Пандемия,естествено, няма и коронавирусът не е особено опасен. Но в света вече имаме качествено нова ситуация. Ето какво се случва: С обявяването на фалшивата пандемия само за няколко дни цялата планета беше вкарана в състояние на глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, а неговото тъжно настояще. Преди 5 години изнесох доклад на тема „Глобалната катастрофа като единственото решение“. Тогава направих извода, че цикличните глобални депресии на световната капиталистическа икономика вече ще се решават не чрез войни, а чрез глобални катастрофи. Защото тъкмо глобалната катастрофа е идеален заместител на старото средство за това – войната. И ето че това чисто ново и безкръвно средство за излизане от кризи, това последно изобретение на Запада, влезе в действие преди три месеца. Това представлява днешната „епидемия“ от коронавирус. Отначало с помощта на медиите, иначе безобидния Ковид-19, беше представен като нещо по-страшно от чумите от 14-ти и 15-ти век, а на аудиторията й се внуши, че я чака някакъв невиждан до момента зомби-апокалипсис.

По сценарий е предвидено корона-кампанията да доведе до световна икономическа катастрофа. Но докато коронавирусът е някакъв измислен герой, то икономическият апокалипсис ще си е съвсем реален. Той ще настъпи заради парализата на световните търговски пътища, заради тотално затворените граници, вследствие на всеобщата карантина и фантастичния „режим на самоизолация“ – всичко това ще разруши световната икономика доста по-бързо и ефективно. Само след няколко месеца всичко ще рухне. Фалшивата пандемия е много по-ефективна от стратегическите бомбардировки, морските блокади или ядреното съперничество между Виликите сили, каквото наблюдавахме през двете Световни войни и Студената война. Още повече, че глобализацията свърши своята работа – икономиките на всички държави в света вече са напълно отворени и зависими една от друга. Така че всичко ще рухне като къща от карти.

А до какво доведе коронавирусната епидемия. Доведе до това, че в момента пред очите ни се късат икономическите връзки между държавите. Рязко се съкращава дължината на производствено-търговските вериги. Пазарът на пшеница е на път да се срине и ни чака глад. Брутният вътрешен продукт, чието падане дори с 0.1 %, само допреди 3 месеца се възприемаше от всяка страна като национална трагедия… за 3 месеца сега обаче падна с 18 %, а прогнозите сочат срив до 50 % и повече. Напомням, че най-ниските нива на спад на БВП по време на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30%.

Ето и изводите: Преди години войната предизвикваше социална катастрофа. Днес опитът да се избегне социална катастрофа предизвиква война.

Ето че поредната световна война вече започна. Тя е Четвърта поред. Ще кажете, че не вярвате в това твърдение. „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на танковете, къде са канонадите от снаряди? Къде е кръвта, къде са загиналите? Къде са нападенията с крилати ракети на нашите градове? Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?“ – ще възкликне всеки читател. Няма ги. Поне засега. Но Главното във всяка война е да се съкруши страната – жертва на агресията или даже цяла група страни. Врагът се стреми към това с всички методи и средства. От опита ни от Студената война можем да отсъдим, че за да унищожиш врага вече съвсем не са ти нужни милионни танкови и супер самолети, които да сринат в утринния мрак спящите летища. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да се изстрелят в небето стотици балистични „Minuteman” и “Trident” с ядрени бойни глави. В ядрено-ракетната схватка победител няма да има и операторите на Четвъртата световна война прекрасно разбират това.

Каква война се разразява днес?

Войната, като кардинален инструмент, изпълнява няколко функции: отхвърля и маргинализира нежизнеспособните общности и народи, преразпределя натрупаните икономически активи, разпалва пасионарността (масовата готовност за саможертва, по Л. Гумильов – б.пр.), привежда в действие „социалните лифтове“,  постига „първично опростяване“ на управлението и т.н. Но е по-правилно за всички тези функции на войната да се говори в минало време.

С банкрутирането на силно надценените интернет-компании (балона на доткомите) и с падането на кулите-близнаци на 11 септември, 2001 г., стана ясно, че световният глобален ред е на прага на огромна и унищожителна криза. През 2008 г. тази пълзяща криза получи икономическо измерение, а през 2013-14 – военно – чрез подетата от Запада „политика на санкциите“ с цел икономическа блокада на определени региони по света., тоест инструмент на „войната на Атина“ („Война на Атина“ е термин на автора, означаващ геоикономическо стълкновение на политико-икономически стратегии чрез: доминирането в технологическите системи, промени в международните правила и международните технически регламенти, контрол над финансовите и информационни системи, международните транспортни коридори. Това е война за мозъците и за качественото население. Това е умение да се използват миграционните процеси и оранжевите революции за дестабилизиране на ситуацията в лагера на противника. –  б.пр.).

Третата световна вече стихна

Между 2008-2013 година Джереми Рифкин формулира новата политика за преодоляване на кризата, до която доведе Глобалният неолиберален световен ред. Наред с неговото разрушаване е необходимо да се направи преход към нов технологичен ред и изграждане на трансиндустриално общество след постиндустриалното.

Общите щрихи на този нов глобален ред бяха формулирани още през есента на 2014:

 

• Производствена икономика вместо икономика на потреблението;

 

• Постглобално устройство на света;

 

• Автоматизирани производства и господство на изкуствения интелект в промишлеността;

 

• Адитивни технологии;

 

• Затворени производствени цикли, ефективно природоползване, вместо опазване на природата;

 

• Нови формати на управление – семантично, онтологично и т.н.;

 

• Цифрова икономика, тоест тотален контрол на държавните структури за всички транзакции.

Изграждането на новото трансиндустриално общество предполага решаване на редица технически проблеми, създаване на нови и разрушаване на стари социални институции, преразпределение на активите в полза на производството и организацията на създаващия се технологичен ред, промяна на баланса на силите между страните и военните блокове на планетата.

Подобни задачи винаги са се решавали чрез война.

Първата световна война ознаменува и доведе до прехода от века на парата и електричеството към века на авиацията и двигателите с вътрешно горене. Вследствие на Първата световна се разпаднаха 5 империи – Османската империя, Австро-Унгарската, Руската и колониалните Франска и Британска империи, а Германия деградира. Наред с това Великобритания загуби цивилизационното си лидерство над света, което й бе присвоено от Съединените американски щати. Русия, въпреки, че изгуби имперския си статут и се преобразува в СССР, излезе от тази война с революция, което й позволи да избегне участта на победените. Но в същото време не взе върху себе си и греха на победителите.

Втората световна война от една страна беше опит (с негодни средства) да се „преиграе“ Първата, а от друга страна – беше преход към века на атомната енергия, безотказната реактивна авиация и космоса. В хода на тази война окончателно беше ликвидиран „германският проект“, беше разрушена Японската империя, Италия загуби колониалните си придобивки от предишната война, а Англия загуби политическата си самостоятелност и се превърна в сателит и притурка на САЩ. За сметка на това Америка засили световното си лидерство, създаде глобална империя от качествено нов тип, основана на принципа на логистиката и контрола върху моретата, океаните и световната търговия. САЩ завършиха войната като единствената държава-притежател на ядрено оръжие.

Но глобална Империя от нов тип – на основата на марксистката онтология и комунистическата идеология – създаде и Съветският съюз. И започна противопоставянето на двете световни свръхдържави.

Доколкото и двата противника притежваха ядрени, а от 50-те години и термоядрени оръжия, Третата световна война от самото начало се проектираше като глобална ядрена. Следва да отбележим, че в този потенциален конфликт през 50-те и 60-те години САЩ имаха преимущество: пълния ядрен паритет настъпи едва в края на 70-те години. Но до 70-те години стратегическата ситуация изглеждаше по този начин: СССР можеше напълно да унищожи европейските съюзници на САЩ в НАТО + Япония и Южна Корея… Но… Съединените щати можеха напълно да унищожат Съветския съюз и въпреки това да оцелеят, макар и с половината си население- а това са неприемливи загуби. Към средата на 70-те години обаче СССР изпревари САЩ по ядрени запаси и настъпи паритета.

Поводи за реална ракетно-ядрена война имаше достатъчно, но рисковете от нея се възприемаха от страните като недопустими. В началото на 80-те година Карл Сейгън и Никита Моисеев се отнесоха творчески към създалата се военно-политическа ситуация и разработиха концепцията за „ядрената зима“ – тотална климатична катастрофа, породена от глобалната война.

Моделът на „ядрената зима“ беше абсолютна измислица – и по-точно можеше да бъден доказан или опроверган, само ако се организира такава война. Но теорията на съветския и американски учен изглеждаше достатъчно убедителна, за да накара световните ръководители най-сетне да се примирят, че пълноценна Трета световна война няма да има. Затова Третата световна война беше „Студена“. Тя беше блокадна война, напълно изключваща директен сблъсък на главните противници. Студената война се водеше чрез локални конфликти. И в зависимост от победата или загубата в тези конфликти, леко се променяше равновесието между свръхдържавите в едната или другата посока. Но същността на Студената война беше не в престрелките във Виетнам, Ангола или Афганистан, а в битката на съветската геополитика с американската геоикономика. Същинският сблъсък се провеждаше на принципа: Блокада и контраблокада.

Студената война разглоби СССР, социалистическите общества и световния „ляв проект“. Тя доведе до 5-ят технологичен ред с неговите глобализация, икономика на потреблението и икономика на услугите. Доведе и до неоспоримото военно-политическо, икономическо и културно лидерство на Съединените Американски Щати.

Третата световна (Студена) война реши задачата със смяната на технологичния ред и преразпредлението на активите между старите и новите центрове на силата в света. Конфликтът на двете свръхсили носеше глобален характер, но въпреки това, от общоприета гледна точка, същинска световна война не се състоя. Имаше тромаво противостоене, задушаваща блокада на Запада срещу СССР и Източния блок, информационно промиване на мозъци чрез яростна пропаганда… и съвсем на заден план и в края на световната шахматна дъска  – локални стълкновения в далечната периферия на света във вид на „обичайни“ регионални войни, със стрелба, с бомбардиране, разрушени градове и трупове на хора.

ДНЕШНАТА ЧЕТВЪРТА СВЕТОВНА ВОЙНА ОБАЧЕ Е НЕЩО КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНА:

Битката за новия трансиндустриален и антиглобалистки ред не е регионална или междудържавна. Тя е глобално- гражданска

Разпадът на СССР ни докара западните концепции за „устойчиво развитие“ и „край на историята“, които бяха реализирани от победилия Вашингтон във формат – глобализация. От самото начало беше ясно, че глобалния неолиберализъм не е никак устойчив и скоро ще приключи. Което значеше, че Русия, САЩ и новият глобален играч Китай съвсем скоро пак ще влязат в поредната си война за преразпределение на ресурсите на планетата.

Първата тънкост се състои в това, че глобализацията унищожи традиционните цикли на подеми и спадове в икономиките, което направи невъзможно съвместното съществуване (а също и войната) между конкуриращите се световни икономики. Защото те станаха прекалено зависими една от друга и ударът по противника ще нанесе и на теб щети. Следователно, новият глобален конфликт трябваше да се формира около световните технологии. Това го идентифицира от една страна като преход между технологични редове, а от друга – като разглобяване на обществото на потреблението и построяване на новият – старт тип икономика, основаваща се не на финанси, а на реални производства.

Втората тънкост е свързана с цикличността на американската история. Тя винаги протича в следния цикъл: 20-годишна неустойчивост, четири-пет години конфликти под формата на гражданска или външна война, 15 години реконструкция и пренастройване на системата, последвани от 40 години устойчиво развитие. През 2001 година САЩ влязоха в новия си таткъв цикъл. Той предвиждаше през 2020 г. US-икономиката да се срине до най-ниската си точка. Лечението на което състояние е гражданска война или външна такава. През последното десетилетие САЩ опитаха да разпалят няколко световни конфликта без успех. Така достигнаха до решението да предизвикат глобална гражданска война. Тоест- конфликт в самите САЩ, който да бъде изнесен навън.

Подобно нещо обаче може да се сътвори само ако се разруши системата на глобализацията. Първият опит на американците беше с раздухването на истерията със „световният тероризъм“. Но той така и не стана заплаха за американския начин на живот, независимо от целия пиар.

Третата тънкост се състои в особеностите на икономиките от 5-тия технологичен цикъл с характерното господство на финансовите технологии над производствените и менажирането на домакинствата. В резултат на дългогодишната западна практика за изнасяне на евтините и „мръсни“ производства зад граница, САЩ и ЕС напомпаха икономически и финансово своя пряк икономически конкурент Китай до пръсване, придавайки му статут на „работилницата на света“. А успоредно с това Западът претовари своите финансови системи с кредитни задължения, а икономическите – с деривативи и кухи пари.

Вследствие на това в света, като че от само себе си, се създаде макрорегионална полицентрична структура. Съединените американски щати оставаха военен и икономически хегемон, но не успяха да използват преимуществата си в рамките на режима на глобализация, който сами създадоха и наложиха на планетата. Като по този начин си отгледаха конкуренти. Китай, напротив, вписа се прекрасно в създалия се световен глобалистки порядък, само за 40 години ликвидира вековното си изоставане и съсредоточи в свои ръце почти целия ресурс, необходим за нов устрем, с изключение на няколко критични технологии, които Щатите удържаха за себе си, а КНР не можа да възпроизведе. Русия се „вдигна“ за търговия с въглеводород и започна да претендира за собствен геополитически проект („ЕврАзийския съюз“ и т.нар. „Руски свят“), а Европа за първи път в многохилядната си история съумя да създаде ако не истинско единство, то най-малкото политически съюз на принципа на „петте свободи на преместването“: на хора, товари, пари, информация и услуги. А това превърна ЕС в концептуален конкурент на САЩ.

На всичко отгоре военно-икономическият съюз между Русия и Китай, сключен някъде около 2000-та година, все повече укрепва, въпреки всички опити на САЩ да го разрушат. И именно това е причината за напрежението между Америка, която все още се брои за световен икономически и военен лидер на планетата, и коалицията на Русия и Китай. Защото обезинени последните две страни вече са по-силни от САЩ както икономически, така и военно. Днешната Четвърта световна война е в разгара си и в тези условия рязко се повиши значението на въоръжените сили на ЕС. В рамките на структурата на НАТО те, разбира се, би трябвало да подкрепят САЩ. Но НАТО все повече прилича на хартиено- бюрократична организация, а не на реален военен съюз.

С „политиката си на санкции“ от 2014-2016, която премина в „политика на блокада“ САЩ не съумяха да спрат икономическото развитие на конкурентите си. Дори при идеален финал на блокадите – завършващ със смяна на политическия режим в Москва и връщане на Крим в състава на Украйна, Вашингтон пак нямаше да се спаси от задаващият се икономически апокалипсис. Беше задължително да блокират и Китай, но КНР упорито продължаваше да действа „в рамките на правилата“ и да не дава необходимия на САЩ формален повод за по-враждебни военни и икономически действия. Съюзът на Пекин с Москва е другият възпиращ фактор янките да не скочат на инвазия в посока Пекин.

Локалните войни през 2011-2019 години в Либия, Сирия и редица други страни демонстрираха технологичното преимущество на НАТО и САЩ, но от икономическа, а пък и от политическа гледна точка, се оказаха пълен провал. Стана ясно, че както Третата световна война беше различна от Втората и Студената беше много различна от първите две, сега и новата Четвърта война няма да бъде съчетание между „ледена блокада“ и локални конфликти в периферията.

Като следствие на всичко това, между 2013 и 2020 г. у световните западни елити бавно и мъчително узрява решение. Същността е в това, че локалните войни вече са икономически нерентабилни, тоест вече не са адекватни инструменти за преразпределяне на ресурси. Глобална война, без значение дали е наситена ракетно-ядрена по ранната идея на Третата световна, или голяма война с ограничено използване на оръжия за масово поразяване, построена по-скоро по логиката на Втората, съдържа в себе си неприемливи рискове. И още по-лошо – голяма война отчасти позволява да се реши спора между държавите за световното лидерство, но в създалите се принципно нови условия, тя не преодолява икономическите проблеми нито със задлъжняването, нито с дериватите, нито дори с изкривяването на икономиката в посока на потреблението.

Възникна и беше рефлектиран „проблемът на мащаба“: ограничената война не може да влезе в ролята на „високотехнологичен деструктор на икономиката“, а глобалната война се оказа твърде добър деструктор – „камък върху камък няма да остане“. По същия начин една война, даже от мащаба на Втората световна, няма да окаже никакво въздействие на пазара на труда в условията на прогресираща роботизация: освобождават се милиарди ръце, а военните загуби се прогнозират в рамките на няколко десетки милиона – разликата от двата подхода. Глобалният обмен на ядрени удари вероятно ще реши проблема с излишната работна ръка, но ще е малко радикален даже за съвременния световен елит, който между другото при подобен обмен може също да пострада.

В резултат постепенно изкристализира мнението, че войната вече не е адекватно, макар и радикално решение. Тя е или недостатъчен, или прекомерно радикален вариант за решаване на икономически проблеми.

Очертанията на глобалната схватка

Значи, война няма да има? Ще има, разбира се! Вече сме в нея. Но тя е съвършено различна.

Тя не е като Първата – с пехотни атаки против картечници. Не е и като Втората – с танкови удари и стратегически бомбардировки. Не е и като Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокади и подривни операции. Всичко това впрочем ще бъде използвано и в настоящата война, но в качеството му на фон, а не като основно оръжие на войната.

На ниво държави подстрекателите на новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната задача, стояща пред САЩ, е да преформатират националната си икономика от глобално ориентирана към консерватовно-кенсианска. Борбата е коя държава ще заеме водеща позиция в задаващият се 6-ти технологичен ред, а в идеалния случай – за преход към посттехнологично развитие. На Америка й е крайно нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления сектор и да извади от играта, в най-лошия случай временно, повярвалите в себе си Китай, Русия и ЕС.

„Преразпределние на активите“ означава рязко отслабване на настоящия 5-ти технологичен ред, тоест конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, и именно това наложи да организират глобалната гражданска война или Четвъртата световна. Гражданска война в държавата-хегемон, при това в условията на глобален мир, непременно ще се превърна в глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, гражданската война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ (по думите на Дж. Уинтроп за месианската роля на американците – б.пр.) в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.

В момента сме в глобална студена гражданска война. 

Пандемия,естествено, няма и коронавирусът не е особено опасен. Но в света вече имаме качествено нова ситуация. Ето какво се случва: С обявяването на фалшивата пандемия само за няколко дни цялата планета беше вкарана в състояние на глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, а неговото тъжно настояще. Преди 5 години изнесох доклад на тема „Глобалната катастрофа като единственото решение“. Тогава направих извода, че цикличните глобални депресии на световната капиталистическа икономика вече ще се решават не чрез войни, а чрез глобални катастрофи. Защото тъкмо глобалната катастрофа е идеален заместител на старото средство за това – войната. И ето че това чисто ново и безкръвно средство за излизане от кризи, това последно изобретение на Запада, влезе в действие преди три месеца. Това представлява днешната „епидемия“ от коронавирус. Отначало с помощта на медиите, иначе безобидния Ковид-19, беше представен като нещо по-страшно от чумите от 14-ти и 15-ти век, а на аудиторията й се внуши, че я чака някакъв невиждан до момента зомби-апокалипсис.

По сценарий е предвидено корона-кампанията да доведе до световна икономическа катастрофа. Но докато коронавирусът е някакъв измислен герой, то икономическият апокалипсис ще си е съвсем реален. Той ще настъпи заради парализата на световните търговски пътища, заради тотално затворените граници, вследствие на всеобщата карантина и фантастичния „режим на самоизолация“ – всичко това ще разруши световната икономика доста по-бързо и ефективно. Само след няколко месеца всичко ще рухне. Фалшивата пандемия е много по-ефективна от стратегическите бомбардировки, морските блокади или ядреното съперничество между Виликите сили, каквото наблюдавахме през двете Световни войни и Студената война. Още повече, че глобализацията свърши своята работа – икономиките на всички държави в света вече са напълно отворени и зависими една от друга. Така че всичко ще рухне като къща от карти.

А до какво доведе коронавирусната епидемия. Доведе до това, че в момента пред очите ни се късат икономическите връзки между държавите. Рязко се съкращава дължината на производствено-търговските вериги. Пазарът на пшеница е на път да се срине и ни чака глад. Брутният вътрешен продукт, чието падане дори с 0.1 %, само допреди 3 месеца се възприемаше от всяка страна като национална трагедия… за 3 месеца сега обаче падна с 18 %, а прогнозите сочат срив до 50 % и повече. Напомням, че най-ниските нива на спад на БВП по време на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30%.

Понеже хората са лишени от възможността да работят (това се отнася за малкия бизнес, самонаетите и много други), техните спестявания горят в пламъка на карантината. Практически всички кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето така САЩ санират икономиката си и ликвидират „финансовите балони“, и главното – преливат активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия технологичен ред – 6-ти поред.

Съединените щати разбира се също страдат, но те имат план за действие, те разбират съдържанието на случващото се, имат светлина в края на тунела. Всички ще платят, но само те ще се възползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!

А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. И да отбележим, американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън. Те сами ще започнат война за изгубеното си имущество, за изгорелите си пари и въобще за съществуването си.

Пространство на ожесточена борба

Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще е да удържат войната на ниво „хладна“. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, докато на заден – Троя гори и мъртвите погребват своите мъртъвци.

Ето и изводите: Преди години войната предизвикваше социална катастрофа. Днес опитът да се избегне социална катастрофа предизвиква война. Четвъртата свотевно война се води в различни пространства от предишните.

Да ги изброим. Преди всичко в юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на законите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опрайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война. Да отделим отделно място на информационното право, правото на медиата, правото, действащо в различните виртуални светове. Защитата на информацията. Управлението на информацията. Трансформацията на информацията.

Главното домогване на воюващите страни е към контрола над мрежите, над мрежовите протоколи, програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.

По-нататък ще изброим концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство. Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който през последните десетилетия постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.

Накрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обвземе технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжените сили, в обичайния смисъл на тази дума, тоест действащите в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – за да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.

Четвъртата световна война, за която Русия, както винаги в историята си, не е готова, няма да се състои в неопределеното бъдеще. Тя се води вече два месеца. И според мен, в тази война противникът приема тактиката на блицкриг по-добре, отколкото хитлеровите генерали през 1941 година. Skandalno.net

Автор: Сергей Переслегин- политически анализатор, vpk-news.ru

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: