Всеки ден има ни връхлита лавина от положителни новини не само за бързото интегриране на населението в освободените територии – преди всичко на рускоезичните наши братя в Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област – към мирен живот, но и за бързото преструктуриране на живота там към качествено ново ниво на сътрудничество и интеграция с Русия.

Пристанището в Мариупол възобнови работата си, Русия изпрати много сериозни сили, включително от Министерството на извънредните ситуации, за възстановяване на самия град, който сериозно пострада от военните действия. Училищата в Мелитопол, временната столица на освободената Запорожка област, ще преминат на руски език и петобалната система за оценяване от новата учебна година. Пак там в Деня на Русия, 12 юни, ще бъдат раздадени първите руски паспорти на подалите молби жители на региона. Сергей Шойгу обяви възстановяването на железопътната комуникация между Русия, Донбас, Запорожие, Херсон и Крим. Министърът добави, че вече е започнала доставката на руски стоки до магазините в Мариупол, Бердянск и Херсон. Отдавна вече е факт прехода на освободените територии към зоната на рублата и към руските мобилни комуникации и интернет. Пътуванията на високопоставени руски служители до Донбаските републики, Херсон и Запорожие станаха нещо обичайно. Военно-гражданската администрация започна подготовка за провеждане на референдум за влизането на Запорожка област в състава на Русия.

И това е само една малка част от непрекъснатия поток от информация, който нараства от ден на ден.

Това със сигурност ни дава основание на нас, руснаците, да се гордеем със страната си, която отново потвърди своите най-добри национални традиции: където и да стъпи Русия, тя веднага започва да помага, да строи, възстановява и развива.

Случващото се обаче има и друг, не толкова очевиден, но и не по-малко важен аспект.

Намираме се в труден и много опасен период на дълбока трансформация на световната система. Пред очите ни създадените преди 80 години, след края на ВСВ световни организации и институции, се разпадат. Международната система за сигурност е в упадък. А с нея и всички онези процеси и договори, които крепяха човешката цивилизация в продължение на почти осем десетилетия. Много от тях престанаха да съществуват. Системната криза на еднополюсния западен модел обхваща все по-голям брой области, а прогнозите за бъдещето на света стават все по-мрачни.

В същото време дори най-големите недоброжелатели на страната ни признават, че Русия е изненадващо уверена в протичащите процеси. Русия демонстрира способност не само да оцелее в настоящия период за разлика от много други, но и да излезе от него като един от глобалните победители.

И тази изключителна кондиция на Русия е пряко свързана с процесите, които в момента протичат в освободените територии.

Говорили сме многократно, че еднополюсният свят е остарял, глобалната система се е разложила, САЩ (и колективният Запад като цяло) все по-мерзки и брутално злоупотребяват със своята позиция на хегемон в един нов развиващ се свят, в който те вече не са такива… поради което е жизнено необходимо да се изгради нещо ново, което да отговаря на реалностите. В същото време е очевидно, че преди изграждането на това ново е необходимо да се унищожи старото. Но малцина се замислят, че унищожаването на тази стара, паянтова западна еднополюсна сграда изисква и много сериозни ресурси, сили и добра стратегия – да не говорим за желязното спазване на правилата за безопасност – за да не рухне паянтовата конструкция върху главата ти и да не те погребе под отломките.

През последните години обвиненията на САЩ и Европа срещу Русия в разрушителни действия, целящи краха на „базирания на правила световен ред“ станаха ежедневие.

Но истината е, че Москва никога не е изразходила и грам ресурс за унищожаване на каквото и да било. Преди повече от двайсет години страната ни избра стратегията просто да изгради нещо ново, доколкото е възможно, без да противоречи на установената от Запада глобална световна система. И тъй като упадъкът на западния неолиберален капитализъм и неговия западноцентричен модел, започна да набира скорост, влиянието и силата на новите структури и процеси, инициирани от Русия и Китай, започна да расте. Например БРИКС, ШОС, ОДКБ и много други организации, инициирани от Русия, бяха обект на западни подигравки в продължение на години, докато не се оказа, че с тях се е случило точно същото като със учебните полкове на Петър Велики – те се превърнаха в наистина работеща и впечатляваща сила.

И самият Запад се справя успешно с унищожаването на старото. Иронията е, че той яростно защитава еднополюсната система, от която е основен бенифициент, но в крайна сметка с агресивните си действия срещу новото, само ускорява нейната смърт. Санкционната вакханалия на солидарния Запад срещу Русия, която удря основно по санкциониращите, илюстрира най-добре този процес.

Разбира се, това е абсолютно невъзможно без сблъсък между умиращия стар и възникващия нов свят. Всъщност военната специална операция в Украйна се превърна в това. Западът 30 години подготвяше ситуацията докато не я изтласка до днешната граница, която Русия не може да си позволи да отстъпи.

Но дори и тук Москва остана вярна на себе си. Докато Европа и САЩ, заедно с киевските елити, ентусиазирано унищожават Украйна, като в същото време съсипват собствените си икономики, под мотото „Важното е Путин да не печели“, Русия предпочете да насочи ресурси към възраждането на освободените територии.

Да видим коя стратегия ще е по-ефективна.

Ирина Алкснис

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: