Кризите не се раждат сами. Вече стана безпощадно ясно, че днешната Ковид-пандемия е икономическа, финансова, геополитическа, но не и здравна криза. 

Покрай тази световна конспиративна акция на десетки правителства, на преден план излезе проблемът за инструментите, с които се манипулира общественото съзнание, за начините, чрез които властите налагат на народите мнението и възгледите си, за техниките, чрез които обществата биват превръщани в безгласна маса, без сами да го осъзнават.

Аврам Ноам Чомски е последният световен гений на 20-ти век– професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт, крупен интелектуалец в западния свят, философ, психолог, политически активист и борец срещу световното насилие. В книгата си „Диктатура на демокрацията“ той обобщи методите, чрез които съвременните западни правителства манипулират и управляват народите си.

С какви трикове неолибералната държава постига всичко това и как същите тези трикове се прилагат в условията на днешната напълно фалшива коронавирусна пандемия? Ето ги:

1. ОТВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО С МАЛОВАЖНИ ПРОБЛЕМИ:
Основен елемент при управлението на обществото е отвличането на вниманието му от важните проблеми. Обществото трябва да стои настрана и от решенията, които вземат политическите и икономически управленски кръгове. Общественото внимание бива отвличано чрез насищане на информационното пространство с незначителни новини, на които се придава много по-голяма стойност от реалната. Това се прави с цел да не се позволи на гражданите да получат важни знания в областта на съвременните философски течения, прогресивната наука, реал-икономиката, психологията, невробиологията, медицината и кибернетиката. Вместо тях  масовите медии бълват новини за спорт, шоу-бизнес, клюки, мистика, риалити-шоута, еротика, порнография, сапунени сериали и др. А истинските новини се контролират чрез добре смазана медийна система за информация и дезинформация. Неслучайно различните оперативни щабове за борба с коронавируса във всички държави час по час излъчват противоречащи си една с друга информации и инструкции, често дори взаимно отричащи се. Това е едно от доказателствата, че единствената цел е населението да бъде объркано и паникьосано. А това се прави, когато реална опасност няма, но пък таргетовата група трябва на всяка цена да продължи да вярва в „голямото бедствие“.

2. СЪЗДАВАНЕ НА ПРОБЛЕМ, РЕАКЦИЯ НА ПРОБЛЕМА И РЕШАВАНЕТО МУ:
Властта създава някаква „измислена ситуация“, с цел да предизвика определена реакция сред населението така, че то само да поиска да се вземат мерките, които са нужни на управляващите кръгове. Сравнете това правило с днешните извънредни и на моменти диктаторски мерки, които правителства по целия свят взимат уж за борба с коронавируса. Обърнете внимание и на безпрецедентния натиск срещу Швеция, която единствена в Европа отказа да ги изпълнява, а с ниският си брой заразени и смъртност тотално дискредитира необходимостта от тези мерки в Европа и света.

Правителството създава измислен проблем, който впоследствие решава. Може дори да създаде реален проблем, като провокира контролирано разширяване на насилието в градовете или организира кървави терористични актове, за да могат гражданите да поискат властта да вземе мерки, да засили мерките за сигурност, които ограничават свободите им.
Властта може да провокира също и ситуация на икономическа, терористична, здравно-пандемична или технологична криза, за да накара своите граждани да поискат от нея мерки за ликвидиране на последиците от кризата. Макар и тези мерки да са в ущърб на гражданските им права, те започват да се схващат от населението като „необходимо, че даже и спасително зло“, пише Чомски.

3. ПОСТЕПЕННОСТ И АДАПТАЦИЯ:
За да постигне приемането на някоя непопулярна мярка, властта започва да я прокарва постепенно, ден след ден, месец след месец, година след година. Така беше наложен неолибералният икономически модел през 80-те и 90-те години – първо в САЩ, а после и в подопечните й територии в Европа, Азия и Латинска Америка. Неолибералният икономически модел постепенно сведе до минимум функциите на държавата, подложи икономиките на тотална приватизация, предизвика неувереност, нестабилност и масова безработица, а заплатите намаляха и вече не можеха да гарантират на населението достоен живот. Ако всичкото това се беше случило едновременно и за един ден, а не в период от 40 години, със сигурност щеше да избухне световна революция. Но заради постепенното прилагане на мерките, се получи ефекта на врящата в тенджера жаба.

4. ОТЛАГАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО:
Този метод за налагане на едно непопулярно решение се заключава в следното: Властта представя пред народа някаква непопулярна мярка и започва да го убеждава, че „ въпреки че ще е болезнена, тя е необходима и безалтернативна“. След което успокоява гражданите си като казва, че няма да приложи веднага мярката, а вбъдеще. Много по-лесно е за гражданите да се съгласят на някакви жертви в бъдеще, отколкото в настоящето. Народите като цяло са склонни да вярват, че в бъдещето животът им ще е по-добър и че жертвите, които искат от тях, в същото това бъдеще, може да се избегнат. С този трик властта дава на гражданите време да свикнат, да се адаптират към бъдещите промени и да ги приемат смирено, когато времето за въвеждането им настъпи.

5. ИНФАНТИЛИЗИРАНЕ НА НАРОДА:
Пропагандистките изявления на властта, които са насочени към широката публика, съдържат доводи, персонажи, думи и интонации, които са толкова опростени, че сякаш се отнасят до умствено изостанали деца. Колкото по-силен е стремежът на пропагандаторите да въведат в заблуда слушателите си, толкова по-често те използват инфантилни речеви и смислови изрази. Защо? Ако някой се държи със зрял човека, все едно той е на 12 години, това намалява критичното му мислене, оценка и съответстващата на това реакция. Тоест- когато говориш на хората все едно са деца, тогава критичното им мислене намалява – нещо, което е характерно за децата. (Сега разбирате ли защо българският премиер често говори на народа все едно същият е съставен от идиоти- фразите му, че българина е като кучето, програмистите да станели овчари никак не са случайни- б.р.)

6. ИГРА С ЕМОЦИИТЕ НА АУДИТОРИЯТА:
Въздействието върху емоциите е класически метод в нервнолингвистичното програмиране, насочен да блокира способността на хората за рационален анализ и в крайна сметка способността им за критично осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалния фактор позволява да се отвори врата в подсъзнанието, за да се вкарат в него мисли, желания, страхове, опасения, принуди – а от там да се изгради в обекта устойчив модел на поведение. Заклинанията за това колко жесток е тероризмът, колко опасен е „коронавирусът“, как ако го прихванете, може да убиете възрастните си родители, как самият вие може да умрете в страшни мъки, ковчези, морги, претъпкани с трупове хладилни камиони. Тези подбрани думички-страшилки сковават тълпата от страх и оставят зад кадър реално случващото се, защото емоциите са враг на логиката.

7. ДЕБИЛИЗАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО:
Важна стратегия на западните неолиберални правителства за по-пълноценен контрол върху населението е населението да бъде въведено в състояние на дебилизъм. Хората трябва да са дотолкова незнаещи, че да са неспособни да прозрат методите, използвани от правителствата, чрез които същите ги подчиняват на волята си. За тази цел качеството на образованието, предоставяно на нисшите обществени класи е много по-посредствено от това на висшите управленски кръгове (политически, икономически, финансови и пр.). Това програмирано невежеството именно отделя нисшите широки обществени слоеве от висшите, които макар и в малцинствено положение, са отгоре и управляват. И единствената причина и сила на властта им е, че обладават знание, което нисшите класи никога не биха могли да придобият.

8. ВЪЗДИГАНЕ НА МОДАТА НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА:
Властите правят всичко възможно да наложат на нисшите идеята, че е модерно да си тъп, пошъл и невъзпитан. Този метод е свързан с предишния метод, тъй като всичко посредствено в съвременния свят се проявява в огромни мащаби, във всички социални сфери – от религията и науката до изкуството и политиката. Скандали, жълти вестници, магии, пошъл хумор и популистки акции – целият този мейнстрийм, захранван и налаган чрез огромно финансиране, постига една цел – да не позволи на нисшите класи (плебса) да разширят своето съзнание до безкрайните простори на реалния свят.

9. КУЛТИВИРАНЕ НА ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА:
Още една от задачите на западните неолиберални правителства е да накарат обикновения човек да вярва, че той сам си е виновен за собствените си нещастия, които са резултат от недостатъчните му умствени възможности, способности и положени усилия. В резултат на това вместо да въстане срещу грабителската и чудовищно нехуманна и несправедлива икономическа система, човекът започва да се занимава със самоунищожение, обвинявайки себе си, което предизвиква у него потиснатост, която пък от своя страна го води до апатия и бездействие. Такъв човек спира не само да мисли, но и да се бунтува.

10. ОТЛИЧНО ПОЗНАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА НАТУРА:
През последните 50 години успехите в развитието на някои науки като социална антропология, психолингвистика и пр. доведоха до разрив между знанията на обикновените хора и сведенията, които притежават и използват господстващите класи. Благодарение на огромни пробиви в биологията, невробиологията и приложната психология, неолибералната капиталистическа система разполага с напредничави знания за човека в областта на физиологията и психиката. Знания, които обаче са достояние само на няколко западни научни центъра. Те вече знаят за обикновения човек, за неговата психика, слабостите в мисловната му дейност и реакциите му много повече, отколкото той сам знае за себе си. Това означава, че неолибералната система е победила и има властта и възможностите да управлява обикновения човек много по-ефективно отколкото той сам – себе си. Това е началото на нова ера – Ерата на Глобалното робство!Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: