Много нещо се изписа и изговори покрай Освобождението на България от Турско робство преди точно 140 години. И все пак датата е прекалено важна за нацията ни, за да я подмина навръх празника. Преди да аргументирам позицията си, ми се иска да започна с митологичната фраза на светеца нанашата национална летопис Паисий Хилендарски, който в своята „История славяно-българска“ изрича крилатите слова „О, неразумний (Ю)роде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“. А за адаптация към конюнктурата, използвам европейския символ „EU“, напомнящ нашата буква „Ю“…

Ние, българите, наистина сме за „Гинес“ и още как! Веднъж, през 1941 г. обявихме война на САЩ и Великобритания, като съюзници на Хитлер. После подарихме „македонци“ на Тито по заповед от Москва. В наше време направихме от един малолетен „Цар“ без царство – премиер на републиката. А напоследък се опитваме да преоценим най-съкровените страници от летописа ни като род и народ…

Да се чудиш и да се маеш как е възможно една нация да поставя под съмнение възстановяването на своята държавност. По тази тема няма шега и измама, нито конспирация или фалшиви новини! Помислете сами и ще се убедите как от години новоизлюпеният евро-атлантически „елит“ се опитва да обезцени, омаловажи и обезсмисли ролята на Русия за Освобождението на 3-ти март, 1878 г. Трактовките са многопланови, средствата са различни, манипулациите също, но целта е идентична – да се изтръгне коренът на русофилията от нашата земя. А този чудовищен национален нихилизъм както обикновено се прокарва под чужда директива.

Мотивът за абсурдната кампания за пренареждане на родовия „чип“, архетип и стереотип е ясен и прозрачен като „обществена поръчка“ ала „Суджукгейт“. Пренаписването на Историята трябва да дистанцира българите от тяхната ДНК-признателност към Освободителката Русия. В тази насока се провеждат активните мероприятия в образованието, културната сфера, медиите и обществения живот, нерядко платени от Сорос и подобните неолиберални „гьобелсовци“. И точно на тази плоскост се разполагат чудовищни масови манипулации като въвеждането на идеологеми от рода на „Османско владичество“ и „османско съжителство“, както и интернационализирането на Освобождението в посока към съставните части на Руската империя – Украйна, Молдова, Беларус, Финландия, Полша, само и само да се размие и принизи руският елемент. Засега пропускат татари и казахи, но не е късно…

Защо е всичко това? Елементарно! Една от фундаменталните опорни точки на новите ни западни началници след 10-ти ноември, 1989 г. гласи именно това – скъсване на историческата и духовна връзка между България и Русия и удар срещу Православието и славянството – вечните врагове на протестантския и католически Запад и прилежащата му геополитическа олигархия. Картината винаги е една и съща- и при санитарния кордон срещу Съветска Русия през 20-те и 30-те години на 20-ти век, и при насочването на Хитлер от Лондон и Париж на Изток след Мюнхенския сговор през 1938 г. и през Студената война, обявена от българофоба Чърчил, и при „българската следа“ при атентата срещу Папа Йоан Павел Втори…

Винаги и навсякъде Западните сили се опитват да откъснат нашата родина от орбитата на руския, православния и славянския свят. А Освобождението от турско робство през 1878 г. им е заседнало в гърлото като кост от кит, тъй като това е генетичната предопределеност за специалната връзка между „раята“ и Дядо Иван. Каквото и да се случва във времето и пространството…

Добре, ама от близо 3 десетилетия насам на власт и на мода у нас са новоизлюпените „десни демократи“, наследници на синята реституция, които саготови да сложат фес като Киряк Стефчо от „Под Игото“ само и само да угодят на евро-атлантическите си началници, сменили настойниците от Кремъл. И започна пренаписването на летописа…

Еничарската офанзива за преформулиране на истинската памет получи особено силен тласък през мандата на Плевнелиев, който започна усилено да артикулира „мулти-култи“ елемент в руската армия, донесла на щиковете си Освобождението. Да, под православните знамена, икони и хоругви през 1877-1878 година са се сражавали представители на различни народи, включени в Империята на руснаците, но това са били руски войни. Ако тръгнем да разчленяваме състава на една мулти-национална армия и да анализираме произхода на костите, бихме могли да кажем, че тъмнокожи американци, латиноси и десетки други етноси оформят 80 % от въоръжените сили на САЩ. И какво от това?

Номерът на Мистър Бийн от Окръжния комитет на БКП в Благоевград и германските „паркинЗи“ бе прозрачен: Чрез своите глобалистични проповеди синоптикът се опитваше да обезцени освободителната мисия на Русия за възстановяването на българската свобода и държавност. А тазинелепа тенденция очевидно не остана без последствия, след като тези дни една от най-гледаните телевизии Бтв анонсира темата „Руско-турска война“, но без думичката „Освободителна“?!

Една от опорните точки на анти-освободителите опира до интересите на Руската империя със столица Санкт Петербург на Балканите и най-вече за атака срещу Цариград и контрол над Проливите. И какво от това? Естествено, велика сила като Русия, винаги и навсякъде преследва своите гео-политически приоритети. Нима Западните началници на новоизлюпените наши евро-атлантици не са преследвали своята далавера в Корея и Виетнам, а в наши дни в Косово, Ирак, Сирия, Либия и къде ли не чрез 1000 US-военни бази на 10 хил. километра от „националния интерес“ на Хегемона. Пардон. Наскоро научих от мои близки в САЩ, че в момента Щатите провеждат 80 „мироопазващи“ операции само в Африка. Нейсе, от толкова миротворци мир не остана…

И защо Царска Русия преди 140 години да не следва своя стратегически интерес между Крим и Босфора, като попътно ни дарява Свободата? Какво му е лошото на това съчетание? Да, разбирам, по изгодно за нашенските ибрикчии на Западната Догма би било да ни колят, изнасилват и потурчват, но да я няма Русия да им мъти водата, в която новите кирякстефчовци ловят златни рибки от Вашингтон, Брюксел и Сорос…

Поклонът пред Освободителката Русия обаче е въпрос на елементарна почтеност, колкото и да се престарават многобройните еничари. Имената им не са толкова важни, главното е да разберем как ни зомбират и лишават от историческа памет. И що за народ е този, който не уважава своите освободители? А може би някой мъдър евро-атлантик като колегата Коритаров ще ни убеждава в „демократичните реформи“ на Високата порта?

Има и нещо друго. Цялата примитивна анти-руска кампания навръх 140-годишнината от Освобождението се базира на пещерната аритметика за „комунистическата“ природа на нова Русия. Да, ама Путин е най-големият капиталист на планетата, а олигархията на Кремъл приватизира и владее необятното богатство на СССР от Балтика до Тихия океан и попътно приватизира Лондон, Париж и Ню Йорк. Какво правим при това положение? Хем сме за „пазарна икономика“, хем не приемаме, че Русия ни е освободила  заради сянката на Варшавския договор. Получава се нещо като евро-атлантическа шизофрения.

А нещата от живота са доста прости: Всеки нормален народ няма как да не отдаде почит на своите освободители от чуждо робство. Национално, социално, религиозно и духовно! Няма как Иван Вазов, Христо Ботев, Васил Левски, Тодор Каблешков и Панайот Волов да бъдат потурчени и зачеркнати заради евро-атлантическата парадигма на „Западните ни началници“.

И ако тези „терористи“ и русофили са неправилни, защо въобще честваме Трети март? Да ни кажат направо, че това е грешна дата и да празнуваме демократичните реформи на Султана и „4-ти юли“…

Разбирате ли докъде са ни докарали и докъде сме се докарали? Предлагат ни съвсем различен „джендър-прочит“ на собствената ни история и чакат да свалим гащи и да се кланяме на Догмата и Директивата. И няма защо да се чудим на безумието след като в учебните програми, платени от Сорос и ко титаните на националната ни Революция са представени като „конекрадци“ и „бандити“, нарушили „легитимния режим“ ва Османската империя. И така, до „терористите“ Никола Вапцаров и Владимир Заимов, дръзнали да се борят срещу „законното“ правителство на Кобургите, закачили страната за Хитлер и обявили война на САЩ и Великобритания.

Елементарната национална и морална почтеност предполага да сведем глави пред саможертвата на РУСКИТЕ НИ ОСВОБОДИТЕЛИ. За тяхното дело няма идеология и геополитика. Те са ни подарили Свободата и това е всичко. Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: