Боеприпасите с обеднен уран са само повод, защото вероятната причина за това решение на руския президент се отнася до възможността за откриване на нов фронт срещу Русия, този път на белоруска територия. Русия оставя за себе си както контрола върху тактическо ядрено оръжие в Беларус, така и решението кога и по какви обекти може да се нанасят удари с него. Затова е крайно време да започне мирно разрешаване на противопоставянето и да се изолират любителите на силови действия. Това важи и за военнолюбците сред нашите политици, които най-безотговорно залагат съдбата на народа ни и които помагат на държава, която можеше да предотврати тази война, но не го направи, и днес безмилостно унищожава гражданите си, готвейки същата съдба и на останалите европейски страни.

На 25 март т.г. руският президент обяви, че по споразумение с Беларус на нейна територия ще бъде разположено тактическо ядрено оръжие (ТЯО). Според Путин от 3 април започва обучение на белоруски военнослужещи за бойното му използване, а до 1 юли ще бъде готово специално хранилище за съхраняване на ядрените боеприпаси. Един от поводите за разполагането му е обявеното намерение на Великобритания да предостави на украинската армия бронебойни подкалибрени снаряди с обеднен уран.

Замърсяването на почвата и радиоактивното заразяване на използващите ги бойци и на населението, както стана това при използването им в бивша Югославия и Ирак, не е необходимо да се доказва – то е достатъчно добре известно. Боеприпасите с обеднен уран обаче са само повод, защото вероятната причина за това решение на руския президент се отнася до възможността за откриване на нов западен фронт срещу Русия, този път на белоруска територия.

Оповестяването на споразумението предизвика истерична реакция в редица европейски страни, включително и у нас, определяйки го като нарушаване на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, като „Карибска криза-2” и като непосредствена заплаха за Европа.

Имат ли основание тези твърдения?

Съгласно чл. 1 от Договора за неразпространение на ядрените оръжия всяка държава, притежаваща ядрено оръжие, „се задължава да не предава нито пряко, нито косвено на когото и да било ядрено оръжие или други ядрени взривни съоръжения, както и контрола над такова оръжие или взривните съоръжения”. Спазвайки това изискване, Русия оставя за себе си както контрола върху тактическото си ядрено оръжие в Беларус, така и решението кога и по какви обекти може да се нанасят удари с него. Освен това охраната, контрола и непосредствената подготовка за бойното му използване ще се извършва само от руски специалисти, а белоруските военнослужещи ще се обучават за изпълнение на второстепенни рутинни дейности по неговото използване. Така организирано, разполагането на ТЯО в Беларус не нарушава изискванията на посочения договор, защото това ядрено оръжие не се предава в собственост на Беларус, няма да се подготвя за нанасяне на ядрен удар от нея и няма да се използва по нейно решение.

Наличието на такова оръжие на белоруска територия не може да се сравни с Карибската криза от 60-те години на ХХ век, възникнала между СССР и САЩ. С разполагането му в Беларус, за САЩ не възниква никаква опасност, то даже не създава допълнителна такава и за Европа. Това е така, защото заплаха от тактическо ядрено оръжие за нея съществува от началото на 60-те години на ХХ век. При това заплахата е взаимна, т.е. за европейските членки на НАТО и за Русия. През посочения период САЩ разположиха в Европа срещу СССР/Русия свободно падащи ядрени авиобомби В61,мод. 3 и В61,мод.4., срещу тях имаше съветско, а днес има руско тактическо ядрено оръжие.

Според открити източници днес ядрени авиобомби на САЩ от посочените модели се съхраняват в Германия- 20 бр. за изтребители-бомбардировачи „Торнадо”, 22 в Белгия за многоцелеви изтребители F-16, 20 в Холандия също за F-16, около 40 в Италия за F-16 и „Торнадо” и около 50 в Турция. Посочените по-горе модели от тази година се заменят с В61-12, която не е свободно падаща над целта с парашут авиобомба (точност 160 м), а е управляема термоядрена авиобомба с възможност за самостоятелно планиране и висока точност (10-30 м). Тя може да се използва само от многоцелевите изтребители F-35 и това е една от причините тези самолети да се закупуват от членките на НАТО, в които се съхраняват ядрените авиобомби на САЩ.

Подготовката за бойно използване на американското ядрено оръжие от ВВС на посочените страни вече години наред се извършва по програмата „NATO Nuclear Sharing” и се осъществява от инструктори на американските ВВС. Непосредствената подготовка на авиобомбите за бойно използване преди полета на самолетите се осъществява само от техни специалисти. Тоест- с разполагане на ТЯО в Беларус Русия прави точно това, което САЩ правят в европейските страни, членки на НАТО вече години наред.

Срещу ядрения потенциал на САЩ на Европейския ТВД и днес стои значително по-голямото по количество руско тактическо ядрено оръжие, предназначено за компенсиране на превъзхождащата конвенционална мощ на НАТО. Разполагане на малък брой тактически ядрени боеприпаси от него в Беларус с нищо не увеличава съществуващата ядрена опасност за Европа.

Тогава защо на Запад възникна такава загриженост?

Причините за решението на Москва да разположи ядрено оръжие в Беларус не са известни на обществеността, но по косвени признаци може да се предположи какви са мотивите ѝ. Фактът, че разполагането е на територията на Беларус показва, че то е насочено преди всичко срещу Полша и прибалтийските републики, основно Литва. На практика то е предупредителен сигнал към тях да не предприемат въоръжени действия спрямо Беларус и да не организират и подпомагат въоръжено нахлуване в нея на формирования от белоруската опозиция, пребиваваща в момента в Украйна, Полша и Прибалтика.

Такива действия ще означават създаване на нов фронт срещу Русия на белоруска територия, а даденият от руснаците сигнал ясно показва какво защитно действие ще последва, ако това се осъществи. Чл. 51 от Устава ООН дава правова основа за използване на сила при отразяване или за предотвратяване на въоръжено нападение срещу Русия или срещу съюзната й държава Беларус. В случая решението на Русия принципно не се различава от предназначението на чл.5 от Вашингтонския договор за защита на страните-членки на НАТО.

Особеността на предупредителния сигнал е в това, че до началото на юли ядрени боеприпаси в Беларус няма да има, т.е. на авторите на замисъла за създаване на нов фронт срещу Русия се предоставя тримесечен срок за неговото преосмисляне и недопускане. Всъщност на съответните противникови щабове им е пределно ясно, че при необходимост, само за броени часове ядрени боеприпаси могат да се доставят до позиционните райони на носителите – оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер” и преоборудваните вече 10 многоцелеви изтребители Су-27, намиращи се на белоруска територия.

Въпросът за такава доставка е отработен още по времето на Варшавския договор, включително и за тогавашните наши български тактически ракетни дивизиони и оперативно-тактически ракетни бригади. Така беше тогава, принципно така е и днес в геополитическото противопоставяне между Русия и антантата „Рамщайн”, организирана и ръководена от САЩ.

В Европа добре знаят за непрекъснатата ядрена заплаха, но не се съобразяват с нея, а залагат на стратегическо поражение на Русия. И Вашингтон, и Брюксел не трябва да забравят красноречивите думи на руския президент, че на Русия не й е необходим свят, в който тя не съществува… и да не игнорират все по-решителните действия на Москва в противопоставянето с тях.

Командването на НАТО и ръководството на ЕС няма начин да не осъзнават, че разполагането на новата В61-12 ще предизвика противопоставяне не с балистичната ракета на „Искандер-М” (обсег 500 км), а с „Искандер-К”, чиято крилата ракета е с далекобойност 2500 км. Те няма как да не си дават сметка, че това означава връщане към 80-те години на ХХ век, когато една срещу друга в Европа стояха армадите от „Пършинг-2” и РСД-10 „Пионер”.

Действията на днешните им ръководители показват, че те или не знаят за тях и нямат представа колко усилия бяха необходими за освобождаване на континента от тях, или считат, че локална ядрена война в Европа не може да има.

Заблуждават се – може да има! Затова е крайно време да започне мирно разрешаване на противопоставянето и да се изолират любителите на силови действия. Това важи и за военнолюбците сред нашите, български политици, които най-безотговорно залагат съдбата на народа ни и които помагат на държава, която можеше да предотврати тази война, но не го направи, и днес безмилостно унищожава гражданите си, готвейки същата съдба и за останалите европейски страни. Става дума за Украйна.

Съществува ли опасност от откриване на нов фронт срещу Русия на територията на Беларус?

Съществува. Тя е напълно възможна. След като досега Русия не е разгромена, и на хоризонта не са задава разгром, съвсем логично е САЩ да потърсят нови варианти за постигане на тази своя заветна цел. В този аспект най-вероятно е да се опитат да предизвикат въоръжена намеса срещу Беларус с цел създаване на нов фронт срещу Русия на нейна територия.

Самият факт, че Съюзната държава Русия-Беларус формира обединена войскова групировка и решава да я въоръжи и с тактическо ядрено оръжие показва, че вероятността от подобно нападение е твърде сериозна. Тя произтича както от действията на Полша и прибалтийските републики спрямо Беларус, така и от намерението им да изпратят от отряди от въоръжената белоруска опозиция, които да нахлуят в Беларус.

На 21 май 2022 г. батальон „Кастуся Калиновски” прерасна в полк с присъединяването на още два батальона от въоръжената опозиция, а през септември с. г. беше формирана тактическата група „Беларус”, в която участват и бойци от Литва. Белоруски „доброволци“, щедро финансирани от САЩ, създават и воюват в батальоните „Терор” и „Погоня”. Тези формирования отдавна участват в боевете на страната на украинската армия и вече имат сериозен боен опит. Всички те не крият готовността си за насилствено сваляне от власт на днешното белоруско ръководство.

В Полша, Литва и Украйна са подготвени не по-малко от 300 диверсанти за терористични действия в белоруските градове и вече се извършват крупни акции.

Една от тях беше срещу белоруско летище, на което е базиран руски самолет за далечно радиолокационно разузнаване А-50. Полша е съсредоточила на границата си с Беларус крупна войскова групировка, а Украйна държи на белоруската граница няколко бригади с общ състав 17 000 души.

Възникване на въоръжени действия на територията на Беларус не може да стане без одобрението и участието на САЩ и контингентите на НАТО в този регион, които в последно време значително се увеличиха. Например, в Полша е развърнат щаб на 5-ти американски корпус, който координира дейността на щабовете на многонационалните дивизии в Полша, Латвия, Румъния и Централна Европа.

Подготовката на батальонните бойни групи в Полша и Литва се осъществява от щаба на многонационална дивизия „Североизток”, а тези в  Латвия и Естония – от многонационална дивизия „Север”. Към юни 2022 г. военното присъствие на САЩ в Полша и Прибалтика е с численост над 12 000 военнослужащи, които са сериозно допълнение към многонационалните сили в региона и към въоръжените сили на тези страни, чийто общ личен състав е около 200 000 души. Срещу тях е 40-хилядна руско-белоруска групировка.

При такова съсредоточаване на враждебна на Беларус мощна въоръжена сила е достатъчно само едно формирование на белоруската опозиция да навлезе в страната и да завземе някое населено място, за да започне мащабно нахлуване на „доброволци” и въоръжение от посочените страни… и новият фронт срещу Русия да стане факт.

Именно за недопускане на такова развитие на обстановката е насочен предупредителният сигнал на Русия, който е не толкова към тези страни, колкото към стоящите зад тях САЩ и подчинените й структури на НАТО. Последствията обаче ще понесат именно тези страни (Полша и прибалтийските) и затова те трябва добре да обмислят своите действия, за което им се предоставя достатъчно време- до юли. Не го ли използват разумно, прерастването на днешната хибридна война в световна, ще стане реалност.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: