Иван Гарелов е роден през 1943 година в Смилец, област Пазарджик. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи в БНТ, където води предаването „Панорама“. През 2000 г. става шеф на новините в Нова телевизия, а през 2004 г. е водещ на играта „Вот на доверие“. Собственик е на сайта garelov. com. В момента, заедно с Елена Йончева, води предаването „Оригиналът“ по ТВ7. Иван Гарелов е в списъка с журналисти, които са били подслушвани от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

– Господин Гарелов, в каква държава живеем, щом бившият вътрешен министър е подслушвал над 10 000 души, сред които опозиционни журналисти, политици и бизнесмени?
– Живеем в държава, която отговаря на фантазиите на Джордж Оруел за Големия брат, който бди над всички и подслушва. Не съм изненадан, че съм подслушван, и не смятам, че следенето е от вчера или свършва вчера. Направи ми впечатление, че за повечето имена в списъка не може да има и грам съмнение, че с нещо са опасни за националната сигурност. Това са хора, които са или политически противници по партийна линия, или не са партийно ангажирани, но са изказвали свободно позицията си за правителството на Борисов и Цветанов. Не знам защо се казва, че Цветанов ни е подслушвал, все едно Борисов не стои зад това.

Абсурдното е, че народни пари, около 1 милиард лева, са отивали за подслушване на партийни опоненти и критици на управляващите. Тоест държавните средства се харчат за партийни цели. Това е престъпление. Какво могат да ми подслушват? Ако се занимавам с разследвания, да търся информатори, разбирам, но аз съм анализатор, пиша коментари.

– Този скандал не маркира ли провала на тези 24 години преход към демокрация?
– Това не е единственият скандал, който маркира фалшифицирането на демокрацията. Има една част от обществото – журналисти, съдии, по-литици, полицаи, които живеят по други закони, не по тези за обикновените хора. Между тази привилегирована прослойка и народа зее пропаст. Другият ни голям проблем е съдът. Виждаме, че в прокуратурата има признаци на раздвижване, но не смятам, че дрсега имаме кой знае какви успехи в посока възстановяване на законността.

– Защо Цветанов ви е подслушвал?
– Винаги съм бил критичен към ГЕРБ. Още през 2006 година написах, че Бойко Борисов ще управлява чрез телевизията и че няма собствена идеология.

– Как си обяснявате мълчанието на президента Росен Плевнелиев и острата реакция на вицепрезидента Маргарита Попова?
– Те са две различни личности. Маргарита Попова е достоен човек, който спазва законите. Мисля, че тя не е особено доволна от това как се вписва нейният началник в обществената картина. Не го заявява пряко, но от изказванията й си личи. Колкото до президента Плевнелиев – виждаме, че той е много зависим от своя патрон Бойко Борисов. Мнозина смятаха, че като стане държавен глава, ще сееманципира, но се вижда, че продължава да бъде зависим, дали корпоративно, финансово или идеологически, от едни или други кръгове. Плевнелиев не заема позицията на глава на нацията, а взема страна. Направи го още в първите дни на правителството. Неговият аеторитет е подрит и аз все още не мога да приема, че той ни е президент.

– Защо бившите министри от ГЕРБ не се опълчват на Цветанов?
– Такава им е психологията. Като ги питаха, те едва ли не казаха, че са щастливи, че ги подслушват. Не чувстват обида от това нещо, въпреки че им се нарушават правата.

– Това по какъв начин говори за морала на политиците?
– Говори не само лошо за морала им. Това означава, че те хабер си нямат от демократични ценности. Върху неприкосновеността на личността се гради европейската цивилизация и е абсурдно да кажеш: „Е, голяма работа, че ме подслушват. Аз не съм престъпник“.

– Но пък сигурно не е лесно да се откажеш
– Гоямa част от тези хора дължат своето развитие на партията. Докато бяха на власт, се облагодетелстваха. До онзи момент много от тях нямаха собствена политическа кариера. Те влязоха в ГЕРБ, за да бъдат във властта.

– Оставя ли си вратичка Борисов, флиртувайки едновременно с Първанов и Реформаторския блок?
– Бойко Борисов никога не е играл на една патерица. В миналия парламент бяха „Атака“ и „Синята коалиция“. Сега явно ще разчита на реформаторите.

– Дълго време от Реформаторския блок ни убеждаваха, че няма да играят с ГЕРБ, но сега виждаме друго. Какво ги накара да направят този рязък завой?
– За съжаление така се получи. В Реформаторския блок има много умни, интелигентни и честни хора. Такива, които познавам лично и им вярвам.

Знам, че те не са „за“ сближаването с Борисов. Десните нали вече бяха с ГЕРБ. Борисов и тях ги разби, нали затова не влязоха в парламента. Радан Кънев, като ми гостуваше, ми каза, че Волен Сидеров е влияел лошо на Борисов и затова той водел такава антидемократична политика. А сега, като е с реформаторите, щял да се промени. Това са наивни, детски работи. Мислех Радан Кънев за умен човек. Но в Реформаторския блок има много сложни форми на управление. Не се знае кой ръководи нещата.

– Как намирате поведението на Волен Сидеров?
– За Волен Сидеров съм написал само една статия, когато влезе за първи път в парламента, и тя бе озаглавена „Демокрацията роди своя франкен-щайн“. Познавам го лично още отпреди 1989 година. Чел съм му статиите в „Свободна Европа“ в полза на каузата на българските турци които бяха великолепни. Следя внимателно поведението му и не мога да разбера кога играе и кога прави глупости. Но с някои неща много се експонира. Защо, когато крепеше ГЕРБ, не се пишеше като сега срещу него, цялата интелигенция си мълчеше?

– Как си обяснявате офанзивата на Георги Първанов точно преди европейските избори?
– Като изключително подъл ход. Предателство, което вървеше перманентно много отдавна. Първанов винаги е действал съгласувано с Борисов и Цветанов. Тъй като Борисов е като дете и не крие своите връзки, гледа да се похвали. Ако на Първанов му предстои нещо да каже, предния ден Цветанов подсказва какво ще стане, Първанов го казва, а на другия ден Цветанов го доразвива. Сега Борисов го направи. Един ден преди Първанов да го обяви, той заяви, че в България е много важно да има силна лявоцентристка партия.

Очевидно е, че всичко става точно в този момент, за да се помогне на ГЕРБ да спечели изборите. Интересът на Първанов е БСП да загуби вота. така да се разклати постьт на Станишев. Първанов да се върне като лидер на БСП и да сключат с Борисов споразумение за общо управление. Има лидери, които са напускали партиите си. Но е прецедент да атакуваш собствената си партия в навечерието на най-важните за нея избори.

– Има ли шанс Първанов извън БСП?
– Той не води битка против БСП, а за БСП. Първанов иска да завладее партията или поне част от нея, за да може да се яви като партньор на Бойко Борисов. Ако погледнете състава на АБВ, ще видите, че почти всички са водени от лични амбиции, което е чудовищно. Румен Петков е засегнат от това, че вече не е депутат. Ивайло Калфин, че не е водач на листата. Нидал Алгафари, защото не е вече пиар на БСП. Георги Близнашки стана първи протестър. Всичките са по тази линия. Поначало комунистическите партии винаги са се цепели. Но тук виждаме, че битката не е на идейна основа.