Днес се навършват 110 години от рождението на Великия ръководител Тодор Живков

Днес се навършват 110 години от рождението на Тодор Живков.

Той управляваше страната ни 35 години. Години, през които България се развиваше с високи темпове и се издигаше на международната сцена.

Живеехме достойно със средноевропейски стандарт… за разлика от сега, когато живеем бедно. Стотици хиляди българи работиха в чужбина, изпратени от държавата, за да подпомагат развитието на други страни. Никой не ходеше в чужбина за да мие чинии, да чисти улици или да проси по улиците в странство.

България изнасяше стотици тонове продукция за чужбина /СССР, арабските страни, Африка и Европа/. Като само износът ни за „вражеските“ страни от Западна Европа беше по-голям отколкото сега, когато сме член на ЕС. Някои ще кажат, че сме изнасяли боклуци. Ами, дори да е било така, евала ни, че и боклуците сме си продавали. Но не бяха боклуци. България беше като райска градина. Произвеждаше земеделска продукция, животинска, машини, наука, спорт…

България в много спортни дисциплини бе страшилище /бокс, вдигане на тежести, гимнастика и да не ги изброявам.

България консумираше най-чистата земеделска продукция в света.

България изнасяше домати, краставици и чушки в Космоса, а сега ги внася от Турция, Македония, Испания, Аржентина /представете си къде е/, картофи и лук от Египет, боб от майната си.

България построи пътища, язовири, болници, сгради и какво ли не в чужбина. Наши инженери, лекари, архитекти, учени бяха на почит в цял свят.

България имаше най-големия флот от международни камиони /тирове/. СОМАТ /предприятие за международен транспорт/ имаше свои представителства във всички страни от Европа, Азия и Африка. Всеки ден стотици тирове, натоварени с българска продукция напускаха страната ни. Сега броят им е сведен до няколко тира.

По-голямата част от българските предприятия работиха на 24 часов режим. Сега същите НЕ РАБОТЯТ.

През този период бяха открити училища почти във всички български села. Сега са закрити.

Построени бяха пътища до всяка точка на страната. Сега същите са осеяни с дупки или вече липсват.

Нямаше апартамент на който да има решетки. Ключа от входната врата беше под изтривалката. Вратите бяха от талашит. Сега са блиндирани, с решетки и няколко заключващи механизма.

Не искам да споделям повече.

Аз помня онези времена с добро и с хубаво.

Оставам на вас приятели. Споделете какво е било и какво е сега.

Верни са думите: „Това, което ние построихме, вие не можете да го боядисате“.

Лека му пръст на Тодор Живков. Поколенията ще го помнят с добро.

Автор: Мажд Алгафари

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

5 коментара

  1. Никой от семейството ми не е бил член на БКП, напротив, бяха неблагонадеждните сме. Никога не съм гласувала за БСП, но което е истина е истина, не мога да си кривя душата и на бялото черно да казвам – от селото на баща ми, където прекарвах всяко лято, до най-близкото градче имаше автобуси през 2 часа. Много хора работеха в градчето, а живееха на село, където си имаха къщи и дворове с животни. В селото имаше магазин с всичко най-необходимо, фурна в която се печеше хляб какъвто сега не сте и сънували. Имаше читалища с библиотека и киносалон в който от градчето идваха екипи и прожектираха филми.Имаше детска градина, училището вече беше закрито. Имаше фелдшерски пункт. Фелдшера живееше в селото, беше на разположение всеки ден и можеше при него да си купиш най-необходимите лекарства – не се налагаше за един аналгин или аспирин да бягаш до града.Днес няма абсолютно нищо от това. Транспорт до града също няма. Останали са една шепа хора които се организират и с частни автомобили отиват в града да си заредят храна, и каквото друго им трябва. Селото е с повече от 400 г история. Турското робство е преживяло, макар, че е било опожарено и строено наново, следосвобожденския период до 1944 г е преживяло, макар и с тежък физически труд по нивите, социализма преживя и нелошо, но „демокрацията“ не можа да преживее. Тя го уби.
    Това, че чужденците губеха ума и дума от вкуса на нашите краставици и домати и на пазара предпочитаха червиви ябълки да си купят за да са сигурни,че не са пръскани – отделно.
    Отделно и това, че децата играехме до 12 часа на улицата, като младежи ходехме по цели нощи и не ни е било страх защото улична престъпност нямаше. За безплатното здравеопазване и качественото образование изобщо мълча.
    Вицове разказвахме навремето за Тодор Живков, пада ни се сега.
    П.П. И не вярвайте на лъжите, че за вицове за властта или Живков вкарвали в затвора. Ако беше така, аз щях да съм все там.Още повече, че в моята студентска група имаше колежка чийто баща беше офицер от ДС и това не беше тайна.

  2. ДРУГАРЮ ТОДОР ЖИВКОВ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА КРАСИВОТО МИ СПОКОЙНО ОСИГУРЕНО И ЗАЩИТЕНО ДЕТСТВО БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПРЕКРАСНАТА МИ МЛАДОСТ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ХУБАВИТЕ ЩАСТЛИВИ ГОДИНИ СЪС ВАС СВЕТЛА ПАМЕТ НИСЪК ПОКЛОН ПОЧИВАЙТЕ В МИР В РАЯ ЩЕ ВИ НОСИМ В СЪРЦАТА НИ НАВЕКИ

  3. Вечна му памет, при него се живееше спокойно и добре, и светът уважаваше България!

  4. А на 20-ти април догодина се навършват 133 години от рождението на Адолф Хитлер. И к во от т ва? Да си разплета чорапите ли, дето баба ми ги е плела за зимата да ми топлят краката?

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *