Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative

Инкрементализмът е тактика да се напредва със сантиметри, вместо да се правят смели стъпки, и този подход често е предпочитан от политическите и военните лидери по време на война, тъй като въвеждането на малки сили в действие излага на риск по-малко хора и на теория обещава серия от предимства и победи с времето за прилагащия тази тактика, най-често заради изтощението, което се предполага че ще настъпи у противника му.

През 1950 г. Обединеният комитет на началник щабовете, ръководен от тогавашния генерал Джей Лоутън Колинс, препоръчва къси обкръжения по корейското крайбрежие, които имат за цел постепенното увеличаване на американския и съюзнически анклав, известен като Периметъра Пусан. Идеята е да се спечели време за събиране на достатъчно сили, за да се започне пробив по модела от Нормандия. Но армейският генерал Дъглас Макартър не е съгласен. Той настоява за дръзко, дълбоко обкръжаване, което обещава да отреже на юг от 38-ия паралел корейските сили, които са обкръжили Пусан.

Оказа се, че Макартър е бил прав. Днес знаем, че късите обкръжения са били тъкмо това, което севернокорейското командване е било готово да порази. В ретроспекция е сигурно, че севернокорейците, заедно с китайските си съюзници, са били запознати с оперативната заетост на американските и съюзническите сили по време на Втората световна война. Настояването на Айзенхауер за стратегия на широк фронт, при която милиони войници от множество армии се придвижват паралелно през Франция и Германия към Централна Европа, отговаря на формулата за ниска степен на риск.

В светлината на тази история севернокорейците са имали основание да вярват, че Макартър никога няма да раздели силите си и да започне амфибийна атака далеч зад севернокорейските линии. Това просто е щяло да бъде твърде рисковано. Оперативната концепция за Инчон също така не съответства на начина, по който американските сили са били изпозлвани по време на Гражданската и на Първата световна война – спечелени чрез изтощение, а не чрез маневриране.

През февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин заложи на постепенния подход в „специалната военна операция“ в Украйна. Путин ангажира по-малко от 100 000 руски военнослужещи за плитка проникваща атака на широк фронт в страна с размерите на Тексас. След като в продължение на близо 15 години не успя да убеди Вашингтон и колективния Запад, че Москва се противопоставя на разширяването на НАТО на изток, Путин изглежда стигна до заключението, че Вашингтон и съюзниците му от НАТО биха предпочели незабавни преговори пред разрушителна регионална война с неведоми възможности за ескалация на ядрено ниво.

Путин сгреши. Той направи погрешно предположение, основано на теорията за рационалния избор. Теорията за рационалния избор се опитва да предскаже човешкото поведение въз основа на предположението, че хората обикновено правят избори – в икономиката, в политиката и в ежедневието – които съответстват на техните лични интереси.

Проблемът на тази теория е, че хората не са рационални. Всъщност човешкият ум е като черна кутия. Възможно е да наблюдаваме какво влиза в черната кутия и какви решения излизат от нея, но действителният процес на вземане на решения, който се развива вътре в черната кутия, е непрозрачен.

В международните отношения и войната определящите характеристики на човешката идентичност – история, география, култура, религия, език, раса или етническа принадлежност – трябва да заемат важно място и във всяка стратегическа оценка. По причини, свързани с културата, опита и вродения характер, Макартър е бил човек, който поема рискове. Както Питър Дракър напомня на своите читатели, културата е в основата на човешкия капитал. Тези реалности редовно оборват нереалистичните очаквания, създадени от теорията за рационалния избор.

Вместо да пристъпи към масата за преговори, Вашингтон отхвърли предпазливостта, която ръководеше предишните американски отношения с Москва, отчитайки ядрения арсенал на Русия. Политическата класа на Вашингтон, която няма реални познания за Русия и Източна Европа, се присъедини към мнението на покойния сенатор Джон Маккейн, че „Русия е бензиностанция с ядрени оръжия“.

Путин не е човек на риска. Но той се отказа от инкрементализма и бързо преориентира руските сили към стратегическа отбрана – мярка за икономия на сили, предназначена да сведе до минимум руските загуби, като същевременно увеличи максимално украинските, докато стане възможно руските сили да се върнат към настъпателни операции. Руската промяна в стратегията даде резултат. Въпреки безпрецедентното вливане на модерно въоръжение, парични средства, чуждестранни бойци и важна разузнавателна информация в украинските сили, проксито на Вашингтон е разбито. Украинските болници са пълни с разбити човешки същества, а украинските мъртъвци се въргалят на бойното поле. Киев е пациент с болно сърце на животоподдържаща система.

Стратегията на Русия за изтощаване постигна забележителен успех, но този успех сега прави конфликта по-опасен, отколкото в който и да е момент от началото му през февруари 2022 година. Защо? Отбранителните операции не печелят войни, а Вашингтон продължава да вярва, че Украйна може да спечели.

Вашингтон занижава украинските загуби и преувеличава руските. Офицери, присъствали на срещи в Пентагона, ми разказаха, че незначителните украински успехи на бойното поле (които почти веднага се обръщат) заемат голямо място в дискусиите, провеждани в генералския щаб, Белия дом и официален Вашингтон. Тези доклади се разглеждат като неопровержимо доказателство за неминуема украинска победа. В този климат щабните офицери не се решават да изтъкват ефективните руски военни постижения или въздействието на разрастващата се военна мощ на Русия.

Западните медии засилват тези нагласи, като твърдят, че руските генерали и техните сили са неефективни, корумпирани и мързеливи, и че Украйна може да победи, ако получи по-голяма подкрепа. В резултат на това може да се обзаложим, че Вашингтон и неговите съюзници ще продължат да доставят оборудване и боеприпаси, макар вероятно не в количествата и с качеството, с които го правеха в последно време.

Варшава, чието лидерство в похода на НАТО срещу Русия се цени във Вашингтон, намира утеха в идеята за руската военна слабост, споделяна от американските властови кръгове. До такава степен, че Варшава изглежда готова да рискува пряка конфронтация с Москва. Според френски източници във Варшава, ако украинските сили бъдат отблъснати, „поляците могат тази година да въведат първата дивизия, която ще включва поляци, балтийци и известен брой украинци“.

Обаче Вашингтон погрешно преценява Москва. Руското национално командване вероятно смята, че действията на Варшава са в синхрон с намеренията на Вашингтон. Заповедта на президента Байдън за увеличаване на вредните надбавки на американските войници, които в момента служат в Украйна (и които не трябва да са там) несъмнено засилват това мнение. Но е много по-вероятно полската опашка да иска да разлае американското куче. Поляците знаят, че военната им намеса в историческата украинска област Галиция ще предизвика военен отговор както от Беларус, така и от Русия, но Варшава също така смята, че въздушните и сухопътните сили на Вашингтон в Европа едва ли ще седят спокойно в Украйна, Румъния и Балтийското крайбрежие, докато полските сили водят губеща битка.

Прокси войната на Америка с Русия превърна Украйна в гробище. Ако бъде удовлетворена страстта на Полша за война с Русия, Полша ще последва украинския пример. Самата идея няма да остави на Москва друг избор, освен да задейства цялата военна мощ на Русия едновременно срещу Украйна, преди колективният Запад да се препъне в регионална война. Сключете мир, глупаци, преди да е станало твърде късно.

Източник: The American Conservative