Авторът: Стивън Брайън, Substack, Weapons and Strategy. Д-р Брайън е водещ експерт по стратегическа и технологична сигурност. Бил е директор на комисията за Близкия изток на Сената на САЩ и заместник-министър на отбраната по въпросите на политиката. В момента е старши сътрудник в Центъра за политика на сигурността и Йорктаунския институт.

В администрацията на Байдън се заражда консенсус, че Украйна едва се крепи във войната си срещу Русия и че ще е необходимо уреждане на конфликта чрез преговори. 

Въпреки че това се описва като „отдавнашна“ политика на президента Байдън, истината е, че е точно обратното – администрацията на Байдън блокира всички по-раншни опити за сключване на мирно споразумение с Русия. 

Байдън и компания подкрепят Зеленски по същата причина – Зеленски, който още през април миналата година беше готов за мирно споразумение с руснаците, се подчини на екипа по национална сигурност на Байдън и дори накара Върховната Рада, парламентът на Украйна, да приеме закон, който обяви за незаконни всякакви преговори с руснаците. 

Съединените щати и техните съюзници в НАТО изсипаха огромни количества военна техника и боеприпаси в Украйна, осигуриха гръбнака на украинското стратегическо разузнаване, обучиха украински войски и изпратиха свои военни съветници и инструктори на място, някои от които бяха убити в бойните действия. Ако са верни докладите за удара на руски хиперзвукови „Искандер“ срещу Херсон на 27 декември, там четирима оператори на Patriot от Обединеното кралство са били убити заедно с 60 други войници и полицаи, когато руски ракети удариха влаковото депо в града. 

На бойното поле украинската армия търпи поражения. Неуспехите се виждат почти навсякъде по линията на съприкосновение. Руснаците принудиха украинците да отстъпят Мариинка – най- стратегическата крепост на украинската армия в Донбас, и в момента прочистват селата около Бахмут, Авдеевка, Запорожие и другаде. 

Валерий Залужни, главнокомандващ на украинската армия, очаква другата суперстратегическа крепост на украинците в Донбас – град Авдеевка да падне през следващите няколко седмици. Всъщност украинците или ще трябва да се изтеглят по-рано от образувалия се там котел, или ще се озоват в самоубийствен капан, устоявайки още някоя и друга седмица на опустошителните руски атаки. 

На политическия фронт пукнатините стават все по-големи. Юлия Тимошенко е била два пъти министър-председател на Украйна и сега е член на украинския парламент под знамето на политическата си партия Баткившчина (Отечество). Тя е привърженик на членството на Украйна в ЕС и НАТО. Тимошенко обаче казва, че страната е в задънена улица и е изправена пред поражение. 

Политици, които говорят подобни неща в Украйна, най-често биват арестувани или изпращани в изгнание или, както в случая с бившия украински президент Петро Порошенко, биват спирани на границата от тайните служби на Украйна, за да не избягат в чужбина. Още по-лошо става, ако пресекат пътя на Зеленски. Наскоро бяха повдигнати обвинения в държавна измяна на политика Александър Дубински и той съвсем не е единственият. 

Украйна е изправена пред огромен проблем с работната сила, тъй като губи все повече и повече жертви на бойното поле. Тази седмица между Залужни и Зеленски избухна словесна война за това кой точно е наредил принудителното набиране на още 500 000 войници. Залужни казва, че никога не е предлагал такова нещо. Зеленски твърди, че въоръжените сили са поискали от него да одобри мобилизирането на допълнителни 500 000 души. 

Всъщност бройката е без значение. Важното е, че за да попълни армията си с нови войници, Украйна трябва да използва насилствени тактики. Мъже, желаещи да воюват, в страната вече няма и на властите вече им се налага да отвличат мъже от улицата или от апартаментите им, от коли, от клубове, на гранични пунктове и всяко друго място, където могат да бъдат намерени. 

Призивната възраст за мобилизация сега е между 18 и 60 години, а десетките коледни видеа на украински войници, събрани заедно за празнична трапеза на фронта, разпространявани в социалните мрежи, показват главно мъже на средна възраст и по-възрастни и много малко млади хора. Както отбелязват Залужни и други, по-възрастните войници не могат да изпълняват всички необходими задачи, защото им липсва издръжливостта на младите тела. Още по-лошо е, че много от войниците, които са на фронта, изобщо не искат да служат. 

Принудителното набиране на войници оказва крайно негативни политически последици върху ръководството на Украйна (поради което Зеленски се опита да хвърли вината върху Залужни). Насилствената мобилизация има последици и извън Украйна, тъй като много от украинските мъже в наборна възраст през последните две години успяха да избягат в Европа. Киев иска принудителното им връщане. 

Естонският вътрешен министър Лаури Лаанемец каза, че Естония може да „предаде“ всички здрави украински мъже, които в момента пребивават на нейна територия, на Украйна. Други европейски страни също обмислят подобни действия. 

Украйна казва, че ще има строги наказания за укриващите се от военна служба в страната и чужбина с глоби и присъди затвор до 8 години. 

Освен да докажат лошо здраве, няма друго спасение за отговарящите на условията за мобилизиране украински мъже. Практически това означава, че учители, учени, лекари, инженери и всички останали на територията на страната ще бъдат призовани в армията. Докато примката се затяга и мерките се ожесточават, подкрепата за Зеленски спада рязко, особено в ключови градове като Киев, Одеса и Харков. 

Дори и с новата мобилизация ще са необходими месеци, за да се обучат най-вече нежелаещите новобранци и да се пуснат на бойното поле. Дотогава Украйна ще е загубила още повече от укрепваните 9 години територии в Донбас и другаде. 

Русия също трябва скоро да вземе важни военни и политически решения. Те може да дойдат след президентските избори в средата на март. Путин, който отново се бори за преизбиране, е изправен пред възможно недоволство у дома заради войната. Той се противопоставя на мобилизация сред населението с аргумента, че в армията му има достатъчно доброволци, за да изпълнят настоящите задачи. 

Досега Путин не е взел решение за широкомащабна руска офанзива, за да използва нарастващата небоеспособност на украинската армия да спре руските атаки. Руските военни операции са насочени към изправяне и укрепване на нейните териториални владения в Украйна. Москва напоследък не се е опитвала да надхвърли тази задача или да предприеме атаки, целящи действително да победят армията на Украйна и да наложат политическа промяна в Киев. 

Причините за това са три. Първо, Русия знае, че започването на мащабна офанзива би й струвало скъпо от гледна точка на жертви и загубено военно оборудване. Второ, Путин не иска да рискува вътрешни вълнения в страната, които биха могли да навредят на политическата му власт. Трето, Русия иска да запази достатъчно сили, за да защити Русия от евентуална по-мащабна война с НАТО. 

Руските лидери са наясно, че ако Съединените щати изпаднат в отчаяние заради колапса на Украйна, Вашингтон може да поиска директно влизане на НАТО във войната, използвайки изобилна въздушна мощ и други ресурси, за да спаси украинския режим. 

В резултат на това руското планиране внимава войната да остава само на украинска територия, а стратегията му е постепенно да отблъсква украинците назад, очаквайки в един момент да се стигне до споразумение чрез преговори, а не до пряк сблъсък с войските на НАТО. 

Дори в контекста на горните руски самоограничения, украинците са отблъснати и украинската армия може да рухне във всеки момент, или поне в близко бъдеще. Русия едва ли ще приеме споразумение за временно прекратяване на огъня без окончателно политическо споразумение, тъй като Путин ще загуби позиции у дома. Зеленски пък не иска да сключва политическо споразумение с Русия. 

Вашингтон ще наблюдава развитието на ситуацията през следващите дни и седмици, силно разтревожен, че целият пейзаж на войната може да се превърне в смъртоносно негативен за военно-политическата империя на Вашингтон и НАТО. 

Тъй като усилията на Вашингтон да се опита да уреди под масата прекратяване на огъня не дадоха никакъв резултат, сега му остават два избора: или да влязат във войната (което означава война в Европа и може би ядрен сблъсък), или да сключат сделка. 

Ако Вашингтон реши да сключи политическа сделка с Русия, то Зеленски е най-малко подходящият да я договаря. Той ще трябва да си отиде. 

Но на Вашингтон вероятно ще му се наложи да го сваля чрез държавен преврат, защото той доброволно няма да сдаде президентския си пост. След което ще заменят Зеленски с политически или военен лидер, готов да седне на масата за преговори с руснаците.

Автор: Стивън Брайън, Substack, Weapons and Strategy.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: