30-годишният План на САЩ за България: Разбиване на Социалната система, затриване на Средната класа и зачистване на територията чрез прогонване на 70 % от репродуктивните българи!

„Искате капитализъм?! Добре. Ние ще ви построим капитализъм, но такъв, какъвто на нас ни харесва“.

Цитатът е приблизителен, изречен в патакламите около прословутата Кръгла маса преди 27 години. Чули сме го лично от Андрей Луканов. Бог да го прости този български перестройчик – премиер, голям стратег и съавтор на българската обединена опозиция в лицето на СДС. Луканов беше и съавтор на един Указ 56, който тури началото на българския бизнес още преди 1989 г. и работи чак до средата на 90-те години, когато българската юридическа мисъл сътвори новия Търговски закон, който регламентираше как да се прави бизнес по правилата.

На практика българския еснафлък, култивиран във векове на крайно неблагоприятните обстоятелства на турското робство, го превърна в една дребна гаражна търговийка, манифактурка или пък някакъв друг дребен поминък. От индустриална страна, заемаща 28-мо място в света, България подхвана пътя в обратна посока – там, където е била преди 100 години. Търсейки по инстинкт дребното си селско съществуване. Българите дори и днес оценяват постигнатата индустриализация през личните си придобивки – апартамента, вилата, колата. И образованието на децата. Дори политическия елит, който разцъфтя като храсталак върху покрив на бивша тютюнева фабрика, няма ясна представа какво наистина погубихме. Загубата се изразява не просто в загуба на пазари и технологии, а в загуба на преднина.

Малцина български политици изричат на глас как със собствените си ръце днешните побеляващи бунтарски поколения, унищожиха бащиното си имане. Унищожиха го понеже беше обща, национална собственост. Не знам дали е резултат точно от Турското робство, но поговорката „Всяка коза за свой крак!“ ясно отразява съвременните нагласи дори новите българи, които не обичат да влизат в час по история и литература, че да я знаят. И които няма как да помнят славната ни Народна република България. Не им е съдено и на тях да съградят държавицата ни наново. Още има живи наоколо, които помнят 13-ия конгрес на БКП и изпадат в истерия само дори от бегли намеци за връщането на реда от онова време.

Може би най-голямата грешка, която допусна нашето изгубено в търсене на някаква имагинерна свобода поколение, е че им размете на тия днешните чорбаджии. Размете им и в пълното съзнание, че да се домогнеш до имане, дори да пожелаеш каквото и да е повече за себе си, е несвобода, чисто робство си е. Така им освободи терена на днешните новобогаташи и техните наследници. Даде им толкова много, че накъдето и да се обърнеш- плевел и пущинак, разруха навсякъде. И по средата на разрухата- бистришки зидове и тежък мутро-барок зад тях.

Тук-таме – колкото за цвят, из родината се вижда някой нов цех за ишлемета и прочее далаверки на гърба на нещастните български жени, принудени да работят каквато и да е работа срещу обещания за мижави заплати. Които чорбаджиите ни или пък чуждите инвеститори, я платят, я не.

Рапица, рапица, рапица… – жълтее навсякъде, сякаш народът рапица пасе – дори там, където не е сята. Защото еврофондовете вливат сили на малоумни хорица – новоизлюпени „фермери“, намерили тънките пробойни в земеделските фондове, които вместо да дотират наистина необходимите на пазара български селскостопански стоки, наливат пари в дребното производство на био-гориво. И създават зорлем, на пусто място, дребна и по-едра селскостопанска буржоазия, която сее рапица като луда, не развива истинско земеделие и си харчи парите по екскурзии в къщата тази Европа.

По пътищата – копеленцата на същия този евро-еснафлък- пораснали, охранени и изучени в чужбина, вилнеят със спортните си коли или мотори, псуват народа – твърдо убедени, че не само България, но и светът е техен. Понеже харчат чужди пари, за които потни вода не са пили. Трошат от пачките на бащите си, изхитрили се навремето да отхапят нещо от общото соц. богатство, градено от нашите бащи и деди. Копеленцата на днешните нашенски чорбаджии са твърдо убедени, че всички ние им дължим нещо, защото сме техни роби, тъй като бащите им са седнали на едни пачки. Те не питат откъде са тия пачки и на каква цена са спечелени. Те не знаят, че парите имат и друга цена. Не се интересуват от техния морален произход.

Днес България и българската държавност, като никога досега, са изправени пред тотален срив. Средната класа – инженери, лекари, учители, учени – отглеждана внимателно десетилетия по времето на социализма, измря. Нашето бунтарско поколение отдавна побелява и лека-полека с времето ще оттече в канала.

Процесите на разделение в обществото са толкова дълбоки, че между тях и нас не стоят просто едни купчини с пари. Ние с тях вече нямаме дори духовни мостове.

Ние не сме един народ с новобогаташите, не живеем в една страна. Ние наричаме България – Родина и Татковина, плачем по емигриралите си деца и роднини… А те се чудят на кой чужденец да си обърнат задника, че да вържат поредната сделка… в която продават България на безценица.

Вината за това, че оставихме юздите на собствения си живот и държава в ръцете на едни андрешковци, крадци и хитреци. Нагаждачи и сметкаджии, байганьовци и прочее човешка про-западна измет, която днес го е докарала на лустро отвън, но отвътре вони на типично българско, дребно във всякакъв смисъл, еснафско съзнание.

Ние да се уредим тук, пък държавата и народа й кучета ги яли! За какво ни е, щом няма повече какво да се граби от нея? За какво ни е кирилицата, за какво ни е спорната слава на хилядолетната ни история, за какво ни е тази територия, като има и по-хубави места за живот. Ай, сиктир и държава, някой друг да я оправя…

Днес пак е настъпило време разделно! Но всички ние сме се взрели не в себе си и собствените си грешки, а пак в политическия цирк на националните предатели. Смятаме, че като катурнем Борисов и компания, ще цъфнем и ще вържем. Защото този, който дойде на негово място, изведнъж ще ни заобича повече. Ще ни даде по-големи пенсии и заплати, ще се заеме да вдигне държавата ни на крака и да я вкара в пътя най-сетне. И търсим ли търсим…

Проблемите ни обаче нямат просто решение. Те се коренят в две неща:

Първо: От 30 години родината ни е колония на Запада с всички произтичащи от това невъзможности и отрицателни последствия.

И второ: В самата хаотичност на капиталистическата система за производство и разпределение на благата.

Затова една техническа смяна на политическото статукво у нас няма да реши проблема.

Правим и произвеждаме това, което се търси днес. А утре – ще видим. Без никакъв план, без стратегия за дългосрочно развитие. И това днес е най-големият порок не само на самозвания български елит, но вече и на всеки българин – късото мислене и късите пари от днес за днес.

Това, което трябва да се направи, е да се разруши самата система. А това не е по силите на една евро-атлантически ориентирана партия. Най-малкото защото рушенето на системата не става еволюционно- чрез реформи… То се случва единствено и само след РЕВОЛЮЦИЯ!

Четете класиците и ще разберете Защо? За да се оправи нещо, всичко, което знаете и виждате днес, трябва да рухне в краката ви. А революции стават в следния случай: Политическа криза, Разруха + Революционна ситуация. Когато върховете не могат, а низините не искат да продължат играта. По Ленин.

Така че днес, повече от всеки друг път, трябва да сме нащрек – задаващата се подмяна на разни марионетки във властовия елит няма да донесе абсолютно никаква промяна, а още по-дълбоко разделение, още по-дълбока поробване на обикновения човек.

Още по-всеобхватно изпомпване на природни и човешки ресурси и намаляването на доходите на обикновените хора. Системата на западняците винаги подбира онези, които ще я възпроизведат. Затова на днешното политико-икономическо статукво му е добре така. Те още 30-40 години биха изкарали така – ние да ги храним, а те да ни трошат кокалите с все по-непосилни данъци и още по-нагли кражби от държавата.

Днес обаче е настанало време обикновения човек да стане необикновен. За да има смелостта първо да потърси сметка за ограбването и разтурянето на държавата, а после да тръгне по нов, по-справедлив път. Но съдена ли му е тази достойна участ? Съдено ли ни е да се изправим и да вземем съдбата си в ръце отново, или пак ще обслужим някой политически евро-мерак в тарапаната?!

Защото не е достатъчно само да си недоволен. Трябва да имаш и идея какво искаш да постигнеш. А именно това- идеята или идеологията, която да породи националната кауза, липсва на днешната наелектризирана политическа обстановка. След 30 години робство, ние, унизените роби на Евро-атлантическия колониализъм, трудно ще излезем от унеса на насадените ни представи за света и вменения ни начин за поединично оцеляване. Ние сме промитото поколение, което ще си плати цената за евро-илюзиите си още приживе… и ще изчезне по най-печален начин във въртопа на историята. Защото и за да градиш, и за да рушиш – се иска сила. Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: