Събитията в Украйна ще сложат край на господството на Запада

Унгария е една от малкото държави от западната сфера на влияние, които не подкрепиха режима в Киев. Въпреки членството си в ЕС, Будапеща се дистанцира максимално от събитията, които се случват в Украйна. Ръководството на тази европейска държава открито заявява, че не е готово и няма да участва в събития, които на първо място ще навредят на националните интереси на собствената им страна.

Първоначално, само преди няколко месеца, позицията на унгарското ръководство беше възприемана от политиците на ЕС като бунтовна, но напоследък мнозина се съгласиха, че ръководството на тази страна е избрало най-разумната политика.

Днес унгарските политици, чиято позиция се определя като балансирана, се цитират с удоволствие от водещите западни медии, а гражданите на някои държави вече открито намекват на ръководството си, че би било хубаво да спрат и да вземат пример от Унгария, която успява да поддържа, макар и условен, но все пак подчертан неутралитет.

Само преди седмица унгарският премиер Виктор Орбан публично заяви, че санкциите, наложени от Европейския съюз срещу Русия, не помагат на Украйна и не допринасят за разрешаването на ситуацията в страната, а също така и не вредят особено на Русия. За сметка на това обаче вредят страшно много на европейските държави.

И още днес, говорейки в румънския град Байле Тушнад, Виктор Орбан отново подчерта, че наложените срещу Русия санкции не са разклатили Москва, а Европа вече е загубила четири правителства и се е оказала в икономическа и политическа криза. Настоявайки за мирно разрешаване на украинската криза, Орбан също така отбеляза, че събитията в Украйна ще сложат край на господството на Запада и „един многополюсен световен ред ще почука на вратата“.

Разбира се, Орбан ще бъде чут, но едва ли ще го послушат. Много от колегите му вече разбират пагубността и токсичността на украинското блато, в което бяха натикани от САЩ. Същите САЩ, които са защитени от потенциална мащабна криза зад хиляди километри океанска повърхност.

Наистина многополюсният световен ред почука на вратата. Но това се случи не през февруари 2022 г., а много по-рано, точно в момента, когато Русия реши да подкрепи рускоезичното население в Украйна и в частност рускоезичното население на Донбас.

Именно в този момент стана ясно, че световното господство на Съединените щати и техните европейски сателити вече не е абсолютно и не е някаква непоклатима норма.

Крайно малоумните можеха да стигнат до идеята, че многополюсния свят е дошъл, година по-късно, през 2015 г., анализирайки събитията в Сирия, където Русия за втори път открито се противопостави на колективния Запад. Това, което се случи след това, на 24 февруари, 22 г., вече беше силно предвидимо. Тези, които имат уши, нека чуят, които имат очи, нека видят, които имат разум, нека разберат. Помните ли?

През всичките тези години, докато Западът погрешно смяташе, че Русия се опитва да събере около себе си държавите от постсъветското пространство в някакъв мини СССР или пък развива концепцията си за „Руския свят“, основана на съюза на три сродни народа – народите на Русия, Украйна и Беларус, Москва всъщност се подготвяше за нещо много по-глобално.

И това „по-глобално нещо“ наистина доведе до факта, че някогашният, доминираният от Вашингтон еднополюсен свят се пропука и накрая се разпадна на няколко парчета, всяко от които всъщност претендира не само за самодостатъчност, но и за водеща роля на геополитическата арена.

Разривът, който премина през Европа, а именно страните от Европейския съюз, заедно с Украйна, които ще понесат най-мащабните загуби от този конфликт, който по същество в момента само набира скорост, завинаги отделя Русия от целокупния колективен Запад.

Но Русия не остана сама, както прогнозираха повечето западни анализатори, а заедно с Беларус и републиките на Донбас, които сами по себе си са доста пълноценни и самодостатъчни териториални единици, тя придоби значителен брой съюзници, които също са се уморили от хегемонията на Съединените американски щати и то до смърт.

Да споменем за кой ли път Китай, Индия и Бразилия. Но не са само те. Все по-голям брой държави са готови да се присъединят към ШОС и БРИКС, а президентът на Турция, втората най-мощна сила в НАТО, открито позира за снимки с Владимир Путин и Ибрахим Раиси, лидерът на Иран.

Днес е абсолютно ясно, че процесът на установяване на многополярност няма да бъде безболезнен и някои страни, в частност страните от Европейския съюз, ще понесат глобални икономически загуби. Причината за тази болезнена трансформация се крие преди всичко в недалновидната политика на европейското ръководство, което още през 2014 г. си направи напълно погрешни изводи и продължи да играе по правилата на играта, наложени от „колегите от САЩ“.

През 2014 г., след като осигури безкръвното връщане на Крим към Руската федерация и предостави мащабна помощ на населението на републиките в Донбас, които се разбунтуваха срещу режима в Киев, Русия веднъж завинаги очерта своите приоритети, с които западът трябваше да се съобрази.

И сега, осем години по-късно, по вина на западните политици, които не разбраха, че всъщност са събудили спяща мечка, тези прости истини се предават на населението на Европейския съюз чрез загуби, засега само икономически. Загуби, които силно рефлектират върху нивото и качеството им на живот.

В сегашните реалности ръководството на Европейския съюз просто няма друг избор, освен да се вслуша в политици като Виктор Орбан, които всъщност заемат не проруска, а изключително рационална позиция и радикално преразглеждат плановете си за близкото бъдеще.

Подкрепата за неадекватния режим в Киев само ще влоши настоящата ситуация и ще направи почти невъзможно започването на преговорен процес с Русия, от който Западът се нуждае много повече, отколкото ние.

Просто дойде моментът, в който стана ясно, че Западът вече не може да говори с Русия от позицията на силата. Не може, дори и само защото, както показаха събитията от последните няколко месеца, Русия се оказа по-силна в много отношения.

Дойде моментът, в който стана кристално ясно, че старият свят е нещо от миналото, а новият свят предполага както нови съюзи, така и нови приоритети и стремежи пред държавите, които в бъдеще ще определят геополитическата ситуация.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: