Нова информация стресна лековерните българи. Актьорът Йосиф Сърчаджиев бил в болница, след като цигани го помляли от бой.

Сърцето му не било добре, лекари бдяли като орли над него. Е, уточнява се, че не лежи в болницата, но често ходел на преглед.

Не можем да разберем за едни и същи цигани ли става дума, или за два отделни случая за два месеца? Явно за едни и същи, понеже се споменава Ловеч и липичката.

В първия вариант Сърчаджиев беше жив и здрав и никой не го беше  докоснал с пръст. Цитираме по памет: „Видях едно момче, беше се качило на липата и чупеше клоните, за да обере цвета. Скарах му се, че не бива да прави така и веднага ме наобиколи тумба от техните хора. Те ходят винаги на групи. Добре, че си държах телефона в ръка. Казах им, че викам полицията и те веднага се разбягаха. И добре, че се разбягаха, защото след инсулта трудно движа другата си ръка и нямаше да мога да се отбранявам“.

Това пишеше в интервюто на актьора преди месец.

Сега обаче с изненада четем, че след боя, който му хвърлили разярените роми, той бил зле със здравето, лежал в болница, имал проблеми със сърцето, пиел много лекарства и трудно се съвземал от преживяния ужас.

Пак негово медийно изявление.

Че актьорите послъгват и преувеличават, е ясно. Че искат да са винаги в центъра на вниманието, дори с цената на премълчаване на истината или надуването й като балон, пак е ясно. Но в случая по какво се различават по манталитет евентуалните нападатели и измислената жертва?…

Да. Сърчаджиев се чувства в немилост, защото вече никой не го търси за нищо. Времето, в което се търкаляше в градинката пред „Кристал“ и се правеше на репресиран безвъзвратно изтече и никой не си спомня даже за него. „Десидентът“ и радетелят за демокрация се оказа лъжлива издънка на онази прослойка, която и преди, и след 10 ноември, все искаше да е на гребена на вълната. Но вълната я я яхнаха други, а големите „протестъри“ Николай Колев Босия и Йосиф си останаха встрани въпреки напъните да увековечат имената си и да се наредят в историята като съвременните революционери.

Затова единият  периодично хвърля домати по парламента,  за да напомни за себе си, а другият измисля истории с липички и боеве и дава интервюта, забравяйки какво е казал само месец по-рано.

Докога ще четем вариации на приключенията му под липичката, не знаем. Кой вариант е верният, пак не знаем. Макар че ако беше бит, сигурно с дни нямаше да слезе от телевизионния екран и щеше да плаче прочувствено. Даже не знаем бил ли е изобщо в Ловеч под някаква липичка.

Повярвайте, мъчно ни е за една остаряваща звезда, от която никой не се интересува. Но на народния небосклон остават само най-ярките. Другите залязват, защото не са били съвсем звезди.

Съветваме Сърчаджиев да си гледа внучето от законната дъщеря, да се държи човешки и бащински с незаконната, на която отне детството – Алекс Сърчаджиева.

И по-малко да лъже.

Това е верният път да остарееш с достойнство, а не като онова овчарче.

Но вие знаете това, господин Сърчаджиев! Нали?

Писна ни от липички и измислени драми!

Не ни натрапвайте и вашите!

Автор Станислава Славова  Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: