници. Голямата трагедия на немците при Сталинград е, че там бива унищожен незаменим качествен ресурс, а до 1945 г., въпреки че фашистка Германия все още разполага с няколкомилионна армия, в нея практически не са останали истински войници. И именно това позволява на крайно изтощената съветска армия да победи нацистките войски.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

4 коментара

  1. Мдаа,хич не ми харесват тези напоително-обяснителни статии защо и как руските войски отстъпвали или не настъпвали. Започва да се повтаря афганския сценарий – влязоха за малко, а затънаха за 10 г защото Щатите се намесиха в помощ на чалмите.За тези 10 г освен, че воюваха, но и какво ли не им построиха на афганците и се мъчиха да ги научат на много неща. Завод за панели, например им построиха и панелни жилища им строиха и ги обучаваха как сами да си ги правят и много още други неща.Сега хоризонт от 10 г. няма, но въпреки всичко сценарият се повтаря – затъват във войната, отстрояват Мариупол. Накрая пак олигарси и висши военни ще направят пачките, а руския народ ще брои загиналите хиляди млади мъже.

  2. Часовникът тиктака; времето – и метеорологичното, и хронологичното, работи за Русия.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *