Нахлуването на групата украински бойци в района на Брянск може да не ви се струва особено важно събитие. Истинският му мащаб беше сериозно преувеличен от блогърите и журналистите, които писаха за него в първите часове след инвазията – главно въз основа на слухове.

В началото плъзнаха слухове, че в страната ни е нахлула голяма диверсионно-разузнавателна група, която преминала границата, нахлула в две села и взела десетки цивилни като заложници – тоест препратка към добре планираните чеченски терористични атаки в Будьоновск и Беслан през 2004 г.

В действителност обаче всичко се оказа много по-просто – група терористи (да подчертаем – до един граждани на Украйна) влязоха в едно село (не две, а едно) досами границата, стреляха по цивилни (убиха двама души), организираха си фотосесия пред фелдшерския пункт, разпръснаха мини наоколо и избягаха обратно през границата, която е буквално на километър от селото през гората.

Война на изтощението

В същото време събитието не бива да се подценява. Отчасти защото представлява нападение на територията на Руската федерация. По време на диверсията бяха убити двама руснаци (мъж и детее), още няколко души бяха ранени (включително деца, по които терористите са стреляли, както и служители на реда, които се натъкнаха мина по време на прочистването на минирания район).

Случката не бива да се подценява и по причина, че с тази атака киевският режим целеше да се опита да промени хода на неуспешната за него специална военна операция.

Факт е, че руското ръководство, според редица военни експерти, използва тактиката на поредица от военни операции на изтощението. Целта на руският генерален щаб всъщност е да изтощи Украйна, да унищожи нейния икономически потенциал и личния състав на въоръжените ѝ сили. Ето защо Русия не бърза да превзема Бахмут (Артьомовск), а държи котела отворен. Русия е избрала мястото и е стеснила полето на битката, а киевският режим (заради изключителната стратегическа важност на града) е принуден непрекъснато да изпраща там все нови и нови резерви в практически обкръжения град покрай напълно прострелвани маршрути за доставка). Русия разчита на масивната си артилерия, която превъзхожда украинската в броя изстреляни снаряди дневно вече в съотношение 20:1. Същата беше ситуацията и руската тактика в Соледар. И в двата случая жертвите на украинците бяха десетократно повече от тези на руснаците. Когато от Бахмут не остане камък върху камък, руснаците ще го превземат и ще се прехвърлят на следващия.

Друга цел на битките на изтощение е да лишат врага от мобилизационен потенциал. Неуспехите на фронта, гарнирани с голямо количество жертви, мотивират украинците да бягат от страната и им внушават идеята за безполезността каквато и да е съпротива.

Днес може да се каже, че Русия почти е спечелила този компонент от битката:

Процесът на мобилизиране на нови бойци във ВСУ протича с множество скандали (украинските мъже масово се крият по мазета и тавани и когато ги хванат се съпротивляват, а мобилизационните служби буквално ги отвличат от улиците). Украинската икономика тази година, според управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева, ще се нуждае от 40-48 милиарда долара заеми, само за да не потъне.

В западните страни (които ще дадат тези пари) се засилват позициите на онези, които са против увеличаването на помощта за Украйна и като цяло са против спонсорирането на киевския режим като такъв.

И не само в Европа (която видимо не гори от желание да доставя на Украйна нови танкове), но и в САЩ. Делът на републиканците, които са за активна подкрепа на Киев намаля от 49% през март 2022 г. на 17% през януари 2023 г., а при демократите спадът е от 38% на 23% за същия период.

Още повече, че анти-украинските настроения нарастват и сред политическите елити. Десните републиканци (онези от тях, които се застъпват за пренасочване на разходите за външна политика към решаване на вътрешните икономически проблеми на САЩ) и левите демократи (онези от тях, които се противопоставят на прекомерната ескалация на конфликта в Украйна) настояват за преразглеждане на програмата за помощ за Киев. Поради спецификата на американската вътрешна политика е възможно тези настроения да се претворят в политически дйствия от лятото/есента нататък – когато се изчерпят средствата, отпуснати на Киев от предишния Конгрес, и когато в САЩ започне истинската предизборна кампания.

Киев трябва да пречупи тази негативна за него тенденция, която може да доведе до тотално спихване на американската подкрепа за режима – и се опитва да го направи, включително чрез провокациите в района на Брянск. Терористична диверсия, която според организаторите й трябва да реши три проблема:

Опит на разделяне на руското общество

Първият е психологическа атака срещу руското общество. „Инцидентът в района на Брянск, както и хаотичните удари с дронове по руска територия, са елементи от психологическата война, водена от Киев, преследваща преди всичко информационни и пропагандни цели“, обяснява руският политолог Антон Хашченко.

И не става въпрос само за опит за сплашване на жителите от районите Брянск, Курск и Белгород (които граничат с територията, която все още се контролира от Украйна). Става въпрос по-скоро за опит да се предизвика разцепление между по-буйната част от обществото и властта, смятат експертите. „Основната цел е да се повлияе на руското общество, за да се демотивира тази част от него, която обикновено наричаме „турбопатриоти“. Те трябва да бъдат настроени така че да започнат активно да критикуват властите за тяхната „неспособност“ да предотвратят такива деяния. Отчасти на Киев това му се получи, защото това се случи – в социалните мрежи ”, обяснява Алексей Мухин, директор на Центъра за политическа информация.

Турбопатриотите са медийно активната част от патриотичното общество, която неспирно настоява за по-твърдо и по-бързо прилагане на СВО. Не всички от тях разбират или са съгласни с избраната от руското ръководство военна стратегия за изтощаване на противника. Атаки на киевския режим, като тази в Брянск, не само убеждават „турбопатриотите“, че са прави като смятат, че трябва Москва да действа по-твърдо в Украйна, но и им дава доказателства за слабостта на политическите и военните лидери на Руската федерация. „Всъщност това е опит да се пренасочи негативизмът на руските хард-патриоти от режима в Киев към ръководството на Министерството на отбраната в Москва“, смята Хашченко.

Тук в никакъв случай не става въпрос само за дискредитиране на СВО – киевският режим работи в рамките на общия западен информационен мейнстрийм, който се опитва да предизвика настроения сред руския народ, които да го подтикнат насилствено да смени властта в Русия чрез бунтове. „Чрез индоктриниране с либерална идеология сред населението обаче властта в Кремъл не може да бъде сменена – практиката го доказа. Но обвиненията в мекушавост, неспособност за водене на военни действия, както и недостатъчен патриотизъм и предателство на националните интереси са удар върху основите, на които се крепи доверието в държавата. На Запад са преценили, че в Русия по-скоро това може да сработи“, продължава Хашченко.

Където си искат

В Киев се надяват, че заради обвиненията в мекушавост от страна на патриотично настроеното население, руските власти, в опит да им докажат силата си, ще прибегнат до някакъв мащабен отговор на провокацията в Брянск – и това е втората задача, която украинския режим се опитва и щее продължи да се опитва да реши с диверсии като тази в Брянск.

На 3 март президентът Владимир Путин проведе оперативно съвещание с членове на Съвета за сигурност на Русия, посветено, по думите му, на мерките за антитерористична защита на обекти, които са под юрисдикцията на правоохранителните органи.

Въпреки това много експерти смятат, че единственият начин да се защитят руските територии от проникването на украински ДРГ (диверсионно-разузнавателни групи) е да се поеме по-плътен контрол над границата. Тоест, казано по-просто, е необходимо Военното ни ръководство да се откаже от тактиката на изтощение и възможно най-скоро да извърши широкомащабно настъпление в Харковска, Сумска и Черниговска области в Украйна, за да създаде териториален буфер по границата с Руската федерация.

Всъщност с диверсионните действия Русия е тласкана към пълномащабни военни офанзивни действия на предварително определено място и в неблагоприятен за офанзива период. Става въпрос не само за размразяването на почвата, което ще попречи на движението на техниката, но и за необходимостта Украйна да започне настъпление през пролетта или началото на лятото тази година. Според експерти САЩ са поставили на Киев такава задача като първо и последно условие за продължаване на помощта.

Точно по тази причина украинският режим иска предварително да отслаби максимално руските войски, така че настъплението му през пролетта да бъде възможно най-успешно. Докато интересът на руските войски е именно в смилането и унищожаването на украинската армия от статична ситуация, каквато беше в Соледар и сега в Бахмут, след което може да се отвори прозорец за нашите нападателни действия.

„Руснаци срещу руснаци“

И накрая, третата задача е да се демонстрира на Запада, че Украйна има перспективи за победа над Русия. Естествено, тук не говорим ВСУ да демонстрират по-голяма сила от тази, която имат. Не. С диверсии като тази киевският режим иска да подлъже американските си спонсори, че част от руското общество е върл противник на спецоперацията и подкрепя Украйна. Да покаже, че привърженици на Запада сред руснаците има не само сред онези, които напуснаха страната след началото на СВО, а като че ли има и такива, които са останали в Русия и уж са готови да се бият за Киев и Вашингтон с оръжие в ръце.

Ето защо саботажът е извършен от т. нар. „Руски доброволчески корпус“ (РДК), група неонацисти и противници на руската държава, постъпили на служба във ВСУ. Ето защо киевският режим ги позиционира и рекламира именно като „руска съпротива“. „В Руската федерация се разгръща движение на руски антифашистки милиции“, написа в социалната мрежа Алексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. А съветникът на канцеларията на президента на Украйна Михаил Подоляк ги нарече просто „партизани“. И двете твърдения са чиста лъжа или провокация.

Според „Комерсант“ един от идентифицираните по-рано участници в нападението – Денис Никитин, известен още като “Капустин” и “Белия Рекс”, е известен в европейските неонацистки и в никакъв случай „антифашистки“ среди. Нещо повече – има много немски статии от преди години, в които същият е сочен като боен инструктор на германско неонацистко паравоенно формирование. Друг разпознат диверсант е Кирил Канахин (“Родонски”), използва повиквателния знак “Слънчев кръст“, тоест свастика с повече “ръце”. Абсурдно е тези нацистки бойци да се наричат антифашисти, но не по-малко абсурдно е и да бъдат наричани „партизани“. РДК е официално вписана като редовна част в състава на Международния легион за териториална отбрана на Въоръжените сили на Украйна, създаден преди година със заповед на Зеленски.

Постигна ли успехи украинската диверсия в Брянска област

Ако първата задача беше частично успешна (в социалните мрежи наистина се надигна вълна от недоволство) и е твърде рано да се преценят резултатите от втората (Москва все още не е отговорила на провокацията), то третата, очевидно , се провали.

Не защото този „корпус“ всъщност е подразделение от наемници, служещи във ВСУ (командирът на този корпус показа украинската си военна книжка пред камерата). Западните медии писаха за корпуса точно като за дивизия от руснаци, “Ню Йорк Таймс” дори ги нарече „партизани“. Но в същото време нито една от основните западни медии не написа тези „партизани“ да имат дори най-малко влияние в Русия. По-скоро, напротив, в повечето западни статии беше подчертана тяхната незначителност и малочисленост. Очевидно на Запад са преценили, че осветяването на неонацистките диверсанти и въобще цялата диверсия по-скоро дискредитира операцията на НАТО и САЩ срещу Русия.

На практика всички западни мейнстрийм медии написаха и съобщиха, че тези „партизани“ са „крайнодесни“ активисти – разбираемо по още една причина – западните кореспонденти до голяма степен са левичари, които се страхуват от прехвърлянето на тези крайно десни настроения в Европа. Западни либерални журналисти вече писаха, че Украйна (по-специално нацистката структура „Азов“, призната за екстремистка, терористична и забранена в Русия) се превърна в своеобразен тренировъчен лагер за всички европейски крайнодесни – и не е изненадващо, че се отнасят без никакво съчувствие към руските „стажанти“ във ВСУ.

Така че украинската провокация по-скоро може да се счита за неуспешна. Това обаче не означава, че Киев няма да се опита да я повтори – все пак на киевския режим не са му останали много варианти за действие в отчаяния му опит да оцелее.

Кеворк Мирзаян

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: