US експерти пред „Нюзуийк“: Уроците от Гражданската война в САЩ показват защо Украйна не може да победи

През февруари, 23 г. ген. Суровикин ще похлопа на портите на Киев. Тук на Запад ни представят конфликта между Украйна и Русия като игра на морал между доброто и злото, но реалността е много по-сложна

Анализ на експертите Майкъл Гфьолер и Дейвид Х. Ръндел пред сп. „Нюзуийк“:

През първите години на Гражданската война в Америка, президентът Ейбрахам Линкълн на Северните щати се надява на ограничен конфликт срещу хората ог южните щати, които все още смята за свои сънародници и с които търси помирение. Едва след три години безизходица той се обръща към ген. Юлисис Грант и неговата идея за „безусловна капитулация“ на Юга. Ген. Грант от своя страна насъсква генерал Уилям Текумсе Шърман с думите „Накарай Джорджия да вие“, както и да ескалира насилието, така че войната да приключи възможно най-бързо с победа на Севера.

Руският президент Владимир Путин не чака три години като Линкълн. Владетелят на Кремъл изчака само шест месеца, преди да премине от Специална военна операция към пълномащабна война срещу Украйна. Първоначалното нахлуване на Путин в Украйна беше ограничено – с армия от едва 150 000 войници. Той очакваше бърза победа, последвана от преговори по основните му притеснения: признаване на руския контрол над Крим, гарантиране на украински неутралитет по отношение на НАТО и автономия за руското население в Донбас. Но Путин сгреши.

Путин не очакваше твърда съпротива от Украйна, не очакваше и масивната военна и икономическа намеса на Запада. Изправен пред нова ситуация, Путин бе принуден от Запада да промени стратегията си. И сега е на път да насъска своя генерал Шърман (Суровикин) да накара Украйна да вие.

Миналия месец Путин повери на генерал Сергей Суровикин главното командване на войната на Русия в Украйна. Суровикин идва от технологично сложните въздушно-космически сили на РФ, но се е сражавал и в сухопътните – в Афганистан, Чечня и Сирия, където мнозина признават решаващата му роля за спасяването на режима на Башар Асад. Суровикин заяви публично, че в Украйна няма да има половинчати мерки. След което започна методично да унищожава инфраструктурата на Украйна с прецизни ракетни атаки.

Армиите се нуждаят от железопътни линии и докато нашият Шърман систематично разрушава релсите на южняците, водещи до Атланта, Суровикин разрушава електрическата мрежа, която захранва украинските железници. Това блокира оръжейните доставки на Запада към Донбас и остави украинските градове студени и мрачни. Явно Суровикин е напълно съгласен с думите на ген. Шърман, който заявява, че „войната е жестокост и не можете да я прецизирате“.

Сега Русия е поставила икономиката си на военни релси, извика бойни резерви и събра стотици хиляди войници, включително наборници и доброволци. Тази армия е оборудвана с най-усъвършенстваните оръжия на Русия и противно на повечето западни доклади, далеч не е деморализирана.

Украйна, от своя страна, отдавна е изчерпала собствените си оръжейни запаси и е напълно зависима от военната подкрепа на Запада, за да продължи войната. Както отбеляза председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили, Украйна направи всичко по силите си, но вече няма нито оръжейни, нито човешки резерви.

След като плодородната черна почва на Украйна замръзне напълно, ще започне масираната руска атака. Всъщност тя вече започна във важния транспортен възел Бахмут, превърнал се в нещо като украински Вердюн. Очакваме Бахмут да падне и прогнозираме, че при намалелите способности на Запада да праща оръжие на украинските сили, Русия ще си върне Харков, Херсон и останалата част от Донбас до началото на лятото, 23 г.

Както направихме във Виетнам, Афганистан и Ирак, сега в Украйна ние отново се спъваме в поредния напълно излишен военен ангажимент с предизвестен печален край – за Киев и съответно за Вашингтон и Запада, които го подкрепят. Украинските войски се обучават в Европа. Западните военни, които заминаха там само като инструктори, вече са се принудили да поддържат украинската военна техника и да управляват ракетните системи HIMARS. Действащи американски военни сега са в Украйна, за да наблюдават доставките на оръжие.

Тъй като руската офанзива набира скорост и ярост, очакваме силни гласове да започнат да призовават за изпращане на все по-модерни западни оръжия и накрая и редовни пехотинци на НАТО, за да защитават Украйна. Тези гласове трябва да бъдат категорично отхвърлени по много причини.

Ето няколко: Поколения западни лидери работиха усилено с години, за да избегнат пряк военен конфликт със Съветския съюз. Тези хора от генерацията политици от Студената война сега говорят, че за разлика от Москва, Западът има много малък стратегически интерес от това кой ще контролира Донецк. Те определено не желаят да рискуваме избухването на ядрена война заради Харков, който на всичкото отгоре е населен основно с руснаци.

Украйна не е член на НАТО и алиансът няма задължение да я защитава. Нито пък Путин е заплашил член на НАТО. Но в същото време Путин даде да се разбере, че всички чуждестранни войски, които влязат в Украйна, ще бъдат третирани като вражески бойци. Тоест, изпращането в Украйна на войски на НАТО би превърнало нашата прокси война с Русия в истинска война с най-голямата ядрена сила в света.

Някои представят този конфликт като игра на морал между доброто и злото, но реалността е много по-сложна. Украйна не е процъфтяваща демокрация. Това е бедна, корумпирана, автократична държава с огромна цензура, в която опозиционните вестници и политическите партии са закрити. Закрити бяха и всички вестници и телевизии, които говорят на руски, въпреки че за половината население в тази страна руският език е майчин, а голяма част от населението не само не говори, но и не разбира украинския език. Преди войната крайнодесните украински националистически групи като полка „Азов“ бяха осъдени строго от Конгреса на САЩ. Насилствената кампания на Киев срещу руския език е аналогична на тази на канадското правителство, което в момента се опитва да забрани френския в Квебек. Само че мерките в двата случая са много различни – Канада не прибягва до насилие, не убива хора заради френския им произход и желание да учат френски в училище.

Украински снаряди убиха хиляди цивилни в Донбас и има нови съобщения за украински военни престъпления. Истински моралният начин на действие би бил тази война да бъде прекратена с преговори, вместо да се удължават страданията на украинския народ в конфликт, който Киев едва ли ще спечели без да рискува живота на хиляди американски войници.

И знайте, че винаги има неочакван обрат на събитията, при който напрежението в един регион се натрупва и излива в друг. Нараства възможността Иран да нанесе превантивен военен удар срещу Израел. Революционният режим в Иран е изправен пред все по-сериозен народен бунт. Ново правителство в Израел е решено да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Иранската ядрена сделка умира, а с нея и всяка надежда за облекчаване на санкциите срещу икономиката на Иран. Една война ще обедини населението на Иран в патриотична борба, ще навреди на способността на Израел да удари Иран и ще окаже натиск върху Запада да преговаря за прекратяване на санкциите срещу Иран.

Няма съмнение, че Съединените щати биха били въвлечени във всеки конфликт между Израел и Иран. Това, което ни тревожи, е, че Иран доставя на Русия оръжия за войната в Украйна и Москва може да се почувства длъжна да се притече на помощ на своя съюзник Техеран.

Този ефект на доминото е нещото, което започна Първата световна война. Кой очакваше, че убийството на австрийски ерцхерцог от сръбски анархист в Босна ще доведе до смъртта на хиляди американци във Франция? Нямаме нужда от повторение на това.

Може би грешим. Може би няма да има руска зимна офанзива или може би украинските въоръжени сили ще успеят да я спрат. Ако обаче излезем прави и през февруари генерал Суровикин се озове пред портите на Киев, трябва трезво да обмислим и честно да обсъдим като нация и съюз степента на нашия ангажимент към Украйна и какви рискове за нашата собствена сигурност сме готови да поемем.

Мненията са на американските военни анализатори:

*Дейвид Х. Ръндел е бивш посланик в Саудитска Арабия и автор на книгата: „Видение за мираж. Саудитска Арабия на кръстопът“.

Посланик Майкъл Гфьолер е бивш политически съветник на Централното командване на САЩ. Служил е 15 години в Източна Европа и бившия Съветски съюз.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

4 коментара

  1. Путин не е сгрешил. Путин искаше всичко да стане с малко кръв. Сгрешиха укрите и сега ще бъдат удавени в собствената си кръв.

  2. Путин сгреши, подценявайки силата на парите и пропагандата. Цената на тази грешка се плаща с руска кръв и от двете страни. Не може спокойно да се изгледа интервю на пленен боец от Николаев, роден в руско семейство, който твърди, че руският език е домашен, селски, а украински е езикът му като гражданин. Страшното е, че по тази схема, децата ни ломотят на английски и често се питат, това как беше на български, когато искат да ни обяснят нещо.

  3. Ами те хлопаха веднъж на вратата на Киев,не им отвориха и така се юрнаха назад,че едвам се спряха.И тогава такива специалисти предричаха 72 часа за завземането на Хохландия,защо да си мисля че сега са прави.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.




Въведете кода за проверка: *