РУСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ СЪЗДАВАНЕТО Й ДО ДНЕС! ИМА ЛИ БЪДЕЩЕ ДНЕШНАТА ЗАПАДНА КОЛОНИЯ БЪЛГАРИЯ! ИСТИНАТА Е БРУТАЛНА:

България предава собствената си история. Официална София не иска да помни за освобождението на страната от окупацията на Турция и Третия Райх.

Тези дни Министерството на външните работи на България заяви, че Русия не бива да подкрепя „съмнителната историческа теза“, че борбата на СССР с Нацистка Германия е била освободителна за Европа. От българското ведомство отбелязват също, че Червената армия „донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии“, пише Александър Самсонов в материал за популярният руски специализиран портал „Военное обозрение“.

Как Русия освободи България от турско робство:

Руснаците и българите имат вековни национални, културно-езикови и духовни връзки. Сега малцина помнят, че по времето на руския княз Святослав Игоревич (велик княз киевски 945-972 гг.) русите и българите-славяни са били практически един народ. Когато войните на Святослав воюват в България, те по нищо не се различават от местното население. Българите наскоро са приели християнството, но в селските местности все още са свежи езическите култове (включително култа към общославянския бог Перун), а езикът, духовните и материалните традиции са били напълно еднакви. Към онзи момент руснаците и българите са принадлежали към една етнокултурна и езикова общност, говорели са един общ праславянски език. Затова не е никак чудно, че самият Святослав решил да пренесе столицата на Рус на Дунава, в България.

Това дълбоко чувство (и у руси, и у българи) на принадлежност към един-единствен народ, може да се проследи и след това. Обикновените българи винаги са се чувствали като братя с руснаците. В края на XIV век българите падат под османско иго. Османските турци окупират голяма част от Балканския полуостров, в това число и отслабената от предишни войни и раздробена България. За славяните и християните на Балканите настъпва тежко време – турското робство. Правата и свободите на християните са силно орязани и са им наложени тежки данъци. Включително „кръвният данък“, при който турците са взимали деца за служба в еничарския военен корпус. Юношите били възпитавани като мюсюлмани, забравяли са своите национални и религиозни корени, мозъците им били промивани, за да станат жестоки врагове на сънародниците си. На славяните е било забранено да живеят на определени територии и се е провеждала политика на ислямизация и потурчване.

Не е изненадващо, че славяните, включително и българите, многократно се бунтуват и се опитват да се противопоставят. Местни хайдути и чутници се бият срещу турците. До едно обаче въстанията им са удавени в кръв. Без подкрепа отвън местното националноосвободително движение нямаше никакъв шанс за успех. Истинската надежда за освобождение сред балканските славяни и християни се появи едва след нарасването на силата на Русия. Руската империя води поредица от 12 кървави войни с Турция само за да излезе на Черно море, а след това още 2 – за Кавказ и за влияние на Балканите. Стъпка по стъпка руснаците изтласкват силния противник и донасят свобода и независимост на балканските народи. Над 200 хиляди руски войници положиха глави, за да освободят Балканите от турската окупация.

Свободата на по-голямата част от България е донесена от Руско-турската война от 1877-1878 година. През 1875 г. въстават сърбите в Босна. В годините 1875-1876г. в България избухва най-голямото антитурско въстание. Което е потушено по особено жесток начин от османците. Десетки хиляди българи са убити, ограбени и изнасилени от турците и техните нередовни формирования, съставени от турци, албанци, кюрди и помаци. Руското общество, което винаги е възприемало болезнено потисничеството на балканските си братя славяни и християни, е дълбоко възмутено. Русия се надига- десетки хиляди руски доброволци тръгват към Балканите, за да воюват с турците, обществени организации, църкви и редакции на вестници събират средства в помощ за бежанците от България, които подгонени от турските зверства, търсят спасение в Русия. През 1876 година освободените вече Сърбия и Черна гора започват война против Турция. Но претърпяват тежко поражение и са спасени от повторна турска окупация само благодарение на твърдата позиция на Русия.

През 1876 г. Руската империя не е в най-добрата си кондиция. 20 години по-рано е победена от обединените сили на Турция, Англия, Франция, Венецианското кралство и пр., икономиката й е в тежко състояние, а все още не е завършила и военната си реформа. Затова, опасявайки се от реакция на покровителите на Османската империя – Англия и Франция, Петербург дълго време брани балканските славяни само чрез дипломатически натиск върху Истанбул. След кланетата от 1876 г. в България обаче под натиска на потресените европейски общества, Англия и Франция се присъединяват към Русия и натискат Турция да проведе реформи. През декември, 1876 година Русия официално настоява Турция да признае автономия на България и Босна, а двете страни да минат под контрола на световните държави. Турците пренебрегват това искане.

Така се стига до 1977 година, когато Русия обявява война на Турция. Конфликтът е тежък. Руската армия не успява да форсира веднага Балкана и засяда в обсадата на Плевен. Въпреки това, руската армия с поддръжката на местни българи, румънци и сърби успява да освободи от турците все още поробените тогава части от Румъния и голяма част българското етно-езиково землище. Авангарда на руската армия начело със Скобелев излиза при Адрианопол, на подстъпите към Истанбул. В онзи момент руската армия е можела да вземе Истанбул на абордаж от движение и да реши тотал и завинаги въпроса с освобождението на Балканите от турско владичество. Но Петербург отново, както и през войната от 1829 година, стига до Адрианопол и спира! Защо руската армия не взе Константинопол и не сложи точка на многовековното историческо противопоставяне с Турция. Ключова роля изиграва страхът от Запада. Петербург се опасява, че против Русия ще скочат обединените Австрия, Франция и Англия, също както по времето на Кримската война. Макар Германската империя, където по това време управлява Бисмарк, да е намекнала, че ще подкрепи Русия в замяна на възможността за решаването на френския въпрос. Но намекът не значи твърдо „Да“ и Русия спира при Адрианопол.

На 3 март 1878 година (19 февруари по стар стил) е сключен Санстефанският мирен договор. Турците признават независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора. Сърбия и Румъния разширяват значително териториите си. Босна и Херцеговина става автономия. България става автономно княжество, първоначално под руско управление и само формално зависимо от Турция. В България са включени етнически българските територии в Мизия, Тракия и Македония. В резултат България се простира от Дунав до Егейско море, от Черно море до Охридското езеро. На Русия Османската империя плаща контрибуция и отстъпва редица територии в Кавказ и Европа.

Национален празник на България става 3 март – Денят на освобождението на България от османско иго. По-късно в чест на руските освободители в България са издигнати стотици паметници. Включително Паметникът на Свободата в прохода Шипка в памет на падналите за освобождението на братския български народ руски войни.

Откраднатата победа:

Но против това споразумение се обявява „просветеният Запад“ и особено Англия, която изпраща флота си към Дарданелите, и Австро-Унгария. Лондон и Виена не искат Русия да укрепи позициите си на Балканите, където от територията на България Петербург може да получи мощен стратегически плацдарм и изход на Средиземно море чрез своя славянски съюзник. Под натиска на Запада Русия отстъпва и плодовете на руската победа са частично откраднати. Така на 1 (14) юли е подписан Берлинският договор, който е резултат от работата на Берлинския конгрес, проведен по инициатива на западните държави за преразглеждане на условията на Санстефанския мирен договор. И го преразглеждат в тотален ущърб на Русия и славянските народи на Балканския полуостров.

Така Санстефанска България е разделена на три части: автономно княжество от Дунав до Балкана с център София (формално васал на Турция); от българските земи на юг от Стара планина е образувана автономната провинция на Турската империя – Източна Румелия с център Пловдив; Македония – земите до Адриатика и Егейско море са върнати на турците без каквито и да е изменения в статута им. Независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния е призната, но териториалните придобивки на сърбите и черногорците са силно орязани. Австро-Унгария получава правото да окупира Босна и Херцеговина. Русия трябва да се откаже от част от завоюваните от османците земи в Кавказ. Многото противоречия, заложени в Берлин, стават предпоставка за бъдещите Балкански войни и Първата световна война.

България на страната на германците

Впоследствие България, по предложение на руския император Александър II, е оглавена от племенника на съпругата на руския суверен Мария Александровна Александър Батенберг (1879–1886) от германската династия Батенберг, след това Фердинанд I (1887–1818) от династията Сакскобурггота. България със съгласието на Русия, Германия и Австро-Унгария през 1885 г. се слива с южната си част(Източна Румелия), през 1908 г. се обявява за напълно независима и става царство.

Русия освободи България, но не можа да я привърже политически, икономически и дори културно. София постепенно отива на страната на Виена, Берлин и Париж. Германците и французите финансират икономическото развитие на страната и по-специално строителството на железници. Отношенията със Санкт Петербург се влошават, чак до скъсването на дипломатическите отношения, които са възстановени едва през 1896г.

С подкрепата на Австро-Унгария, Германия и Франция България се готви за война с Турция за Македония. Освен това Македония става спорна територия между България, Сърбия и Гърция. В хода на Първата Балканска война 1912-1913 г. балканските държави разгромяват Турция и й отнемат европейските владения, но след това борят за плячката. Сърбия и Гърция сключват съюз против България. Германия и Австро-Унгария насъскват България срещу сърбите. През лятото на 1913 година България започва война против Сърбия. Война на България обявяват Черна гора и Гърция, а след това Румъния и Турция, за да се разширят за сметка на българите. София губи войната, орязана е териториално и е унижена. Този позор и жажда за мъст окончателно тласкат България в обятията на германския блок. Сърбия става враг номер едно за София. България е на страната на германския блок в Първата световна война. Нейното влизане през 1915 година води до разгрома и окупацията на Сърбия.

България претърпява поражение заедно с Германия. Ньоският договор от 27 ноември 1919 година става тежко бреме за страната. Тя е разпокъсана в полза на Сърбия, Гърция и Румъния и е лишена от излаз на Егейско море, а освен това трябва да плаща контрибуции. Българските въоръжени сили са съкратени до минимум, отменена е военната служба, забранено й е да има авиация и тежко въоръжение. Не е учудващо, че през 20-те години в България се установява крайно-десен (фашистки) режим на Цанков, който провежда репресии срещу комунистите и социалистите. Тогава София успява да изгради добри отношения само с фашистка Италия. През втората половина на 30-те години София започва да клони към съюз с Третия райх. Развива се икономическо и военно сътрудничество с Германия. От началото на Втората световна война София става съюзник на Райха. Под натиска на Берлин Румъния връща на българите Южна Добруджа.

През 1941 г. България подписва Тройния пакт (съюзът на Германия, Италия и Япония), но не участва във военни действия. Българската територия е използвана от нацистите за нахлуване в Югославия. Български войски окупират Западна Тракия, Македония и Западните покрайнини. През декември 1941 г. София обявява война на САЩ и Англия, но до края на войната тя се опитва да поддържа мир със СССР. В същото време германците използвалат транспортната инфраструктура на България (летища, морски пристанища, железници и магистрали) за военни цели, а българските войски са били използвани за окупиране на териториите на Югославия и Гърция.

Българската операция

През пролетта и лятото на 1944 година Москва нееднократно изисква от София да развали съюза си с Германия. След съкрушителните победи на Червената Армия през 1944 година – разгромът на немците в Молдова, освобождението на Румъния и излизането на III Украински фронт на румънско-българската граница, на България й се налага да направи избор. На 26 август 1944 година София обявява неутралитет във войната между Германия и СССР и иска изтегляне на германската армия от българска територия. Но немците продължават да използват територията на България за придвижване на войските си, в българските пристанища пристигат германски кораби, а на българска територия има германски сили. Затова на 5 септември СССР обявява война на българия, след което българските власти скъсват отношенията си с Хитлер. На 8 септември войските на III Украински фронт започват Българската операция. Те не срещат съпротива от българската армия. В нощта на 8 срещу 9 септември започва въстание в София. На 9 септември в страната е установена властта на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Водещи позиции в Отечествения фронт заемат комунистите и техните привърженици.

Правителството на Отечествения фронт обявява война на Германия и Унгария, разпуска парламента, полицията (създава се народна милиция), предприема чиста в държавния апарат и реформа в армията, забранява нацистките организации. Военните престъпници са предадени на съд. В резултат от референдум в България е отменена монархията. Преминаването на страната на антифашистката коалиция позволява на България да запази Южна Добруджа. През 1946 година страната е оглавена от „българския Ленин“ – Георги Димитров и България става част от социалистическия лагер.

16-та Съюзна република и българско икономическо чудо за сметка на руснаците

След Втората световна война България преживява дълбока икономическа криза. Страната е изтощена и значителна част от населението гладува. Въпреки това, с помощта на Съветския съюз, България от бедна селскостопанска страна, се превърна във високоразвита икономика, която гарантира и създаде социално проспериращо общество. Това беше истинско „българско чудо“.

Общият български Брутен вътрешен продукт (БВП) за 40-те следвоенни години нараства 14 пъти, а измерен на глава от населението – се увеличава почти 30 пъти. В периода от 1946 до 1986 г. в България са създадени около 80% от индустриалните мощности, повече от една трета от селскостопанските, до 90% от енергетиката, 70% от транспортната мрежа, 80% от пристанищната инфраструктура, повече от 80% от цялата жилищна площ, обекти на здравеопазването, образованието, науката и културата. Всичко това е направено с огромната материално-техническа и финансова помощ на СССР, с участието на огромно количество съветски специалисти. И то безвъзмездно! Сметнато по съвременни цени, СССР влага в България стотици милиарди долари! Също така трябва да се отчетат печалбите на България от доставките на нейни стоки в Съюза: за евтините български продукти Москва плаща на София по цени, близки до световните. Докато по отношение на износа СССР продава на България стоките и природните си ресурси на силно занижени цените.

Заслужава да се отбележи, че авторитетът на съветските правителства в България беше много висок. От 1949 г. София многократно е предлагала да влезе в състава на СССР като 16-та република. Москва Съветското ръководство се страхуваше от нови усложнения със Запада, от евентуален конфликт с Турция и от остра реакция сред другите балкански страни, в частност Югославия.

В България е изградено развито социалистическо общество. Доходите на населението нарастват значително. Около 40% от структурата на БВП в началото на 80-те години се заема от машиностроенето, производството на инструменти и строителството на машини, черната металургия, химическата промишленост и нефтохимията, електрониката и електротехниката. Земеделието стана силно механизирано, което дава възможност на България да се превърне в един от най-големите износители на плодове и зеленчуци в Европа (както пресни, така и консервирани) още през 60-те години. Страната достигна високо ниво на образование, наука и култура: за 8,9 милиона население (през 1986 г.) имаше 27 университета, 185 държавни музея, 10,4 хиляди публични библиотеки, 55 театри и др. създаден е отличен курортен и туристически сектор (също основно благодарение на субсидиите от СССР).

Генералният секретар на БКП Тодор Живков (1954-1989) умело провежда вътрешната и външната политика. Той често сменя партийни и държавни лидери, при него няма преследване на религиите, частният сектор в селското стопанство е свободен, наблюдава се бързо повишаване на жизнения стандарт. Оказва се всестранна подкрепа на работниците в културата, науката и изкуството. Това позволява да се запази вътрешната стабилност до средата на 80-те години. В страната практически няма вътрешна опозиция. На външната арена София подкрепя Москва в конфронтацията й с Пекин.

През втората половина на 80-те години, когато започва началото на разпада на СССР и социалистическия лагер, ръководителят на Румъния Чаушеску предлага Живков да създаде румъно-български съюз с участието на ГДР и Албания, където сталинистите все още държаха властта. Новият съюз трябваше да се противопостави на горбачовското ръководство, което последователно разваляше социалистическия лагер и СССР. Но България не посмя да предприеме такава рязка мярка. След оставката на Живков през 1989 г., подготвена от предателската политика на кликата около Горбачов и отслабването на икономическите връзки на СССР с България, българският социализъм падна.

България няма бъдеще в рамките на „европейския райх“

След това събитията в България се развиват по отработената схема: либерализация, девалвация на валутата, приватизация (разграбване и унищожаване на националната икономика). Значително понижаване на качеството на живот на основната част от населението, поява на неголяма група от „успешни“ нови български бизнесмени. Аграрната реформа (предаване на земята на бившите собственици и техните наследници) довежда до раздробяване на поземлените площи на малки участъци и рязък спад на селскостопанското производство. Цените се увеличават, нивото на живот на народа пада рязко, българските стоки (промишлени и аграрни) се оказват ненужни на световния пазар, производството рязко намалява. До 70% от производствените мощности на България, създадени с помощта на Съветския съюз, спират работа завинаги или са закрити и ограбени. Българските плодове и зеленчуци се оказват ненужни на Западна Европа и страната спира да изнася.

България всъщност се превръща в полуколония на Запада, под управлението на „специалисти“ по унищожението на конкуренти от МВФ и Световната банка. Тя влиза в НАТО и ЕС. При това равнището на живота пада двойно в сравнение със средата на 80-те, а производственият потенциал на страната практически е унищожен напълно. Сега България е обикновен потребител в състава на ЕС. А София пълзи пред Брюксел и перманентно моли за финансиране. Има малко работа, само в туристическия сектор, но тя е сезонна. Не е учудващо, че народът измира стремително, а младежите бягат в развитите страни от ЕС, където живеят и работят като хора от втора и трета ръка, роби в „европейския райх“. На този фон за последните три десетилетия населението на България спада с близо една трета до 6.5 милиона души. Освен това намалява броят на българите, а турците и циганите стават повече.

Властта, икономиката и печата се държат и доминират от малка прозападна група (около 2-3 % от населението), но именно тя определя политическия курс на страната и нарастването на русофобските и антисъветските настроения в обществото. Повечето българи все още смятат руснаците за братя, но не те определят политиките на София. Именно това обяснява непонятното за руснаците желание на официална София да забрави всички огромни добрини, които Русия е направила за България и да представи бялото за черно. Историците и публицистите в България пък изпълняват поръчката на властта и по всякакъв начин занижават, зачертават и омаловажават ролята на Русия в историята на България.

Очевидно е, че днешна прозападна България няма бъдеще. Цветущата някога страна е превърната в полуколониална периферия на развитите страни от Запада, пазар за стоките им и износител на евтина работна сила за заводите им. Страната служи още за плацдарм за НАТО на Балканите против Русия и като вярно западно куче за лай и ръмжене срещу руснаците във външната политика. Междувременно коренното славянско население на страната скоростно измира, остарява и емигрира. В резултат на това прогнозите са, че само след 3 десетилетия нациоталното славянско и православно самосъзнание на местното население напълно ще изгасне, а след още 2-3 десетилетия страната я чака гибел. Skandalno.net

Автор: Александър Самсонов, Военное обозрение

Превел: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: