Празникът 9 май, Денят на Победата, придобива съвсем ново значение тази година. За първи път от 1945 г. чакаме нова победа – без която самото съществуване на държавата ни ще бъде поставено под въпрос. В същото време една нова победа не отменя великата и не само я потвърждава, тя се превръща в началото на нова ера в живота на нашата страна и на целия свят. Защото, първо, без тази победа няма да я има Русия. Затова е толкова важно да разберем кого и какво трябва да победим – не можем да не победим.

Украйна в сегашния си вид е само видимият враг. Но е ясно, че сега ключовият въпрос е военната победа над анти-Русия на бойното поле. Това е безспорен въпрос, но за да постигнем победа възможно най-скоро, трябва да разберем с кого и с какво се борим, кой ни се противопоставя и какво ни пречи.

Колективният Запад, воден от англосаксонските държави (или по-скоро техните елити), несъмнено е нашият основен противник в тази битка и тя няма да свърши, след като оръдията в Украйна замлъкнат. Конфронтацията със Запада прие формата както на прокси война – когато се бият с ръцете на украинци, които ще бъдат все по-напомпвани с оръжия – така и на цялостна икономическа и идеологическа война, чиято цел е, както Атлантиците директно обявиха – поражение, изолация, отслабване и смяна на властта в Русия. Тоест конфликтът ще доведе до един от двата финала – капитулация и колонизирането на Русия, което ще последва след отстраняването на Путин… или тежка криза на Запада, която ще доведе до загуба на контрол от англосаксонците над обединения Запад и разпадането му на поне две части, англосаксонският свят и Европа, придружено от вътрешна всепомитаща криза в САЩ, ключовата западна сила.

Ясно е, че само вторият вариант е приемлив за нас и има добри обективни предпоставки за това през следващите пет до десет години, но в същото време трябва да се подготвим и за по-лош сценарий – за продължителна, дълги десетилетия, конфронтация с обединен Запад, ако разбира се все още съществува такъв след 2030 г. Тоест, трябва да изхождаме от факта, че за да спасим страната си, ще трябва да победим Запада – не само в Украйна, а в глобална конфронтация. Мащабът на задачата не трябва да ни плаши – да, ние сме несравними по сила със СССР, но глобалното подреждане на силите и най-важното, тенденциите на световното развитие работят срещу Запада, срещу атлантическия проект за световно господство, наречен глобализация

Следователно нашата победа над Запада е необходима не само на нас (въпреки че за нас на практика е въпрос на живот и смърт), но и на абсолютното мнозинство от незападния свят. А също така и на много народи от „златния западен милиард“ с течение на времето ще започнат да разбират по-добре до къде ще ги доведе победата на англосаксонската „глобализация“, така че… много от западните страни и в момента не са еднозначни противници на победата на Русия.

Защото победата на Русия над Запада не означава нито подчинение на Запада пред нас, нито завоюване на Европа от нас – дори и най-упоритите русофоби не вярват в това. Не, нашата победа, както през 1814 и 1945 г., означава премахване на заплахата за Русия от Запада. Но за разлика от тогава, когато целият свят живееше в ерата на западната хегемония (или хегемонията на западните държави, тъй като единният Запад все още не съществуваше), сегашната победа ще бъде още по-голяма по своите последици, понеже тя ще сложи края на половин хилядолетие западна хегемония в света. Тоест победата на Русия наистина ще отвори нова глава в историята на човечеството – както се казваше за Октомврийската революция (отношението към която, между другото, също ще се промени у нас и по света след това) .

Какво е победата над Запада? Може да се постигне по три начина.

Първи вариант. Докато Русия от няколко години държи удара от Запада, като същевременно увеличава преориентацията си към Изтока и Юга, цялата световна финансова, търговска и геополитическа система навлиза в етапа на мащабно преструктуриране. В същото време вътре в Запада се засилват както кризисните явления, така и разногласията между англосаксонците и континентална Европа. Вътрешнополитическата криза в САЩ води до това, че отделните щати стават самостоятелни, което рязко намалява глобалните им амбиции. При тези условия Европа получава възможност да се отърве от английското влияние и започва да се превръща в истински немско-френски проект. Конфронтацията с Русия, която е неблагоприятна за ЕС, ще бъде смекчена и ще започне търсенето на начини за възстановяване на разрушените отношения, но вече при абсолютно равни условия. Това е руска победа.

Втори вариант. След като Русия си върне контрола над Украйна, Западът ще консолидира режима на тотална икономическа война с нас завинаги. Новата Берлинска стена разделя Европа и Русия, докато почти всички отношения са разрушени и всичко изглежда като първата половина на 50-те, но в още по-лош вариант, предвид санкциите и опита на Запада да изолира Русия не само от своите, но и също от световните пазари. Тези санкции обаче само ускоряват преструктурирането на международната финансова и търговска система, като приближават ерата на западното господство към края и във финансовия сектор. Русия от няколко години прави завой на Изток и Юг, забравяйки за отношенията със Запада до по-добри времена. И това също е победа за Русия.

Третият вариант е конфронтацията между Русия и Запада в Украйна да се проточи с години и да се пренесе в други части на Европа. Първо в Приднестровието, а след това в балтийските държави (след опит за пълна блокада на Калининград). В същото време не се случва пълномащабна война между НАТО и Русия – Русия не взема балтийските държави за себе си, ограничавайки се до „Сувалкския коридор“ до Калининград по протежение на полско-литовската граница, а Румъния се отказва от плановете си да анексира Приднестровието.

Но след като Европа се запалва Азия – провокациите около Тайван водят до началото на китайско-американски конфликт по море и скъсване на всички отношения между САЩ и Китай. Настъпва бърз колапс на глобалната финансова, търговска и логистична система – светът е разделен на два блока, западен и китайско-руски, конфронтацията между които е в най-добрите традиции на Студената война, в целия свят, но без пряк въоръжен конфликт като Корейската война от 1950-1953 г.

И при този сценарий Русия си възвръща контрола над Украйна, а центърът на тежестта на световната геополитика (и военното напрежение) се премества в Тихоокеанския регион. Западната ера, окончателно изчезва в миналото, а Русия като евразийска сила се превръща в един от центровете на новия, многополюсен свят (защото двуполюсната система ще бъде само в преходен етап).

Сега е излишно да гадаем по кой от тези три пътя ще стигнем до победата, засега всичко се решава преди всичко на бойното поле. И тук първата ни цел е да попречим на Запада да проточи военните действия с години. Украйна, като анти-Русия, трябва да бъде победена възможно най-бързо – въпреки че вече е ясно, че предстоят още няколко етапа на специална операция и всичко ще бъде направено по такъв начин, че да се сведат до минимум загубите на нашите войски и цивилно население на страната.

На тези , които се оплакват, че официалните цели на специалната операция са недостатъчни или неразбираеми, че се водят някакви преговори, можем да напомним, че основната декларирана цел е премахване на заплахата за Русия от западна посока, тоест от Украйна като анти -Русия като атлантическо оръжие. И това е невъзможно не само без смяна на властта, но и без промяна на самия формат на съществуване на държавност в тази част на историческа Русия. Категоричното изключване дори на теоретична възможност за повторна трансформация на Украйна от Малорусия в Анти-Русия е абсолютен приоритет не само за Путин, но и за всеки руски патриот.

В същото време, за да върнем Украйна в семейството на братските славянски народи (както го нарича Лукашенко) или просто в руския свят (ако като Путин се придържаме към триединството на руския народ, състоящ се от великоруси, малоруси и белоруси), ние се нуждаем не само от военна победа и от преструктурирането на сегашната украинска държава. Нуждаем се и от победа над себе си – освен това без нея няма да има нито победа в Украйна, нито победа над Запада.

Защото преходният период, който започна след разпадането на СССР, най-накрая приключи – трябва да се отървем от всички рани и наранявания на този период. Да, през последните години се опитват да ги лекуват, но дойде часът на изпитанията и видяхме толкова корумпирани чиновници и пета колона, омраза и имитация на дейност, официален патриотизъм и прехвърляне на отговорност. Скъпо в най-лошия смисъл – възмездието идва с живота на нашите войници и офицери. Офшорни олигарси и крадливи чиновници, некадърни генерали и страхливи русофоби, „звезди от шоубизнеса“ – сега трябва да се прочистим от всичко това, не само защото е правилно и честно, а защото е въпрос на живот и смърт за Русия като такава. Нуждаем се от победа, но не на всяка цена, а с цената да се отървем от всичко, което е гнило. Сега обаче въпросът за пречистването става основен – без него не можем да победим. Не в Украйна, а в тази битка за Русия, която току-що започна.

Трябва да мобилизираме всичко най-добро, което е в нас и в обществото, всичко най-добро, което е било в нашата история (и в онези модели на социално-икономическата структура, които сме имали), всичко най-добро, което е в националния ни характер. Трябва не само да подкрепяме Владимир Путин, който напълно разбира мащаба на задачите и голяма отговорност не само към народа, но и към предците и потомците, но да бъдем честни един с друг и със себе си, отговорни за нашите дела и думи.

Предстои ни огромна и трудна работа – да създадем модел на структурата на Русия, който не само да издържи на всички изпитания, но и да стане стабилен и успешно да се развива в продължение на много десетилетия напред. Имаме всичко за това: хора, ресурси, световната ситуация (да, въпреки всички санкции) и най-важното – воля и мотивация. Ако руснаците искат да спечелят, ако знаят за какво се борят, няма сила, която да ни спре. И така победата ще бъде наша.

Петр Акопов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: