Това, което в момента се случва в Украйна – това е война. Няма вече СВО, имаме „война“. Не война на Русия с Украйна, а война на колективния Запад против Русия. Когато американските военни насочват и управляват ракетни удари по територията на Русия, това е „война“ на Запада срещу Русия. И няма значение с чии ръце воюват те на терена.

Когато те стрелят с „HIMARS-и“ по блоковете на Запорожката АЕЦ – това е опит за нанасяне на ядрен удар по Русия. Ако зад терористичния киевски режим не стояха САЩ, НАТО и колективният Запад, всички цели на СВО щяха да са отдавна изпълнение. Но Западът премина и последните ни червени линии и започна настоящата война. Няма връщане назад.

Това нямаше как в един момент да не се осмисли в Русия – както от властта, така и от народа. И започнаха първите крачки към обявяването на военно положение и мобилизация – в Чечня, в Крим, а по-нататък мисля, и в други региони, на първо място пограничните.

Последните мълниеносни събития трябва първо да се осмислят. В новата история на Русия има три геополитически периода:

Първият – 1990-те години. СССР се разпадна, а Русия капитулира пред Запада. За капитулацията си тя плати с разчленяването на великата държава (Русия като СССР = Руската империя) и отложеното разпадане на Руската федерация, като фрагмент от СССР.

Тогава Западът планираше окончателното и плавно разпадане на Руската федерация. Трябва да му се признае на Елцин, че се опита – макар и тромаво и непоследователно – да се съпротивлява на това западно решение. Оттук и смисълът на Първата чеченска кампания. Ако я беше изгубила, Русия нямаше да има друга съдба. Щеше да бъде подложена на това, което днешните западни идеолози наричат „деколонизация“, тоест пълно разпадане и окончателно предаване на властта в ръцете на прозападна окупационна администрация – т.нар. „либерали“.

Вторият период започна с идването на власт на Владимир Путин. Новият курс прекрати неминуемият (както се смяташе тогава) разпад и възстанови суверенитета на Русия, която беше получила жесток, почти несъвместим с живота, удар.

Главната линия на властта в Кремъл се състоеше в това да не влиза в пряка конфронтация със Запада, да приспи неговата бдителност, да създаде илюзията, че Русия е съгласна с основните искания на западните глобалисти и кандидат-колонизатори, но просто й трябва отсрочка да се адаптира към новите либерални стратегии. Този хитър план на Кремъл проработи.

Втората чеченска кампания беше спечелена, а чеченците от сепаратисти и врагове на Русия се превърнаха в нейни най-верни синове и защитници. Сепаратизмът беше изкоренен и в други региони. Русия засили своята независимост и започна активно да влияе на международните процеси. В един момент обаче стратегията на Путин и неговата ориентация към суверенитета бяха усетени от Запада. И той започна да готви плана си за унищожението на Русия.

През 2014 година глобалистите осъществиха поврат в Украйна, организирайки и финансирайки държавен преврат и довеждайки на власт в Киев неонацистка и русофобска терористична клика, робски предана на САЩ и НАТО.

Москва отговори с присъединяването на Крим и поддръжката за многострадалния народ на Донбас. Но тази ситуация не беше устойчива. Развръзката настъпи на 24 февруари, 2022 година.

Ние встъпихме в третия период от новата история на Русия – във война със Запада, която той успя да ни наложи да водим.

Този период е най-трудният и решаващ. Но не ни беше по силите да го предотвратим или избегнем. Цената щеше да бъде капитулация. Геополитическата война на Запада срещу Русия продължава. В нея се сменят само етапите – студени или горещи. Сега сме в горещ етап и по-горещ няма как да бъде.

Западът не допуска дори самата възможност за съществуването на суверенна, независима и самостоятелна Русия. Същото важи и за Китай, а също така и за други държави, които гледат сериозно на своя суверенитет.

От гледна точка на глобалистите, само тези държави, които приемат идеологията на либерализма и генералната линия на САЩ и НАТО за придвижване в посока на Световно правителство, имат право да съществуват. Всички, които са против националното си заличаване, подлежат на унищожение.

Това е чисто расистки подход. Който мисли различно от нас и желае да живее по различен от диктувания от нас начин, трябва да бъде заличен от лицето на земята. За Запада този подход не е нов. Новост се явява сливането на западния расизъм с либерализма, с ЛГБТ-идеологията, с радикалния стремеж на съвременния Запад и елита му да разрушат всички структури на традиционното общество – религия, държава, семейство, етика, морал и самият човек, се е сраснал с неговата машина и го е поставил под тотално наблюдение, под пълен контрол. Добре дошли в Матрицата, в „прекрасния нов свят“.

Русия като суверенна държава никак не се вписва в този глобалистки план за световна либерална диктатура. Ето защо Западът открито поддържа всякакви терористични и екстремистки организации и директни терористични атентати, ако те са насочени срещу Русия, срещу руснаците и срещу самата руска цивилизация и нейните носители.

Ние сме във война. Не можем да я избегнем. И въобще изначално не беше възможно, тъй като това е дълбоката логика на историята: едни сили искат да запазят еднополюсния свят и планетарната си хегемония на всяка цена, други сили се бунтуват против това и открито провъзгласяват целите на многополюсния световен ред. От това кой ще победи в тази война, зависи и бъдещето. Ако въобще ще има такова.

Русия вече влезе във война. Китай – още един могъщ суверенен полюс, е на път да влезе във война.

Затова не трябва да се учудвате, че Русия е в огнен пръстен. Ескалацията на военните действия между съюзниците на Русия Азербайджан и Армения, конфликтът между други наши два съюзника в ОДКБ – Таджикистан и Киргизстан, обещанията на някои политически сили в Грузия да отворят втори фронт срещу Русия, изкуственото разпалване на приднестровския конфликт в Молдова, нарастващите заплахи срещу Беларус и политиката на нейния суверенен лидер Александър Лукашенко и, най-накрая, опитът за изолиране на Калининградска област и директните ракетни удари по регионите на Русия – Крим, Белгородска, Воронежска, Курска, Ростовска област и Краснодарския край – всичко това са елементи на западната стратегия на анакондата, прилагана от Съединените щати, за удушаване на Русия.

Естествено, търсим начини да отговорим. И това беше истинската причина за свикването последната среща на ШОС, където е имало и закрита част със среща на лидерите на Азия. Имаме нужда от съюзници в един многополюсен свят. И ги намерихме – този път извън Запада и даже извън Европа.

Всъщност ние вече сме в Третата световна война.

Какво да правим сега?

Първото и най-важно нещо е да приемете нещата такива, каквито са. Много е важно. Общественото съзнание по принцип никога не е в крак с хода на геополитическите събития, не разбира смисъла на историята, не осъзнава необратимостта – фаталността – на промените в мига, в който те се случват. Дава си сметка много по-късно. Когато често е твърде късно.

Но си представете, че убиец е влязъл в къщата, а собствениците спят. Или друга ситуация: той се промъкна, а те, знаейки за заплахата, са будни. Разбира се, и във втория случай нещата могат да свършат зле, но все пак будните собственици имат шанс за оцеляване. Когато всички спят, тогава нямат никакъв шанс за спасение. Русия, събуди се.

Второ, необходимо е в страната ни да се обяви военно положение и да се действа в съответствие с него. Нека не е навсякъде – но в някои от най-уязвимите, ключови, предимно гранични райони това е задължително. Тези, които вече са във война. Или в тези, в които властите обективно и трезво осъзнават ситуацията, в която се намира държавата.

Помните ли как се държаха регионите по време на Ковид епидемията? Някои въведоха по-строги мерки, други по-меки. И Кремъл гледаше, отбелязваше, наблюдаваше. Абсолютно същото е и сега. Въвеждаме военно положение, политика на преустройство на ясната теза „Всичко за фронта, всичко за победата“. И ние сме отговорни за това. Ако бързаш, ще го оправят. Ами ако закъснееш?

Трето: качването на икономиката на военни релси. Може би ще бъда осъден от патриотите, които мразят нашия икономически блок на управление, но виждам, че всичко с икономиката на Русия върви добре – особено като се има предвид в какви радикални условия й се налага да работи. Мислехме, че икономиката е най-слабото ни място, но се оказа, че въобще не е така.

Не мога и не искам да се разпростирам по-нататък, но основното е нещо друго: трябва да прехвърлим индустрията и финансовата си система на военни релси. Оборудването на нашите войски с всичко необходимо е задача на всички. От оръжия, превозни средства, БПЛА, бронежилетки и сигурни комуникации до дрехи и лекарства. Това днес е въпрос на живот и смърт.

Снабдяването на армията и доброволците. И тук вероятно за саботаж и корупция трябва да се въведат най-страшните мерки за отговорност. От онези ексцесии с осигуряването на нашите бойци, за които всички чухме, кръвта се смразява.

Четвърто: социална мобилизация. Повечето компетентни военни и воюващите на терен казват, че за тази война не е необходима тотална мобилизация на населението, а пълноценно оборудване и свеж приток само от квалифицирани резервисти с военен опит и военна професия. Хората са готови, но трябва да се създадат условия. И материални, и психологически.

За да промените света (по-точно илюзията за свят) във война, имате нужда от добри причини. Тях трябва да ги осигури информационната машина на Русия.

Пето: културата на пробуждането. Обществото ни трябва да се събуди за войната. Това изисква огромни усилия – в образованието, изкуството, реорганизацията на информационната среда.

Кои сме ние? Кой е нашият враг? Откъде идва този конфликт? Какви са причините? Какви са нашите традиции, идеали и ценности, за които сега проливаме кръв, търпим лишения, получаваме удари?

Кои са нашите врагове? Откъде идва омразата им към нас? Защо решиха да ни унищожат? Какъв свят искат да построят върху руините на нашия?

По хиляди начини учени, художници, философи, журналисти и учители трябва отново и отново да дават ясни отговори на тези въпроси.

Културата на пробуждането е идеологията. Идеологията на нашата Победа.

И накрая, мнозина, които вече са се събудили, все още разсъждават в плоскостта да направиш избора – лоялност или предателство. Това вече е в миналото. Вече няма условия за предателство. Не може да има такъв избор. Зарът е хвърлен и връщане назад няма.

Тези, които са на наша страна, са избрали правилната страна. Тези, които се опитват да преминат на страната на врага, който има намерение да ни унищожи, подписват собствената си присъда.

Да, не сме равнопоставени в този сблъсък с врага. Колективният Запад се бори за своето планетарно господство, докато ние се борим само за своето битие, за живота си, за правото ни да бъдем това, което сме. Те могат да се оттеглят, все още имат къде. Ние не. Притиснати сме до стената.

Западът ни атакува в нашата родна руска земя. И никой не може да разчита на милост от врага. Всеки ще запомни всичко.

Остава да спечелим. В името на загиналите. В името на живите. В името на онези, които тепърва ще живеят и в името на онези, които заради тази война няма да получат възможността да се родят. Всичко зависи от нас тук и сега.

Александър Дугин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: