Европейският съюз, глобализацията и господстващата неолиберална система са на ръба на пропастта, твърди топ икономистът Корали Делом в интервю за френският вестник „Фигаро“. Според нея сегашната здравна криза и последващите икономическата, миграционна и санитарна кризи минират европейските страни и са на път да взривят ЕС и въплътената в него идея за глобалния неолиберализъм. Ето интервюто с нея:

– Г-жо Делом, предприетите от италианското и други западни правителства мерки срещу епидемията от коронавирус са безпрецедентни. Италия и Испания буквално спряха. Днес и САЩ обявиха извънредна ситуация. До какви последствия може да доведе това?

 – Това, което се случва в момента с коронавируса в ЕС и САЩ, е от решаващо значение. Може да се окаже, че тази епидемия е „индустриалната авария“, която осветлява несъстоятелността на системата, както се случи с ядрената авария в Чернобил навремето. Този инцидент беше симптоматичен за кризата в политико-икономическата система на СССР. Затова съм сигурна – коронавирусът е на път да взриви слабите основи на неолиберализма и европеизма и да осветли и дискредитира Европейският съюз като най-мащабното проявление на неолибералната идеология в континентален мащаб. Както отбелязва италианският философ Диего Фузаро, „казваха ни, че трябва да премахнем границите. Че частното е по-добро от общественото. Че Държавата е зло. Че болниците  трябва да се закриват по икономически съображения. И ето че един вирус показа целия фалш на неолиберализма, целия фалш на глобалистката идеология“.

Погромът на неолиберализма е особено видим в Италия. Една статия в „Ла Кроа“ от вчера предизвика широк емоционален отзвук в цяла Европа с цитираните вътре признания на италиански лекари. Те обясняват, че заради недостига на средства, са принудени да избират кои пациенти да лекуват с предимство в зависимост от оставащите им години живот. Според доклад на фондацията „Джимбе“ от декември 2019 г., за последните десет години Италия е съкратила разходите си за болнично лечение с 37 милиарда евро и е закрила 70 хил. болнични легла. Болниците страдат от недостиг на персонал, до степен, че правителството на страната се видя принудено да издаде наредба за спешното наемане на 20 000 медицински лица. Огромна цифра, която говори за страшен дефицит на кадри в системата. Подобно е положението на здравната система в цяла Европа.

А какво да кажем за нашата собствена френска система? Непрестанните стачки на работещите в спешната помощ и протестите на лекари срещу лошите условия на труд показаха, че болниците във Франция също са на ръба…

Италия е послушен член на еврозоната. Но вследствие на това, че тя спазваше строгите ограничения на ЕК, се стигна до хронично недофинансиране на обществените сфери, влошаване на публичните услуги и дефицит на кадри.

По отношение на бюджетните икономии обаче Италия надминава Франция. Трябва да отбележим, че от момента на встъпването си в еврозоната, Италия няма никакъв икономически растеж. Не го е вдигнала дори с процент, а е в Еврозоната отдавна. Единната валута буквално уби конкурентноспособността на икономиката й. Всичко това, разбира се, доведе до рязко увеличаване на задлъжнялостта (защото ако БВП не расте, отношението на дълга към БВП може само да нараства). В същото време, за да гарантира платежоспособността на Италия, така че Рим да продължи да си плаща вноските по огромния дълг (2,4 трилиона евро), Брюксел налагаше все нови и нови икономически ограничения на Италия, прилагани последователно от всички премиери – като се започне с „технократа“ Монти и се стигне до центриста Ренци. В резултат на това в страната отдавна съществува първичен профицит. Тоест, Италия може да бъде наречена „примерен ученик“ на еворзоната. Но, както е известно, подобни мерки за строги икономии водят до хронична липса на държавни инвестиции, разпад на обществените услуги и недостиг на държавни служители.

Във всеки случай Италия е със силно болна икономика, която коронавирусът сега буквално спря. А в скоро време, вероятно, я чака и рецесия. Освен това, към колосалния дълг и слабия растеж се добавя и нестабилността на банките.

Но това несигурно положение се отнася не само за италианските банки. Същото се отнася и за немската Дойче Банк… Както и за цялата германска икономика.

 – Немската икономика действително напоследък доста забави оборотите си. Тази криза ще изостри ли ситуацията?

– Несъмнено. Даже е твърде вероятно да се стигне до катастрофа. Страните, чиито икономически модел е изцяло насочен към извличане на печалба от глобализацията, вече сериозно пострадаха от спада на активността в Китай (заради коронавируса) и от напрежението в търговските отношения между Вашингтон и Пекин (от периода преди това). Автомобилният отрасъл на Германия, който създава 5% от националното богатство на страната и 800 хил. от работните й места, е в много тежка криза. Вече трета поредна година производството е в спад, като само за 2019 г. той е с – 9 %. А заради сегашната епидемия 2020-та година започва със сериозен застой в икономиката на Китай, който е основен търговски партньор на Германия.

Днес, когато вече се дискутира необходимостта да скъсаме с глобализацията на световната икономика, европейски страни като Германия, която е и икономическия мотор на ЕС и е заложила изцяло на износа и отварянето навън, не може да не чувства дълбока системна и икономическа криза, няма как вече да не усеща, че целият й икономически модел е поставен под въпрос.

Задава се апокалиптична криза, която ще разтърси в еднаква степен и из основи както най-уязвимата страна в еврозоната (Италия), така и най-силната (Германия).

Но това още не е всичко. Неолибералният глобалистки модел доведе до огромен профицит, който Германия, в съответствие с бюджетното „златно правило“ държи в спестявания, а не в държавни инвестиции. В резултат на което във финансовата сфера остават колосални неизползвани суми, което повишава уязвимостта на Германия от финансова криза. Както отбелязва икономистът Александър Мирликуртоа „при най-малко сътресение в света на финансите, Германия ще падне туш, а натрупаните й от десетилетия спестявания ще се изпарят буквално за един ден“.

– Какво я очаква Франция при това положение?

– Ние все още не можем да кажем какви ще са мащабите на епидемията и дали Франция ще мине през нея в забавен режим. Тревожното в случая е това, че при предстоящата тежка икономическа криза най-потърпевши ще се окажат хората на наемния труд, както стана през 2008 г. Приетият по времето на президента Оланд закон „Хомри“ и утвърдените при Макрон постановления „Пенико“ доведоха до промени в трудовия кодекс и улесниха работодателите в уволняването на работници и служители. В същото време безработните ще получават по-малки обезщетения след реформата в системата за осигуряване при безработица. Добре че във Франция не беше приета системата пенсиите да зависят от моментните борсови котировки. В много държави от ЕС обаче тази система вече е приета и сега, когато борсите се сриват, много интересно какви пенсии ще получата?

– Покрай коронавируса сякаш позабравихме за новата мигрантска криза на турско-гръцката граница…

 – Така е. Европейският съюз е заообиколен от съществуващи и потенциални кризи от различен вид, които са следствие от яловият начина, по който е конструиран самият съюз и начините по които разрешаваше предходните си кризи (дълговата криза, кризата на еврото 2008-2012, мигрантската криза от 2015 г.)

Що се отнася до мигрантската криза, Германия първоначално взе през 2015 г. решение за масов прием на мигранти. После преосмисли решението си и започна да се договаря с автократа от Анкара Ердоган. Ангела Меркел действаше по своя инициатива и без консултации с партньорите в ЕС: тя сключи с Турция споразумение, което предвиждаше предоставяне на средства за сдържането на мигрантите на турска територия. Турското правителство получи щедро възнаграждение (6 млрд. евро) и оттам – насетне реши, че може лесно да шантажира Европа. Сега Анкара подновява шантажа към ЕС и цинично използва мигрантите, даже ги кара с автобуси до гръцката граница и ги принуждава да я пресекат. Благодарение на този шантаж, Ердоган успя да договори през 2015 г. откриването на нови глави от преговорите за присъединяване на страната му към ЕС. Сега пък настоява ЕС да му прати военна помощ в Сирия. Като паралелно се опитва да заработи още няколко милиарда.

Първата европейска страна, която се сблъсква с претенциите на Турция, естествено, е Гърция. Гърция, чиято икономика ЕС разруши напълно, благодарение на усилията на „тройката“ и „меморандумите“. Гърция, чието население в момента изнемогва. У гърците се засилва усещането, че Европейския съюз им отнема суверенитета във всички сфери, че никой не се съобразява с тяхното мнение и че същата тази Европа (която, по всичко личи, не възнамерява да налага икономически санкции на Турция) не им помага по никакъв начин. Жителите на островите излизат на протести: миналата седмица на Хиос и Лесбос се стигна до сблъсъци между населението (което не иска повече бежански лагери на и без това пренаселените острови) и силите на реда. И ако по време на „гръцката криза“ от 2015 г. европейския мейнстрийм наричаше гърците „мързеливци“ и „мошеници“, то сега ги представя като „ултрадесни радикали“.

– Пандемия от коронавирус, санитарна криза, назряваща мигрантска криза. Надигаща се финансова криза, глобална икономическа криза…И на този фон един ЕС, по-разединен отвсякога. Ще успее ли да преживее ЕС всичко това?

– Зависи от мащабите на кризите, но по-скоро – НЕ! Франция няма да е сред първите държави, които ще напуснат ЕС. Но ще го направи. Според Лисабонския договор с прословутия му член 50 всяка суверенна държава е в правото си да напусне вече подписано споразумение и/или международна организация, в която членува. „Фрексит“ ще има.

В това наднационално чудовище, наречено ЕС няма още много живот. Както няма бъдеще и единната му валута. ЕС е колос на глинени крака. Така че виждам само един възможен сценарий: външен удар, който ще го взриви. Коронавирусът се оказа такъв неочакван външен удар, чиито последствия все още не сме в състояние напълно да предвидим. Но дори мащабите на пандемията да не са толкова апокалиптични, то тази криза се наслагва върху други, също толкова неочаквани . Неприятно ми е да го кажа, тъй като не звучи особено оптимистично, но, уви, не всяка заплаха може да бъде избегната.

Разбира се, трябва да следим внимателно събитията, тъй като засега всичко е като гледане на кафе. Старият ред не желае да умре и неведнъж досега е доказвал способността си да се вкопчва в живота с цената на всичко. Но едно е сигурно: Приближаваме се към края. Към края на ЕС и това, което той въплъщава: неолибералната глобализация. Skandalno.net

Източник: Le Figaro.fr

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: