САЩ и Китай в титаничен сблъсък за Тайван – Топ Анализ на Боян Чуков

Въпросът е не дали, а кога Поднебесната ще присъедини острова към територията си.

В дъното на войната е една фирма – главният производител на микроелектроника в света

Който мисли да завладее
Поднебесната със сила, аз виждам – няма да успее.
Поднебесната е тайнствен съд.
Тя не може да се завладява.

Лао Дзъ (VI век пр. Хр.)

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион все повече привличат вниманието на международните анализатори и геополитици. Към днешна дата бъдещата съдба на Тайван е във фокуса на множество световно известни мозъчни тръстове. Реално става въпрос за геоикономически сблъсък между Поднебесната и САЩ. Превзетите от англосаксонската глобализация BigMacWorld държави са вкарани в либералната глобалистка когнитивна (познавателна) матрица. В нея какъвто и международен пасианс да наредиш все излиза един и същи извод или теза, които са политкоректни и подходящи за глобалните медии. В главите на рамкираните ментално хора светът се върти в триъгълника САЩ-Русия-Китай и е разделен между „демократични“ държави и „авторитарни“ държави. Добри или лоши. Други няма. Естествено, механичният и клиширан редукционализъм не води до адекватно отразяване на реалността.

Сега един от основните въпроси е кой икономически е „по-по-най“ в света САЩ или Поднебесната? Отговорът зависи от това дали си когнитивно поробен или не. Най-важната методологична грешка при изучаването на новите икономически системи е използването в качеството на единица за анализ на държавните образувания. В днешно време апаратът на държавните институции и официални обществени организации е подчинен и служи на интересите на системообразуващия конгломерат военно-политически кланови корпоративни структури, които в рамките на размитите държавни граници и засилващата се миграция на хора и капитали биват ограничени само от фактора на лингвистичната комуникация, необходима за създаване на политически, икономически и други общности. В това число и на пазари за транснационалните корпорации. Създаването на англосаксонския съюз AUKUS е добра илюстрация на казаното по-горе.   Китайците не оценяват конкуренцията между САЩ и Поднебесната само като конкуренция между две държави. В случая те виждат противопоставяне между техните два конгломерата. За какво става дума? Англосаксонският конгломерат съставен от САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, който не е лишен от силна вътрешна конкуренция демонстрира невероятно единство, когато трябва да даде отпор на мощното съвкупно разширяващо се влияние на китайския конгломерат. Типичен пример е координираното англосаксонско противодействие през 2018 г. на китайската корпорация Huawei. Включително и задържането на територията на Канада, по искане на САЩ, на ключова фигура от въпросния китайски икономически субект.

Необходимо е да се подчертае, че въпреки грубото разделение на лингвистична основа на англосаксонския конгломерат от китайскоговорящите държави в значителна степен те са проникнали икономически едни в други и си оказват силно влияние. Китайскоговорящият конгломерат е съставен от Китай, Тайван, Сингапур, Хонконг и Макао. Но е важно да не пропускаме и важната роля, която играе хуацяо, китайската диаспора по света, която е 40 млн. В редица азиатски страни второ или трето поколение хуацяо притежава впечатляващи икономически, политически и технологични позиции. Процент от японското индустриално, научно и технологично ноу-хау се контролира от някое от поколенията на хуацяо.  Но нека се обърнем към свежи факти, които всеки сам може да си разтълкува. Съгласно социологическо допитване от юли т.г. на Чикагския съвет за глобални въпроси 40% от анкетираните американци считат, че Китай в момента е по-мощен в икономически план, 27% вярват, че САЩ са по-силни, а 31% твърдят, че силите са изравнени. В същата таргет група през 2019 г. 38% от американците считат, че САЩ са по-силни, 31% мислят обратното, а 29% са убедени, че има паритет.Днес е неоспорим факт, че Поднебесната е главната „фабрика на света“ и претендира за неоспоримо доминиране в глобалната икономика. Въпреки, че размерът на номиналния БВП на Китай (14,72 трлн. дол. за 2020 г.) все още отстъпва на САЩ (20,6 трлн. дол.), по паритет на покупателна способност (ППС) китайската икономика (24,142 трлн. дол.) безспорно надхвърли американската. Дeлът на Поднебесната в съвкупната световна икономика е 18,33%, а САЩ притежават 15,9%. След тях се нареждат Индия – 6,76%, Япония – 4,03% и Германия – 3,41%. Русия заема шесто място с 3,11%. Внимание! Ако се вземе ЕС като монолитно икономическо обединение, то сумарният БВП по покупателна способност е 16,1 трлн. долара.

Боян Чуков

Евросъюзът заема категорично трето място в света

Изключително важен параметър за оценка на икономическата мощ на дадена държава е обемът на нейната външна търговия. През 2020 г. Поднебесната достигна 4,65 трлн. долара като ръстът е 1,5% спрямо 2019 г. Китайският експорт е 2,59 трлн. дол. (ръст 3,6%), вносът е 2,06 трлн. дол. (спад с 1,1%). Салдото на китайската външна търговия е положително – 535 млрд. дол. или 11,5% от външнотърговския оборот.Съвкупният външнотърговски оборот на САЩ е 3,835 трлн. дол. Износът е 1,43 трлн. дол. , а вносът е 2,405 трлн. дол. По отношение на 2019 г. спадът е съответно 13,01% и 6,31%. Очевидно е, че Поднебесната е еднозначен лидер, който в бъдеще ще се откъсва все повече от САЩ. Ето защо във Вашингтон считат Пекин за свой основен противник в битката за глобално икономическо лидерство с всичките произтичащи от това последици за света. Години наред се считаше, че обикновеният китаец е много беден човек. Така беше. Но сега нещата се промениха радикално. Средният статистически номинален месечен доход на глава от населението в Поднебесната е 4 161 дол. В САЩ числото е 3 850 дол.Години наред се повтаряше в глобалните медии, че Китай е силно зависим от американския и европейския пазар. В първите десет години на 21-ви век над 25%, а при някои групи от стоки и над 40% китайският износ бе с дестинация САЩ, а 15-18% за европейския пазар. През 2020 г. САЩ получиха само 17,4% от китайските стоки и услуги. Втори партньор по обема на китайския износ е Хонконг – 10,5%, трети Япония – 5,5%, четвърти Виетнам – 4,39%, пети Южна Корея – 4,34%. Останалите страни от Азия формират 2,32% от китайския износ, което е малко под този за Германия – 3,35%, Холандия- 3,34% и Великобритания- 2,8%.Каква е тенденцията, която тревожи най-много САЩ? Реално днес Поднебесната няма нищо общо с образа, който й се изгражда в глобалните медии обслужващи англосаксонската глобализация BigMacWorld. Благосъстоянието на китайците е за завиждане в сравнение с това на тези, които нападат и поучават Поднебесната. Успехите на държавното ръководство в Пекин са релефни в битката срещу бедността. Да, Поднебесната остава „фабрика на света“, но работи вече предимно за своя вътрешен пазар.

Акцентът на китайската икономика се прехвърли от външните пазари на вътрешните. Поднебесната се ориентира към азиатските пазари и става все по-апатична към пазарите в Европа и Америка. Промени се отношението и към стратегическата програма „Пояс и път“. Без да се отказва, Пекин демонстрира съществено изменение на приоритетите. Нещо неприятно за нас българите. Поднебесната премина към точков износ на капитали. Финансират се проекти в страни, в които китайците са изградили позиции. Което означава, че Сърбия, Румъния, Унгария, Черна Гора, Гърция и даже Северна Македония имат по-голям шанс от България да привлекат китайски инвестиции. Тези страни се отнесоха далеч по-интелигентно от нас с китайската програма „16+1“. А тя бе предназначена за инвестиции в Източна Европа. През 2018 г. китайците инвестираха 56,5 млрд. дол. в „Пояс и път“ от 118,2 млрд. дол. годишен износ на капитали. През 2019 г. бяха вложени 30 млрд. дол., в 2020 г. едва 17,79 млрд. дол. Следващите 10-15 години не може да се очаква радикално развитие на проекта „Пояс и път“.

Трябва да сме непоправими мечтатели ако считаме, че можем да очакваме в близко бъдеще сериозни китайски инвестиции у нас. Днес една от най-острите битки между САЩ и Китай е за островната държава Тайван. Основната цел на Вашингтон е да отстрани Поднебесната от главния производител на микроелектроника в света. А това е тайванската фирма TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company), която произвежда около 56% от световната продукция на полупроводникови микросхеми. За сравнение, втора е американската фирма Global Foundries с 9,4%, а трета отново е тайванска фирма – United Microelectronics Corporation с 8,5%. Реално TSMC притежава контролния пакет на чипсети, набор от специализирани чипове. САЩ се опитват да забавят развитието на Поднебесната като оказват натиск върху TSMC с цел ограничаване на доставките за компания Huawei. Парадоксалното е, че тази фирма е създадена с китайски пари и почти на китайска земя. Освен това Поднебесната ползва около 60% от произвежданата в Тайван електроника. За развитието на китайските проекти в областта на изкуствения интелект и всички отрасли на електрониката, включително и военната, са необходими огромни количества чипове. Самостоятелно китайците не могат да пуснат аналогично производство на континента. Не е тайна, че руските спътници също летят с тайвански чипове.Без да влизам в исторически подробности по отношение на Тайван към днешна дата стои на дневен ред следният въпрос. Не дали, а кога Поднебесната ще присъедини острова към своята територия?

Вашингтон се опитва да покровителства Тайван

Китайският проправителствен вестник Global Times тези дни написа: „Време е Тайван да бъде предупреден, че заплахата от война е реална“. Очевидно, че това послание до Тайпе (столица на Тайван) е съгласувано с държавното ръководство. Няма да е изненада, ако един ден китайски морски пехотинци стъпят на плажовете в Тайван. В този момент Белият дом не е готов да заплати с живота на своите войници икономическите интереси на САЩ. Жителите на Тайван са 23 милиона. Страната разполага с прилична армия и флот. Но те не могат да окажат съпротива на НОАК (китайската армия). Най-близката американска база е на 1000 мили в Окинава, Япония. Ракетните установки и военните самолети на Поднебесната са на 100 мили от острова. Една война за Тайван между САЩ и Китай ще доведе до много жертви от двете страни. Китайците умеят да се жертват в името на Поднебесната. За американците, не съм убеден. Още повече евентуалният въоръжен конфликт ще доведе до огромни финансови загуби за САЩ, а TSMC може да пострада сериозно. При настоящата международна обстановка само китайците могат да отидат и да се сражават за Тайван. Друга държава не виждам да е способна на това след драмата на летището в Кабул. Skandalno.net

Автор: Боян Чуков, Skandalno.net

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

2 коментара

  1. Китай е държава на хиляди години,
    САЩ с една година по-млада от Величественият Балшой театър.

  2. Най-важният ресурс е човешкият. Като всичко останало, при равни възможности, количеството надделява. Анализ на икономически данни в момент, когато икономическите категории се сменят като приоритет с други, не е топ анализ, да извинява многоуважаемият господин Чуков. Сега всеки държи предимствата си, като покерджия и чака да види, какви са картите на масата. Лошо е, че не знаем кой е раздаващият, а и правилата са неясни, обаче е заложено всичко, по подразбиране.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *