По време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) настъпва момент, в който армията на Севера не може на никаква цена да преодолее съпротивата на Юга. Тогава Северът прави блокада, в резултат на която Югът остава без оръжие, боеприпаси и храна. Журналисти определят този елемент от стратегията на Севера като „Прегръдката на анакондата” (анакондата е змия, която напада жертвите си от засада и ги задушава преди да ги погълне).

Същата стратегия беше прецизно планирана и осъществена от САЩ и през 80-те г. на 20-ти век спрямо СССР. Като целта на янките бе, първо- да унищожат СССР и, второ- да раздробят на Русия на няколко по-малки държави. Първата част от този си план САЩ реализираха повече от успешно и съвсем малко не им достигна да осъществят и втората. Но стана чудо, Русия се съвзе, а днес елитът й, чието лице е Владимир Путин дори претендира за геополитическото световно влияние, което имаше СССР.

Но всичко по реда си. След неолибералния кошмар, в който бе вкарана, Русия предприе свой собствен икономико-политически курс на развитие и започна да се съвзема. А в самото начало на 21-ви век политиката й бе насочена към постигане на нормални добросъседски и партньорски отношения със Запада, базирани на взаимното зачитане на националните интереси, както и тези на останалите страни по планетата.

След атентатите от 11 септември 2001 г. Русия оказа активна помощ на САЩ по време на стратегическата настъпателна операция „Трайна свобода” в Афганистан. И не се възпротиви на нахлуването на янките в Ирак, като безкритично повярва на „доказателствата“ им за ядреното оръжие на Саддам. Но Западът не отговори на очакванията на Русия и продължи да игнорира нейните национални интереси. Така се стигна да мюнхенската реч на руския президент Владимир Путин през 2007 г., с която той обяви големия завой в руската политика, чиято основна цел оттук-насетне ще е защита на националните интереси на държавата и нейния народ. 

За да не допуснат това, САЩ отново активираха стратегията си „Прегръдката на анакондата”, израз на която стана стремежът за изолиране на Русия, налагането на всевъзможни безпринципни санкции и постепенното формиране на пояс от държави по западната и южна граница на Русия, предназначен не само за изолирането й от външния свят. Този кордон от държави от Балтийско до Черно и Каспийско море, бе наречен от бившия помощник-държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд с истинското му име „фронтови държави”.

На източното и североизточното стратегическо направление САЩ/НАТО вече формираха значителна част от фронтовия пояс – той включва трите прибалтийски страни, Полша, Украйна, Румъния, България, Турция, Грузия и Афганистан. В Украйна 1-ви мобилен строителен батальон от американските ВМС строи три обекта на Южната база на украинските ВМС в гр. Очаков, в страната функционира и Център за подготовка на сержанти и военни медици по стандарти на НАТО, изграден в Черниговска област със средства на НАТО. След като прикаспийските страни решиха, че Каспийско море е вътрешно езеро за тях, то всякаква военна дейност в него е забранена – така отпадна искането на САЩ за военно-морска база на казахстанския участък. Продължава борбата за промяна политиката на Армения и на бившите средноазиатски съветски републики. 

Действително през последните години, под ръководството на САЩ, НАТО последователно изгражда военна структура, дислоцира войски и провежда мащабни учения в посочения фронтови пояс. Характерно за войсковите учения е техният нов замисъл, значително отличаващ се от отбранителния. Ето само един пример – отработва се окупиране на руски населени места, като за ученията се набират и използват доброволци, говорещи руски език. 

При формиране на пояса САЩ не разчитат само на потенциала на фронтовите страни. Те много добре познават извода на генерал-майор Карл фон Клаузевиц, служил и като началник-щаб на пехотен корпус в руската императорска армия, според който Русия може да бъде победена само отвътре. Затова като придатък на „Анакандата” Пентагонът разработи план за вътрешна ерозия на страната чрез активиране на петата колона, наречен от германски журналист „Троянски кон”. 

Така с външна сила и вътрешните съглашатели САЩ считат, че ще могат да разрушат Русия и да я подчинят на своята политика. С това те ще си осигурят надежден тил в Европа, ще предотвратят евентуален съюз Русия-Китай и ще съсредоточат усилията си на Тихоокеанския театър на военните действия срещу вече обявения главен враг – Китай. 

Излиза, че нашите управници от ГЕРБ помагат на САЩ в борбата им с Русия и Китай и наричат Русия „агресор“, а в същото време България функционира с руски газ, руски нефт и руско ядрено гориво и неистово искаме от Русия/Китай да построят АЕЦ „Белене”, и се молим за китайски инвестиции… Не е ли това пълна шизофрения?! 

Но по-интересното е как ГЕРБ биха нарекли тази своя политика. 

Русия обаче се противопоставя твърде енергично срещу „Прегръдката на анакондата” – постепенно укрепва западното и югозападно стратегически направления, превърна Крим и Калининград в мощни военни опорни райони, противопостави се на американските действия в Близкия изток и дори прави опити за противодействие на САЩ в Латинска Америка, действайки на принципа на „активната отбрана”. 

С израждането на свои военни бази и подобряване на военната инфраструктура на страните от фронтовия пояс, САЩ стабилно обвързват Русия със замисъла си за задушаване и унищожаването й като самостоятелна държава, което всъщност е и тяхната основна цел. Такъв е смисълът и на действията им в България. 

В този аспект възниква съмнение, че предоставените на САЩ обекти от военната ни инфраструктура за съвместно ползване и бързината с доставката на неокомплектувани многоцелеви изтребители F-16 са само прикритие на мащабното обвързване на страната ни с военните планове на САЩ.

Защото европейските страни извън фронтовия пояс нито имат интерес, нито се стремят към война с Русия – такъв стремеж имат единствено САЩ. А стремежът им е да воюват не толкова със своя, колкото с човешкия потенциал на фронтовите държави. 

Относно отношенията САЩ-Турция, възниква въпросът: ако Турция прекрати достъпа на САЩ до авиобаза „Инджирлик”, както се заканва Ердоган, ще поеме ли летището ни Граф Игнатиево поне част от функциите й? Ако това се осъществи, страната ни, която вече е, ще стане още по-важна част от US-стратегията „Прегръдката на анакондата”. От гледна точка на това, че сме член на НАТО, нещата изглеждат нормални. Проблемът обаче е в това, че бъдещото развитие на събитията във фронтовата полоса изобщо не зависят от нас. И ако те ескалират, ние ще бъдем принудени да воюваме за чужди интереси. 

САЩ могат и ще провеждат политиката си, без изобщо да се съобразяват с интересите на която и да е страна, предоставила им своята територия. От нея те могат да провокират Русия, но евентуалният отговор на Москва никак или твърде малко ще засегне самите САЩ.

А ако САЩ прекрачат „червената линия“, руски отговор сигурно ще последва.

И тогава ескадрилата F-16, дори и напълно окомплектувана, изобщо няма да ни помогне – ударът ще бъде дистанционен и твърде мощен. Тогава ще изгорят тези, предоставили своята територия за реализиране на американската авантюристична политика. 

Това е напълно възможно и ето само един пример. През 2014 г. САЩ вече бяха ремонтирали няколко сгради в Крим за настаняване в тях на оперативна група на американския 6-ти средиземноморски Военно-морски флот. Целта е затваряне излаза на Русия в Черно и по-нататък в Средиземно море. Поставена пред тази изключителна опасност, Русия реагира бързо и категорично – Крим, както е бил, пак стана руски. Какво постигна със съглашателството си Украйна – единствено разруха, при която не американците, а украинците страдат. Добре са, поне засега, само групата украински съглашатели с американската политика.

Мислят ли за подобно развитие на обстановката във фронтовата полоса Борисов, Каракачанов и депутатите от управляващото мнозинсктво в Комисията по сигурност на НС? 

Те действат като украинските съглашатели, криейки се зад загрижеността за изпълнение на задлженията по „Еър полисинг”. Само че без ефективни собствени радиотехнически войски тази функция се превръща в свободно летене в българското въздушно пространство. Навярно затова и не им трябва съвременно въоръжение на договорените изтребители F-16. Защото управляващите ни вече са договорили при схватка с Русия нашите ВВС да се ръководят от американската авиобаза „Авиано” в Италия. Но е по-вероятно част от нея да се настани в Граф Игнатиево, както стана по време на учението „Тракийска звезда” през 2012 г.

Така или иначе вече е решено- нашите F-16 ще полетят заедно с американските си събратя да бранят интересите на САЩ над просторите на братска, славянска, православна Русия. С всички произтичащи последствия от това предателство… Skandalno.net

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: