Вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува статия със загадъчното заглавие „Как 5 държави могат да станат 14“. Не става въпрос за математически ребус, както би могло да се предположи, а за преформатиране на Близкия изток.

Това дори не е статия, а карта на Близкия изток, която показва как от пет държави да се направят четиринадесет. Нарязването на региона „на живо“ е политически коректно представено като предсказание.

В Сирия „конфесионалните (верски) и етническите съперничества биха могли да я разделят на поне три части.

1- Алауитите, малцинство, което контролира Сирия от десетилетия, доминират в крайбрежния коридор.

2. Сирийски Кюрдистан може да се откъсне и в крайна сметка да се слее с иракските кюрди.

3. Сунитският център би се отделил и след това би могъл да се слее с провинциите на Ирак, за да образува Сунистан“.

„В резултат на мощни племенни и регионални съперничества Либия може да се разпадне на две части: историческите части Триполитания и Киренайка и евентуално трета държава Фезан в югозападната част.“

„Най-бедната арабска страна [Йемен] може да се раздели (отново) на две в резултат на евентуален референдум за независимост на Южен Йемен.“

Американските прогностици са особено усърдни в нарязването на Саудитска Арабия, която според тях може да се разпадне на пет части в дългосрочен план [както през 1914 г.] поради племенни и шиитско-сунитски съперничества, както и поради икономически проблеми и конкуренция между наследствените принцове.

Според NYT ще се появят и независими градове-държави: Багдад, Мисрата в либийския север и Джабал ал-Друз в южната част на отцепилия се от Сирия Алауитистан.

Предвижда се също сирийските и иракските кюрди да се обединят и да образуват независим Кюрдистан. В сирийския юг може да възникне шиитски район.

Всъщност тези фантазии изобщо не са прогноза, а представяне на план за преначертаване на Близкия изток в съответствие с доктрината на Удроу Уилсън „всяка нация на своя територия“.

Що се отнася до публикацията на NYT за Близкия изток, нарязан на малки парченца, тя представлява коригирана версия на прословутата „карта на Ралф Питърс“ в съответствие с настоящите реалности.

През юни 2006 г. американският военен анализатор подполковник Ралф Питърс публикува статия в списанието за въоръжените сили, озаглавена „Кървави граници“. В нея се говореше за факти, които по принцип са известни на всеки, запознат с историята на Близкия изток и на арабския свят като цяло. Всички настоящи граници и почти всички настоящи държави са създадени от англо-френските колонизатори, за да се гарантира, че по тези места никога няма да има мир.

„Имаме работа с колосална, създадена от човека грозота (оригинално използван термин – уродство), която няма да престане да поражда омраза и насилие, докато не бъде поправена. Що се отнася до онези, които отказват да „мислят немислимото“, като твърдят, че границите не трябва да се променят и толкова, струва си да си спомним, че границите никога не са спирали да се променят през вековете“, пише Питърс.

В статията си Питърс настоява незабавно да започнем да прекрояваме границите на целия Близък изток, това „чудовище на Франкенщайн“. Всички нови държави, аргументира се той, ще трябва да се основават на различни етнически групи, защото, по думите на Питърс, „етническото прочистване работи“.

Питърс публикува и карта на така наречения „Нов Близък изток“. Един американски военен форум се възмущава, че Питърс, който никога не е участвал в сериозни бойни действия, публикува „карта на смъртта“, в която се предлага Близкият изток да бъде разделен по границите на етническите общности.

Междувременно терминът „Нов Близък изток“ беше обявен в Тел Авив от държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс едновременно с публикацията на Питърс. Терминът и съответната концепция скоро са възприети от Държавния департамент на САЩ и израелския министър-председател Ехуд Олмерт в разгара на войната на Израел в Ливан. Олмерт и Райс информират световните медии, че реализацията на проекта „Нов Близък изток“ започва с Ливан.

Проектът „Нов Близък изток“ трябваше да създаде дъга от нестабилност и хаос от Ливан до границите на Афганистан, където тогава се намираха гарнизоните на НАТО.

Вашингтон и Тел Авив се надяваха, че победеният от Израел Ливан ще се окаже критичната точка, от която ще започне преначертаването на границите в целия Близък изток, отприщвайки силите на контролирания хаос. Това би дало възможност на САЩ и Израел да реализират геополитическите си интереси под претекст за умиротворяване и помирение на страните.

NYT придружава публикацията на новата „карта на смъртта“ със статия на Робин Райт от Института „Удроу Уилсън“, която оправдава кървавите конфликти в Близкия изток, инициирани от англосаксонците през последните години, именно с желанието на етническите общности в региона за самоопределение. Според него разпадането на Сирия по етнически и религиозен признак вече е осъществено де факто. Твърди се, че сунитите и шиитите в Ирак са въвлечени в сепаратисткия водовъртеж.

В Либия „триполитанците гледат към Магреба, или западния ислямски свят, а киренайците – към Машрека, или източния ислямски свят. Освен това столицата поглъща приходите от петрола, въпреки че 80 % от тези приходи се осигуряват от Изтока. По този начин Либия може да се разпадне на две или дори три части… Южен Фезан също има отделни племенни и географски характеристики.“

Сунитски Южен Йемен, според Райт, мечтае да се присъедини към Саудитска Арабия, която пък просто е бременна с „балканизация“.

През 2006 г. опитът на Запада да преначертае картата на Близкия изток се провали, защото израелската армия беше победена във войната срещу ливанската Хизбула.

Сега Съединените щати и техните съюзници отново извадиха на показ изядената от молци концепция за „нов Близък изток“ с актуализирана „карта на смъртта“, която предвижда мащабно етническо прочистване, което обаче вече е започнало.

На 31 октомври The Times of Israel, позовавайки се на изявление от кабинета на министър-председателя Бенямин Нетаняху, съобщи за план за депортиране на повече от 2,3 милиона палестинци от ивицата Газа в Египет.

Копие от документ на Министерството на разузнаването, публикуван още на 28 октомври от Sicha Mekomit, препоръчва на правителството да премести цялото цивилно население на анклава в Египет.

„Документът с дата 13 октомври призовава за преместване на цивилното население в палаткови градове в северната част на Синай и евентуално за изграждане на постоянни градове и отваряне на хуманитарен коридор. Планът включва създаването на „стерилна“ буферна зона с ширина няколко километра навътре в Египет, за да се гарантира, че населението няма да може да се засели по границите на Израел“, пише изданието.„

Отбелязва се, че Египет може да не е единствената крайна дестинация за палестинците: твърди се, че Турция, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ биха могли да подкрепят плана финансово или да приемат жителите на Газа като бежанци, а в дългосрочен план – като пълноправни граждани. Израелското разузнаване възнамерява да изпрати бежанци и в Канада заради нейната снизходителна миграционна политика. Според израелското разузнаване всички тези мерки са желателни за сигурността на Израел.

Според израелския вестник „Хаарец“ кабинетът на Нетаняху е отбелязал, че планът представлява само „първоначални мисли“ за съдбата на населението на ивицата Газа.

Всъщност САЩ и Израел координират действията си, като на практика започват етническо прочистване в Близкия изток.

ВЛАДИМИР ПРОХВАТИЛОВ, Фонд за стратегическа култура