Войната на Запада срещу Русия се движи според старите планове на операцията „Барбароса“ на Хитлер срещу СССР. С някои разлики, които не са толкова съществени, за да оспорят факта, че наблюдаваме и участваме в remake на войната на нацизма срещу Русия. Особено в Украйна, в която, по време на Втората световна война, Вермахтът на Хитлер действаше по същите насоки и коридори, както сега НАТО срещу Русия.

Каква беше Барбароса-1 и каква е сегашната Барбароса-2:

Нападението на Германия срещу СССР беше огромна и предварително планирана операция. Имаше няколко варианта на завладяване.

Един от първите специални планове за нападението срещу СССР бяха изчисленията на генерал Е. Маркс, според които се планираше да се победят съветските войски в два удара в рамките на 9-17 седмици и да се достигне линията на Архангелск през Горки до Ростов-на-Дон.

По-нататъшното проучване на въпроса беше поверено на Паулус, както и на онези генерали, които бяха планирани да бъдат включени в операцията. До средата на септември 1940 г. работата беше завършена. Успоредно с това Лосберг работеше върху разработването на план за война със СССР, като много от неговите идеи бяха отразени в окончателния вариант за атака: светкавични действия и изненадваща атака; опустошителни гранични битки; фиксиране на определена линия; три групи армии.

На 18 декември 1940 г. фюрерът подписа директива № 21, според която планът беше наречен „Барбароса“.

Планът „Барбароса“ съдържаше следните основни идеи:

– светкавична война;
– граница за силите на Вермахта – линията от Архангелск до Астрахан;
– флотът изпълняваше спомагателни задачи – поддръжка и снабдяване;
– удар в три стратегически направления – северното – през балтийските държави до северната столица, централното – през Беларус до Москва. По третата посока – през Киев беше необходимо да се стигне до Волга. Това беше основната посока.

Планът „Барбароса“ от 11 юни 1941 г. трябваше да бъде завършен в края на есента на 1941 г.

Армейската група, наречена „Център“, под ръководството на Бок, получи основни задачи: да победи съветските войски в Беларус, последвано от нападение срещу Москва.

Задачите бяха изпълнени само частично. Колкото повече германските войски наближаваха Москва, толкова по-силна ставаше съпротивата на съветските войски. В резултат на това скоростта на настъпление на германците падна. През 1941 г. в началото на декември, съветските войски започнаха да изтласкват германците от Москва.

Армейската група, разположена на север, получи същото име. Основната задача беше превземането на балтийските държави и на Ленинград. Ленинград не беше превзет, така че основната задача беше провалена.

Южната групировка на германските армии се наричаше „Юг“. Трябваше да се извърши настъпателна операция от град Лвов, през Киев, за да се стигне до Крим и Одеса. Крайната цел беше Ростов-на-Дон, при който тази групировка се провали.

Германският план за нападение срещу СССР „Барбароса“ предвиждаше светкавична война – блицкриг, като задължително условие за победа.

Основните идеи на блицкрига бяха да се постигне победа в хода на краткосрочна кампания чрез пълно поражение на главните вражески сили в пригранични сражения. Освен това резултатът трябваше да се постигне чрез превъзходство в управлението и организацията на взаимодействието на силите, концентрацията им в направленията на главните атаки и скоростта на маневрата. В рамките на 70 дни германските сили трябваше да достигнат линията Архангелск-Астрахан.

Въпреки продължителната подготовка на офанзивните планове, планът „Барбароса“ имаше сериозни недостатъци: нямаше подготовка в случай на срив на сроковете за настъпление на германските войски; липса на надеждни данни за потенциала на съветската индустрия; неразбиране на географския мащаб на операцията. И най-важното е, че германското командване не взе предвид решимостта на съветския народ да отблъснат нацистите, което в крайна сметка беше причината за провала на плана „Барбароса“.

„Барбароса“ може да се опише накратко по следния начин – това беше почти нереалистичният стратегически план на Хитлер да превземе Русия по пътя към световното господство.

До момента на нападението срещу СССР, фашистка Германия, водена от Адолф Хитлер, почти безпрепятствено беше превзета половината европейски държави.

Предварителната стратегия на плана Барбароса, точка по точка, изглеждаше така: мощната и добре подготвена армия на Райха нахлува в Западна Украйна, побеждавайки светкавично основните сили на дезориентирания противник. След няколко решителни битки германските сили довършват разпръснатите отряди на оцелелите съветски войници. От територията на окупираните Балкани да се премине победоносно до Москва и Ленинград. Особено беше подчертана задачата за превземане на Москва като политически и тактически център на цялата страна.

Защо нацисткият план за нападение срещу СССР беше наречен план „Барбароса“?

Стратегическият план за светкавичното превземане и подчиняване на Съветския съюз получи името си в чест на император Фридрих Барбароса, управлявал Свещената Римска империя през 12 век. Той влезе в историята благодарение на многобройните си завоевания.

В името на плана „Барбароса“ несъмнено имаше символика, присъща на почти всички действия и решения на ръководството на Третия райх. Третият райх отприщи Втората световна война с единствената цел да завземе света, да установи господство, да подчини всички страни и народи на своите извратени идеологии и да наложи мирогледа си на цялото население на планетата.

Колко бързо Хитлер искаше да превземе СССР? Като цяло нацистките стратези отделяха само пет месеца за превземането на огромната територия на Съветския съюз, т.е. едно лято.

Какво означава блицкриг и каква е неговата тактика? Blitzkrieg или тактиката за светкавично превземане на врага беше плод на въображението на германските военни стратези в началото на 20 век.

Думата Blitzkrieg произлиза от две немски думи – Blitz (мълния) и Krieg (война). Стратегията за блицкриг се основаваше на възможността за превземане на огромни територии за рекордно кратко време (месеци или дори седмици), преди противниковата армия да дойде на себе си и да мобилизира основните сили. Тактиката на светкавичната атака се основаваше на най-тясното взаимодействие между пехотата, авиацията и танковите формации на германската армия. Танковите екипажи, подкрепени от пехота, трябва да пробият тила на врага и да обкръжат основните укрепени позиции, важни за установяване на постоянен контрол над територията. Вражеската армия, откъсната от всички комуникационни системи и всички видове доставки, бързо започва да изпитва трудности при решаването на най-простите въпроси (вода, храна, боеприпаси, облекло и др.). Така отслабени, силите на нападнатата страна скоро се предават или унищожават.

Кога нацистка Германия напада СССР? В началото нападението на Райха срещу СССР беше насрочено за 15 май 1941 г. Датата беше изместена поради провеждането на гръцките и югославските операции на нацистите на Балканите.

Всъщност нацистка Германия нападна Съветския съюз без обявяване на война на 22 юни 1941 г. в 4:00 сутринта. Тази дата се счита за началото на Великата отечествена война. Тактиката на блицкриг помогна на нацистките войски в първите дни и седмици на Втората световна война да покрият огромни разстояния от територията на СССР без особени проблеми. През 1942 г. внушителна част от страната беше превзета от нацистите. Германските сили достигнаха почти до Москва.

В Кавказ те напредваха до Волга, но след битката при Сталинград бяха отблъснати обратно в Курск.

Че ще има поход на Изток, беше ясно от самото начало, Хитлер беше „програмиран“ за това.

На 31 юли 1940 г. на среща с генералите на Вермахта Хитлер обявява общата стратегия на операцията – две основни атаки, първата – в южното стратегическо направление – към Киев и Одеса, втората – в северното стратегическо направление – през балтийските държави, към Москва; в бъдеще, двустранен удар, от север и юг; по-късно операция за завземане на Кавказ, петролните полета на Баку. Според „План Фриц“ основният удар беше от Източна Прусия и Северна Полша към Москва.

Основната ударна сила, група армии „Север“, трябваше да включва 3 армии, общо 68 дивизии (от които 15 бронетанкови и 2 моторизирани). Тя трябваше да победи Червената армия в западната посока, да превземе северната част на Европейска Русия и Москва, след което да помогне на южната група при превземането на Украйна.

Вторият удар беше нанесен на Украйна, група армии „Юг“ в състав 2 армии, общо 35 дивизии (включително 5 танкови и 6 моторизирани). Група армии „Юг“ трябваше да победи Червената армия в югозападна посока, да превземе Киев и да пресече Днепър в средното течение.

И двете групи трябваше да достигнат линията: Архангелск-Горки-Ростов на Дон. В резерв имаше 44 дивизии, те трябваше да бъдат съсредоточени в зоната на настъпление на главната ударна сила – „Север“. Основната идея беше в „блицкриг“ да победят СССР за 9 седмици и в най-неблагоприятен сценарий за 17 седмици.

Не беше разработен сценарий в случай, че блицкригът прерасне в продължителна война. С една дума, планът страдаше от авантюризъм, граничещ със самоубийство. Успоредно с това армията на Хитлер трябваше да започне офанзива от Норвегия.

Обграждайки СССР от всички страни, Хитлер планираше да се придвижи към Москва. Но още в самото начало на войната плановете започнаха да се разпадат. Операцията, планирана като бърза победоносна атака, се превърна в продължителна война и продължи от два месеца до няколко години. Германското командване още през първите няколко месеца загуби контрол над хода на военните действия, планът „Барбароса“ се оказа неизпълним и Червената армия започна голямото контранастъпление, което завърши на 9 май 1945 г. в Берлин.

Да видим какъв е планът за сегашната война на САЩ – НАТО – ЕС срещу Русия, какви са петте сценария на Центъра за анализ на европейските политики (CEPA) във Вашингтон. И дали не се покриват почти напълно с плана „Барбароса“ на Хитлер:

Докладът беше изготвен от мозъчен тръст от генерали на НАТО с план за по-ефективна милитаризация на Европа в атлантистки и русофобски ключ с 5 потенциални военни сценария.

Този проект за военна мобилност е на Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), базиран във Вашингтон в сътрудничество с авторитетни командвания на НАТО (като Съвместното командване на съюзническите сили в Брунсум и Неапол) и стратегическите служби на Европейския съюз.

Но преди всичко той е спонсориран от лобито за оръжия, което е част от „дълбоката държава“, действаща за Новия световен ред с пандемията COVID-19. Зад военачалниците е и Голямата фармация на ваксините, международният финансов октопод, политическото масонство, западното военно разузнаване, действащо с това на Израел и Мюсюлманското братство на Турция (втората армия на НАТО) и Катар (където се намира най-важната съвместна авиобаза на НАТО в Персийския залив).

Планът CEPA срещу Русия беше разработен през 2020 г.

Планът е прикритие на много по-сложна стратегия.

Това което се случва е огледално спрямо това, което беше предвидено в проекта CEPA от НАТО – ЕС.

Проектът се фокусира върху пет различни политическо-военни сценария, всеки от които беше подготвен от многонационална работна група в серия от семинари за военна мобилност, които се проведоха между септември и октомври 2020 г.

Какви са петте сценария за война между НАТО и Русия:

Всеки сценарий беше възложен на работна група, съставена от многонационални, многофункционални, граждански и военни интегрирани екипи от около 20 души.

Сценарий I разгледа движението на определен пакет от сили на НАТО от Норвегия през Швеция и през Балтийско море до балтийските държави и Полша. Фокусът му е върху политическите, правните, организационните и инфраструктурните предизвикателства, пред които ще се изправи преместването на бойна група от Осло до Стокхолм и нататък към Естония.

Сценарий II разглежда движението на военните сили от Германия през Полша към балтийските държави.

Сценарий III разработва укрепването на югоизточния регион на НАТО, по-специално движението на силите през Карпатите и използването на река Дунав за военен транспорт до така наречената „врата Фокшани“ – терен, който е подходящ за маневрени операции с които може да се проникне през „вратата от изток“, за да получи достъп към Западните Балкани.

Сценарий IV се отнася за водена от ЕС операция, подкрепена със средствата на НАТО, които трябва да бъдат преместени в цяла Европа към Западните Балкани, за да се възстанови стабилността и да се противодейства на руското влияние в тях. Фокусът е върху движението и използването на военни сили в сложна стратегическа среда, в която хибридна война и военна конкуренция дестабилизират и без това нестабилния регион.

И накрая, сценарий V тества многобройните технически, логистични и военни предизвикателства от преместването на сили през Европа и Средиземно море към регион отвъд европейските граници, който отдавна е обект на нестабилност, конфликти и гражданска война – Либия. Целта е да се премахнат съществуващите ограничения в националното законодателство. По този начин те ще улеснят трансграничното движение на силите и способностите на държавите-членки на ЕС за операции, учения и ежедневни дейности и се очакваше да бъдат завършени и съгласувани до пролетта на 2021 г.

Това означава, че актуалният театър на военните действия се простира от юг на север – от Черно море до Балтика, на 1,8 млн. квадратни километра. Главната задача на НАТО е да нанесе на Русия бързо поражение, което ще доведе до колапс на политическата система на Русия.

По принцип това е повторение на операция „Барбароса“ на Хитлер в Drang nach Osten.

Имат ли НАТО и САЩ потенциал на нещо подобно?

Ще припомним, че генералите на Хитлер направиха извода, че създадените тогава сили за завземането на Русия – 183 дивизии и 13 бригади, общо 5,5 милиона души, 3712 танка, 47 260 полеви оръдия с миномети, 4950 бойни самолети, са се оказали недостатъчни, и че моторизираните съединения на Хитлер не са били достатъчни за завземане на огромната руска територия, и че „от геополитическа гледна точка най-фаталното решение беше да се нападне Русия“.

И днес война с обикновени оръжия срещу Русия на европейския военен театър е напълно проблематична.

НАТО и САЩ се сблъскват с най-неблагоприятната конфигурация за сухопътна операция срещу Русия по двата основни коридора – северно и южно от Припятските блата.

Истина е, че сега противникът успя да навлезе дълбоко в Украйна, като съсредоточи в началото срещу Донбас 300-хилядна групировка, която потенциално застрашава и целия юг на Русия и се намира само на 650 км от Волгоград, 500 км от Краснодар и 950 км от Грозни.

Но командваната от НАТО и САЩ украинска армия се намира в Донбас в оперативен чувал и буквално моли руснаците да повторят онова, което направиха срещу армиите на Гудериян и Клайст през септември 1941 г. на югозападния фронт.

С военен език, конфигурацията на украинските и натовски сили в Източна Украйна е безнадеждна във война с конвенционални оръжия. Или, както Швейк казва: „подразделение, обкръжено от всички страни, непременно трябва да се предаде“.

Аналогична е и ситуацията на оперативното направление в Прибалтика. Единствената сухопътна комуникационна линия я свързва с Полша през уязвимия на атаки от север и юг така наречен Сувалски коридор. И тук конфигурацията за водене на сухопътна война н НАТО срещу Русия е неблагоприятна.

Друг важен въпрос е каква численост трябва да има групировката на НАТО за провеждане на успешни сухопътни настъпателни операции за завоюване на Русия.

Както споменахме, хитлеристите бяха 5,5 милиона, но се оказаха недостатъчни.

Разбира се, съвременните военни технологии не изискват толкова хора. Но колко по-малко?

За сравнение – за войната в Персийския залив през 1991 г. американците докараха сили, равни на въоръжените сили на Ирак – около 450 000. 12 години по-късно – за операцията „Иракска свобода“ през пролетта на 2003 г., събраха около 466 000.

Според тази логика за война с обикновени оръжия срещу Русия американците би трябвало да имат толкова, колкото руснаците срещу тях – около 1 милион. Но и те няма да могат да създадат нужната дълбочина на настъплението, тъй като войната в Ирак беше на площ около 180 000 квадратни километра, докато срещу Русия ще трябва да се действа минимум на няколко фронта и на пространства от север на юг с дължина 1800 км и на дълбочина 750 км.

През 2017 г. съставът на US сухопътните войски беше 476 000 души – в редовната армия, и 343 000 – в националната гвардия. Отделно имат 200 000 в Корпуса на морската пехота. Това е направо смешно срещу Русия на широк фронт, даже ако всички тези сили бъдат съсредоточени в Европа.

Въобще в Пентагона дават ли си сметка за какво става дума и какво ги очаква, имайки предвид какви са силите и възможностите на руснаците на европейския фронт?

Какъв ще е краят на „Барбароса-2“? В САЩ и НАТО много бързо забравиха за „Барбароса“ на Хитлер.