И така, все пак война?

Какво се случи? Русия каза на САЩ и НАТО „Стоп, дотук, хайде обратно!“

Това послание на Масква тя представи под формата на два проектодоговора за сигурност между САЩ и Русия и на споразумение на Русия с НАТО.

Всъщност най-точната дума за тези документи е „ултиматум“.

Откакто се помня, през последните 70 години в световната политика по линията Изток – Запад не е имало такъв ултимативен и императивен документ.

Москва каза на Вашингтон и Брюксел „Стоп, хайде обратно, откъдето се довлякохте, въпреки договореностите с Горбачов, че НАТО няма да се разширява на Изток. Ако не се съгласите с добро, Русия е готова за военен отговор“.

Отговорът на САЩ и НАТО беше „не“ и сега ни очаква ескалиращ кръг от Студената война, тъй като опитът от последната студена война показа, че правилата за нейното провеждане се формират не от добри пожелания, а от предизвиканите от тях локални и глобални кризи, които принуждават страните да се споразумеят за някаква рамка.

Засега няма такава рамка – всички стари споразумения са демонтирани, а нови все още не са договорени. Тоест – чака ни война без правила.

Русия даде да се разбере, че не е готова да се примири с ролята, която САЩ ще благоволят да й дадат в рамките на своята визия за световния ред.

САЩ от своя страна демонстрират явно нежелание да признаят правото на Русия да има собствени сфери на влияние и да провежда външна политика, независима от решенията на Вашингтон.

Това поражда системни и неотстраними противоречия.

Засега няма предпоставки за предотвратяване на ескалацията до световна война.

Това е кратка разшифровка на исканията на Русия към САЩ и НАТО.

Русия иска преразглеждане не само на глобалната, но и на европейската система за сигурност след Студената война – никакво разширяване на НАТО на Изток; никакви оръжия на НАТО около границите на Русия; никакво незачитане на интересите на Русия на територията на бившия СССР , в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия.

Налице е решимост на Русия да промени статуквото независимо от онова, което САЩ говорят или могат да направят.

Мащабът на предложенията е такъв, че предполага отговор само с „да“ или „не“. Отлагане до някакъв следващ етап не е опция.

САЩ и НАТО заявиха, че няма да приемат тези искания на Русия. Сега всички ще очакват следващата крачка на Русия. Каква може да е тя?

Какъв е моментът и как се стигна до него?

САЩ водят война срещу целия свят, като си въобразяват, че ще останат незасегнати:

1. Война срещу Русия в Украйна.
2. Разполагане на нови средни ракети на САЩ в Германия или Полша. Втора криза „Пършинг II“.
3. Война на НАТО и ЕС срещу Беларус и Русия.
4. Война между Украйна и ЛНР/ДНР.
5. Война НАТО – Русия в Черно море.
6. Война САЩ – Китай заради Тайван.
7. Война срещу КНДР.
8. Англоамериканско-ционистка атака срещу Иран.
9. Война между Армения и Азербайджан.
10. Търговска война на САЩ срещу целия свят.
11. Нарушени глобални производствени, транспортни и търговски вериги.

С една дума – САЩ, които са пред системен фалит, водят войни срещу целия свят.

Но Русия не може да бъде победена във военно отношение от нито една кампания и комбинация на тези сили. За първи път от векове Русия не догонва своите западни противници, а ги изпреварва, както при обикновените, така и при ядрените сили. Както се казва – „щом ти плюят по гърба, значи си ги изпреварил“.

Целта на САЩ в Украйна е ясна: Русия да бъде отслабена по същия начин, по който САЩ подкопаха СССР в Афганистан през 80-те години на миналия век. Представяте ли си нов Афганистан в центъра на Европа?

САЩ изградиха свой коридор за доставка на оръжия към Украйна за над 4 милиарда долара. Оръжия се доставят и от запаси, контролирани от ЦРУ в Румъния и България. Тази война от самото началото беше насочена и направлявана към ескалация.

САЩ предлагаха на света „да прегърне хаоса и да живее в лудост“.

Това е същността на момента. Това е реалността на Третата световна война, която влезе в своята начална фаза.

Въпросът сега е каква ще бъде конфигурацията на света в резултат на войната.

Свидетели сме на последната глобална криза на капитализма, която вероятно ще го убие. Криза на системата на глобализирането, а оттам и криза на световното устройство. А за здравите национални сили остава дилемата- или да унищожат болната и тотално изродена глобална система, или тя ще ги унищожи.

Намираме се в този исторически момент.

Шегите и отстъплението свършиха. Мечката излезе от бърлогата.

Само за една седмица след връчването на проектодоговорите Русия въведе на бойно дежурство два полка с междуконтинентални ракети „Ярс“ – единият е шахтен, а другият – мобилен.

Затвори и Северният морски път в Арктика заради провокациите на НАТО. Въведе само за 36 часа нов радар, който заглушава всичко над Европа.

Стратегическият пейзаж никога не е бил по-опасен.

От едната страна имаме принуждаване към мир, а от другата – принуждаване към война. На фронта в Украйна вече се стреля.

Западният полюс внушава, че войната е неизбежна, а руско-китайският полюс внушава, че война няма да има.

Единият полюс са САЩ и НАТО, които искат да принудят Русия към война, другият полюс е Русия, подпомагана от Китай, които ги принуждават към мир.

Между двата полюса има няколко варианта. Сигурен съм, че за всички тях има подготовка в Генералния щаб на Руските въоръжени сили, т.е. в новата Ставка на Русия.

На нейната поява ви обърнахме внимание още преди няколко години с предупреждението, че „Русия влиза в режим на война“, „Не изкарвайте мечката от бърлогата, ако не знаете как да я върнете обратно там“ и, че „Русия не започва войните, тя ги завършва“.

Това важи и за сегашната ситуация.

Русия е готова за всички варианти. Новите й оръжия й дават възможност не само да бъде независима, но и да принуждава другите към мир.

Западът е контрапункт – слаб, в системна криза и в безпътица. Но съпротивата му е отчаяна. Мобилизират се всички сили на англосаксонския ционистки конгломерат и се опитват да принудят Русия към война в Украйна.

Русия начерта своите червени линии в Украйна – никакво разширяване на НАТО в Украйна, ако НАТО не даде гаранции за сигурността на Русия, отговорът й ще е военен.

На това бяха подчинени и разговорите на Путин с Байдън. Борис Джонсън, Меркел, Макрон и др.

Въпреки тяхната секретност имам основания да предположа, че тонът на Путин е бил достатъчно ясен – САЩ и НАТО или ще се съобразят с интересите на Русия, или… война, в която ще бъдат разгромени.

Според последни „разигравания“ войната в Украйна ще свърши не за 10 дни или 10 часа, а максимум за час и половина!

Ще ви припомним и отговора на Путин на въпроса за колко може да свърши войната със САЩ „За по-малко от 30 минути“.

Това са реалностите във военната област.

И така, голямата картина продължава да бъде, че САЩ са тръгнали на война срещу Русия в Украйна с чужди ръце и чужда кръв. Искат да принудят Русия да се намеси.

Независимо от това колко пъти сме писали, че отношенията между Русия и САЩ не могат да станат по-лоши, те винаги са ни опровергавали и са ставали все по-лоши. И по-лоши.

Развръзката в Украйна може да настъпи всеки момент. Това беше ясно още от момента на кървавия преврат на хунтата в Киев през 2014 г.

Въпросите „дали“ и „кога“ са успоредни.

За Украйна и САЩ „кога“ трябваше да бъде преди завършването на „Северен поток – 2“. Но той вече е завършен. За Киев само войната може да спре въвеждането на газопровода в експлоатация. Иначе геостратегическото значение на Украйна става напълно нищожно, а оттам и за САЩ, които изграждат този сценарий.

Заради това сега САЩ и Киев правят всичко възможно СП-2 да не бъде сертифициран. Ситуацията се подсилва от други съпътстващи фактори:

На първо място е започналата енергийна криза в Европа. Немците би трябвало да сертифицират и пуснат тръбата в експлоатация. Но отново отлагат сертифицирането.

На този фон тревога предизвикаха думите на 24 октомври на министърката на отбраната на Германия Анагрет Крамп-Каренбауер, която заплаши Русия с използването на ядрени оръжия, ако Москва не се съгласи с исканията на НАТО. Германия няма собствени ядрени оръжия, но най-големите ядрени складове на САЩ в Европа се намират именно на немска територия и атаката може да започне от американския арсенал на европейска територия.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу отговори на немската военна министърка с думите: „Трябва да помним как завършва придвижването на войски към руските граници“.

Руският министър на външните работи Сергей Лавров коментира: „отношенията между Русия и НАТО не могат да бъдат наречени катастрофални, тъй като те просто не съществуват“.

Тези думи бяха казани в момент, когато САЩ и НАТО вече са прекрачили „червената линия“, начертана от Москва, а именно никакво разполагане на бази на САЩ и НАТО на украинска територия.

Обратното – САЩ и Англия вече са взели под контрол територията на Украйна.

Най-крупното място на дислокация на САЩ в Украйна е Яворовският военен полигон /на 30 км от Лвов/, където на постоянна основа са разположени 300 американски инструктори, които вече са обучили над 10 000 украинци. Фактически Яворово се е превърнал във военна база на САЩ на предно присъствие.

В гр. Очаков американците построиха пункт за оперативно управление на корабите. По същество това е база на военноморските сили на САЩ. Вече направиха карта на морското дъно, за да могат големите кораби да акостират.

САЩ готвят постоянна квартира на своя военен флот в Очаков, и ще докарат и плаващ док за ремонти.

Англичаните са харесали намиращото се на 30 км от Одеса пристанище Южний. В Лондон планират строителството в Украйна на две военно-морски бази в Черно и Азовско море.

Освен това в Украйна има още няколко замаскирани места на военното присъствие на американците.

Всичко това е доказателство, че англо-американските елити са готови за ескалация на конфликта с Русия в Украйна, Донбас и Беларус и го провокират. Те са избрали територията на Украйна на силовото приложение.

Ситуацията в Европа също е подходяща за ескалация на военната ситуация, особено в Източна Европа.

В ЕС ситуацията е отчайваща и заради започналата енергийна криза и нарушаването на газовите доставки, отдавна планирано от САЩ с инфлационно дестабилизиране на суровинните борсови площадки не само в Европа.

Икономиките на ЕС понасят колосални загуби от налаганата им от САЩ и Англия самоубийствена “зелена икономика”, която ги засилва към фалита.

САЩ и Украйна са максимално заинтересовани да провокират Москва към пряко вмешателство във военния конфликт в Донбас. Украйна затъва в икономическата и енергийна криза. Останките от разгромената малко останала промишленост в страната едва ли ще преживеят тази зима. Милиони украинци ще останат без работа в студените си квартири. Ще започнат масови социални протести и стихийни действия. Ако “Газпром” пусне “Северен поток – 2”, заобикаляйки Украйна, Киев няма да може отникъде да взема газ за реверс.

Тези проблеми трябва някак си да се решават от Украйна. Ако с икономиката и промишлеността вече нищо не може да се направи, може да опитат все пак със. Във връзка с това, вероятността тази зима Киев да извърши голяма военна провокация срещу Русия, е голяма. В противен случай ще е на дневен ред оцеляването на режима.

При всички варианти проблемът е в това, че в момента Москва и Вашингтон нямат пространство, на което могат да маневрират.

Отношенията САЩ – Русия са в агония.

И така, голямата картина към края на декември продължава да е следната: САЩ, Англия, Балтийските страни и Полша, както ЕС и Украйна искат да принудят Русия да се намеси. Защо? Защото, както сме писали много пъти, целта им е не да се победи Русия с военни средства, целта им е да се победи Русия политически. Всяка руска намеса ще бъде използвана от англосаксонците, за да ”докажат”, че “НАТО е жизненоважно за европейската сигурност”. Така изпразненото от съдържание от 30 г. НАТО възнамерява да оцелее още известно време. А покрай него и останалите паразитиращи и умиращи евро-атлантически структури.

Разбира се, нито укронацистите, нито техните шефове на Запад вярват, че Украйна може да спечели с военни средства. Те знаят, че ЛНР и ДНР в съюз с Русия ще спечелят всяка военна конфронтация. Целта им е не да побеждават, а да осигурят кърваво поражение на Украйна.

С други думи, колкото повече Западът осигурява на Киев военни играчки за провокация (но не и за победа), колкото по-лоша е вътрешната им ситуация, толкова повече стимули ще има украинския прозападен режим да прави провокации.

Това означава, че целият украински въпрос е само върхът на много по-голям политически айсберг, и че е задължително обединеният Запад отново да понесе удар от Русия. 1000 години войни за съществуване са научили руснаците да не бързат, да чакат, дори дълго, докато врагът им бъде отслабен до крайност и докато наберат максимална сила, преди да влязат в битка с него. Но този подход има и своя потенциално негативен аспект – той не работи срещу враг, който е изпратен не за победа, а за поражение.

Ако врагът ви е решен да се провали, тогава нямате друг избор, освен да решите как и кога да го победите.

Освен това украинците не са врагове на руснаците, а братя, това неведнъж беше казано от Путин.

Истинският враг е Западът и Русия трябва да победи този Запад, а не неговото украинско пушечно месо. Истинската битка не е за ЛНР или за Украйна, това е битка за бъдещето на европейския континент. Това е голямата битка на Русия и САЩ.

Приблизително веднъж на 100 години владетелите на Европа обичат да се обединяват, за да атакуват Русия. Миналото не ги научи на нищо, защото и днешните са твърде глупави, за да разберат, че са идеологически наследници на Наполеон и Хитлер (и на много други преди тези двамата). Кремъл няма друга възможност освен да “напомни” на западните управляващи елити как приключиха предишните им опити. И те трябва да направят това не с думи, а с действия – ясни и недвусмилени.

Що се отнася за casus belli Русия вече ги има достатъчно и отдавна с базите на САЩ в Украйна, обстрелването на Донбас, корабите на САЩ и НАТО в Черно море.

Като цяло съотношението на силите определя подхода към финалното разиграване на твърде дълго продължилата партия и ще завърши със закриване на проекта Украйна по един или друг начин. А заедно с него на проекта “нова Хазария” – в Украйна, и на “голям Израел” – в Близкия Изток. Едновременно с това ще има и закриване на “проекта Тайван”, на проекта “голяма Турция” и т.н.

Какво ще бъде в Украйна – мир или война? САЩ играят своята игра и искат да набутат Русия в украинските блата. В Кремъл прекрасно разбират всичко. САЩ нямат намерение да се отказват от Украйна, защото Украйна е основният плацдарм на САЩ и НАТО срещу Русия.

Има два по-сериозни сценария за Украйна.

Първият – ако Киев започне мащабна военна операция в Донбас, тогава Русия наистина ще е принудена да отговори. Още повече, че повечето жители на Донбас вече имат руски паспорти. Резултатът ще е пълен разгром на режима в Киев и буквално унищожение на Украйна, което в крайна сметка ще е пълно елиминиране на САЩ и НАТО в района.

Вторият сценарий е онзи, който Русия исторически прави най-добре – търпеливо и дългосрочно изграждане на позицията с печелене междувременно на малките битки по пътя към победата във войната. А войната не е между Русия и Украйна, а между Русия и САЩ, т.е. тя е на стратегическо равнище, за което Путин постоянно предупреждава САЩ и НАТО.

В случай на влошаване на ситуацията на руско-украинската граница или ако страните от НАТО или самите САЩ нанесат ядрен удар по територията на Руската федерация, ядрената доктрина на Русия предвижда край на плановете на Запада да нанесе превантивен ядрен удар по руска територия.

При първите ракети, насочени към Русия, без значение с какви бойни глави са те, ще има контра термоядрен удар, който ще унищожи тотално замесените страни, преди изстреляните от тях ракети да достигнат руска територия. Най-новите видове стратегически оръжия, с които Руската федерация разполага, правят невъзможен удар, като същевременно гарантират пълното унищожаване на САЩ като държава.

Това е и фона на стратегическо равнище с разиграваните сюжети – принуждаване към агресия от страна на САЩ, и принуждаване към мир – от страна на Русия.

За всеки случай началникът на Генералния щаб на руската федерация Герасимов заяви, че 95 % от пусковите установки на наземните стратегически сили се намират в постоянна готовност за бойно използване. Това означава, че остава само да се даде заповедта “пуск”.

И никой не обърна внимание на малката информация, че всички руски ядрени подводници са “изчезнали” с техните позивни, т.е., че най-вероятно са излезли в края на ноември на определените им бойни позиции /същото се отнася и за подводниците на Китай/.

Всъщност, това е и предупреждение срещу плановете на САЩ да докарат в Европа ядрени ракети и да предизвикат повторение на кризата “Пършинг-2” от средата на 80-те години, само че много по-опасна.

Ако САЩ разположат такива ракети в Германия, това ще е доказателство за лудостта на политиката на САЩ. Има известна поговорка, приписвана на Айнщайн, че дефиницията за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.

В средата на 80-те години коментирах кризата с въвеждането от САЩ на ядрени ракети със среден обсег във ФРГ, по-специално на Pershing II, двустепенната мобилна ракета на твърдо гориво с обсег около 1700 км. От Западна Германия, Pershing II можеше да поразява цели в и около Москва в рамките на четири до шест минути след изстрелването, давайки на САЩ и НАТО възможността да обезглавят ръководството на Съветския съюз при внезапна атака. Тези ракети започнаха да се разгръщат в Западна Германия през 1983 г. Съветите бяха толкова загрижени за тях и намеренията на НАТО да ги разположи, че когато през ноември 1983 г. беше проведено мащабно учение на НАТО за командване и контрол, известно като Able Archer 83, то постави своите стратегически ядрени сили в бойна готовност, опасявайки се, че учението е прикритие за изненадваща ядрена атака на НАТО.

Ракетите Pershing II бяха причислени към 56-та полева артилерийска бригада с щаб в западногерманския град Швабиш Гмунд. 56-та бригада беше оборудвана със 72 пускови установки, всяка от които можеше да изстреля ракета Pershing II, въоръжена с 50-килотонна бойна глава. През 1985 г., след като разполагането на ракетите Pershing II беше завършено, 56-та бригадна полева артилерия беше преназначена като 56-о командване на полевата артилерия.

На 8 декември 1987 г., водени до голяма степен от съвместната си загриженост за дестабилизиращата реалност на оръжия, като Pershing II (и техния съветски еквивалент, SS-20), Роналд Рейгън и Михаил Горбачов подписаха Договора за средните и малки ракети, който забрани цял клас балистични ракети включително Pershing II и SS-20.

Но сега, на 8 ноември 2021 г. – около 30 години след разформирането му – 56-то командване на полевата артилерия беше възобновено на церемония в Майнц-Кастел, Германия. Мисията на 56-то командване на полевата артилерия е да служи като оперативен център за артилерийски операции в цяла Европа, включително разполагането на новата хиперзвукова ракета Dark Eagle, както и Typhon, многоцелева система, която включва пускови установки и системи за управление на огъня, почти идентичен на бреговата противоракетна система Mk-41 Aegis, която САЩ разполагат в Полша и Румъния.

Typhon ще използва модифицирани ракети земя – въздух SM-6, използвани в момента от ВМС на САЩ, които ще бъдат използвани в ролята на земя – земя, както и версии за наземно-нападение на крилата ракета Tomahawk на ВМС.

И двете системи Dark Eagle и Typhon се очаква да бъдат разположени в Германия през следващите години. И двете оръжия биха били забранени от споменатия договор. Но САЩ излязоха и от него през август 2019 г.

Разгърнати в германските си бази, системите Dark Eaglе, така и Typhon ще имат способността да нанасят опустошителен превантивен удар срещу руски командни и ръководни цели в и около Москва, като бойните глави достигат целите си по-малко от пет минути след изстрелването.

Русия отговори, че може да разположи свои подобни ракети в Калининград и Беларус, които летят много по-бързо от американските.

Реално цяла Европа ще бъде унищожена за по-малко от 4 минути.

Каква е ситуацията на сушата, т.е. да видим картата на Русия с нейните военни окръзи.

Важното нещо, което трябва да се разбере е, че Москва се намира в центъра на Западния военен окръг, което означава, че Москва се намира в граничния приграничен военен окръг.

По време на Студената война Украйна се смяташе за територия на 2-ри стратегически ешелон, като Москва беше далеч от всяка възможна фронтова линия.

В момента цяла Украйна дефакто е територия, контролирана от НАТО. С други думи, руската столица се намира на по-малко от 550 км от руската граница с Украйна.

Още един факт: през 90-те години на миналия век нямаше нито едно пълноценно комплектовано съединение с размер на дивизия, разположено на запад от Москва. Сега Русия възстанови напълно своята знаменита I-ва гвардейска танкова армия, като стратегически резерв за Западния военен окръг. I-ва армия е толкова мощно формирование, че може за 5 дни да смаже цяла Европа.

Какво доведе до тази доста драстична промяна?

На първо място, въоръжените сили на НАТО сега са в обсега на досегаемостта с танк до предградията на Москва.

А разстоянието между силите на НАТО и Санкт Петербург е по-малко от 170 км.

Покажете ни руснак, който да вярва на обещанията на НАТО, че “ние никога няма да разположим сили на НАТО на Изток”. Затова Русия сега иска гаранции, че НАТО няма да влезе в Украйна.

Истината е, че Западът подготвяше война срещу Русия поне от средата на 90-те години и че тази подготовка се ускори драстично през последните седем години.

Всъщност всичко е много просто: в случай на война и трите западни военни окръга на Русия (Северен, Западен и Южен) се оказват в първия стратегически ешелон.

Сега Северният военен окръг е допълнен от Съвместното стратегическо командване на Северния флот със статут, равен на военен окръг, който може да се нарече “Арктически военен окръг”. Неговите сили също ще играят ключова роля в Северна Европа и Северния Атлантик.

В случай на война руските военни окръзи стават “фронтове”, тоест “обединени командвания на оперативните и стратегически войски (сили) на въоръжените сили на континенталния театър на военните действия”, което на езика на военните означава независима военна сила, способна да води пълномащабна комбинирана война. Тези фронтове ще имат подкрепата и на тиловите военни окръзи, и на стратегическия резерв, ако е необходимо.

Какво означава това?

Това означава, че докато западните политици прекараха последните около 30 години в обкръжаване на Русия, руските военни успешно реформираха съветската/руската армия и имат въоръжени сили, способни да се заемат с целия НАТО наведнъж и бързо и унищожително да го победят.

Още един ключов елемент, който трябва да се има предвид. Ако се стигне до истинска пълномащабна война между Русия и Запада, всички нови оръжейни системи и сили на Русия ще бъдат достъпни и повечето от тях ще бъдат използвани още в ранните етапи на тази война. Не говорим само за хипер ракетите “Искандер”, “Циркон”, “Кинжал” или за бреговата отбрана “Бастион/Бал”, а и за споменатата Първа гвардейска танкова армия. Това формирование притежава такива сили и средства за унищожаване, които биха позволили да се извърши оперативен пробив на фронта на противника и в същото време да се преодолее цялата оперативна дълбочина на отбраната на противника. По време на Втората световна война и Студената война тези формирования се наричаха “ударни армии”. НАТО няма нищо, което да е сравнимо с тази сила.

Разбира се, в НАТО се страхуват от това, което виждат. Неразбираемото е обаче защо тези идиоти създават условия, които не оставят на Русия друг избор, освен да стартира бърза подготовка за пълномащабна война в Европа, включително и ядрена.

И какво искат от Кремъл сега? Може би да разпусне тези сили или да ги изпрати обратно зад Урал?

И още няколко въпроса към САЩ и НАТО:

• Доколко откъснати от реалността могат да бъдат западните лидери?
• Последният път в голямата война Русия загуби около 27 милиона свои граждани, включително една трета от населението на Беларус. Някой в Европа и САЩ очаква ли руснаците да забравят това?
• Някой в Европа и САЩ очаква ли руснаците да повярват поне на една дума на западните лидери?
• Някой в Европа и САЩ съмнява ли се в решимостта на руснаците да предотвратят поредната изненадваща атака?
• И накрая, някой в Европа съмнява ли се в изхода на войната срещу Русия?

Отговорите са очевидни.

Както и основният въпрос – “война или мир”, “дали”, “защо”, “кога”…

В началото на 2022 г. светът е в най-критичната си точка за последните 70 години

Красимир Иванджийски
25 декември 2021 г.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: