Николай Вавилов, журналист, специалист по Китай, автор е на книгата „Китайската власт“. Подробности за автора, както и други негови статии можете да прочетете в канала му в Telegram @shuohuaxia

Проруската позиция на Китай не е някакъв временно тактически, а дългосрочен стратегически избор на Пекин и е само върхът на цялостна 10-годишна  антиамериканска стратегия в предстоящата мащабна и дългосрочна битка за световно лидерство.

Когато специалната операция на Русия в Украйна още дори не е била в етап на планиране, буквално с идването си на власт Си Дзинпин започна мащабна реформа на китайските въоръжени сили с амбицията да изгради най-големите военноморски сили в света, които да оспорят морската хегемония на САЩ. Мотото на тази кампания беше „Великото възраждане на китайската нация“. Идвайки от военните среди Си Дзинпин (който всъщност стана заместник-върховен главнокомандващ (зам.-председател на ЦК на ВСВ) през 2009 г., при предшественика си, генералния секретар Ху Дзинтао) трансформира обичайните военни окръзи в бойни зони, създаде министерство на военните пенсионери, за да се справи с бъдещите огромни социални предизвикателства пред военнослужещите и представи нова стратегия за китайската армия НОАК – „създаване на армия, която може да печели войни“. Си произхожда от недрата на НОАК, като е започнал като секретар на министъра на отбраната Гън Бяо (за конфронтацията му с проамериканския комсомол пиша в две от книгите си, а най-подробно – в „Китайската власт“).

Си е замислил решителна за Китай победоносна война срещу Запада много преди началото на специалната операция в Украйна. А в логиката на тази глобална конфронтация Русия се явява стратегически тил и критичен защитен фланг за Пекин… и в никакъв случай разменна монета, която Китай да използва, за да се пазари за още по-преференциална търговия и инвестиции с Вашингтон. Пекин отдавна е надраснал ролята си на младши партньор в глобалната игра. Той вече е първата световна икономика и е на път да детронира глобалисткия хегемон САЩ. Затова сега Вашингтон се бори да попречи на Пекин да го измести, като наложи своите порядки в Европа, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия.

На практика Си показа, че е готов да задуши общите китайско-американските гиганти от миналото, като Alibaba и други, които вече са понесли щети за 1 трилион долара и продължават да гаснат под ударите на китайско-американското противопоставяне.

От друга страна, Си Дзинпин (син на Си Чжунсун, който се сражава от името на Съветския съюз в Китай по време на ВСВ и не позволява на Япония, която е във война с Китай, да открие втори фронт срещу СССР и дава възможност на сибирскитеи далекоизточните дивизии да спасят Москва през ноември 1941 г.) е създал флот, равен на този на САЩ, с два действащи самолетоносача и трети, който е готов да излезе от стапела. Самото съществуване на тези самолетоносачи вече поставя под въпрос присъствието на САЩ на териториите на васалните им Япония и Южна Корея.

Китай се подготвя за глобална война със САЩ от дълго време и предварително по един крайно сериозен и последователен начин. Очевидно появата на Ордена за заслуги на НОАК през февруари тази година, създаването на бази за противовъздушна отбрана на изкуствени острови в Южнокитайско море и първата в историята китайска база на НОАК в Джибути не са плод на някаква краткосрочна стратегия за пазарлъци с Вашингтон и по никакъв начин не кореспондира с твърденията за някакъв коварен двоен заговор на Вашингтон и Пекин срещу Москва. Това е стратегическо китайско изчисление за следващото десетилетие. И през това десетилетие (а може би и много по-дълго) Москва ще е критичен фланг, а от там и ключов съюзник на китайците за глобалната им война със САЩ..

Именно това обосновава общата линия на държавната информационна политика на Пекин за безусловна подкрепа към Москва и нейната специална операция в Украйна в китайските държавни медии и социални мрежи. Увеличението на търговията с Москва (според китайската статистика) с 30% през първото тримесечие на тази година въпреки началото на специалната операция и колебанията на рублата през февруари е именно по тази причина. Досега всички аргументи за „коварния“ Пекин в западните медии не бяха подкрепени с нищо. А зад тях прозира единствено желанието да се насадят съмнения в един сдържан и мълчалив съюзник на Русия: тезата на медийните „анализатори“ от запад, че Китай възнамерявал да спре сътрудничеството си в науката с Русия се оказа несъстоятелна, отхвърлянето на руския нефт и газ, както показват данните, също, напускането на китайските компании също се оказа пълна измислица: китайските компании са тук и през последните три месеца броят им в Русия е нараснал с 12 %, китайските банки са тук, а китайският посланик Джан Ханхуей призовава китайските бизнесмени да инвестират и да търгуват още по-активно с Русия. Същото важи и за моите китайски познати в големи корпорации, които търсят начини да си сътрудничат с Москва: западните медийни кучета си лаят, но керванът по Пътя на коприната върви и ще стигне до край.

Автор: Николай Вавилов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: