От 28 години насам ръководствата на партиите непрекъснато се боричкат, вадят си компромати, правят се на „борци за народни правдини“, но не правят абсолютно нищо, за да извадят хората от всеобхватната мизерия. Най-лошото е, че въпреки грозните квалификации, които си отправят по време на предизборните баталии, всичко на секундата се забравя щом дойде време да се разпределят постовете, властта и парите. Тогава уж яростните врагове изведнъж се прегръщат и започват да каканижат вечните глупави лъжи за пред електората, че на България й трябвала стабилност. Че не трябвало да се клати държавата, защото щяло да е лошо за хората.

Но никой не споменава, че от тази стабилност българските граждани обедняват още повече. Защото „стабилност“ означава стабилно увеличаване на цените и данъците и стабилно замразяване на заплати и пенсии, които на всичко отгоре непрекъснато намаляват своята покупателна способност. Поради простия факт, че галопиращата инфлация изяжда мизерните увеличения на мизерните пари, които получават хората.

Затова само в България съществува терминът „работещи бедни“. Тоест- хора, които хем работят, хем няма с какво да си платят храната и данъците. За постоянна работа не може и да помисли човек. Така наречените „работодатели“ ограбват колкото могат труда на работника и после го захвърлят като ненужен парцал. На следващия работодател, с още по-ниска заплата. За лекарства изобщо не говорим. За болнично лечение изобщо не говорим. За по-прилични дрехи- също. Не говорим и за лятна почивка.

Нещо повече: Тук не говорим за партийни членове. те са повече или по-малко потърпевши, като всички останали граждани на България. Говорим за ръководства на партиите. И малките котерии, които гравитират и лапат около тях. Заедно с техните обръчи от фирми. Та след като ръководствата на партиите се прегърнат, направят кабинет и влязат в парламента… Тогава вече не може да се разбере кой е управляващ и кой е в опозиция. По простата причина, че всички „обещават“ едни и същи неща: „Задължително“ членство в ЕС! Военни бази на НАТО в страната… Но резултатът е все по-голямо обедняване на хората. Което същите тия нагли управленци оправдават с това, че сме били малка държава. Затова трудно и бавно сме щели да забогатеем. Затова най-добре да сме си налягали парцалите и да разчитаме на финансова стабилност и контролирана мизерия.

Да, но ние и преди 1989 година обитавахме любимите 111 хил. кв. км. Доколкото ми е известно! Но тогава наброявахме 9 млн. души. Имахме 120 хилядна модерна армия. Имахме ядрени ракети. Имахме процъфтяващи промишленост и селско стопанство. Образованието и науката ни бяпа на едно от първите места в свята. Нашите поети, писатели, артисти, певци, композитори бяха известни в цял свят. България бе КОСМИЧЕСКА държава. Славата ни се носеше по целия свят. Само един пример: През 1988 г. Народна Република България се нареди на невероятно престижното 22-ро място в света по индекса на човешко развитие на ООН. Какви показатели на развитие включва този индекс, можете да проверите в интернет.

Но ето и още един пример: За периода 1979-1988 г. САЩ увеличава БВП на глава от населението си със 182 %, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България увеличава БВП на глава от населението с 234%. Това ще рече, че България по време на комунизма, дори и в годините на Перестройка, никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както сега ни дезинформира западната пропаганда.

По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България е заемала 25-то място в света. През 2013 г. България заема 78-мо място в света, по брутен вътрешен продукт на глава от населението, по данни на международния валутен фонд (IWF).

Още статистически цифри и данни за мощната българска соц. икономика можете да прочетете ТУК

А сега разни управляващи дебили и техните пудели индиректно ни внушават да се примирим с идеята, че България е била и ще си остане завинаги сред най-бедните държави в света. Защото сме нямали ресурси и не сме били конкурентноспособни.

Това е най-голямата лъжа на прехода, която така наречените политици развяват като знаме много отдавна. И само с една-единствена цел – да държат народа в мизерия и подчинение. И да грабят от малкото останало народно богатство.

На тези мракобесни политици вече целияят народ им казва, че при разумно управление, при възстановяване на промишлеността и селското стопанство, при нормализиране на дружествените връзки с Русия и излизана на огромния руски пазар, при заменяне на олигархичното управление на държавата със социална демокрация, обърната към нуждите на хората… тогава и само тогава българският народ ще заживее нормален, човешки, смислен и съдържателен живот.

И нека „политиците“ знаят, че ако не осигурят такъв живот на българските граждани, ние сами ще си го извоюваме. Без да питаме никого: Нито ЕС, нито НАТО, нито олигарсите. И най-малко колониалните ни мъчители от САЩ!

Едно е сигурно: В началото на 2018 г. търпението на хората не само у нас, но и в цяла Европа е на предела на тоталното изчерпване. След такъв особен момент на бифоркация, винаги в историята е следвал ВЗРИВ! Я велик френски, я октомврийски… Или в краен случай поне деветосептемврийски… Кой знае, кой знае…

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: