Етюдът от спалнята на Борисов и възциничните му телефонни откровения нямаше как да бъдат оставени без подобаващ отговор. Това рядко срещано в съвременната ни история безобразие предизвика справедливия гняв и бунт на обществото. Вече даже няма нужда от конкретен повод, за да се протестира срещу Борисов. Бунтът срещу тази човеконенавистна власт е граждански дълг на всеки разумен и морален българин. Образът на спящия премиер, отрупаното му с пари и злато нощно шкафче, пазено от пистолет… и мистериозната дама зад кадър – това е обобщеният образ на българската „демокрация“. Така психиатърът доктор Николай Михайлов коментира политическо-криминалните скандали през отиващата си вече година около управляващата в България гербаджийска хунта.

Натрапването на въпроса „Какво ни очаква след падането на Борисов от власт“ е важен, но от второстепенно значение. Години наред живяхме с повтаряната от него мантра, която се превърна в лозунг: „Аз съм прост, но и вие сте прости“. И така неусетно за 11 години се превърнахме в консуматори на простотия. Хунтата успя да зомбира населението с внушения от типа: „Трябва да сте доволни от трохите, които ви подхвърляме, и не трябва да изисквате нищо повече от нас“.

Все пак, има лъч надежда и той най-парадоксално е в тежката икономическа и финансова криза, която към момента се спотайва зад фиктивния коронавирус, но съвсем скоро ще ни помете. Кризата е криза на западния капиталистически модел, в който с двата крака сме и ние. В тази ситуация шансовете на Борисов да яхне отново премиерския пост, отиват към нулата. Но разбира се, тези мои надежди могат да се окажат и напразни, защото неолибералните му западни ментори имат огромен ресурс, с който биха могли да удължат агонията. Именно този глобалистки елит и жилавото му неолиберално жизнелюбие, с което залива планетата, е нещото, което ме притеснява най-много.

В световен мащаб, 2020 г. показа по един категоричен начин, че американският век приключи. Глобалният елит е в такъв хаотичен стрес, че заложи на фигура като Джо Байдън да го спасява. А това е трагикомично на фона на очевидните ментални проблеми на новоизбрания президент на САЩ. Избора на Байдън е ясен знак за упадък. Но не трябва да се заблуждаваме – краят на американския век означава голям риск за целия свят. Китай засега не изглежда като надеждна перпектива, а по- скоро плаши. По отношение на Русия пък, Западът би я приел само разкъсана на парчета, с разграбени природни богатства и начело един Навални. Такъв е генетичният код и историческата съдба на Запада – ако не натиска Русия, ще изгуби световното си влияние, а оттам и несметните си богатства, дължащи се на колониализъм – минал и съвременен. Но западняците отново подценяват Русия. Те все забравят, че кампаниите срещу нея винаги завършват зле за тях. Но кампаниите така и не приключват по гореописаните причини. Западът трудно би могъл да превземе Русия отвътре, а големият му минус е, че не е способен на тънка игра, защото има рационален интелекти, но няма източно въобръжение.

Европейският съюз се е превърнал в паянтова конструкция, а нейните лидери изглежда са готови на всичко да я предадат в ръцете на новия американски губернатор. В случая това е Байдън. А стисната в желязна колониална хватка, на България сякаш не й остава нищо друго, освен да се хване за полата на госпожа Фон Дер Лайен.

От световните елити, омотани в мрежите на Сорос, не можем да очакване нищо хубаво. През 2021 г. те ще набират все повече сила, скорост и влияние върху планетата. Кой би повярвал навремето, че 30 години след падането на Берлинската стена на мястото на интернационала ще се настани неговияут брат-близнак глобализма, а страната ни от БКП ще стане ЛГТБ – същото, но без социалните функции на държавата и грижата й за човека. Излъгаха ни. Skandalno.net

Надя Колева, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: