Оръжието на „края на света“ е на бойни позиции – Военен анализ

И през октомври най-голямата тема при най-големите оръжия бяха „Белгород“ и „Посейдон“, т.е. най-голямата атомна подводница в историята – „Белгород“, носеща най-смъртоносното оръжие – колосалното подводно торпедо „Посейдон“.

Но този път интересът на Запада към тях се дължеше на тяхното „изчезване“. През целия октомври въпросът в НАТО беше къде „изчезна“ „Белгород“.

Но „Белгород“ със сигурност не изчезна, а най-вероятно беше излязла на бойни позиции след поредното предупреждение от Москва към Запада.

Заради това беше и истеричният смут на Запада – руската атомна подводница със специално предназначение БС-329 „Белгород“ (проект 09852) взе и изчезна от радарите на Пентагона. И въпреки изявлението на Naval News, публикувано на 05.10.2022 г., че сателитното разузнаване НАТО уж е намерило „най-ужасната руска подводница някъде в Арктика“ (районът който е около 27 милиона квадратни километра), липсата на нейните реални координати хвърля в трепет американските генерали и адмирали, за които наличието на борда на „Белгород“ на оръжието на „края на света“ и на „ядрения апокалипсис“, е доказателство, че „Русия подготвя ядрена атака“.

Ръководството на НАТО предупреди всички свои подводници и надводни военни кораби, разположени в открито море, за загубата на контрол върху движението на „Белгород“ от американското и натовското разузнаване, този „безпилотен подводен апарат със заряд от около два мегатона, поставен на борда на „Белгород“, представлява смъртна опасност за Запада, тъй като е в състояние да унищожи не само военноморска база или крайбрежен метрополис, но и цяла държава“.

Това е достатъчно ясна формулировка.

Ще припомним, че само няколко месеца по-рано – на 8 юли, „Севмаш“ предаде на руския флот подводницата „Белгород“, която ще бъде първият носител на „Посейдон“, което е торпедото на Апокалипсиса и заедно с другите серийно произвеждани в Русия оръжия, като „Авангард“ или „Циркон“ е оръжието, което предварително решава всяка война.

Би могло да се напише и, че руският флот получи първата подводница „Ядрено цунами“. И това е истина. Никоя друга подводница на Земята няма такива способности и никой няма никаква защита срещу нейното ядрено торпедо „Посейдон“.

По този начин „Посейдон“ става и първото оръжие геополитическа реалност.

Защо?

Отдавна следим темата с въвеждането на подводницата „Белгород“, заедно с апарата „Посейдон“, като уравнение на голямата политика.

Но преобладаващото мнение е, че руснаците ще оборудват своята подводница с ядрени подводни дронове с неограничен обсег, с дълбочина на потапяне до 1 километър или повече, и със скорост до 200 километра в час и ядрена бойна глава до 100 мегатона.

Това торпедо е „Посейдон“, който може да бъде в океана в режим на изчакване неограничено време и съвременните системи за противоподводна защита няма да могат да го открият и унищожат.

В допълнение, ядреното торпедо не е предмет на никакви съществуващи споразумения за контрол на въоръженията. Тоест американците нямат право да изискват от Русия законова забрана на тази оръжейна система. Руснаците имат абсолютното оръжие, което, ако се използва достатъчно масирано (до дузина удари), може да унищожи всички големи градове и индустриални зони на Източното и Западното крайбрежие на САЩ.

Въз основа само на този факт САЩ по принцип не могат да разглеждат варианта за ракетно-ядрена война срещу Русия дори като потенциално възможен. Защото за САЩ това би било гарантирано самоубийство.

Съответно Русия получава възможност да действа в защита на стратегическите си интереси, основавайки се на факта, че основният противник не е в състояние да атакува Русия с основното оръжие, дори ако конфликтната ситуация в Европа достигне нивото на голяма конвенционална или ограничена ядрена война.

Готовността на САЩ да използват дори тактическо ядрено оръжие срещу Русия ще бъде неутрализирана от заплахата за гарантирано унищожение на самите САЩ. Просто защото „Посейдон“ във всеки случай ще нанесе своя неотразим удар.

Неправилно е, разбира се, да се говори за „Посейдон“ с терминологията „торпедо“. Просто звучи красиво, но трябва да се каже правилно – автономно необитаемо подводно превозно средство (AUV). С много необичайни характеристики за този тип оръжие – скорост до 200 км/ч., дълбочина на потапяне до 1 км, неограничен обхват на „автономност“.

Това на пръв поглед, което е фантастично, стана възможно благодарение на уникална и много компактна атомна силова установка. Преходът между режими на ниска мощност (прокрадване) и висока мощност (крайцерска) се случва 200 пъти по-бързо, отколкото в конвенционалните ядрени подводници. Това се дължи на наличието на течен метал в охладителната верига, който понася нагряване без силно топлинно разширение. А циркулационната магнитохидродинамична помпа, която няма движещи се части, прави устройството безшумно. Единственото нещо, което може да демаскира „Посейдон“ е работното колело на водомета.

Всяко оръжие се разработва с определена цел. А основният проблем на Русия (и СССР) винаги е била постоянната заплаха от „морските сили“, които имат мощни флотове и са разположени много далеч от руските граници. Да застрашиш сериозно САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Италия, Япония и така нататък с руските военноморски сили е трудно, невъзможно без ядрени оръжия. Но тези страни са много уязвими, тъй като по-голямата част от индустриалния им потенциал и население са концентрирани близо до бреговете им.

Има военноморски бази и пристанища, ключови градове, които са свързани с цялата транспортна, енергийна, комуникационна и военна инфраструктура. За търговията и просперитета – това е много добре, но от гледна точка на стратегическата им сигурност е ужасно проклятие. Унищожението на цялото им крайбрежие ще върне морските сили няколко века назад в развитието. А сухопътните страни, като Русия, ще оцелеят чрез вътрешноконтинентална комуникация.

Сегашната геополитическа ситуация говори ясно – врагът е способен да затвори плътно Санкт Петербург, Мурманск, Севастопол, Новоросийск и Владивосток с военноморските си сили, отрязвайки Русия от моретата и океаните. Така е от векове, във всички конфликти. Но сега по морските господарки може да се отговори с такава сила, че да загубят от 60 до 100 процента от икономиките си за миг.

Именно за тези цели служат „Посейдон“, променяйки радикално тактиката и стратегията на съвременната война. И невъзможността да им се противопоставят оставя западните нахалници пред горчивата истина: флотовете на страните от НАТО са беззащитни срещу новите руски оръжия. Може да си представим и апокалиптичен сценарий, когато Източното крайбрежие на САЩ е отнесено от вълна цунами с височина 500 метра.

Така че експлоатационните характеристики на „Посейдон“ са най-голямата държавна тайна, но не и за хора, които разбират от военноморската тема. Има достатъчно официални данни, умножени по много технически решения и предишни разработки. Има и оскъдни снимки и видеоклипове.

И така, „Посейдон“ е аналог по тегло и размер на торпедото Т-15 (дължина 24 метра, диаметър 1,6 метра, водоизместимост 40 тона). Трябва да бъде оборудван с водомет с голям диаметър, задни хоризонтални и вертикални кормила. Размерите позволяват поставянето на компактен ядрен реактор, бойна глава и баластен резервоар.

След това започва обикновената физика. Декларираната максимална скорост от 185 км/ч. на „Посейдон“ се постига само на дълбочина от 1000 метра или повече, тъй като само там налягането на водата предотвратява развитието на кавитация върху лопатките на витлото.

Кавитацията е физическият процес на образуване на мехурчета (кухини) в течна среда, последван от тяхното свиване и освобождаване на голямо количество енергия.

Разпадането на „кавитационните мехурчета“ образува места с висока температура по ръба на лопатките на витлата, възникват ударни вълни, които са източници на шум и водят до разрушаване на метали. Шумът от кавитацията се счита за проблем на подводницата, основен демаскиращ фактор при крайцерски скорости.

И така, сега се опитваме да отгатнем характеристиките на „Посейдон“. Без много труд получаваме скоростта на парата близо до повърхността на водата (без кавитация) – стандартните 50 възела. Скоростта на нискошумно движение е малко по-малко – 20 възела, „прокрадващата скорост“ – 10 възела. За постигането на такива вече обявени показатели е необходима максимална мощност н силовата установка на „Посейдон“ от 10 mW, минималното „прокрадване“ е 100 kW.

Останалото оборудване на необитаемия подводен дрон трябва да бъде стандартно – система за информация и контрол, инерционна навигационна система с жироскоп, хидроакустичен комплекс с електронна карта на релефа на дъното, гравиметър с електронна карта на нееднородностите на гравитационното поле на Земята, средства за хидроакустична, нискочестотна радио и сателитна комуникация.

Ако всичко това се побере в декларираните размери на „Посейдон“, има място за бойна глава с тегло до 4 тона.

Прелистваме ядрената номенклатура и намираме тристепенен термоядрен заряд с мощност 100 мегатона. Ужас…

Теоретично „Посейдон“ могат да бъдат скрити във всякакви надводни кораби и дори рибарски лодки, превърнати в превозвачи, с прости инженерни решения и механични ръкохватки за скачване. Или, самите „Посейдони“ могат да бъдат оборудвани с пневматично залепване, което ще им позволи да се „залепят“ на дъното на всеки кораб, под всеки флаг. Познавайки глобалния корабен трафик е невъзможно да се проследи този трик.

Най-добре е да легнат до границите на териториалните води на противниците, като изберат места с висок корабен трафик. Обикновено там дъното е осеяно с безброй останки от корабокрушения, а средствата за откриване са заглушени от акустичния фон от минаващите кораби. Препоръчително е да се избере сложен релеф на дъното с разлики в дълбочината и хидрология на течения с термоклинове и чести бури на повърхността. И след получаване на кодирания сигнал със 50 – 100 възела в зависимост от дълбочината на курса, да унищожат голямата морска сила на врага.

Възможно е „Посейдоните“ да бъдат оборудвани с апаратура за сценария „Мъртва ръка“, т.е. неизбежното възмездие срещу агресорите.

Разполагането на „Посейдони“ близо до териториалните води на САЩ (6 мили до брега) или други страни от НАТО (12 мили), означава, че балистичните ракети изобщо не са необходими в големи количества. „Посейдоните“ ще организират Армагедон в лагера на врага по-бързо. Нищо не може да се направи срещу тях, ако ги поставят на бойно дежурство по двойки, с малка разлика във времето за атака.

Последствията ще бъдат катастрофални – мъртва зона, пламтяща от пожари с дълбочина в брега 150 км, директно въздействие върху надземните обекти – 72 км, радиоактивни отлагания, замърсяване с разпадане на плутоний /уран 4/ в зона с ширина до 300 км и дължина до 2000 км. И способността на „Посейдон“ да генерира цунами на голямо разстояние от брега е добър ход, за да унищожи военноморските бази. Ако „Посейдон“ е разработен в концепцията на съветското ядрено торпедо Т-15, което трябваше да носи „Цар Бомба“ на 100 мегатона, тогава може да се опита да удави крайбрежието. Но, ако вярвате на съобщението от 2018 г., че апаратът е снабден с муниция „до 2 мегатона“ – вече не.

Русия плавно променя глобалния стратегически баланс в своя полза. Отправната точка за руските инженери беше разработването на компактен ядрен двигател, който би дал на малките атакуващи оръжия способността да преминават междуконтинентални разстояния. Резултатът беше, че „Посейдон“, предназначен да промени радикално правилата на играта, установени от САЩ в морските театри на войната.

Американските противоторпеда и други оръжия на флота не са в състояние не само да унищожат, но дори да спрат „Посейдон“.

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: