Автор: Калина Андролова, БНР, Политически НЕкоректно

Глобализацията, както казва Бжежински, е модната идеология на постидеологическата епоха. Американската държава, която иначе упорито отстоява своя суверенитет и стремежите си за глобално надмощие, всъщност воюва по множество кадифени и некадифени начини за една икономическа доктрина, която разглежда националния суверенитет на всички останали държави по света като отживелица, анахроничен егоизъм и пр., и лансира основите на една постнационална епоха.

Започвам с този факт, за да премина към ситуацията в Европа, която се дължи на приложената глобалистка идеология и нейните инструменти. Основните аргументи, които маскират глобализацията като нещо приятно, демократично, мирно и луксозно решение за развитието на света са че:

1. Глобализацията е просто икономическа концепция за отворени пазари и по-ниски бариери;

2. Глобализацията дава свобода на гражданите като консуматори и като възможности за икономическа конкуренция, тоест намалява бедността;

3. Глобализацията е щастливо бъдеще за всички държави, след нея няма друго.

Истината е, че глобализацията е доктрина за господство! Нейните идейни основи са икономически, но те произвеждат политическа реалност, която гарантира и разширява правилата за един частен икономически абсолютизъм, в който стойността на държавата и националните правителства е сведена до минимум.
Именно това обезвластяване на националните правителства и обвързването им в наднационален съюз доведе Европа до състояние на невъзможност националните държави да защитават интересите си и правото си на рационални решения в посока на възход и благоденствие.

Например за каквото и да се говори в Европа – от енергийни ресурси и доставки, през мигранти, храни и култура, до военни бази и помощ за Украйна – неминуемо дебатиращите се дамгосват с две напълно неверни щампи, които обслужват пропагандата на американския глобализъм:

– представителите на рационалното и здраво мислене в Европа се определят като „марионетки на Путин“,

– а хората, които подкрепят и лансират политиките на САЩ за възпиране на Русия с цената на тежко икономическо нараняване за европейските държави и с цената на безразсъдни решения се наричат гаранти за европейската сигурност.

Това шизофренно раздвояване на Европа, на безотговорен наднационален брюкселски елит и безпомощни национални политически ръководства, които са притискани да приемат разрушителни за държавите си решения, тласка общоевропейския ни дом към колапс, който вече се вижда на хоризонта. Живеем в период на историческо предозиране, събитията се случват прекалено бързо.

Процесът на маргинализиране на Европа беше стартиран още с разпадането на комунистическия режим. Западна Европа вече не беше необходимо да бъде респектираща витрина, антипод на комунизма. Но по-важното е, че обединена Европа започна по естествен начин да взаимодейства с Русия.

Русия не беше просто един доставчик на енергийни суровини за Европа, Русия не просто нарастваше от пазарните си взаимоотношения с европейския платежоспособен пазар от половин милиард души, а Русия постепенно започна да възстановява своя имперски рефлекс и да се възвръща към позицията си на глобален фактор, която Москва беше загубила през 90-те.

Така Европа се превърна в терен на враждебните сблъсъци между САЩ и Русия. Европа е територия, където най-ярко се припокриват хегемонните пространства на двата полюса. Войната в Украйна е война за възвръщането на позициите на Русия изобщо като значима сила, която търси своето право да нараства и да осъществява влияние. Войната в Украйна е и по своеобразен начин война за Европа. Война за нова концеция как светът ще изглежда, след като САЩ загубят глобалния диктат.

САЩ отдавна са решили, че не искат да оставят една процъфтяваща Европа в симбиоза с намеренията на Русия за възход. Затова натискът на САЩ спрямо Европа е свързан с изключително умело подпомагане на самоубийството на Европа.

Накратко то се случва по следния начин:

– Нанасяне на опустошителни удари с необратими щети върху държавите чрез мигрантски вълни, създаване на бъдещи предпоставки и потенциални клетки за религиозни и етнически конфликти, повишаване на престъпността и източване на социално-осигурителните системи;

– Внасяне на нестабилност в икономическата среда, което поражда бягство на капитали и деиндустриализация. Затваряне на производствен капацитет чрез отказ от евтини енергийни ресурси и самопричиняване на „мащабен исторически енергиен шок“, ако ползвам точния израз на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);

– Въвличане на Европа в безкраен конфликт с Русия, разходване на милиарди за превъоръжаване с договори към американския Военно-промишлен комплекс, както и на милиарди за военна помощ за Украйна, въпреки ясната оценка, че Киев не може да спечели войната;

– Европа е принудена да изгражда пълна зависимост от САЩ в още по-голяма степен от преди и то в момент, когато Америка преживява свой собствен упадък и загуба на глобалната доминация;

– И не на последно място, от години зелените политики на ЕС представляват обявяване на война срещу земеделието, енергетиката, добива на горива и множество индустрии.

Тези политики засега не произвеждат друг ефект, освен че унищожават европейския бизнес като конкурентен. Тоест Европа е идеологизирана за епохална борба с руската добивна, атомна и ресурсна икономика, включително чрез налагане на нови екологични стандарти. Този ход на прогресивистките задкулисни инкубатори в САЩ да конструират нови идеологии, с които да преформатират политическата и икономическата реалност, превърна Европа в експериментален полигон и образец за неефективните икономически решения.

Само че здравата икономическа логика, която произвежда просперитет, е математика, тя не е абстракция, висока далечна идея и зелен фанатизъм. Когато жертваш високоефективното си селско стопанство, заради ангажименти, свързани с климатичните промени, следва упадък. Когато оскъпяваш максимално енергийната основа на икономиката си, заради ангажименти в полза на чужд дневен ред, следва упадък.

Военната мощ на САЩ и употребата на хибридни технологии, НПО-мрежи и медиен контрол, едни инструменти, които Америка владее до съвършенство, са превърнали ЕС в придатък на американската доктрина за надмощие. Закономерно следва упадък.

Просто Европа е ползвана като печат за легитимност, че не САЩ предприемат някакви действия по света, а „демократичният свят“ решава еди-какво си. Европа е в ролята на американския аванпост във всички видове конфликти и възможни войни с Русия. Тоест целият смисъл на ЕС, овладяването на Европа през наднационален контрол е свързано с употребата й срещу Русия в стратегическия контекст на американското господство и американската доктрина за сигурност.

И понеже започнах с Бжежински, нека завърша с неговите думи:

„Господството като самоцел е задънена улица. Такова господство мобилизира срещу себе си могъща опозиция, а арогантността води до самозаблуда и историческа слепота. Хегемонията е преходна историческа фаза. Американското глобално господство приключва. И американците сега трябва да се стремят да определят характера на евентуалното наследство от хегемонията си.“

Затова Бжежински поставя най-важния въпрос за избора, който САЩ трябва да направят – да споделят лидерството си в света с други велики сили или да продължат политиката си на агресивно господство! Ако изберат второто, според Бжежински, то ще доведе Америка до пълен скорошен крах.

Автор: Калина Андролова

Източник: БНР

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: