Подозренията ни, че широко рекламираният като дълбоко ешелониран, изграждан в продължение на 8 години и на практика непревземаем донбаски фронт, всъщност е крехък и чуплив, се оказа верни. Все повече и по-мащабни стават пробивите, завладяването на населени места и територии, образуването на малки котли и нарастването на паниката сред украинските защитници.

Основната оперативна грешка на властите в Киев беше отказът им да се съобразяват със загубите си в жива сила и упорството им да протакат военните действия с налудничавата надежда да се случи някакъв чудодеен магичен обрат. Вместо да запазят най-боеспособните си части, като ги оттеглят от Донбас на добре укрепената отбранителна линия Запорожие-Днепропетровск-Киев, украинските власти са им наредили да бранят всеки сантиметър земя с всякакви средства… и за тази цел хвърлят и последните си резерви в кръвопролитната битка, където към момента на всеки убит руски войник се падат 7 украински. Последното решение на киевската хунта да вкара необучени части от териториалната отбрана в сигурния котел в Северодонецк, където със сигурност ще бъдат унищожени – това е пълно безумие.

В следващите дни и седмици в Донбас ще наблюдаваме ефекта на доминото- една след друга ще падат подготвяне цели 8 години украински позиции и ще се изпаряват боеспособни единици. Такава ситуация е типична за последния етап на всяка война, когато настъпващата армия е овладяла цялата територия на страната и е на подстъпите към последния бастион- столицата. Обикновено в този момент идват капитулацията и мирните преговори. Но в разбирането на киевските власти няма такова нещо.

Забавно е да се четат украински медии. Дори в най-адекватните сред тях се коментира, че Русия иска от Украйна единствено да признае ЛНР, ДНР и Крим. И от там следва пропагандната им логика, че колкото и да продължи тази война, това е най-лошото, което може да им се случи. Следователно – мирът може да се сключи по всяко време, но дайте да се опитаме да избием колкото се може повече руснаци, защото за това Западът ни се отблагодарява финансово. Основният проблем на такива анализи е неразбирането – Русия не смята Украйна за субект, а за територия и й отказва бъдеще като държава. А Специалната военна операция ще продължи до пълната капитулация и унищожаването на държавата Украйна. Последвано от естественото изтласкване на неспособните/нежелаещите да приемат това в Европа и лека русификация на останалите. И колкото повече русофобия се лее срещу Москва, колкото повече военни паметници  се унищожават, толкова по-силно става желанието на руското ръководство да коригира голямата грешка с обособяването на никога несъществувалата преди 1924 г. украинска държава, за връщане на статута на Територията към времето от преди това и за достигане до западните граници на Украйна. Всичко от този руски свят, което сега не успеем да си върнем, ще бъде безвъзвратно загубено, унищожено от Запада. Следователно не можем, нямаме правото да спираме на границите на ДНР и ЛНР или дори на Днепър.

В Киев смятат, че просто трябва да издържат и руските войски ще се изтощят първи (не е ясно на какво основание, след като руската професионална армия наброява 1.1 млн. войници, а в специалната операция в Украйна са ангажирани под 150 хил.) В Киев смятат, че поредната пратка западно оръжие, с което въоръжат предните необучени войници от поредната вълна на мобилизация, ще разбият врага. На базата на руските доклади за броя на ежедневните ракетни, самолетни и артилерийски удари, в условията на пълно въздушно превъзходство, елиминирането на вражеските сили вероятно тече минимум с 300 до 500 убити украински войници на ден. Само пленените са около 10 хил. Това значи, че вече над 50 хиляди професионални войници са елиминирани и заменени от цивилни търговци, офис служители и работници, хванати за набор. Явно за наркоманите от хунтата в Киев това е компютърна игра, в която трябва бързо да съберат армия от цивилни, да им връчат по едно западно оръжие, което хващат за пръв път и… да постигнат целите си – каквито и да са те.

От дълги години твърдя, че да денацифицираме Украйна, значи да я деукраинизираме. „През последните 30 години политическият украинизъм“ и русофобската, нацистка идеология са се слели буквално в едно. Русия не обмисля възможността да запази държавната и териториална цялост на Украйна: 8-те области от Новоросия ще бъдат откъснати и присъединени към Русия, Малорусия (Централна Украйна с областите около Киев) ще се превърне в Сива зона – неутрална, приятелски настроена към Русия държава. Има варианти и за Галиция.

В Специалната операция до момента Русия вече плати висока краткосрочна цена, която ще й си върне в средносрочен и дългосрочен план, така че не трябва да остане дори минимална заплаха от територията на Украйна. Като се има предвид фундаменталната неспособност и нежелание на който и да е украински елит да удържи на думата си и да изпълни мирните си задължения към Русия, е по-лесно да ги изчистим веднъж сега, отколкото да ни натресат същите проблеми след няколко години – изводите са направени. Падането на Мариупол и нестоящото пречупване на военнопрестъпниците от ВСУ в Донбас променят настроенията и укрепват морала.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: