„Сложна, но управляема ситуация.“ Така главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужни описа случващото се в момента на линията на съприкосновение между руските и украинските войски. Какво точно е имал предвид украинският военачалник и в кои области Русия оказва най-голям натиск върху украинските въоръжени сили?

Украинският върховен главнокомандващ за първи път участва в среща на контактната група за военна помощ на Украйна във формат „Рамщайн“. Валерий Залужни проведе и телефонен разговор с началника на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Чарлз Браун, по време на който бяха обсъдени ситуацията на фронта, плановете за зимния период и нуждите на украинските войски.

Според главнокомандващия на ВСУ той е разказал подробно на американския генерал за ситуацията. Залужни нарече ситуацията в Авдеевско, Купянско и Мариинско „сложна, но контролируема“. В същото време, твърди Залужни, украинските войски продължават да провеждат настъпателни действия в „определени направления“. Какво има предвид главнокомандващият на ВСУ под „сложна, но контролируема“ ситуация на фронта?

Самият Залужни очертава пред западните съюзници „организирана отбрана в три сектора“. С известни усилия може да се изкара за „настъпателни действия“ запазването на малкия плацдарм, създаден от ВСУ на източния бряг на Днепър в Кринки, което постепенно се превръща в масов гроб без шанс да се разшири контролираното територия.

Първо, Авдеевка. Залужни пристигна в Рамщайн ден след като руски части („Пятнашка” и „Щорм Z”) неочаквано навлязоха в индустриалната зона в югоизточната част на Авдеевския укрепен район. Контактната линия временно се стабилизира в района на руините на 60-та сграда на ул. „Грушевски“, т.е. повече от 60% от промишлената зона премина под руски контрол. Малко по-рано, със същия удар, руските десантни части напреднаха в същата зона („промишлена зона“ и частния сектор) на изток.

Тези пробиви бяха внимателно подготвени. Разузнаването разкри предварително местоположението на частите на ВСУ, огневи точки, време на смени и други подобни. Пробивът беше предшестван от мощна огнева подготовка с помощта на авиацията. Тази тактика е обмислена и специално подготвена за нападение срещу такъв сложен обект като Авдеевския укрепен район на противника.

В същото време руските десантни части се опитват да заобиколят известните укрепени позиции на противника в тази зона: бившата база за отдих „Царская Охота“ и бившата позиция на съветската ПВО. И двата обекта са унищожени в различна степен. „Царская Охота“ беше почти разрушена, но е оборудвана с подземни комуникации и външни бетонни укрепления, правени в продължение на много години. Базата за ПВО е обкръжена от три страни, но не е щурмувана, предпочитат да изтласка врага оттам.

Има основание да се смята, че такива специфични укрепени точки, които представляват нещо като външен контур на укрепен град (фортовете на Вердюн през Първата световна война), просто ще бъдат обкръжени и оставени в тила. ВСУ имат подобна позиция на бившата филтърна станция малко на изток. Няма смисъл да се напада.

Но трябва да разберем, че врагът все още не показва признаци на отстъпление или организирано изтегляне от Авдеевка. Все още има слаба, но все пак редовна възможност за снабдяване на Авдеевския гарнизон през Очеретино и Орловка.

На северния фланг беше отбелязан сериозен напредък директно при оградата на „Коксохим“, както и в района на „Точмаш.“ Руските войски успешно разшириха своя „нокът“ и сега ВСУ не могат да изместят нашите войски от нови позиции. И тези позиции позволяват рано или късно да се стигне до ключовите линии за снабдяване на украинския гарнизон. Все още няма оперативно обкръжение на Авдеевка, но изглежда неизбежно. Това е въпрос на системна работа.

Второ, Купянск. На фона на Авдеевка се установи известно спокойствие по северния фланг на линията на съприкосновение. Врагът и по-специално Залужни са много загрижени за това.

Факт е, че липсата на фронтални атаки на позициите на ВСУ се обяснява в Киев с факта, че руската армия се прегрупира преди ново нападение срещу Купянск или някои точки наоколо. Това е отчасти вярно, тъй като имаше ротация на части и прехвърляне на нови сили в този сектор.

Може би сме изправени пред създаване на предпоставки за настъпление или създаване на по-изгодни позиции пред нещо по-голямо.

Но, както и в случая с Авдеевка, в района на Купянск въоръжените сили на РФ поддържат режим на пълна секретност, което е абсолютно правилно. На никого не му хрумва да обявява предварително някакво настъпление или да съобщава кое направление е с по-голям приоритет, което само по себе си привлича голямо внимание към този участък от фронта.

Трето, Маринка. Залужни има предвид разширената линия на контакт с Угледар и дори бившия Времевски перваз. Основните сили на ВСУ бяха прехвърлени от това направление към Авдеевка. Залужни най-вероятно не може нито да осигури силна защита там, нито да оцени възможностите на руските въоръжени сили.

Факт е, че линията на формиране на ВСУ там практически няма тил. Групата на украинските въоръжени сили от Угледар до Днепър преди това беше изцяло изградена за неуспешно „контранастъпление“, за снабдяване на настъпващата група, без окопи и минни полета. И когато въоръжените сили на Руската федерация успяха да си възвърнат част от загубените през предходните месеци височини, изведнъж стана ясно, че още няколко такива пробиви и защитата на ВСУ ще падне пред очите ни, защото просто не съществува. Там не всичко е създадено за отбрана. Освен това на запад от Авдеевка има двеста километра степ с малки селища, които просто не могат да бъдат оборудвани за дългосрочна защита.

ВСУ например, започнаха набързо да копаят нови окопи миналата седмица близо до изоставени позиции край Часов Яр. По едно време командването им смяташе, че линията на отбрана в това направление не е необходима, защото миг ВСУ ще превземат Артьомовск. Сега ситуацията е обратната, ВСУ изоставиха Клешчеевка и зад тях остава само една височина. Цялата линия на съприкосновение, започвайки от Соледар, стана много напрегната. И сега врагът започна спешно да копае окопи не само в Часов Яр, но и чак до Краматорск и Славянск. Зад линията на съприкосновение в посока Запорожие също има само степ.

С други думи, Залужни и западните генерали разбират, че пробив на фронта в някоя от горните точки води Украйна до стратегическа катастрофа. Засега единственият начин за поддържане на стабилността на украинския фронт остава бързото прехвърляне на ресурси към проблемната зона. Западните съветници сега са принудени да измислят тактики за водене на битки в непознат терен, без опит от водене на война с висока интензивност срещу опасен враг без никаква въздушна подкрепа.

Какво сега могат да предложат на ВСУ на ниво стратегически изход остава загадка. Рано или късно руските войски ще трябва да разрешат тази загадка.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: