От чужбина човек не може да разбере онова странно чувство, което изпитват украинците в момента. Те са привидно свободни, но се чувстват като в затвор с присъда – лишаване от свобода за неизвестно колко време. Ще се опитам да ви обясня на какво се дължи това чувство.

Представете си, че вчера сте се смятали за свободен човек, тясно интегриран в Европа. Имате такъв паспорт в джоба си, който ви дава така жадувания безвизов режим, а президентът на страната – тогава все още беше Порошенко – казва, че сега сте граждани на света и всички врати са отворени за вас.

„Днес всеки украинец може и има възможността да пие фантастично кафе в Братислава, да лети с нискотарифна авиокомпания до Варшава или да посети Виенската опера.“ Тези знаменити думи на Порошенко бяха запомнени от всички, защото те стоплиха приятно украинските души. И те тръгнаха из Европейския съюз не на кафе, а на работа – но, видите ли, пак звучи красиво. Е, Порошенко сега е в Европа – блести, кекерчи се и гастролира между Англия, и Балтика. А стотици хиляди украински мъже на възраст от 18 до 60 години внезапно попаднаха в капан. Те вече не могат да напускат страната си, въпреки че за мнозина от тях напускането е на живот и смърт, а случаят с Виенската опера не е такъв.

От февруари в Украйна е в сила военно положение и тече мобилизация. Искаш или не, взимат те в армията, а наборниците ги изпращат на фронта. Понякога веднага, понякога след кратки „школи“ – обучение. Повечето от мобилизираните никога не са държали оръжие в ръцете си. Техните шансове за оцеляване са малки, независимо колко упорито тренират. Тук, както е писано, или ще го върнат, или ще го заровят.

И хората не искат да умират и се крият от мобилизация. Някой седи в апартамента си и отваря вратата само след условно почукване. Някой заминава за роднини или приятели, някой се опитва да замине нелегално в чужбина. Основното нещо е да избягвате среща с военни комисари, които искат да ви предадат злополучната бележка. Напускането на страната обаче не е лесно. Първо, това е вариант за богатите. Според МВР на Украйна каналджиите искат повече от десет хиляди долара за незаконно преминаване на която и да е граница, а не всеки има такива пари.

Въпреки това, съдейки по новините, украинците все още се укриват, а някои се опитват да избягат. Полицията ликвидира 45 канала за „незаконен износ на мъже в военна възраст“, но в действителност има стотици и хиляди такива канали – просто отделете няколко минути и потърсете това, което ви трябва в “Телеграм”.

Нелегалните се извеждат от страната-капан по различни начини. Ту им дават фалшиви удостоверения за напускане, ту ги прекарват през гранични реки. Но това не винаги се получава, бегълците се разкриват, нарушителите на границите се залавят, а след това ги чакат съд и затвор. Освен това сега се активизираха фиктивни каналджии от полицията, които взимат парите, а след това им слагат белезници, като от това получават двойна печалба.

Рисковете от бягство в Европа са твърде големи. Повечето мъже просто се опитват да сменят мястото си на пребиваване, но това също не е лесно. Най-малкото защото бегълците се предават от доносници. Степента на подозрение в страната е космическо. Непознат, който се появява внезапно, веднага привлича вниманието, предизвиква неприветливи въпроси. Един мой познат отиде при далечни роднини в селото и при него дойдоха съседи, които искаха пари за мълчанието си. „Защо се криеш, докато нашите синове се бият и умират?“ След съседите дошъл местен районен полицай, който също поискал пари. И тогава познатият просто си тръгнал – сега не знам къде.

Някои отиват на безкраен поход, скитайки се из горите и Карпатите, спят на палатки и чакат чудо. Няма да повярвате, но военните комисари ги намират дори там. Има видео в “Ютюб” където такива „туристи“ са хванати в Карпатите, ловят ги като зайци или диви свине. Момчетата от военния комисариат като цяло проявяват изобретателност. Те не се ограничават до пътувания до апартаменти, а посещават места, където се събират млади хора. През деня това са плажове и паркове, вечер – кафенета и дискотеки. В Киев нахлуха в нощните клубове – обиколиха 420 и връчиха наведнъж 219 призовки.

Раздават се призовки и в градския транспорт, в супермаркетите, на пазарите. Търсят хора на работа, карайки потенциални новобранци да напуснат. В нашия район собствениците на кучета попаднаха под ударите – военните комисари с полицията ги откри рано сутринта в пустошта. Дори след като смени мястото си на пребиваване, бягащият от армията живее в постоянен страх, ходи по улицата, оглеждайки се като луд или престъпник. Въпреки че той просто иска да ходи, да работи, да танцува, да се пече на слънце, да плува, да тича по срещи. С една дума, той иска да живее нормално, вместо преждевременно да отиде в гроба.

Тук трябва да се добави, че немалко украински патриоти се крият от набора. Те се надяват да победят Русия, но мечтаят тази победа да бъде спечелена от „най-добрата армия в Европа“, за която осем години се плащаше военен данък от заплатата. Да себият от дивана е добре дошло, но не те да гният в окопите. Най-различни хора избягват мобилизацията и всички не харесват украинските власти, които ги вкараха в този капан. Неволята обединява, а когато става дума за спасение, различията избледняват на заден план. Тези, които се крият в тайници, и тези, които се опитват да избягат в чужбина, имат едно и също желание да оцелеят и са в една и съща лодка.

Безнадеждността расте, а битките продължават. Отбягващите службата са в отчаяние. Властите вече се опитаха да забранят на мъжете да напускат местоживеенето си без удостоверение от военната служба. Засега това решение не е одобрено, но потенциалните жертви на мобилизацията разбират, че страната-капан окончателно се е затворила за тях. И сега често си спомняме за Порошенко с неговия безвизов режим, Виенската опера и фантастичното кафе. Какви ти думи – псувните ни са еднакви.

Виктор Иванченко