1. Европа, прегазената от нацизма Европа; оплячкосана, срината в руини; руини, над които тегне лепкавата воня на смърт; и острият дим от крематориумите, и ситният, сивкав пепеляк – прахът на милиони човеци, посипал пътища и покриви; Европа, освободена от Червената армия, презря своите спасители и ги осъди, и ги обяви за криминални типове, и ги похули с една нечувана арогантност и безсрамие, а цялата антифашистка съпротива захвърли в канавката. За пореден път.

2.

На 19 септември 2019 г. Европейският парламент (ЕП) прие резолюция „Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа”. Заглавието е невинно, съдържанието – порочно.

Патосът на резолюцията се побира в следните постулати:

Виновникът за Втората световна война е пактът „Рибентроп-Молотов” от 23 август 1939 г., подбудител на войната е СССР, а Хитлер подрязва розите в алпийската си резиденция и нищо не подозира.

Нацистка Германия и СССР са близнаци, които се сговорили да си поделят света; Третият Райх е агресор, ама не чак толкоз; Хитлер е дребен хищник, нацизмът – леко премеждие, почти приключение.

Червената армия не е освободител на Европа от нацизма, а окупатор и поробител; източноевропейците изнемогват „под съветска окупация повече от половин век, лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие”.

Русия „изкривява историческите факти” (колко хибридно!); Русия води „информационна война срещу демократична Европа” с цел „да раздели континента ни” (пак!).

В някои държави от ЕС все още не са порутени „паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими”, което „проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от ВСВ и за разпространението на тоталитарните политически системи”.

На 23 август Европа трябва (императивно!) да почита жертвите на тоталитаризмите, обаче как да стане, като навсякъде стърчат тоталитарни (сиреч антифашистки) паметници и както стърчат, тъй най-злодейски разпространяват не какво да е, а цели „тоталитарни политически системи”, поради което трябва да бъдат сринати, изринати и заличени (Полша е светъл пример – до момента там са унищожени над 560 паметника на загинали съветски воини).

Тези умонепостижими промишления трябва (императивно!) да влязат „в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС”, а ЕК „да отпусне подходящи финансови средства”.

Резолюция да бъде разпратена за сведение и изпълнение до СЕ, ЕК, правителствата и парламентите на държавите от ЕС, Руската държавна Дума (!) и държавите от Източното партньорство (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна – б.а.).

Така, с една резолюция, спусната като заповед по гарнизона, ЕП разпореди истината да бъде заличена, а лъжата да влезе в учебниците. Срещу щедро заплащане. За целта, според френския евродепутат Кристоф Грудлер, до момента са похарчени 200 млн. евро. Ето какво вдъхновява нашите безкористни фалшификатори!

3.

В резолюцията Хитлер е споменат 1 път, Освиенцим – 1 път, Холокост – 4 пъти, пактът „Рибентроп-Молотов” – 5 пъти, „нацистки” – 13 пъти, Сталин (сталинизъм, сталинистки) – 6 пъти, „комунизъм, комунистически” (режим, окупация, диктат) – 16 пъти, Русия и Съветски съюз (режим, окупация, диктат) – 11 пъти, „тоталитарни и авторитарни режими” (с акцент върху СССР) – 35 пъти.

„Антифашизъм, антифашисти, антифашистка съпротива” – няма. Те са в рубриката „тоталитарни”. „Неонацизъм и неофашизъм” – няма. Резолюцията и без друго ги легитимира.

4.

Европа се спотаи в гънките на своята избирателна амнезия.

Какво Европа не желае да си спомни?

Декември 1933, „Източен пакт” – СССР и Франция предлагат на Германия, Англия, Финландия, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия и Естония „Договор за колективна безопасност на Европа”; Германия и Полша отказват и провалят „Източния пакт”.

26 януари 1934, пакт „Хитлер-Пилсудски” – Германия и Полша приемат декларация за ненападение. Полша гори от амбиция да участва разчленяването на СССР.

18 юни 1935, пакт „Рибентроп-Хор” – Германия и Англия сключват „Морско съглашение”, което дава възможност на нацистка Германия да построи нови 82 военни кораба, се изравни с военните флотилии на Италия и Франция и да доминира в Балтийско море.

25 ноември 1936, „Антикоминтерновски пакт” – подписан от Германия (Рибентроп) и Япония (виконт Кинтомо Мусакодзи), насочен срещу СССР.

1936-1939, Испанска гражданска война – участват 30 000 интербригадисти от 54 страни; в сражения загиват над 320 000 антифашисти – комунисти, социалисти, анархисти; Италия и Германия подкрепят Франко; след разгрома на Републиката хиляди интербригадисти са депортирани в „Дахау” и „Освиенцим”; режимът на Франко избива над 1 млн. испански антифашисти; в САЩ наричат интербригадистите „недоносени антифашисти”, отказват им медицинска помощ, репресират ги по време на маккартизма; Швейцария хвърля интербригадистите в затвора и чак през 2009 г. възстановява техните граждански права

12-13 март 1938, Аншлус на Австрия – В нощта срещу 12 март в Австрия навлизат германски войски. Австрия капитулира. В 4 ч. сутринта във Виена пристигат Химлер, Хес и Шеленберг; австрийският канцлер Курт фон Шушниг е арестуван и откаран в „Дахау” и „Заксенхаузен”. На 13 март в 19 ч. Хитлер влиза тържествено във Виена с бъдещия фелдмаршал Кайтел.

10 април 1938 – референдум в Австрия и Германия одобрява аншлуса.

30 септември 1938, „Мюнхенско съглашение” – подписано от Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие. Англия и Франция, които имат 5 пъти повече и по-добре въоръжени дивизии и могат да пометат Хитлер, обричат на гибел Чехословакия. Чембърлейн уверява Хитлер, че „ще получи всичко без война и без забавяне”, защото „ужасна, фантастична и неправдоподобна е мисълта, че ще трябва да рием траншеи и да носим противогази заради някакви хора, за които нищо не знаем”. От север „поляците се нахвърлят като алчни хиени на Чехословакия” (Чърчил); от юг са другите хиени – унгарците; от запад – Германия; няма вече Чехословакия, има протекторат Бохемия и Моравия. Полша отказва да пропусне войските на СССР в помощ на Чехословакия. Пътят към войната е отворен.

30 септември 1938, пакт „Хитлер-Чембърлейн” – Англия и Германия сключват договор за ненападение.

3 октомври 1938, Чърчил – „Англия имаше избор между войната и безчестието. Тя избра безчестието и ще получи войната”.

6 декември 1938, пакт „Рибентроп-Боне” – Франция и Германия сключват договор за ненападение.

22 март 1939, пакт „Рибентроп-Уорбшис” – Литва и Германия сключват договор за ненападение.

11 април 1939, Директива на Вермахта – „Независимо от съществуващия договор, трябва да решим проблема с Полша окончателно”.

17 април 1939 – СССР предлага на Англия и Франция договор за взаимна помощ; Англия отказва.

22 май 1939, пакт „Рибентроп-граф Чано” („Стоманен пакт”) – „Германско-италиански договор за съюз и дружба”, подписан на „XVII-та година от фашистката ера”, в присъствието на Хитлер и Мусолини; препотвърждава „Антикоминтерновския пакт”.

23 май 1939, съвещание на Вермахта – Хитлер: „Отпада въпросът дали да пощадим Полша. Остава решението: при първи подходящ случай ще нападнем Полша”. До войната остават 3 месеца и 7 дни.

31 май 1939, пакт „Рибентроп-Мунк” – Дания и Германия сключват договор за ненападение.

7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Селтер” – Естония и Германия сключват договор за ненападение.

7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Мунтерс” – Латвия и Германия сключват договор за ненападение.

Сега теглете една черта. И зачеркнете всичко изброено. Изтрийте го от съзнанието си. Това не е било. Не се е случило. Англия и Франция не са подписали смъртната присъда на Чехословакия и респективно – на цяла Европа; Полша и Унгария не са разпарчетосвали Чехословакия в съюз с Хитлер; Полша не се е обезсмъртила като „хиената на Европа”, понеже изобразява невинна жертва; няма Аншлус, няма Герника, няма Антикоминтерновски и Стоманен пакт, няма Мюнхенска сделка.

Изобщо – никой никога не е сключвал никакви съглашения с Германия. Само Кремъл.

23 август 1939, пакт „Рибентроп-Молотов” – СССР и Германия сключват договор за ненападение.

1 септември 1939 – Германия напада Полша. Войната започва.

5.

Какво още забравя Европа така предвидливо?

Забравя „Златната блокада” на СССР, продължила до 1934. Целта на „цивилизования” Запад е да не допусне индустриализация на СССР, да предизвика глад и да провокира недоволство.

Забравя операция Копие” от 1940 – Френско-британски план за война срещу СССР с цел – унищожение на съветския нефтодобив.

Забравя, че на 23 юни 1941, ден след като нацистка Германия напада СССР, Хари Труман, бъдещ президент, заявява: „Да оставим Русия и Германия да се избиват взаимно колкото се може повече”.

Забравя, че Втория фронт е открит 1079 дни след нападението на Германия над СССР. 1079 дни „съюзниците” наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер. Най-сетне Чърчил настоява за втори фронт – не заради „съюзническа отговорност”, а защото: „Съветска Русия стана смъртна опасност. Трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление, за да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”.

Ей такива и още много несъществени неща забравя Европа. Но за тях – в продължението:

Продължение: Неонацизмът срещу Безсмъртния полк

1.

Започнах да ви разказвам за срамната резолюция на Европарламента от 19 септември – „Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа“.

Резюме. ЕП постанови: виновникът за Втората световна война е пактът „Рибентроп-Молотов“, подбудител на войната е СССР; Червената армия не е освободител на Европа от нацизма, а окупатор и поробител.

ЕП подмени историята на Европа и света, демонизира антифашистката съпротива, обяви съветските воини за престъпници и разпореди тия антифашистки паметници да бъдат сринати, помен да не остане от тях, щото „разпространяват тоталитарни системи“. А фашизма благослови и го вкара в учебниците. Всичко това – срещу вдъхновяващо заплащане от 200 млн. евро. До момента. След момента – не знаем.

2.

Изгледах цялата дискусия в ЕП.

Една нова Стена разделя Европа.

От едната страна на Стената евродесните, надменни и цинични, възпроизведоха профашистките постулати в резолюцията и ги гарнираха с истерична русофобия, примитивен антикомунизъм и лицемерно състрадание към жертвите на нацизма:

„Нямаше да има Втора световна война, ако не беше пактът „Рибентроп-Молотов“. Западът нямаше да се обяснява за съюза със Сталин. Нямаше да продължава митът за Червената армия като освободителка на Европа; Този пакт е едно от най-мерзките политически действия; Полша е кървава жертва на двата най-чудовищни режима; Малко се говори в Европа за зверствата на комунизма, непропорционално. За да има единство, комунизмът трябва да бъдат осъден. Европа няма да бъде единна, докато няма консенсус по този въпрос“…

И още: „Нацизмът приключи. СССР приключи. Но тези практики останаха. Вижте Грузия. Вижте Крим. Вижте Украйна; Военният конфликт в Украйна трябва да бъде наша грижа; Украйна ще си върне Крим; Кремъл съхранява своята сфера на влияние в Украйна, Молдова, Грузия. Духът на Молотов обитава Кремъл. Европа е мишена на информационна война. Русия използва историята като инструмент на лъжата“…

Това са опорните точки на десните евродепутати. Обичам да ми говорят за справедливост, морал и чест представители на държави, които държави се гордеят със своите колаборационисти, с Хорти и Салаши, с Антонеску и Павелич, със своите латишки, литовски, естонски, унгарски, румънски, хърватски СС легиони, батальони, бригади, дивизии, полкове и наказателни отряди, погубили стотици, стотици хиляди човеци – евреи, руснаци, поляци, украинци, белоруси, сърби, чехи, словаци…

Ако има награда за най-мракобесно изказване, безспорният фаворит е Андрей Ковачев (ГЕРБ). Той  извести ЕП, че „всяка втора улица в България носи името на диктатор или на някой от техните (на диктаторите – б.а.) поддръжници“. И поздрави „българското правителство и МОН за приемането на новите учебни програми, които най-накрая обективно отразяват събитията от 20-и век“.

Тези думи не изтръгнаха аплодисменти от залата.

3.

От другата страна на Стената отговориха антифашистите:

„Искате истината? Първата истина –  Съветската армия освободи европейските народи. Втората истина – 20 млн. комунисти дадоха своя живот, за да сме свободни днес. Сега хвърлят вината върху комунистите. Тук се преследва скрита цел – комунистическите партии да бъдат обявени за незаконни“ (Георгиос Георгиу, Кипър, Обединена левица).

„Защо забравяте, че една година преди пакта „Рибентроп-Молотов“ беше подписано Мюнхенското съглашение, когато Франция, Англия, Италия сключиха сделка с Хитлер и продадоха моето Отечество. Съглашението стана причина и за ВСВ, и за пакта „Рибентроп-Молотов“. В резултат от съглашението Чехословакия беше окупирана от полски, унгарски и немски войски. Не трябва да деформираме историята, не трябва да създаваме враждебно отношение към Русия. Какво може да ни донесе такава враждебност – още 6 млн. загинали евреи, още 25 млн. загинали славяни?!“ (Мирослав Радаковски, независим, Словакия).

„Аз съм от Испания, от втората страна в света с най-много масови гробове в резултат на фашистката диктатура. Страна, в която улици и площади носят имената на франкистки убийци. Страна без памет, която изтри от обществения живот своята недавна история. Трябва да говорим за ролята на испанските републиканци да спрат фашизма, за интербригадите като пример за солидарност. Ние не говорим само за миналото, ние говорим за настоящето. Днешна Европа е препълнена с неофашисти. Трябва да помним и почитаме тези, които загинаха в битка с фашизма“ (Сира Рего, Обединена левица, Испания)

„Днешното заседание не е нито за паметта, нито за бъдещето. Това е вулгарен антикомунистически делириум! Точно така! Резолюцията има скрита хитра цел – забрана на комунистическите партии, на комунистическата идеология и символика и преследване на комунистите. В резолюцията виждам реакционните, мракобесни сили, които ръководят страните от Вишеград и Прибалтика, които героизират нацизма, ласкаят го, сеят расистска отрова. Решаващ е приносът на СССР за разгрома на фашизма и нацизма. Факт. Милиони загинаха в антифашистката борба. Тези, които храбро се бориха срещу фашизма и нацизма, днес наричате съюзници на Хитлер! Колкото и да леете чернилка, истината ще сияе вечно! Историята е написана от народа, а не е предписана в резолюции“ (Лефтерис Николаос-Алаванос, независим, Кипър).

„Този документ е цинична злоупотреба с истината. ЕНП позорно манипулира паметта, за да подтикне ЕС към експанзионистичен дневен ред. Този документ няма за цел да се опознае историческото минало, а да се злоупотреби с него. Това е ужасна обида за всички истински антифашисти. Какво грубо оскърбление към паметта на френската съпротива, на героите от Варшавското гето, на руските войници, на левите, които се сражаваха с Франко! Тяхното мъжество е доказателство, че интернационалната солидарност не зависи от предписанията на ЕС.“ (Клер Фокс, независима, Англия).

„Ужасен е този опит да бъдат приравнявани фашизмът и комунизмът, да се премълчават милосърдно престъпленията на нацистите, да се премълчава истината за „Мюнхенския сговор“, който отвори пътя към ВСВ. Това съучастие с капитала продължава и днес. Искат да заличат решителния принос на комунистите за победата над фашизма. Да заличат зверствата срещу антифашистите в Португалия, да заличат Революцията на карамфилите, която сложи край на фашисткия режим. За да узаконят забраната и преследването на комунистическите партии, както става в някои държави от ЕС или в Украйна със съдействието на ЕС. В същото време се допуска реабилитация и възхвала на фашизма“ (Сандра Перейра, Обединена левица, Португалия).

„С примитивен антикомунизъм и безжалостно изнасилване на истината ЕС и ЕП се опитват да оправдаят фашизма и се присъединяват към вишеградските и прибалтийските страни, където почитат нацистките колаборационисти и имат наглостта да наричат „колаборационисти“ комунистите и СССР, които поведоха борбата на народите срещу фашисткото чудовище. Приравняването на фашизма и комунизма е провокация, оскърбление към историческата истина“ (Константинос Парадакис, независим, Гърция).

Нямам какво да добавя.

4.

ЕП прие резолюцията с 535 гласа „за“, 66 „против“ и 52 „въздържали се“.

„За“: Александър Йорданов, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Асим Адемов, Емил Радев – ГЕРБ

Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук, Искра Михайлова – ДПС

Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков – ВМРО

Радан Кънев – ДСБ

„Против“: Сергей Станишев, Цветелина Пенкова и Петър Витанов – БСП

„Въздържали се“: Иво Христов – БСП

Отсъстват: Ева Майдел – ГЕРБ,  Елена Йончева – БСП

5.

Не си мислете, че Европа, таз блудница Вавилонска, е изгубила разсъдък. Нищо подобно! Коварна е тя! Помни. И почита. И възхвалява. И насърчава. Какво? Ето какво:

Почита и насърчава нацистите от латвийския батальон „Вафен-СС“, които дефилират по улиците на Рига. Сборищата в Блайбург на ултрадесни от цял свят, които славят хърватските нацисти, усташите и техния фюрер Анте Павелич, останал в историята като „Касапина на Балканите“. Тържествата край Нарва в чест на живите нацисти от 20-а Естонска СС дивизия.

И разбира се – разбира се! – бандеровците, които извършиха неонацистки преврат; които прославят украинските СС батальони „Роланд“ и „Нахтигал“ и украинската СС дивизия „Галичина“; които превърнаха прекрасната Одеса в крематориум, изгориха живи 50 души, квичаха щастливо по своите фейсбуци „Красота! Да горят руските свине!“, и за награда бяха обявени за „пазители на демокрацията“ и „гаранти на евроатлантическите ценности“, американски и европейски политици позираха с неонацистките фюрери, а мадам Нуланд ги черпаваше с курабийки „Fuck EU!“.

Неонацизмът и неофашизмът не са само факли, барабани, вериги, ножове, качулки, маски, татуирани свастики и „Sieg Heil!“ по стадионите. Това не е природно явление, цунами някакво. Не. Това е мироглед, идеология, целенасочена политика, която развращава общественото съзнание, руши устоите на Европа, нейната идентичност, нейната история, историята на всяка една европейска държава и на света.

Неонацизмът е чудовището, родено от духовната, моралната, социалната и политическата нищета на обществото; от програмираното невежество; от фалшифицираната история; от производството на фалшива памет; от съзнателното разчовечаване на човека; от методичното развращаване на неговата душа, от неговото отчаяние, от неговото унизително битие на амеба, на червей някакъв, от неговата инстинктивна, неистова, болезнена потребност някой да бъде наказан. За всичко.

И ако днес в много уж европейски държави героите от Втората световна война са в нацистки униформи, това е политика. Това е политиката на десницата: реабилитация и оневиняване на фашизма и нацизма; сатанизиране на антифашистката съпротива; ревизия на и реванш за Втората световна война; патологична русофобия; подкрепа и възхвала на неонацизма и неофашизма.

Всичко трябва да бъде заличено. Не е имало никакъв нацизъм, и никакъв холокост, и никакви крематориуми, и никакви антифашисти. Това знаят днешните 20-годишни, превърнати в мутанти. Тези лъжи са тяхното знание. Тяхното невежество е тяхното убеждение.

Защо е този заговор, тази конспирация срещу паметта?

За да бъде прекъснат историческият континуум.

Защото корените на Европа са антифашистки. Защото всички принципи и идеи, върху които ЕС е изграден, са родени от антифашистката борба – от Манифеста от Вентотене до създаването на Европейската общност. Защото, както написаха евродепутатите-социалисти Гийом Балас и Серджо Коферати, „спойката тогава на различните политически сили беше именно антифашизмът. Загубата на тази важна връзка с миналото обяснява мизерното настояще на Европа“.

Мизерното настояще предопределя мизерно бъдеще.

Само преди две години Европарламентът прие резолюция срещу  неонацистките и неофашистките организации. И призова държавите от ЕС „да съсредоточат вниманието си върху превенцията чрез образованието, чрез изучаването на зверствата на нацизма през Втората световна война“. Но ЕП не чете, камо ли да помни собствените си резолюции. На 19 септември 2019 г. ЕП легитимира фашизма, нацизма и техните ракови новообразувания.

Европа изгуби почтеност, морал и достойнство. Най-обикновена порядъчност загуби, за благоприличие да не говорим, за благочестие – съвсем. Губи ги методично и съвсем не безкористно. Европа, по-точно -евродесните, обнагляха в своя див реванш срещу Русия. Като отмъщение над победителите във Втората световна война. Тази Европа води самоубийствена война срещу себе си и собственото си минало. Сякаш се срамува от него. Има защо.

Тази Европа заплю истината и похити историята, и я подмени, понеже не може да я промени. Изфабрикува и натрапи на обществото един фалшив разказ, където злодеите са жертви и герои, а жертвите и героите – злодеи. Величайша глупост!

Евродесните имат голям проблем. Непреодолим. Срещу тях е многомилионният Безсмъртен полк на паметта. Войната с Безсмъртния полк е обречена. Skandalno.net

Велислава Дърева, Skandalno.net

източник

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: