Преди година тази снимка обиколи целия свят с фалшиво послание. Момичето на нея е Марианна Вишемирская. Тя разказа какво се е случило в действителност. „Оцелях и разказах истината. Сега съм враг за Украйна“. Каква е съдбата на „Мариуполската мадона“.

Автор: Василиса Николаева, kp.ru

Точно преди една година, на 9 март 2022 г. тази сърцераздирателна снимка на бременно момиче от Мариупол обиколи целия свят. Тя стоеше с пръски кръв по лицето на фона на сграда с избити прозорци. „Руснаците бомбардираха родилен дом!“, крещеше Западът. „Трябват още по-големи санкции!“, настояваше вицепрезидентката на САЩ Камала Харис.

И, разбира се, добавиха санкции.

А какво се случва с това момиче сега? Къде е тя?

Запознайте се с тази същата „Мадона от Мариупол“, намерихме я в… Москва.

„Никакво въздушно нападение нямаше“

Марианна е на 30 години. По принцип е родена в Донецк, но след като се омъжва се премества в Мариупол, две години преди началото на спецоперацията, когато градът е все още под контрола на Украйна. Марианна имала свой блог, чисто женски – за козметика, за бюти новости. Последователите ѝ били по местни данни около 30 000 души. Но всичко това не може по никакъв начин да се сравни със световната известност, която я връхлита в навечерието на раждането.

„Когато снимката ми тръгна по вестниците, аз бях без всякаква връзка. И научих за всичко, когато се върнах у дома, в Донецк. Влязох в интернет и се оказа, че аз съм жертва на руско въздушно нападение. Макар че нямаше никакво въздушно нападение! От тази моя „слава“ имаше само един положителен момент – семейството ми разбра, че съм жива.“

Западът и Украйна използват снимката на Марианна по пълна програма – на кориците на всички медии. Но след като момичето разказва как е било всичко в действителност през тези дни в Мариупол, Украйна веднага я внася в прословутата си база „Миротворец“ – там, където публикуват списъци с „враговете на украинската нация“ за отстрел. А Западът никъде, дори с малък шрифт, не опроверга кориците с Марианна. Направиха се, че тя вече не съществува.

Но ето я – пред мен е:

– Разкажи, как ти се оказа на тези кадри?

– Лежах в родилен дом № 3. Исках да бъда в родилен дом № 1, който беше водещ в Мариупол. Но полкът „Азов“ (забранена на територията на Русия терористична организация – б.р.), реши, че той им трябва и изгони всички от там.

В родилния дом, в който се озовах, също имаше украински войници. Не директно с родилките, а в съседния блок. Идваха при нас за храна и разказваха, че нямат никакви провизии. Когато разказвам за това, в Украйна пишат, че съм предател и ги очерням. Но аз казвам всичко, както беше. Те сами се очерниха, с това, че заеха сграда на територията на болница, нарушавайки Женевската конвенция за защита на населението по време на военни действия. По-късно бях в корпуса, където бяха ВСУ. Там прозорците бяха защитени с чували с пясък. А в нашите отделения си бяха обикновените стъкла. Тоест, те просто се прикриваха зад нас.

– Какво се случи във вашия родилен дом?

– Сутринта на 9 март всичко беше спокойно. После започнаха да се чуват взривове. В нашия родилен дом нямаше никаква въздушна атака. Но в някакъв момент ударна вълна отнесе прозореца. Стъклото за малко не долетя до моето легло. Успях да се покрия с одеялото. Започна паника, блъсканица. Всички побегнаха. Блъснаха ме, паднах върху стъклото и си порязах корема и главата… Излязох с последните, защото чаках момента да се върна в отделението за чантата с нещата си. Не можех да я оставя, там беше всичко за бебето. А наоколо вече нищо не можеше да се купи.

– Видя ли, че те снимат?

– Не забелязах веднага. Този фотограф нямаше жилетка „Преса“. Беше целият в черно. После забелязах фотоапарата му. Помолих да не ме снима. Той каза: „Няма проблем“. Но, както се разбра, не е престанал да снима.

– Къде те евакуираха?

– В градската болница. В този ден започнах да раждам. С малката прекарахме там още две седмици. На никого не разрешаваха да си тръгне, на улицата беше опасно. Нямаше осветление и отопление. Завивах бебето под одеалото и го топлех с дъха си. Вода нямаше, храна също нямаше. Имаше дни, в които успявах да изям само четвърт чашка супа… Когато си тръгнаха ВСУ, дойдоха руски военни, те веднага ни донесоха сухите си порциони и вода. И гореща вода в бутилки, за да се стоплим. И после успях да замина в Донецк.

– А преди това имаше ли възможност да напуснете Мариупол? Когато градът беше под контрола на ВСУ, се говореше за „хуманитарни коридори“?

– Нямаше никакви коридори! Украинските военни не пускаха никого да излезе от града! Някои, не зная как, успяха да се промъкнат през тях. Може би с пари.

Когато се върнах в Донецк, имах възможност да замина и в Турция, там мъжа ми (вече бивш) има роднини, а също и в Европа… В Европа биха ме приели и издържали, стига да говоря това, което им върши работа. Но аз нямах такова желание. Исках в къщи.

– А за това, което е станало в действителност, си започнала да говориш, след като си се оказала в Донецк?

– Не. Напротив. Веднага разказах цялата истина. Още в Мариупол, в болницата, след раждането, когато градът още беше под контрола на ВСУ, при мен дойдоха журналисти от американската „Associated Press“. Всичко им разказах – същото, което казвам и на вас сега. Но те оставиха само това, което им трябваше, другото беше изрязано. А вече в Донецк, когато разказах историята, към мен започнаха да пристигат съобщения от Украйна, че вече съм враг за тях.

– Буквално това ли пишеше?

– Най-обидното, което писаха, бяха гадости за бебето. Желаеха смъртта ни, моята и нейната. Не разбирам КАК е възможно това? А между пишещите имаше и млади майки. Душата ми се преобръщаше. Никого за нищо не съм излъгала. Но на всички съм простила, нямам злоба към тях. Към украинското командване обаче имам големи въпроси – как може да се дават заповеди за разполагане на войски в жилищни домове, в болници? Че на всичко отгоре и с бременни?

– В момента в Москва ли живееш?

– Пристигнах по покана на народния фонд „Родина“, на мероприятие за децата на Донбас. И вече в Москва ми предложиха да стана лице на този фонд. Вече съм се занимавала с хуманитарна помощ, това ми е по душа. Вече пътувахме в ДНР, в ЛНР, закарахме помощ.

– А дъщеря си доведе ли със себе си?

– Не, тя е в Донецк, защото още не ходи на ясла. А аз засега не печеля толкова, че да наема бавачка.

– Справяш ли се вече в Москва?

– Да, свикнах. Много работа, срещи. А сега ще започнат и съдебни дела.

– Какви?

– Срещу Ходорковски. Той помести снимката ми в своите социални мрежи, а под нея – сравнение между Мариупол и блокадата на Ленинград. Просто ме използва за свои цели. В своята пропаганда. Аз го помолих да изтрие снимката, но той не го направи.

– Искаш да вземеш пари от него?

– Искам само да изтрие снимката ми.

– А опитвала ли си да се добереш до западните медии, които са публикували снимката ти на кориците си?

– При мен идваха всякакви журналисти, само не и украински. Дадох интервю на италианския журналист Джорджо Бианко. То така и не излезе в медиите, наистина, той го публикува в своя ютуб канал, но дори и това веднага беше блокирано. От британското ВВС Мариана Спринг направи голям материал с мен, макар и със свои забележки, но все едно… А останалите западни медии, с които говорих, до този момент не са пуснали интервютата си с мен. Защо истината им е неудобна?

„Мариопулската мадона“ стана враг на Украйна. Фотографията на Марианна Вишемирская обиколи всички световни медии. Снимката на бременното момиче на фона на разрушения родилен дом беше доказателство за обстрела на граждански обект. Една година след тези събития, жената се оказа в Москва и даде интервю.

Източник: „Комсомольская правда“