Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), Кристин Лагард изнесе реч, в която призна, че „тектоничните плочи на геополитиката бързо се разместват“ и „пред очите ни светът става все по-многополюсен“ заради упадъка на хегемонията на щатския долар, войната в Украйна, и възхода на Китай.

„Виждаме все повече многополярност и затова геополитическото напрежение продължава да расте“, добави Лагард.

Главният редактор на „Geopolitical Economy Report“ Бен Нортън обсъди и анализира тази шокираща с откровеността си реч на Лагард с госта си Радхика Десаи- професор в катедрата по политически науки в Университета на Манитоба и директор на Изследователска група за геополитическа икономика. Интервюто с проф. Десаи можете да гледате във видеото под тази статия:

В речта си от 17 април, 23 г., озаглавена „Централните банки в един фрагментиран свят“, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард анализира „нарастващото съперничество между Съединените щати и Китай“.

Лагард заяви:

„Реших да приема идеята и го правя с неохота, защото не мисля, че един многополярен свят би бил по-добър от сегашния. Мисля, че не беше задължително да се стига до днешната биполярна ситуация в света, но така или иначе ние се движим в тази посока и процесът вече е необратим.

Свидетели сме на фрагментация на глобалната икономика в два конкуриращи се блока, като всеки блок в момента се опитва да привлече колкото се може повече от останалия свят по-близо до себе си, до стратегическите си интереси и споделени ценности. И тази фрагментация, както споменах, може да се обедини около два блока, водени съответно от Съединените американски щати и от Китай- двете най-големи икономики в света в момента.”

В своята презентация Лагард намеква, че „Европейският съюз потенциално би могъл да се опита да следва независим път, споменавайки „дневния ред за стратегическа автономия в Европа“.

Това беше ясна препратка към концепция, която сънародникът й френският президент Еманюел Макрон обявява в последно време. Този април Макрон посети Китай и публично разкритикува господството на САЩ над Европа, заявявайки, че страните – лидери в европейския регион не могат да са просто „васали“ и „последователи“ на Вашингтон.

Лагард е сред най-влиятелните фигури в Европа. Тя е бивш министър на финансите на Франция, после беше директор на Международния валутен фонд (МВФ), а в момента оглавява Европейската централна банка.

Шефът на ЕЦБ Лагард изнесе тази своя шокираща реч в Ню Йорк на Съвета за външни отношения (CFR), мощен мозъчен тръст в тясна връзка с правителството на САЩ, който по същество действа като гореща връзка между Държавния департамент и Уолстрийт.

Трябва да отбележим също така, че през 50-те години на 20-ти век олигархичната политико-финансова фамилия Рокфелер овладя и изцяло подчини на интересите си Съвета за външни отношения (CFR), финансирайки неговия влиятелен проект за изследване на войната и мира по време на Втората световна война, за да помогнат за планирането на Първата студена война срещу Съветския съюз.

Лагард се обърна към CFR само ден след като бившият председател на Федералния резерв и настоящ министър на финансите на САЩ Джанет Йелън призна в интервю за CNN на 16 април, че „санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия всъщност подкопават хегемонията на долара“.

Разбира се, този упадък на доларовата система предизвиква желанието на Китай, Русия, Иран и други да намерят алтернатива.

Повишаването на заплатите на азиатските работници подхранва инфлацията в западните икономики.

Професор Радхика Десаи отбеляза, че голяма част от речта на Лагард е била посветена на инфлацията.

„Високата инфлация в западния свят се дължи на зараждащата се многополярност в останалия свят, и тя е просто индикатор за намаляващата сила на империализма?“ – коментира Десай.

В речта си в CFR Лагард призна, че след края на Първата студена война светът се е озовал „под хегемоничното ръководство на Съединените щати“:

„Във времето след Студената война (след 1990 г. – б.р.) светът се възползва от оформилата се изключително благоприятна геополитическа среда. Под хегемоничното ръководство на САЩ процъфтяха основаните на правила международни институции и се разрасна световната търговия.

Това доведе до разрастване и засилване на глобалните вериги за създаване на принадена стойност и, след като Китай се присъедини към световната икономика – до огромно увеличение на глобалното предлагане на работна ръка.

В резултат, световното предлагане стана по-еластично към промените във вътрешното търсене, което доведе до дълъг период на относително ниска и стабилна инфлация.

Това от своя страна подкрепи политическа рамка, в която независимите централни банки можеха да се съсредоточат върху стабилизирането на инфлацията чрез насочване на търсенето, без да се налага да обръщат твърде голямо внимание на смущенията, причинени от свръхпредлагането.” (Лагард).

„С тези свои думи Лагард всъщност казва, че експлоатирането на нископлатени китайски работници от западните компании е бил важен фактор за намаляване на инфлацията на индекса на потребителските цени в сърцевината на империалистическата световна система.

Думите на Лагард напомнят признанието на Дипломат № 1 на ЕС Жозеп Борел в Брюксел през октомври, който най-чистосърдечно си призна, че европейският просперитет през последните десетилетия се е дължал основно на взаимодействието с Китай и Русия“:

„Така нашият просперитет се основаваше на Китай и Русия – енергия и пазар.

Вие, САЩ, се грижите за нашата сигурност. Вие, Китай и Русия, осигурявате основата на нашия просперитет.

Това е свят, който вече го няма.

Нашият просперитет се основаваше на евтина енергия, идваща от Русия – руски газ, евтин и достъпен, сигурен и стабилен… и на достъпът ни до големия китайски пазар за износ и внос, за технологичен трансфер, за инвестиции и за сдобиване с евтини стоки.

Мисля, че китайските работници с техните ниски заплати се справяха много по-добре и в много по-голяма степен с овладяването на западната инфлация, отколкото всички западни централни банки взети заедно.

Така че нашият просперитет се основаваше на Китай и Русия – енергия и пазар.” (Жозеп Борел)

Проф. Десаи подчерта, че не може да се съгласи с твърденията на Лагард, че „светът се е възползвал от забележително благоприятната геополитическа среда през 90-те години след рухването на СССР“ и се е развил под „хегемонистичното лидерство“ на САЩ.

„Не, от тази „подобрена среда“ се възползва единствено западния „първи“ свят“, контрира икономистът.

Как хегемонната щатска доларова система вреди на Глобалния Юг?

Проф. Десаи отбеляза, че досегашната система на американска хегемония, която никога не е била наистина стабилна, се основава на две неща: „американската военна мощ и американската доларова система“.

„И ако се вгледаме малко по-внимателно в това“, каза Десаи, „в практически всяко едно отношение доларовата система не е добра за Третия свят, не е добра за огромното мнозинство от страните в света, т.е. за всички незападни държави. Тези страни нямат място в Г-7, където се координира макроикономическата политика, те не са със статут на съюзниците на САЩ и съответно бяха и все още са тежко ограбвани от системата на щатския долар. Но тази система впоследствие удари и самите тях, както и САЩ, както видяхме през 2008 г. – финансовата криза”.

Десай обясни как доларовата система ограбва държавите по света:

„На първо място, доларовата система в качеството й на световна резервна валута и абсолютен финансов хегемон систематично изкуствено подценява валутите на страните от Втория и Третия свят.

А когато подценявате валута на тези страни, това означава, че подценявате ресурсите и труда им.

Именно това е механизмът, по който Западът успя да получи евтин достъп до ресурсите и труда на огромна част от страните по света.

Това означава, че останалият свят трябва да продава ресурсите си за дребни монети и да работи двойно и тройно повече, за да оцелява. Принуден е да работи много и да продава много от богатствата си на безценица – те трябва да продадат огромен обем стоки, да изнасят огромен обем стоки за западните страни, за да печелят западна твърда валута, включително долари, защото парите им системно и изкуствено се подценяват в курса спрямо западните валути.

Така че винаги е имало голямо несъответствие между обема на износа и стойността на износа, която, разбира се, е изкуствено занижена от манипулирания от САЩ обменен курс.

Второ, доларовата финансова система не даде на света нищо друго, освен поредица от кризи. Криза след криза – голяма волатилност.

Международното средство за [размяна] трябва да има стабилна стойност, но стойността на долара никога не е спирал да се колебае в огромни траектории.

Друг проблем, и голяма част от нестабилността и тенденцията към криза идват от факта, че докато една правилна парична система трябва да се основава на нещо като балансирана среда, доларът систематично изисква дисбаланси.

Главният сред тях, разбира се, са огромните дефицити по текущата сметка на САЩ, които останалият свят трябва да финансира.

Но също така и дисбалансите, създадени от центрираната финансова система върху американския долар. Система, която от една страна създава огромни количества непоносим доларов дълг, задлъжнявайки домакинствата, бизнеса и правителствата по целия свят.

И, от друга страна, взривяване на балони с активи, така че американските финансови институции и богатите биха могли да спечелят от инфлацията в стойността на активите.

Но това, разбира се, води до срив или спукване на тези балони, което създаде още повече проблеми.

Освен това на Третия свят се казва, че САЩ имат много сложна финансова система; страхотно е, ще ви осигури капитала, от който силно се нуждаете за развитието си.

Но капиталът от който се нуждае Третия свят не е видът капитал, който финансовата система на САЩ предлага. Това е краткосрочен капитал, който се изразходва само за добавяне на стойност към съществуващи активи, като находища например, а не за продуктивни инвестиции в създаването на нови стоки и услуги – тоест за предприятия.

Така че на останалия свят се казва: „Премахнете ограниченията за капиталови операции, позволете свободното движение на капитал в своите държави и ще получите капитала, който искате.“

Всъщност, това, което Третият свят получава, е точно този капитал, който не иска – горещите пари на различни мултинационални западни корпорации, които нахлуват в съответната държава, когато инвестиращите смятат, че нещата са добри, и които капитали изчезват при най-малкия признак за проблем… обезглавяват цели ресори и оставят след себе си финансови кризи, кредитни кризи, валутни кризи и, разбира се, икономически кризи.

Няколко други точки, които също трябва да се добавят към това: Първо, тази система на дълговите кризи, от кризата в Третия свят нататък, е наложила отговорност на длъжника, напълно игнорирайки, че всяко кредитно взаимоотношение има две относително равни части и ако нещата се объркат, ако дългът не може да бъде погасен, и длъжникът, и кредиторът са съотговорни за проблема.

Вместо това цялата тежест на корекцията, тежестта на изплащането и т.н. ляга върху длъжниците.

И както знаете, това е основният механизъм, чрез който Запада източва от страните длъжници огромно количество пари. Огромното мнозинство от страните от Третия свят са ограбвани безмилостно и парите отиват в хазните на богатите западни страни.

И накрая, една последна точка: като се има предвид, че тази система е толкова ужасна, естествено, страните неистово искат да се откачат от нея.

И какво направиха САЩ на страните, които решиха да я напуснат? Обявяваха им войни с фалшив предтекст и ги унищожаваха.  

Спомнете си Саддам Хюсеин. Спомнете си Муамар Кадафи. Кое е общото между тези двама лидери? И двамата в един момент решиха да напуснат доларовата система и се опитаха да създадат нейни алтернативи.

Това беше причината да ги свалят от власт и да ги убият по ужасяващ начин.

И, разбира се, страните им станаха жертва на всякаква военна, политическа, финансова и икономическа нестабилност.

Така че доларовата система не е стабилна финансова система.

Но, слава Богу, дойде моментът, в който останалият свят най-сетне да получи стабилни и сигурни алтернативи. И благодарение на руското ядрено оръжие и китайската икономическа сила днес Съединените щати дори не могат да водят война, с която да принудят и върнат Третия свят обратно в доларовата система.”

Вижте цялото интервю на Главният редактор на Geopolitical Economy Report Бен Нортън с проф. Радхика Десаи

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/0cQak6RWT6o

Източник – Geopolitical Economy Report

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: