Автор: Ал Биненфелд, American Thinker 

Съединените щати отдавна подготвяха прокси война в Украйна, за да отслабят Русия, да свалят режима на Путин, да инсталират в Кремъл свои хора и така да овладеят руските ресурси. Но от това не се получи нищо, пише Ал Биненфелд в авторитетното US-издание American Thinker. Вместо това САЩ бяха принудени да водят няколко войни едновременно, а са безумно отслабени. Затова в Украйна Байдън се опитва да тупа топката на място – за да изтегли сигурното и унизително поражение за периода след президентските избори през ноември тази година.

На 25 юли 2023 г. водещият на Fox News Шон Ханити беше домакин на публична среща с кандидата за президент от Демократическата партия Робърт Кенеди-младши. Седемминутният репортаж от събитието съдържа въпроси към Кенеди относно конфликта в Украйна и е озаглавен „Америка иска война с Русия“.

Имам задълбочени наблюдения върху един от най-големите гафове на външната ни политика от Втората световна война до днес и съм добре запознат с възгледите на либералния кандидат-президент Робърт Кенеди-младши от Демократическата партия по въпроса. Той е доста осведомен и като цяло разбира събитията и причините, довели до тази историческа грешка на Белия дом. За разлика от Кенеди, набеденият „републиканец“ Ханити изглеждаше невеж и лицемерен. Шест месеца след този репортаж нашата прокси война в Украйна не показва признаци за скорошно приключване и това кърваво шоу остава актуално.

Кенеди засяга две конкретни теми: Първата от тях е споразумението между Русия и Съединените щати относно обединението на Германия през 1989–91 г., втората са споразуменията от Минск през 2015-2016 г. Основната си идея Кенеди формулира така: Конфликтът в Украйна се случи заради неистовото желание на САЩ да проведе „контролирана“ прокси война с Русия.

Кенеди се позовава на неспособността (или нежеланието) на Америка да изпълни обещанието си към последния съветски лидер Михаил Горбачов, което му даде при преговорите за обединението на Германия. Обещанието беше, че НАТО няма да се разширява отвъд източната граница на Германия. Нашите лидери по-късно се извъртяха и обявиха, че устните обещания на Америка и Германия към Русия нямат правно основание. Такова оправдание обаче е несъстоятелно от дипломатическа гледна точка, независимо дали обещанията са дадени тайно или публично.

Въпрос на здрав разум е – ако дипломатите не могат да разчитат на думата на своите колеги, страните няма да могат да постигат споразумения и да избягват войни. Доверявайки се на Америка и Германия, Съветският съюз изтегли от Източна Германия над 300 000 свои войници и хиляди единици тежки оръжия. И всичко щеше да е идеално ако няколко години по-късно САЩ не бяха нарушили обещанието си. Така самите ние дадохме основателна причина на наследниците на Горбачов никога повече да не ни повярват. Оттогава между нас възникна ненужно отчуждение, което бавно, но сигурно ни тласкаше към война.

Минските споразумения бяха опит да се установи мир в Украйна и да се спрат боевете между етническите руснаци и украинци, които избухнаха веднага след преврата през 2014 г. Вашингтон го представи като спонтанно избухнала революция, въпреки че Виктория Нюланд, помощник държавен секретар по европейските въпроси в кабинета на Обама, буквално дирижираше тези събития. Дори Джордж Фридман от агенцията за разузнавателни анализи Stratfor го нарече „пуч“.

Кенеди малко обърка датите на Минските споразумения, но очерта правилно контурите им и отделно показа безупречни познания за фактите, събитията и тяхната последователност. Първото споразумение Минск-1 се провали, последва второто. Русия гарантира мир в Източна Украйна от името на етническите руснаци в Донбас, а Западът в лицето на преговарящите от името на Украйна – Франция и Германия, но под диктовката на Съединените щати, гарантира мир от името на украинското правителство.

Киев наруши „Минск-2“ буквално 3 дни след като го подписа и продължи яростно да обстрелва мирните жители на Донбас. Те пък отговориха с референдум, в който гласуваха Донбас да напусне Украйна, след което местните жители масово започнаха да си вадят руски паспорти.

Украйна поднови огъня, за да накара Русия да изпрати свои войски, които да спасят новите руски граждани в областта. Факт е, че от 2015 г. украинското правителство е убило около 23 000 етнически руснаци в Донбас. През февруари 2022 г. Киев ескалира конфликта с огромна сила като започна масирана бомбардировка срещу Донбас, заплашвайки местното население с геноцид. Това вече принуди Русия да изпрати войските си на 24 февруари 2022 г.

Според условията на Минск-2 Западът беше длъжен да възпира правителството на Киев от подобни действия. Русия и Путин също бяха задължени да се въздържат. Но Западът наруши споразумението. Това беше пряка провокация, която целеше да доведе до пряк конфликт с Русия и го направи, твърди Кенеди.

В книгата си за украинския конфликт „Операция Z“ офицерът от швейцарското разузнаване полковник Жак Бо описва масирания обстрел на Донбас (стр. 175–177). На страници 182–184 той предоставя изобличаващи документални доказателства, които потвърждават думите на Кенеди – именно Америка и нейните съюзници са подтикнали Русия да влезе с войските си в Донбас и други области на Украйна.

На 18 март 2019 г. (3 години преди началото на руското нахлуване в Украйна) съветникът и представител на президента Зеленски Олексий Арестович в интервю за украинския канал „Апостроф“ заяви:

– С 99,9% вероятност мога да кажа, че цената, на която ще влезем в НАТО е голяма война с Русия. И ако не влезем в НАТО, до 10-12 години Украйна ще бъде погълната от Русия. В момента сме на кръстопът, на който трябва да избираме.

– А кое е по-добре за Украйна?, пита водещият.

– Разбира се, голяма война с Русия и влизането ни в НАТО в резултат на победата ни над Русия. Но цената за присъединяване ни към НАТО е много вероятно да бъде пълномащабен конфликт с Русия: или по-голям конфликт с Русия от настоящия, или поредица от такива по-малки конфликти. Но в този конфликт ще бъдем много активно подкрепени от Запада – с оръжия, техника, финансова помощ, нови западни санкции срещу Русия и най-вероятно чрез въвеждане на контингент на НАТО, установяване на забранена за полети зона над Украйна и т.н. Тоест, няма да загубим и това е добре, казва Арестович през март, 2019 г..

Откъде Арестович е толкова уверен в западната подкрепа през 2019 г. Изброената педантично от него подкрепа, както знаем, Украйна в крайна сметка ще получи през 2022 г.?

Днес отговорът е очевиден. Западът е подготвял прокси войната си в Украйна дълго време. Оперативните служители на Държавния департамент и Пентагона вероятно са работили усилено по това зад гърба на президента Тръмп.

Защо? Зад това стои остаряла философия, в която Русия все още се възприема като Съветския съюз, въпреки рухването на Берлинската стена през 1989 г., разпадането на СССР и обединението на Германия. Целта на САЩ с този конфликт беше да отслабят Русия, да свалят режима на Путин, да инсталират в Кремъл свои хора и така да овладеят руските ресурси.

Но Русия на Путин не е Съветският съюз. „Експертите“ от Държавния департамент и службите ви карат да вярвате, че той постоянно крои заговори и обмисля планове как да завладее цяла Европа. Нищо подобно. Непосредствената цел на Путин е Русия да оцелее. Не забравяйте, че ние сме тези, които разположихме ракетите си в Румъния и Полша – ракети, които биха могли да нанесат ядрен удар по Москва за десет минути и дори по-малко. И пак ние сме тези, които сега искаме да преместим ракетите си още по-напред – в Украйна – на 400 км. от Москва.

Републиканецът Линдзи Греъм открито призова към опит за ликвидиране на Путин. Ние сме тези, които го заплашват, а не обратното.

Армията на Путин (2 милиона войници, включително 850 000 на активна служба и 1,30 милиона резервисти) е достатъчно голяма, за да пресече няколко държави, въпреки че той не е заплашвал да го направи. Путин укрепва армията си, очаквайки, че Западът ще атакува пръв и се подготвя за отбранителна война. Стратегията му е видима с просто око- той няма намерение да нахлува никъде, освен ако не бъде провокиран. А и защо да го прави? Защо му е да нахлува в пренаселената Европа, която разполага с малко земя и още по-малко природни ресурси?

Армията на САЩ е 2,1 милиона (1,3 милиона на активна служба и 800 000 резервисти), а Европейският съюз и останалата част от НАТО без САЩ има 2,23 милиона (1 065 000 на активна служба, 700 000 резервисти и 450 000 милиции). Тези цифри отразяват десетте най-големи европейски армии: Италия, Франция, Германия, Гърция, Великобритания, Испания, Полша, Румъния, Холандия и Португалия. Те ще поемат тежестта при хипотетична руска агресия.

Други членове на НАТО – например Канада и Турция – изглеждат много съмнителни съюзници при сегашните си ръководства. Малките държави също ще участват, но техният принос очевидно ще бъде незначителен.

Съдейки по събитията в Украйна обаче, можем да заключим, че качеството на западното лидерство е доста ниско. Америка се опитва да даде тон, но не успява. Русия провежда военни операции на изтощение, което е ефективна стратегия с оглед съотношението на военната сила от двете страни, но я лишава от бърза победа. Твърди сe, че руснаците са опитни в оперативното изкуство (що се отнася до тактически корекции на бойното поле като част от цялостна операция). Но в същото време именно заради тази руска стратегия конфликтът в Украйна взе безнадежден обрат. Украинските въоръжени сили просто вече не са в състояние да съберат достатъчно голяма армия, за да предизвикат Русия към бързи настъпателни действия. Оказа се, че целокупният Запад е дотолкова деиндустриализиран, че не е в състояние да произвежда количеството оръжия, от които се нуждае Украйна.

Русия получи това, което искаше – Донбас и Крим. Но кой наистина се нуждае от изравнени със земята от бомби градове? Това със сигурност не е тя.

В хода на тези събития Вашингтон беше въвлечен в още няколко въоръжени конфликта, безумно отслабен е. Затова в Украйна Байдън се опитва да тупа топката на място – за да изтегли сигурното и унизително поражение на САЩ за периода след президентските избори през ноември тази година.

В действителност украинският конфликт трябваше да е приключил отдавна.

Автор: Ал Биненфелд, American Thinker 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: