Разобличаването на акта на държавен тероризъм, поръчан от Белия дом, придобива силата на нарастваща снежна топка

Повече от убедителните разкрития на легендата на американската журналистика Сиймур Хърш за престъпната акция на Белия дом – взривяването на руско-германския газопровод „Северен поток“ в Балтийско море – се появиха първоначално в самиздатското издание Substack.

Сега те постепенно набират лавинообразната сила на спусната по склона снежна топка, изпусната от контрола на самопровъзгласилите се за световен хегемон САЩ. Опитите на организаторите на този акт на държавен тероризъм да обвинят Хърш в „теории на конспирацията“ и да убият публикацията му със заговора на мълчанието, се провалиха. Организаторите все повече се представят като истински, а не въображаеми заговорници.

Лакмусът е налице: „Ще съдите ли Сиймор Херш за клеветата, в която го обвинявате?“ Все пак нивото на обвиненията му е безпрецедентно! Администрацията  отговаря с… пълно мълчание. Защото заведат ли му дело за клевета, пред съда те ще трябва да дават обяснения под клетва. Никой не иска да повтори съдбата на подполковник Оливър Норт от дългогодишното дело Иран-Контрас, който се озова сам в затвора за да изкупи вината на всички замесени. Той по-късно беше помилван, но дали следващият владетел на Белия дом ще помилва сегашните „Северопоточници“ е голям въпрос.

Хърш, който на 85 години демонстрира много повече жизненост и по-добра интелектуална форма от Сънливия Джо, ден след ден разширява аудиторията на своите разкрития и задълбочава нивото им. Европейските мейнстрийм издания, предимно немски, все по-често търсят Хърш за интервюта, за да разясни разследването си. След тях разкритията на носителят на „Пулицър“ се разпространяват и от мощни азиатски ресурси, И на Америка, волю-неволю, й се налага все повече да обръща внимание на това.

Хърш заяви, че не желае да се появява по поляризирани партийни медии като CNN или Fox News. Той не бърза да си сътрудничи и с руските журналисти: противниците на „размирника“ вече му лепнаха етикета „агент на Москва“.

Сиймур Хърш не смята себе си за ничий „агент“. Той е американски патриот, който наблюдава с изненада и ужас как малка група фанатици в американската администрация, в зловеща изолация от конституционните власти, тласка страната към „трета световна война“. Хърш с основание твърди, че случилото се в Балтийско море е военна акция на САЩ не само срещу Русия, но и срещу собствения й съюзник – Германия.

Кръгът на възможните източници на Хърш постепенно се изяснява. Верен на клетвата си никога да не ги предава, особено в ситуации като сегашната, при която информаторите му биха били осъдени на дълги години затвор, той все по-ясно намеква за средата, от която биха могли да произлязат.

Първоначално журналистът даде да се разбере, че те може да са от тръбопроводни компании, с които със сигурност американските военни и разузнавателни агенции са се консултирали, за да решат техническия проблем. Необвързани с клетва и твърди ангажименти, хората от този бранш, казва той, в кръговете си коментират подробностите за операцията. Вероятно Хърш наистина е получил част от информацията за последния етап от терористичната атака от тях.

Но информация за нейното планиране и обсъждане в най-секретното помещение, разположено срещу Белия дом, което е свързано с него чрез тунел от сградата „Дуайт Айзенхауер“, където се намира основната част от администрацията на Съвета за национална сигурност (NSC), хората от газовия бранш едва ли биха могли да му съобщят подобни секретни подробности. Съвсем очевидно е, че „основното изтичане” идва от един или повече участници в тези срещи или техни приближени лица.

В последните си интервюта Хърш ясно показва, че много американски разузнавачи, осъзнавайки какво застрашава страната им и света, са били ужасени от това, което са направили „политиканите“- демократи. ЦРУшниците не изпитват никакви симпатии, да не говорим за съчувствие към Русия. Но те смятат, че след настоящото временно затишие, заради общия им фокус върху украинската война, отношенията на САЩ с Германия и Европа като цяло в бъдеще ще бъдат сериозно подкопани.

Хърш едва ли ще ги назове, но увереността, с която говори, предполага, че източникът му е от ЦРУ. Има само един мотив за подобно действие – да се спре плъзгането на САЩ в украинския конфликт, стремително приближаващ я до Армагедон, до пълноценен военен конфликт с най-голямата ядрена сила в света – Русия.

Косвено за това говори и не особено убедителният опит на самия Хърш да отклони подозренията от ЦРУ, представяйки именно тях за организатор на цялата операция с ясното послание, че ЦРУ не може да „доносничи” само срещу себе си. Всъщност от представения материал става ясно, че терористичният акт (взривяването на газопроводите) е извършено от специалисти от Военно-морските сили на САЩ със съдействието на норвежки военни моряци. ЦРУ, при цялата си зловеща слава, не разполага със съответните компетенции. Странно изглежда и обвинението на разузнавателното ведомство за този акт от известното негово /на ЦРУ/ ведомствено издание Washington Times (да не се бърка с Post ). Изглежда като акция за прикритие от вида „борба на пчелите срещу меда“.

Самият Хърш признава, че настоящият директор на ЦРУ, дипломатът от кариерата Уилям Бърнс, не му прилича на инициатор и организатор на нещо подобно. Журналистът припомня, че от публикуваната в Wikileaks американска дипломатическа кореспонденция става ясно, че преди няколко години като посланик в Москва Бърнс е бил против прекомерната намеса на САЩ в Украйна и въвличането й в НАТО. Малко вероятно е за такъв кратък период той да е променил така радикално възгледите си. И сега, според Хърш, Бърнс се стреми към стола на държавния секретар с по-мирна програма.

Тоест, Бърнс може да започне лична интрига, за да отстрани от поста му настоящия ръководител на външнополитическото ведомство Антъни Блинкен, който е водещият „ястреб“ в администрацията на Байдън. Хърш твърди, че главната роля в прокарването на идеята за този мащабен саботаж е на Блинкен, както и на неговия заместник Виктория Нюланд и помощника на Блинкен и на президента по националната сигурност, Дж. Съливан, който е ръководен от Блинкен през цялата си зашеметяващо бърза кариера.

И тримата се оказаха толкова недалновидни, че твърденията им за „правилното“ и „напълно заслужено“ ликвидиране на „Северните потоци“ всъщност потвърдиха собственото им авторство. Включи се и сенилният президент Байдън, който с „хитро присвити очи“ на общата си пресконференция с Олаф Шолц в Берлин месеци преди взривяването заяви, че ние, „ще намерим, ще намерим… не се се съмнявайте“ начин да се отървем от тези газопроводи. При тези самопризнания надали са нужни още допълнителни доказателства. Доказателства обаче има и Сиймур Хърш ги представи.

Той допълнително повиши залозите на своето разследване, като го постави в контекста на събитията около Украйна. „Не оправдавам Путин и не одобрявам войната“, казва Хърш, „но фактът, че самите ние дадохме основания за тази агресия срещу Украйна, разширявайки НАТО, също е очевиден.“ „Просто трябваше да дадем гаранции на Русия, че Украйна няма да влезе в НАТО. Украйна не може да спечели тази война“. В студиото на Democracy Now! /Демокрация сега!/ Хърш, повтаряйки разкритията, които вече беше направил, подчерта, че решението на САЩ да взривят тръбопроводите има за цел да накара европейските съюзници да подкрепят Украйна в момент, когато някои от тях се колебаят. „Те се страхуваха, че Европа ще се откаже от войната“, заявява Сиймур .

Внезапното посещение на Байдън в Киев тези дни е поредното доказателство за тези опасения и показва, че Белият дом, игнорирайки всички разкрития и обвинения срещу себе си, се опитва да прикрие участието си в терористичната атака с шумни публични и зрелищни действия от типа: „Посещението на Байдън в Киев – той е първият американски президент в история, който посещава зона на военни действия“. Това означава, че змията е притисната в ъгъла и се страхува смъртно. Затова темата за Северните потоци не трябва да се забравя. Тя трябва да се разследва докрай.

Дмитрий Минин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: