На олимпийските игри в Сеул българия печели поредния си златен медал в бокса. Шампионът в категория до 48 килограма е Ивайло Маринов. Пъргавият варненец успява да отнесе с лекота и петимата си конкуренти и да вдигне българския флаг над всички останали. Прави го, след като две години не е участвал в международни състезания, защото според комунистическите служби за сигурност има опасност да последва примера на приятеля си Наим Сюлейманоглу и да избяга в Турция.

Маринов, чието рождено име е Исмаил Мустафов, е мюсюлманин от ромски произход и действително е обект на ухажване от страна на турските служби.

След падането на комунизма той споделя че пратеници на Турция са му предлагали 1 килограм злато и 1 милион долара, за да се състезава под турския флаг, но той отказва. Причината е, че не може да се раздели с родната Варна и че неговата родина може да бъде само България.

Ивайло Маринов започва да тренира бокс на 17-годишна възраст, което е истински прецедент за голям спортист като него. До стъпването си на ринга той мечтае да стане футболист. Открива го варненският треньор Петър Ганчев, който успява да го убеди, че е прекалено дребен за футболист, а с качествата, които има, може да пожъне големи успехи в бокса. Маринов се съгласява. Малко повече от две години след като взима първия си урок по бокс, пъргавият състезател излиза на ринга на олимпийските игри в Москва през 1980 г. и печели бронзов медал. Това е истински успех за боксьор, който почти няма тренировъчен опит. По това време Маринов е само на 20 години и бъдещето е пред него. Следва европейска титла през 1981 г. която, слага началото на серия от успехи в следващите години.

Година по-късно Маринов печели златен медал на световното първенство в Мюнхен, а през 1983 г. отново е на европейския връх. Геополитическата битка между СССР и САЩ обаче го ощетява. Заради бойкота на социалистическите държави на олимпиадата в Лос Анджелис Маринов препуска възможността да атакува олимпийското злато в най-добрите си години.

Тежките години за Маринов в спорта идват, след като приятелят му Наим Сюлейманоглу бяга в Турция през 1986 година. Заради близките си отношения с Наим и мюсюлманското си вероизповедание за органите на ДС Ивайло е сред потенциалните български спортисти, които могат да последват примера на щангиста. Първоначално по време на състезания той е придружаван неотлъчно от представители на службите. Въпреки това хора от турските служби се добират до него и на няколко пъти му предлагат изкушаващи оферти за бягство. Ивайло е категоричен в решението си да остане в България. За българските служби обаче тези откази не са достатъчна гаранция, че Маринов няма да размисли. За да са сигурни, че случилото се със Сюлейманоглу няма да се повтори, на боксьора е забранено да напуска страната в продължение на две години. В този период той се състезава само във вътрешното първенство на България, а името му постепенно започва да се забравя от световната боксова общност.

Така идва знаменитата за него 1988 година. Управляващите в България трябва да избират дали да рискуват и да пуснат Маринов да отпътува за олимпиадата в Сеул, или да го оставят в България и по този начин да лишат страната от един потенциален златен медалист. Решението е боксьорът да пътува, но при условие че е зорко пазен. Цели петима служители на ДС бдят неотлъчно до Маринов. По време на игрите той и Наим Сюлейманоглу се засичат, но единственото, което могат да направят, е да си разменят погледи и да си кимнат. Позабравеният от съперниците шампион обаче се намира в прекрасна форма.

Още с първия си мач той показва че е един от основните фаворити за спечелване на златото. Следват още четири мача, в които Маринов печели с лекота и достига до най-големия успех в кариерата, си. Наградата за това е лек автомобил „Волга“ и 2500 долара.

В същото време Наим Сюлейманоглу, който печели първия олимпийски златен медал в историята на Турция, вече е милионер и притежател на луксозни имоти в различни градове на южната ни съседка.

След Сеул Ивайло Маринов продължава във възходяща линия.

През 1989 и 1991 г. той е европейски шампион.

След промените от 1989 г. за кратко се състезава в германското първенство, а след това защитава цветовете на сръбския „Партизан“ – Белград. Слага край на активната си спортна кариера през 1997 г., но не скъсва със спорта.

И до днес той тренира деца в любимата си Варна.

През 2010 г. Ивайло Маринов е награден с орден „Стара планина“ II степен „за изключително големите си заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“.

Избран е и за боксьор номер едно на България за XX век.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/rE4C8dMjxMs

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: